Р Е Ш Е Н И Е
№ 1503
гр.
Русе, 30.11.2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1160 по описа за 2015 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от Н.С.И. против И.С.И. и С.К.Д., в която се твърди, че на 24.01.2013г. в
гр. Русе двамата ответници му нанесли побой, удряйки го с юмруци и ритници, при
което му причинили следните телесни увреждания: изкълчване на лещата,
травматична катаракта и пролапс на стъкловидното тяло на дясното око,
травматична мидриаза на дясното око, довели до трайно отслабване на зрението на
дясното око за срок, повече от 30 дни – средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, както и кръвонасядания и отоци по лицето и лявата
ушна мида, колекции от кръв по лигавицата на двете очни ябълки, охлузване по
гърба, кръвонасядания по двете рамена, дясната мишница и дясната гривнена
става, охлузвания на лявото коляно и лявата подбедрица, кръвонасядане на лявата
подбедрица, сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична
симптоматика – леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. По повод
най-вече на уврежданията, причинени на дясното око и сътресението на мозъка се
наложило няколко пролижавания на ищеца в болница за извършване на оперативни
интервенции в Очна клиника „Света Петка” в гр.Варна. Наложило се и лечение в
МБАЛ-Варна и Център за психично здраве - Русе във връзка с появили се симптоми
на епилепсия, което довело и до освидетелстване от ТЕЛК, като била призната 60%
нетрудоспособност на ищеца. Прогнозите за цялото му оздравяване били
песимистични. Във връзка с произшествието, по време на което му били причинени
описаните телесни увреждания, било образувано досъдебно производство.
Наказателното производство приключило с определение от 29.01.2015г. по НОХД №****/2014г. на РРС, с което било одобрено споразумение, по
силата на което за извършеното от двамата ответници престъпление по чл.129,
ал.2 във връзка с ал.1 НК им било наложено наказание „Лишаване от свобода”,
което било отложено на основание чл.66 НК. В това производство ищецът
упълномощил адвокат като повереник, който да го представлява и на който
заплатил сумата 1130 лв., която сума се явявала имещуствени вреди за него.
Освен тези имуществени вреди, в резултат от деликта, за ищецът настъпили и
вреди от неимуществен характер, представляващи претърпени болки и страдания от
нанесените му телесни увреждания. С оглед начина на приключване на
наказателното производство, в което не бил разгледан предявеният му граждански
иск, ищецът претендира в настоящото производство да бъде постановено решение, с
което ответниците И.С.И. и С.К.Д. да бъдат осъдени да му заплатят солидарно
сумата от 15 000лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от деня на увреждането 25.01.2013г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 1130лв. обезщетение за претърпени
имуществени вреди. Претендират се и разноски за настоящото производство.
В срока за отговор
по чл.131 ГПК, ответниците С.К.Д. и И.С.И. оспорват предявения иск по основание
и размер. Оспорват, че в резултат от извършеното от тях деяние ищецът е
претърпял посочените от него неимуществени вреди, евентуално, че същите са
резултат от предишни заболявания или други фактори, а не на деянието за което
са осъдени.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 29.01.2015г., по
НОХД №****/2014г. по описа на РС-Русе, на
основание чл. 382, ал.7 НПК съдът е одобрил постигнатото между двамата
ответници – И.С.И., С.Д.К. и Русенска районна прокуратура споразумение, с което
са признати за виновни в това, че на 25.01.2013г. в гр. Русе, в съучастие, като
извършители са причинили на Н.С.И. телесна повреда, изразяваща се в изкълчване
на лещата, травматична катаракта и пролапс на стъкловидното тяло на дясното
око, травматична мидриаза на дясното око, довело до трайно отслабване на
зрението на дясното око за срок повече от 30 дни – престъпление по чл. 129,
ал.2 вр. ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 НК и са им наложени наказания „лишаване от
свобода“, чието изтърпяване е отложено на осн. чл. 66, ал.1 НК.
Видно от
представеното по НОХД №****/2014г. пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, ищецът в качеството си на пострадал от престъпление
е упълномощил адвокат за процесуален представител, на който е заплатил хонорар
в размер на 1 130лв.
Свидетелят Б.Й.Т.,
установява, че ищецът, с когото били приятели му се обадил след станалия
инциден. Н. му казал, че е претърпял
побой в казиното, което е на пиацата на хотел Дунав, две или три момчета го
пребили. Когато свидетелят отишъл в болницата, видял, че приятелят му е „целия
пребит“. Дясното му око било тотално затворено, бил подут целия, физиономията
му била „тотално сменена“, фъфлел, понеже и по ченето го били. Оплаквал се и от
болки по тялото. След инцидента ходил да се лекува в гр. Варна, където си
правил две или три операции на окото. След като се видели в Русе, ищецът му се
оплакал, че много го боли главата, не можел да се навежда, защото окото му
пулсирало. Започнал да получава и припадъци. Двамата били съученици и приятели
от първи курс и до него момент свидетелят твърди, че Н. нямал здравословни проблеми
и припадъци. Последните получил след претъпения побой. Заради тях лежал в
Психодиспансера. Три години след
случилото се Н. не бил оздравял, въпреки операциите и проведеното лечение имал
влошено зрение, виждал тотално размазано
с дясното око. За да си плати операцията и лечението се наложило да
продаде свой апартамент. Лекарите му били забранили да извършва физически
усилия, да вдига тежко, а пък той работел в Испания в строителството.
Свидетелят К.С.К.,
приятел на ищеца, също разбрал за инцидента след него, на следващия ден, когато
му се обадил по телефона. Посетил го в болницата, видял го, че е много
пострадал, бил бит, имал синини по очите, даже едното му око било затворено
изцяло. Имал синини и по тялото, в областта на ребрата и по краката. Разбрал от
ищеца, че го били в казино, някакви непознати, без причина. След това Н.
заминал за Варна, да се лекува, където му правили няколко операции и поставили
леща на едното око. Въпреки това той продължавал да не вижда добре с това око.
След инцидента започнал да се оплаква от главоболие. Свидетелят веднъж докато
се разхождал с него видял как му прилошава и се наложило да го сложи на една
пейка да легне. Наложило се да лежи и в Психодинспансера и да пие хапчета за
оросяване на мозъка. Отказвал да пие алкохол, защото главата започвала да го
боли. Преди инцидента, Н. работел като водопроводчик в строителството и нямал
здравословни проблеми. След претърпения побой започнал да има проблеми и в
личен план, жената с която живеел искала да го напусне.
Въз основа на
представените в настоящото производство, както и съдържащите се в цитираното
по-горе наказателно производство, включително и съдържащите се медицински
документи в МБАЛ – Русе, е изготвена съдебномедицинска експертиза, от заключението
на която се установява, че на Н.С.И. са причинени следните увреждания:
изкълчване на лещата, травматична катаракта и пролапс на стъкловидното тяло на
дясното око, наложили оперативна смяна на вътреочна леща. Травматична мидриаза
на дясното око. Травматична макулопатия на дясното око. Отслабване на зрението.
Кръвонасядания и оттоци по лицето и лявата ушна мида. Колекции от кръв под
лигавицата на двете очни ябълки. Охлузвания на гърба. Кръвонасядания по двете
рамене, дясната мишница и дясната гривнена става. Охлузвания на ляво коляно и
лява подбедрица. Кръвонасядане на лява подбедрица. Сътресение на мозъка, без
наличие на обективна неврологична симптоматика. Счупване на вестибуларната
стена на коронката на седми долен ляв зъб. Симптомна епилепсия, с анамнестични
данни за комплексни парциални и генерализирани тонично-клонични пристъпи.
Описаните увреждания вещото лице е посочило, че са в резултат на действието на
твърди и тъпи ръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидента на 25.01.2013г.
В представените по
делото две решения на ТЕЛК на името на ищеца са отразени следните диагнози:
Епилепсия – КПП и ГТКП редки пристъпи с вероятно посттравмена генеза.
Псефдофакия оп ок декстра. Състояние след комоцио церебри. Постравматичен
органичен мозъчен синдром, отслабена годност на моз. активност. Вещото лице е
посочило, че постоперативна псевдофакия на дясното око и състояние след
сътресение на мозъка са в пряка причинно-следствена връзка с травматичните
увреждания, които могат да бъдат получени от инцидента на 25.10.2013г.
Установяването на причинно-следствена връзка вещото лице е посочило, че не е от
негова компетентност. В тази връзка е цитирал част от заключението на изготвена
по наказателното производство комплексна
съдебно-психиатрична и съдебно-неврологична експертиза, съгласно което,
симптомната епилепсия при Н.И. може да се приеме като вероятна, без да са
налице достатъчно обективни критерии за категоричното й потвърждаване. Не
можело да се приеме пряка причинно-следствена връзка с ЧМТ през месец януари
2013г., тъй като липсвали органични огнищни промени в главния мозък, нямало
абнормни и пароксизмални графоелементи на приложените ЕЕГ. Съществувал много
дълъг период между ЧМТ и вероятния епилептичен припадък през месец декември
2013г. Налице били анамнестични данни за системна употреба на алкохол, който
може да бъде етиологичен причинител и провокиращ фактор на пароксизмален
пристъп.
Вещото лице е
посочило, че въз основа на представената по делото медицинска документация е
видно, че към 14.10.2015г. зрението на ищеца не е било възстановено. В съдебно
заседание вещото лице е уточнило, че пострадалото око е възстановило зрителната
си острота до около 60-70%. Травматичната мидриаза от своя страна била причина
за нарушена възможност за свиване и разширяване на зеницата, което имало
отношение към адаптацията към светло и тъмно. Травматично била останала
разширена и зеницата. С оглед естеството на травмата и проведеното лечение,
както и с оглед изминалия период от 2г. и 9м. не се очаквало пълно
възстановяване на зрението на ищеца. Вещото лице сочи, че му е служебно
известно във връзка с документацията съдържаща се в МБАЛ – Русе и работа по
други експертизи, че ищецът на 26.12.2015г. е претърпял нова травма на дясното
око, с ново увреждане структури на дясна очна ябълка. Поради това наслагване на
нови травматични увреждания нов, актуален преглед не би бил относим към
отговора на поставените на експертизата задачи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Ищецът е предявил
иск за обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени вреди в
резултат от извършеното от двамата ответници престъпление по чл. 129, ал.2 вр.
ал.1 НК, за което са осъдени по НОХД****/2014г. на РС – Русе. На обезщетяване подлежат всички вреди на
пострадалия, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, за което
двамата ответници са понесли наказателна отговорност.
Съгласно чл. 300 ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Одобреното от съда споразумение по НОХД****/2014г. се ползва с последиците на
присъда, поради което в настоящото производство следва да се приемат за безспорно
установени всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, с изключение на
размерът на настъпилите вреди за ищеца от деянието на ответниците, които
подлежат на доказване в настоящото производство.
Обезщетението за
претърпени неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
болките и страданията, възникнали от непозволеното увреждане и съгласно чл. 52
от ЗЗД обезщетението се определя от съда по справедливост въз основа на
конкретните обстоятелства по случая. С оглед установеното по делото, следва да
се приеме, че ищецът в резултат от нанесените му от двамата ответници удари е
получил множество травматични увреждания по тялото си, подробно описани от
вещото лице, както в изготвената съдебно-медицинска експертиза, така и в
съдебномедицинското удостоверение, издадено след личен преглед на ищеца,
непосредствено след инцидента. С оглед естеството на нараняванията, тези от тях
представляващи охлузвания и натъртвания по тялото и главата са отминали за
сравнително кратък период от време, дни и седмици. Травмата на дясното око,
представляваща най-тежкото увреждане, обосновало и реализирането на наказателна
отговорност спрямо ответниците за причинена средна телесна повреда, видно от
събраните доказателства е довела до изпитване от ищеца на множество негативни
изживявания – болка, притеснение, няколкократен
престой в болница, оперативна интервенция и продължително лечение,
независимо от които е загубил частично зрението си, настъпила е трайна загуба
на част от функциите на дясното око, подробно описани по-горе. Без медицинската
намеса и оперативната интервенция на дясното око, ищецът най-вероятно е щял да
загуби напълно зрението си с дясното око ( в този смисъл вещото лице – стр. 132
от делото). Видно от медицинската
документация и становището на вещото лице, пълното възстановяване на зрението
на ищеца няма да настъпи, зрителната острота на дясното му око е трайно
намалена, нарушена е адаптивността на окото към тъмно и светло. Поставянето на
изкуствена леща на окото е свързано и с ограничения, които ищецът следва да
търпи във физическата си дейност, както по време на лечението, така и след
това.
Въпреки, че по
делото не са събрани категорични доказателства, че установената в решенията на
ТЕЛК епилепсия и загуба на работоспособност не са в пряка причинна връзка с
процесния инцидент, то разпитаните по делото свидетели установяват, че едва
след този инцидент ищецът е започнал да се оплаква от често главоболие,
прилошаване, появили му се припадъци. Тези свидетелски показания в
производството не се опровергават от други доказателства, логични и
непротиворечиви са, поради което съдът ги кредитира и съобразява относно преценката
си за вида и размера на неимуществените вреди претърпени от ищеца.
Съобразявайки
изложеното относно вида на телесните увреждания, настъпилите усложнения,
продължителното и сложно лечение на травмата на дясното око и появилото се
главоболие, както и възрастта на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че
претендираната от него сума от 15 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди се явява справедлива и съобразена с негативните му
преживявания породени от процесния деликт, включително и тези които следва да
търпи в бъдеще. На това основание предявеният иск за неимуществени вреди следва
да бъде изцяло уважен. Следва да бъде и уважена претенцията за присъждане на
обезщетение за забава върху тази сума считано от датата на деликта до
окончателното й изплащане.
Настоящият съдебен
състав намира, че пряка и непосредствена връзка между деликта и установената от
ТЕЛК епилепсия при ищеца от една страна е неустановима по категоричен начин
(извод който съдът прави от приложените по гражданското и наказателното дело
множество писмени доказателства), а от друга страна липсата на доказателства за
такава връзка, дори и наличието на такива за липса на връзка не биха повлияли
върху размера на присъдената като обезщетение сума, която е съобразена с
категорично доказаните по делото като претърпени и продстоящи да се търпят неимуществени
вреди за ищеца от процесния деликт.
Н.И. е претендирал и присъждането на
имуществени вреди, причинени му от престъпното деяние на ответниците, в размер
на 1130лв., стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение на адвокат
упълномощен като негов повереник в наказателното производство. Доказателство за
извършения разход е представен по делото, съдържа се и в приложеното НОХД №****/14г. на РС - Русе. Разходът е направен във връзка с
признатото от закона право на защита на пострадалия от престъпление и е в пряка
причинно-следствена връзка с процесния деликт. С оглед начина на приключване на
наказателното производство, с одобрение на споразумение, без разглеждане на граждански
иск, единствената възможност за репариране на тази имуществена вреда за ищеца е
по реда на общия граждански исков процес, както е направено в случая. В
настоящото производство ответниците не са изложили възражения срещу основанието
и размера на тази претенция за имуществени вреди, поради което тя следва да
бъде уважена в пълен размер, без обезщетение за забава, тъй като такова не е
претендирано.
С
оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в настоящото
производство в размер на 2000лв. възнаграждение за един адвокат. Посочената
правна норма изрично предвижда, че страна в гражданско производство има право
да претендира направени разноски само за един адвокат. Преупълномощаването и на
втори адвокат в случая не води до основателност на искането за присъждане на
още 200лв. разноски, за които и липсват доказателства да са платени от ищеца. Поради
пълното уважаване на исковата претенция, на ответниците разноски по делото не
са им дължими. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, те следва да заплатят солидарно в
полза на Районен съд държавна такса върху уважения иск в размер на 645,20лв. и разноски
за назначената съдебномедицинска експертиза в размер на 275лв.
Мотивиран така,
Русенският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.С.И. ЕГН********** с адрес *** и С.К.Д. с ЕГН********** с адрес ***, да заплатят солидарно на Н.С.И.
ЕГН**********, с адрес *** сумата от 1130лв.
обезщетение за имуществени вреди – платен адвокатски хонорар и сумата от 15 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, резултат от непозволено увреждане
причинено на 25.01.2013г. в гр. Русе - множество леки и
средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лещата, травматична
катаракта и пролапс на стъкловидното тяло на дясното око, травматична мидриаза
на дясното око, довело до трайно отслабване на зрението на дясното око за срок
повече от 30 дни, ведно със законната
лихва върху втората сума считано от 25.01.2013г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.С.И. ЕГН**********
с адрес *** и С.К.Д. с ЕГН**********
с адрес ***, да заплатят солидарно
на Н.С.И. ЕГН**********, с адрес ***,
сумата от 2000лв., разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА И.С.И. ЕГН**********
с адрес *** и С.К.Д. с ЕГН**********
с адрес *** да заплатят солидарно по
сметка на Районен съд - Русе държавна такса в размер на 645,20лв. и разноски в
размер на 275лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: