№ 239
гр. Стара Загора, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Т. Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Т. Минов Административно наказателно дело
№ 20235530200940 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 24-2300047 от
09.03.2023 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град
Стара Загора, с което на „РК.Л“ ЕООД град Стара Загора, ЕИК ******, в
качеството му работодател, на основание чл.416, ал.5 КТ, във връзка с чл.415,
ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение по
чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли съдът, същото да бъде
отменено изцяло.
Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема
становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения
излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
1
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На „РК.Л“ ЕООД град Стара Загора, ЕИК ******, в качеството му
на работодател е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 24-2300047 от 09.02.2023 година, за това, че при извършена
проверка на „РК.Л“ ЕООД, гр. Стара Загора, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ЖК „Три Чучура“ бл. 64, вх. Б, ет.3, ап. 46 на
дати 15.12.2023 г. по седалището и адреса на управление на дружеството,
както и на 31.01.2023 г. и 09.02.2023 г. в Дирекция ИТ Стара Загора, е било
установено, че „РК.Л“ ЕООД в качеството на работодател, не е изпълнило в
срок до 05.12.2022 г., като същото е било в нарушение от 06.12.2022 г.,
задължително предписание по т.6 (не са били представени писмени
доказателства за изпълнението), дадено от контролния орган Дирекция ИТ
Стара Загора, на основание чл. 404 ал.1 т.12 КТ в Протокол за извършена
проверка № ПР******, връчен на 09.11.2022 г., а именно: „Работодателят след
като е командировал Б. Й. Х., назначен като „Шофьор, товарен автомобил –
12 и повече тона“ за международен рейс (в случая за период от 15 дни за
времето от 19.01.2022 г. до 04.02.2022 г.) с Командировъчна заповед
№5/19.01.2022 г. да осигури получаването на командировъчни пари на ден за
времето на изпълнение на международни рейсове в размер на 50 евро на ден
при единична езда (или 750 евро за периода на командироване). С оглед на
горното, работодателят да изплати разликата от общо 225 евро за периода на
командироване, съгласно чл. 228, ал.3 от Кодекса на труда, във връзка с чл.
215, ал.1 от Кодекса на труда и Приложение №3 към чл. 31, ал.1 от Наредба
за служебните командировки и специализации в чужбина“. Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. При съставяне на акта
жалбоподателя се е възползвал от правото си на възражение, както и е подал
такова по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Административно-наказващия орган е приел
възражението за неоснователно и е издал обжалваното наказателно
постановление.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което
нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На
жалбоподателя на основание чл.416, ал.5 КТ, във връзка с чл.415, ал.1 от КТ,
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер –
2000 лева.
2
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда
„Който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.“ Цитираната
разпоредба по своята правна природа представлява охранителна правна
норма, диспозицията на която задължава субектите да съобразяват
поведението си с въведените от законодателя правила, уреждащи
обществените отношения свързани с конституционно защитеното право на
труд. Безспорно е, че разпоредбата засяга основно (макар и не изключително)
страните по конкретно трудово правоотношение.
По отношение субекта на нарушението: Административно-
наказателната отговорност с обжалваното наказателно постановление е
ангажирана по отношение на дружеството „РК.Л“ ЕООД, в качеството му на
работодател на лицето Б. Й. Х.. От събраните писмени доказателства (а и не
се спори по делото) се установява, че между дружеството жалбоподател и Б.
Х. е бил сключен трудов договор 53/17.01.2022 г., за длъжност „Шофьор,
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“. От същият договор е
възникнало трудово правоотношение между цитираните страни, което е
обвързало последните с разпоредбите на трудовото законодателство. Видно
от протокол за извършена проверка № ПР2235374 именно на дружеството
жалбоподател са били дадени 17 броя предписания измежду които № 6:
„Работодателят след като е командировал Б. Й. Х., назначен като „Шофьор,
товарен автомобил – 12 и повече тона“ за международен рейс (в случая за
период от 15 дни за времето от 19.01.2022 г. до 04.02.2022 г.) с
Командировъчна заповед №5/19.01.2022 г. да осигури получаването на
командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни
рейсове в размер на 50 евро на ден при единична езда (или 750 евро за
периода на командироване). С оглед на горното, работодателят да изплати
разликата от общо 225 евро за периода на командироване, съгласно чл. 228,
ал.3 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 215, ал.1 от Кодекса на труда и
Приложение №3 към чл. 31, ал.1 от Наредба за служебните командировки и
3
специализации в чужбина“. Протоколът с предписанията са били връчени на
09.11.2022 г. на св. И. Т. О., подписала се като упълномощена. Съгласно
приложеното по делото пълномощно от 17.03.2017 г. /л. 34-35 от делото/, О. е
била надлежно упълномощена от управителя на дружеството К. М. С. да
подписва протоколи от проверки и да подписва актове за констатирани
нарушения. Същото обстоятелство се установява и от показанията на св. И.
О., дадени в открито съдебно заседание. Така настоящият съдебен състав
намира, че Предписанието, предвидено в т. 6 от Протокол за извършена
проверка № ПР2235374 е надлежно насочено към точния субект,
следователно и административно-наказателната отговорност е насочена
правилно.
По отношение на изпълнителното деяние: Изпълнителното деяние
на административното нарушение по чл. 415, ал.1 се изразява, в
несъобразяване на поведението на субекта на отговорността с предписаното
от административния орган поведение. Съгласно чл. 404 ал.1 КТ: За
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както
и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях
контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и
401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации
могат да прилагат следните принудителни административни мерки: т.12 да
дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването
за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след
прекратяване на трудовите правоотношения. В конкретния случай,
административният орган е предписал извършването на определени действия
от страна на субекта – да изплати разлика от 225 евро на работника,
представляваща обезщетение при командировка за периода на командироване
от 19.01.2022 г. до 04.02.2022 г. По делото са представени множество
документи, удостоверяващи плащания от страна на работодателя към
работника. Нито един от същите, обаче, нямат за основание – обезщетение
при командировка, както и нито едно от плащанията не е извършено в
периода от даване на предписанието до неговият краен срок – от 09.11.2022 г.
до 05.12.2022 г.
За да се установи дали с някое от плащанията, за които са
представени платежни документи е извършено плащане, касаещо даденото
4
предписание на първо място следва да се анализира основанието за
извършеното плащане. „Служебен аванс“ /под каквото основание са
извършени плащанията/, несъмнено следва да се свързва с разпоредбата на
чл. 270, ал.2 КТ, която урежда авансовото плащане на трудовото
възнаграждение. Последното представлява дължимата престация от страна
на работодателя при осигуряване от страна на работника на неговия труд. От
друга страна командировъчните пари, по смисъла на чл. 215 КТ представляват
обезщетение за командировка, които съгласно ал.1 на същата разпоредба
стоят извън трудовото възнаграждение. Същото обезщетение има
компенсаторен за служителя характер и цели да овъзмезди последния за
пътните, дневни и квартирни разходи, които е сторил при или по повод
осъществяване на трудовото си задължение, през времето когато е бил
командирован от страна на работодателя. Нещо повече, съгласно
разпоредбата на чл. 272, ал.2 КТ, без съгласието на работника или служителя
не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение, с
изключение на изчерпателно изброените в т. 1-6 от същата разпоредба.
Обезщетението по чл. 215 КТ не е посочено в изброяването, следователно за
извършване на подобен тип „прихващане“, както се твърди от дружеството
жалбоподател е необходимо съгласие на работника. Доказателства за такова
изразено съгласие по делото не са ангажирани.
Отделно от изложеното, следва да се има предвид, че
законосъобразността на даденото от Агенцията по труда предписание стои
извън фактическия състав на коментираното административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 405 КТ: Принудителните административни
мерки по ал. 1 на чл. 404 КТ могат да се обжалват по реда на АПК.
Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна
мярка. С тази разпоредба законодателят е въвел гаранция за сигурност на
трудовоправните отношения и в частност е дал защита на по-слабата страна, а
именно – работника. Дадените предписания в случая се ползват с оборима
презумпция за законосъобразност, като субектът на принуда следва да
съобразява поведението си с разпореждането на административния орган,
независимо от възможността търсеното поведение от последния да не е
дължимо поради фактически или правни причини. Именно същото
несъобразяване представлява и изпълнителното деяние на нарушението по
чл. 415, ал.1 КТ. Доколкото в конкретния случай неизпълнението
5
представлява отрицателен факт на обективната действителност – същият
следва да се обори с противостоящият му положителен такъв, а именно
изпълнението, следователно е в тежест на жалбоподателя да докаже, че е
изпълнил даденото му предписание с протокол № ПР2235374. В хода на
съдебното производство жалбоподателят не е стори това, напротив
изявленията му са в обратния смисъл. Същите изявления се подкрепят и от
показанията на св. О., която заявява, че сумите, предмет на предписанието не
са заплатени, тъй като сумите превеждани на работника като служебни
аванси са надвишавали това, което му се дължи като командировки. Така
настоящият съдебен състав намира, че дружеството жалбоподател е
осъществило изпълнителното деяние, елемент от фактическия състав на
административното нарушение на чл. 415, ал.1 КТ.
Визираното административно нарушение е такова на просто
извършване – за осъществяването му не е необходимо настъпването на
конкретен противоправен резултат.
Доколкото административно наказателното производство е
образувано в условията на чл. 83, ал.1 ЗАНН, отговорността на субекта на
нарушението се счита за обективна и безвиновна.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност на
обжалваното НП съдът не констатира и нарушения на процесуалния закон,
допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, опорочаващи
последното до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в
частност – административно-наказателното обвинение е формулирано
достатъчно пълно, точно и ясно, щото жалбоподателят да може да го разбере
и да организира адекватно защитата си.
Предвид гореизложеното районният съд намира, че в
разглеждания случай действително е допуснато нарушение по чл.415, ал.1 от
КТ. В тези случаи е предвидено наказание – имуществена санкция в размер от
1500 до 10 000 лева за всяко отделно нарушение. Съобразявайки се с това,
както и предвид степента на засягане на обществените отношения и тежестта
на извършеното нарушение, административно-наказващия орган, правилно и
законосъобразно е наложил наказание над минималния предвиден в закона
размер, а именно 2000 лева. С така определеният размер на
административното наказание – имуществена санкция, ще бъдат постигнати
6
целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН.
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-2300047 от
09.03.2023 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град
Стара Загора, с което на „РК.Л“ ЕООД град Стара Загора, ЕИК ******, в
качеството му работодател, на основание чл.416, ал.5 КТ, във връзка с чл.415,
ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение по
чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7