Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1667
гр. Пловдив,16.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХХ
състав, в публично заседание на осемнадесети септември, две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
При участието на секретаря Таня Златева, като разгледа
докладваното от административния съдия административно
дело № 3092 по описа на съда за 2022 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „****2019“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от С.Р.-управител, чрез адв. П.Б., с посочен съдебен адрес: ***,
офис 4, против Ревизионен акт (РА) № Р-16001622000894-091-001/29.08.2022 г.,
издаден от В. П. А., на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и П. И.
А., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД
на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение №573/22.11.2022 г. на директор на дирекция
„Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив, с който
допълнително са установените задължения на „****2019“ ЕООД, ЕИК: ****, в общ
размер на 21 783,63 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 1214,42 лв., както следва:
-за
корпоративен данък за периода 2019г. в размер на 128,37лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 28,17лв.;
-за
непризнат данъчен кредит за периода от 01.11.2019г. до 30.11.2019г. и за
периода от 01.02.2020 г. до 28.02.2020 г. в размер на 462,80 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 123,64лв.;
-за
начислен ДДС за периода от 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г. в размер на 21 192,46
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1062,61лв.
В жалбата се твърди, че фактическите
и правни изводи, изложени в оспорения ревизионен акт са необосновани и незаконосъобразни. Излагат
се възражения в посока, че от страна на дружеството-жалбоподател са представени
всички документи, които удостоверяват наличието на осъществен транспорт и
реално извършен ВОД. Моли се РА да бъде отменен. Не се претендират
разноски
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. Б., който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея.
Ответникът
по жалбата – Директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрк. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Излага подробни съображения
в депозирана по делото писмена защита.
Административен
съд – Пловдив, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Ревизията е възложена на основание Заповед за възлагане
на ревизия № Р-16001622000894-020-001/22.02.2022г., изменена със Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия №Р-16001622000894-020-002/20.05.2022г.,
издадена от В.П.А., на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП за следните видове задължения по периоди, както
следва:
-Корпоративен
данък за периода от 21.10.2019г. до 31.12.2020г.;
-Данък
върху добавената стойност за периода от 30.10.2019г. до 31.01.2019г.;
Определен
е краен срок на ревизията до 22.07.2022 г.
В
срока по чл. 117 от ДОПК е издаден РД № Р-16001622000894-092-001/05.08.2022г.,
против констатациите на който е подадено възражение, с представени към него
допълнително писмени доказателства по опис. Възраженията са обсъдени от
органите по приходите, компетентни да издадат РА, намерени са за неоснователни
и е издаден процесният РА № Р-16001622000894-091-001/29.08.2022 г.
Видно
от представените по делото заповеди №РД-09-789/13.05.2022г. и №РД-09-2514/29.11.2021г.,
издадени от териториалния директор на НАП – гр. Пловдив, на органа по
приходите, издал заповедите за възлагане и на органа по приходите, ръководител
на ревизията, са делегирани правомощия по ДОПК.
По
делото са представени и сертификати за електронен подпис на лицата, извършили
ревизията и подписали съответните актове, както и оптичен носител (CD).
На първо място, следва да се посочи, че по
делото не съществува спор относно издаването на РА от надлежно овластени за
това органи по приходите и при спазени административнопроизводствени правила,
което се установява и след служебната проверка от състава на съда, като предвид
липсата на спор между страните относно тези обстоятелства, не се налага
излагането на подробни съображения.
Спорът
се концентрира върху правилното приложение на материалния закон.
ПО
ЗДДС
1. Относно допълнително начислен ДДС
в размер на 21 192,46лв.
В хода на ревизията е констатирано,
че за периода от м.11.2019г. до м.02.2020г.вкл. ревизираното дружество е
стопанисвало под наем обект кафе-аперитив, която дейност е прекратена.
Установено е, че дружеството не притежава собствени движими - МПС, оборудване,
инвентар, както и недвижими активи - земи, сгради.
Дейността на дружеството е
осъществявана в обект под наем в гр. Пловдив, район *****, кафе „***", за
периода м.11.2019г. - м. 02.2020г. В обекта е имало едно регистрирано фискално
устройство с дистанционна връзка с НАП, с регистрационен № DT653165 и № на ФП
2708417, ЕКАФП е въведено в експлоатация на 19.11.2019 г. и дерегистрирано,
считано от 21.07.2021 г.
През ревизирания период в дружеството
е имало четири наети лица по трудови правоотношения, за които са регистрирани
трудови договори в периода м.11.2019 г. - м. 02.2020 г. Всички трудови договори
са прекратени към 03.02.2020 г.
В представено писмено обяснение от
управителя на дружеството е посочено, че дълго време „РБ ТРЕЙД“ ЕООД не е осъществявало
търговска дейност и че от м.12.2021 г. дружеството е в преговори с немска фирма
за изнасяне на строителни материали, като сделката е осъществена през м.
01.2022 г. В обяснението е посочено, че за в бъдеще дейността на „****2019“
ЕООД ще бъде насочена предимно към продажба на строителни материали в ЕС, и по
- конкретно в Германия.
През ревизираните периоди дружеството
е декларирало облагаеми доставки със ставка на данъка 20%, извършени на
територията на страната. Декларирани са ВОП, за които са издадени Протоколи по
реда на чл. 117 от ЗДДС, по повод на доставки от контрагенти от Германия и
Белгия.
Установено е, че за периода м.01.2022
г. „****2019“ ЕООД е декларирало доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с
място на изпълнение на територията на друга държава, като за доставката не е
начислен ДДС.
Декларираната доставка е с данъчна
основа в размер на 105 962,29 лв. по фактура № **********/28.01.2022 г., с
получател DV Diensteleistungs GmbH с VIN номер DE344726837, с предмет на
доставката „стоки“. Сумата е отразена в кл. 17 на СД по ЗДДС и в дневник
продажби на дружеството в колона 02-17„ данъчна основа по чл.21,ал.2 и чл.22-24
от ЗДДС" за м.01.2022 г.
Предмет на издадената фактура е
извършена доставка на строителни материали (силикон, пяна, мазилка, гипсова
смес, ленти за фуги, церезит, полимер, топлоизолационна шпакловка, карбон плат
от фибростъкло за топлоизолация, лепило за гранитогрес и керамични плочки,
дюбел за бетон и гипсокартон-профил за тавани и облицовки, различни видове бои,
2 броя външни врати по поръчка) и по своята същност представлява вътреобщностна
доставка (ВОД) на стоки. Доставката е отразена в дневника за продажбите за
м.01.2022г. като услуга, а през м. 02.2022г. от РЛ е извършена корекция и е
отразена като ВОД.
В хода на ревизията е установено, че
за извършените през периода ВОД на обща стойност 105 962,29 лв. е подадена VIES
декларация с вх.№ 16004961121/14.02.2022 г.
При извършена проверка в
информационния масив на НАП за валидност на идентификационния номер на
контрагента по ВОД на стоки, документирана с Протокол №
Р-16001622000894-П73-001/11.03.2022 г., е установено, че получател по доставката
е клиент, регистриран за целите на ДДС в страна членка на ЕС - Германия с
валиден VIN номер.
За доказване на вътреобщностна
доставка на стоки (строителни материали) към Dv Diensteleistungs GmbH, Германия
с VIN № DE344726837 са представени следните документи, входирани в
деловодството на ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково с вх. № ВхР-1488/11.03.2022 г.,
както следва:
-Фактура №
**********/28.01.2022 г., с предмет на доставката: строителни материали
(силикон, пяна, мазилка, гипсова смес, ленти за фуги, церазит, полимер,
топлоизолационна шпакловка, карбон плат от фибростъкло за топлоизолация, лепило
за гранитогрес и керамични плочки, дюбел за бетон и гипсов картон-профил за
тавани и облицовки, различни видове бои, 2 броя външни врати по поръчка), с
данъчна основа в размер на 105 962,29 лв.;
- банково извлечение от сметката на „****2019“
ЕООД, от което е видно, че на 07.01.2022г. е постъпила сума в размер на 66
300,00 лв., получен превод във валута 34 000 евро от DV Dienstleistungs GmbH.
- Договор за покупко-продажба на
строителни материали №2/12.12.2021 г., сключен между V. D., представляващ
Diensteleistungs GmbH, Германия с VIN № DE344726837 (купувач) и С.Р.,
представляващ „****2019“ ЕООД (продавач), с предмет на договора – продажба на
строителни материали по видове и цени, съгласно Анекс № 1 към договора, като
купувачът се съгласява да плати авансово сумата по договора. Срокът на договора
е 31.12.2022г. Съгласно точка 4.1. на договора, купувачът се задължава да плати
уговорената цена по договора по банкова сметка ***ти, както намери за добре до
31.12.2021 г. В точка 5.1. на договора е посочено, че продавачът е длъжен да
продаде стоката на купувача франко неговия склад в Германия, да издаде фактура
за натовареното и транспортираното количество, която да съпровожда стоката, да
осигури международен транспорт за доставяне на стоката, да натовари стоката
според изискванията на международния сухопътен транспорт, предвид нейното
опазване по време на транспорта. Съгласно договора купувачът е длъжен да приеме
стоката, като подпише международните документи за нейната доставка и ги изпрати
на продавача и да плати цената в уговорения срок и начин, описан в договора;
- Декларации за експлоатационни
показатели за циментово лепило, мазилка и санитарен силикон Церазит от Хенкел
България, за керамични плочки от Кай Груп, за EJOT DMH 8 x Lmm, и EJOT DMT -
метална шайба от Ейот България ЕООД, за мазилки GP, лепило и шпакловка за плочи
от минерална вата и разтвори с производител РЬОФИКС ЕООД, за гипс картон от
ONPO и за продукт „суперфиниш" за фугиране от Кнауф;
- Копие на CMR от 28.01.2022 г.
(екземпляр за изпращача), с вписан изпращач „****2019“ ЕООД, получател DV
Dienstleistungs GmbH Widderstrasse 4e, 30823 Garbsen, Germany, V. D. - CEO,
превозвач – „****“ ЕООД, с вписани МПС-та с рег.№ ****ЕК.
В клетка „товарене на стоките" е
вписан гр. Пловдив, България, в клетка, „разтоварване на стоките“ е вписано „*****,
Germany", в поле „вид на стоката“ е вписано 11 ЕР керамика и 8 ЕР общи
стоки, общо 23 000 кг. В клетка 22 на ЧМР е положен подпис и печат на изпращача
„****2019“ ЕООД, в клетка 23 е положен подпис и печат на превозвача „**** КО“
ЕООД с вписани рег. № ****и в клетка 24 на ЧМР е положен печат и подпис на
получател на стоките DV Dienstleistungs GmbH Widdergasse 4e 30823 Garbsen,
Germany, стоките са получени на дата 02.02.2022 г.
Към ЧМР-то е приложен опис на стоките
и информация за ЧМР-то, съставен от С.Р., представляващ „****2019 ЕООД, с данни
за изпращача и получателя на стоките, адреси, банкови сметки, с вписано място
на товарене на стоките – „*****“, бул. „*****, и Сдружение Топливо, бул. „****
(Мототехника), лице за контакт - С.Р., телефон и e-mail.
Според изводите на приходните органи
от така представения опис към CMR на видовете
строителни материали, килограми и брой палети, не би могло да бъде извършена „засечка“
на килограмите на описаните стоки и да бъде направена съпоставка с вписаните 23
000кг. в ЧМР-то.
-Фактура № **********/28.01.2022 г.,
издадена от „**** КО“ ЕООД, на DV DIENSTLEISTUNGS GMBH с VAT № DE344726837,
GERMANY, с предмет на доставката – „международен транспорт България - Германия
- ****ЕК, с данъчна основа 2400 евро (4 693,99 лв.), ДДС 0,00.
- Потвърждение за получаване на
стоката, адресирано до С.Р., в което е посочено, че във връзка със запитване по
телефона, V. D., представляващ DV Dienstleistungs GmbH, информира и декларира,
че е получил строителните материали, доставени от „**** 2019“ ЕООД с камион *****,
до склад на DV Dienstleistungs GmbH в Германия без забележки, няма липси, няма
счупени или повредени по време на транспорта материали, стоката е получена на
02.02.2022 година. За извършената доставка е подписано и подпечатано ЧМР с
посочената по-горе дата, като два екземпляра са върнати по шофьора на камиона -
един за превозвача и един за изпращача. Представеното потвърждение е съставено
на български език.
- Писмено обяснение от С.Р.,
представляващ ****ЕООД, в което е посочено, че продадените стоки на Dv
Diensteleistungs GmbH са закупени от България, боите са закупени от гр. Русе,
фирма „ЕКОН 91” ООД, която е доставила боите до склад на Сдружение
Топливо, бул. „Васил Левски“ № 107 (мототехника), от където са били натоварени.
От там са натоварени и строителните материали, закупени от „Вертекс“ ЕООД, тъй
като клона на фирмата в гр. Пловдив се намира до склада на Топливо, от където
са натоварени с камион на фирма „**** Ко“. Закупените плочки теракота са
натоварени от склада на „Тед Керамика“ ЕООД, бул. „Шести септември“ 222 А. В
представеното писмено обяснение С.Р. е посочил, че транспорта до Германия е
платен от клиента в Германия, за което е издадена фактура №
**********/28.01.2022 г. от „**** КО“ ЕООД, гр. Златоград.
За фактурираните към DV
Dienstleistungs GmbH 2 броя външни врати по поръчка от „****2019“ ЕООД е
представен документ за произход на стоките - фактура № 02/05.01.2022г., с
доставчик „****“ ЕООД и с получател РЛ. Фактурата е с предмет доставка на 2
броя външни врати с пълнеж от бук по поръчка, с данъчна основа в общ размер на
5 870,00 лв., без начислен ДДС. Фактурата е платена по банков път на 25.01.2022
г. От „****2019“ ЕООД е представено писмено обяснение, в което е посочено, че
вратите са закупени от „СК – 59“ ЕООД и са доставени от цеха, който се намира в
с. Цалапица от собственика на фирмата С. К. до бул. „****, откъдето е
натоварена и другата стока за Германия.
Посочено в РД е, че при анализ на
данните в ИМ на НАП е установено, че фактура № 2/05.01.2022 г. не е включена в
дневник покупки през м.01 и м.02.2022 г. на „****2019“ ЕООД, както и че „****“
ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС лице, считано от 04.12.2009г., при установени
обстоятелства по чл.176 от ЗДДС.
До „****“ ЕООД е изпратено ИИНП
№Р-16001622000894-141-002/04.05.2022г. и е съставен ПИНП №
П-22221022078430-141-001/20.06.2022г., съгласно който във връзка с извършваната
проверка, до дружеството е изготвено ИПДПОЗЛ № П-22221022078430-040-001/05.05.2022г.,
като в срока по чл. 32 ДОПК не са представени документи и писмени обяснения.
Извършена е насрещна проверка и на
посочения превозвач „**** Ко“ ЕООД.
Представено е писмено обяснение от
управителя А. В., в което е посочено, че транспорта е извършен от „**** КО“
ЕООД, като стоките са натоварени от гр. Пловдив и са разтоварени в Германия, в
гр. Хамеливалт. Заявката за транспорта е получена по имейл, с възложител е DV
Dienstleistungs GmbH. В обяснението е
посочено, че транспортираните стоки представляват строителни материали, а
шофьорът, извършил транспорта е А. Г. Х. В
обяснението е посочено също, че транспортът е извършен с влекач с рег.№ ***** и
ремарке № *****. Представено е заверено копие на свидетелство за регистрация на
МПС с рег.№ ****, от което е видно, че превозното средство е собственост на „****
КО“ ЕООД от 27.10.2017 г.
Представени са също копия на следните
документи, подробно посочени в РД, в това число: договор за поръчка за
транспортни услуги, адресиран до Ш. А., от клиент DV Dienstleistungs GmbH,
Германия; Лиценз № 0498 от 12.11.2017 г. за международен автомобилен превоз на
товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден на „**** КО“ ЕООД,
валиден до 11.11.2027г.; трудов договор на лицето А. Г. Х., за когото е
посочено, че е извършил превоза; свидетелство за регистрация на МПС с рег. № ****,
собственост на „**** КО“ ЕООД, с което е извършен транспортът; заповед за
командировка № 6103/29.01.2022 г., съгласно която шофьорът А. Х. е командирован
за 8 дни, считано от 29.01.2022 г. до 05.02.2022 г. вкл., с маршрут
България-Германия-България и със задача международен превоз на стоки с влекач с
рег. № ***** и ремарке № ****; пътен лист № 472514/30.01.2022 г., приключен на 10.02.2022г.,
с вписан начален километропоказтел - 36 854 км. и краен - 41 198 км. В пътния лист е отразено тръгване от
България на 30.01.2022 г. в 14,00 ч. и пристигане в Германия на 02.02.2022г. в
17,50 ч.
Представено е също копие на фактура №
**********/28.01.2022 г., издадена от „**** КО“ ЕООД, на DV DIENSTLEISTUNGS
GMBH с VAT N DE *********, GERMANY, с предмет на доставката - международен
транспорт България - Германия - ****ЕК, с данъчна основа 2 400 евро (4 693,99
лв.), ДДС 0,00лв., както и копие от ПКО от 28.01.2022 г., съгласно който В. В.
Д. внася в касата на дружеството сума в размер на 4 693,99 лв., представляващо
плащане по фактура № 31200/28.01.2022 г.
Представено е копие на CMR от
28.01.2022 г. (екземпляр за изпращача), с вписан изпращач „****2019“ ЕООД,
получател DV Dienstleistungs GmbH Widderstrasse 4 e, 30823 Garbsen, Germany, V.
D. - CEO, превозвач „**** КО“ ЕООД с ЕИК по Булстат *********, с вписани МПС -
та с рег.№ **** / ****. В клетка „товарене на стоките" е вписан гр.
Пловдив, България, в клетка, разтоварване на стоките е вписано „Heinrich Kobbe
str 6 a,31275 Hamelerwald, Germany", в поле вид на стоката е вписано 11 ЕР
керамика и 8 ЕР общи стоки, общо 23 000 кг. В клетка 22 на ЧМР е положен подпис
и печат на изпращача ****2019 ЕООД, в клетка 23 е положен подпис и печат на
превозвача „**** КО“ ЕООД с вписани рег. № на МПС - та ****и в клетка 24 на ЧМР
е положен печат и подпис на получател на стоките DV Dienstleistungs GmbH
Widdergasse 4e 30823 Garbsen, Germany,
без посочена дата на получаване на стоките.
В хода на ревизията е изпратено ИИНП
№Р-16001622000894-141-002/18.03.2022 г. на А. Г.Х., посочен като шофьор на
стоките. За извършената насрещна проверка е съставен протокол №П-16001322054765-141-001/16.06.2022г.,
в който е описано, че в срока по чл. 32 ДОПК от лицето не са представени
документи и писмени обяснения.
При извършена служебна проверка от
приходните органи е установено, че А.
Г.Х. има регистриран трудов договор с „**** КО“ ЕООД от 01.06.2021 г.
В хода на ревизията е изготвено
ИПДСПОТЛ № P-16001622000894-041-001/09.03.2022 г. до ОД на МВР Хасково за
предоставяне на информация относно регистрирано влизане/излизане от Република
България през ГКПП на транспортни средства с рег. № ****ЕК за периода от 28.01.2022г.
- 28.02.2022 г.
На 15.03.2022 г. в деловодството на
ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково е входиран отговор от ОД на МВР Хасково с вх.№ ВхР-1613/15.03.2022
г., съгласно който са установени следните данни:
1. За
превозно средство с рег. № *****, марка Мерцедес за периода 28.01.2022г. -
28.02.2022г. са установи следните влизания /излизания от Република България
през ГКПП:
- влизане
в РБ през ГКПП Видин, Дунав мост на 06.02.2022г. в 03:11 ч.;
- излизане
от РБ през ГКПП Видин, Дунав мост на 13.02.2022г. в 21:53 ч.;
- влизане
в РБ през ГКПП Видин, Дунав мост на 23.02.2022г. в 16:37 ч.;
- излизане
от РБ през ГКПП Видин, Дунав мост на 28.02.2022г. в 10:38 ч.
2. За
превозно средство с рег. № ****, марка Ортахус за периода 28.01.2022г. -
28.02.2022г. са установи следните влизания /излизания от Република България
през ГКПП:
- излизане
от РБ през ГКПП Видин, Дунав мост на 31.01.2022г. в 01:56 ч.;
- влизане
в РБ през ГКПП Видин, Дунав мост на 06.02.2022г. в 03:11 ч.;
- излизане
от РБ през ГКПП Видин, Дунав мост на 13.02.2022г. в 21:53 ч.;
- влизане
в РБ през ГКПП Видин, Дунав мост на 23.02.2022г. в 16:37 ч.;
- излизане
от РБ през ГКПП Видин, Дунав мост на 28.02.2022г. в 10:38 ч.
Във връзка с приложения от „**** Ко“
ЕООД пътен лист № 472514/30.01.2022 г. за извършения превоз на стоките,
приключен на 10.02.2022 г., с вписан начален километропоказател - 36 854 км. и
краен - 41 198 км, е изпратено искане за представяне на документи и писмени
обяснения от трети лица до ИА „Автомобилна администрация“ гр. София относно
наличието на документи за извършени годишни технически прегледи -
удостоверения/протоколи за годишни технически прегледи, съдържащи информация за
техническото състояние и данни за километропоказателя към датата на извършване
на прегледа за периодите 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. и 01.01.2022 г. -
28.02.2022 г. (ако има данни) за МПС с рег. №****влекач Мерцедес и за МПС с
рег. № ****, полуремарке Ортхаус, с вписани идентификационни данни на МПС.
Съгласно получения отговор, на влекач
Мерцедес, Актрос с рег. № **** има извършен технически преглед на 26.09.2020 г.
и данните на километропоказателя са 878 052км., а при прегледа на
31.08.2021 г. - 991 609км. Полуремарке Ортхаус, с рег. № **** е преминало
прегледи за техническа изправност на 23.03.2020г., 05.03.2021г. и 24.02.2022 .
Според изводите на приходните органи от
предоставените данни е видно, че влекач Мерцедес, АКТРОС с рег. № **** на дата
10.02.2022 г., когато е приключен
пътен лист № 472514/30.01.2022 г. е с данни на километропоказателя доста по -
малки от километропоказателя, установен при техническия преглед през 2021 г. (
данни на километропоказател на 31.08.2021 г. при технически преглед - 991 609
км., данни на километропоказател по пътен лист на 10.02.2022 г. - начален на
30.01.2022 г. - 36 854 км. - краен на 10.02.2022 г. - 41 198 км.).
Въз основа на получените данни за
километропоказателя от техническите прегледи на МПС влекач Мерцедес, Актрос, с
рег. № ****, органите по приходите са приели, че същите не съответстват и са „коренно
различни“ от тези, вписани в пътния лист на дата 10.02.2022 г., предвид което
представеният пътен лист е с невярно съдържание.
За удостоверяване на обстоятелството
за извършеното плащане на транспорта от лицето В.В.Д., представляващ DV
Dienstleistungs GmbH, е отправено запитване до ОД на МВР, гр. Хасково, относно
регистрирани преминавания през границите на Р България, за периода от
24.01.2022г. до 07.02.2022г.
В отговор са представени документи и писмени
обяснения на 12.05.2022г., от ОД на МВР Хасково, според които в
автоматизираната система няма данни за задгранични пътувания на V.V. D. (В.В.Д.)
за периода от 24.01.2022г. до 07.02.2022г.
Според приходните органи от
изпратения отговор от ОД на МВР Хасково става ясно, че няма как лицето V. V.D.
(В.В.Д.), представляващ DV Dienstleistungs GmbH, GERMANY, с VIN номер
DE344726837, да е внесъл в касата на „**** КО“ ЕООД сума в размер на 4 693,99
лв., съгласно представено от „**** КО“ ЕООД заверено копие от ПКО от 28.01.2022
г., представляващо плащане по фактура № 31200/28.01.2022 г. (за извършен
транспорт с МПС - та с рег. № ****ЕК, с данъчна основа 2 400 евро - 4 693,99
лв., ДДС 0,00), тъй като не са налице данни, че лицето е било на територията на
Република България в периода на плащане на фактурата.
На 30.06.2022 г. от управителя А. В. на
„**** КО“ ЕООД е изпратено по електронен път допълнително разяснение -
Декларация към ИПДСПОТЛ № П-16001622000894-041-002/09.03.2022 г.,
входирана в деловодството на ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково с вх.№
ВхР-1677-1/30.04.2022 г., в която е посочено, че с изпратената Декларация се
допълват предоставените обяснения, че плащането по транспорта по издадената от „****
КО“ ЕООД фактура № 31200/28.01.2022 г. е извършено в брой в офиса на „**** КО“
ЕООД. Лицето направило плащането е Ж. Н. Г., в качеството си на представляващ
лицето В.В.Д.. В обяснението е посочено още, че Ж. Н. Г. е придружавал стоката
от България до склада на получателя в Германия.
Органите по приходите са приели, че от
„**** КО“ ЕООД освен описаната по - горе декларация не са представени заверени
копия от пълномощно или други документи, съгласно които В.В.Д. упълномощава
посоченото лице Ж.Н. Г. да внася парични средства в касата на транспортната
фирма от негово име и за негова сметка. Според приходните органи не са
представени писмени документи и обяснения относно факта кой е Ж. Н. Г. и в
качеството си на какъв внася парични средства и придружава стоката от България
до склада на получателя в Германия, предвид факта, че лицето никъде не фигурира
в представената както от „****2019“ ЕООД, така и от „**** КО“ ЕООД
документация, във връзка с доказване транспорта на фактурираните стоки. Прието
е също, че относно твърдението за придружаването на стоките от посоченото лице
не са представени никакви документи.
При анализ на представените
документи, приходните органи са формирали извод, че са констатирани
несъответствия, между представените писмени доказателства, както за произхода
на стоките, така и за натоварването им от различни фирми, от различни складове,
с различно местонахождение в гр. Пловдив.
Посочено в РД е, че в представения от
ревизираното лице екземпляр на ЧМР в кл. 24 е вписана дата на получаване на
стоката 02.02.2022 г., а в представения от превозвача екземпляр не е вписана
дата на получаване на стоката. От превозвача не са посочени конкретен адрес на
натоварване на стоката и конкретен адрес на разтоварване на стоката. В
представеното писмено обяснение е посочено като място на натоварване гр.
Пловдив, място на разтоварване в Германия, в гр. Хамеливалт. В кл.2 на ЧМР също
е вписано място на натоварване гр. Пловдив, а единствено от страна на
ревизираното лице са посочени две места на натоварване на стоките - склад на
сдружение Топливо, бул. „Васил Левски" № 107 (мототехника) и склада на „ТЕД
КЕРАМИКА“ ЕООД, бул. Шести септември 222 А. От превозвача е посочено, че
заявката за транспорта е получена по имейл, възложител е DV Dienstleistungs
GmbH, но доказателства в тази насока не са представени.
Според приходните органи във връзка с
вътреобщностния превоз не са представени документи за извършени разходи. Към
отговора, от превозвача е приложена единствено справка, даваща информация за
платени пътни такси в отделни дни през месеците януари и февруари 2022 г., но
данните в нея по отношение на рег. №№ на автомобилите са нечетливи. Не са
представени счетоводни регистри за осчетоводени разходи във връзка с превоза на
стоките, не е представен отчет на шофьора.
Прието е, че според представените от
превозвача писмени обяснения е имало един шофьор, впоследствие от транспортната
фирма се представя допълнително обяснение, в което се посочва ново лице
съпровождало стоките от България до Германия. Същото лице е извършило и плащането
на транспортната услуга, но в представения ПКО от 28.01.2022 г. е вписан като
вносител на сумата - В.В.Д., а не новопосоченото лице Ж. Н. Г.
Формиран е извод, че според
представените документи, товарителницата е изготвена на 28.01.2022 г., началото
на превоза съгласно пътния лист е на 30.01.2022 г., т. е два дни след
натоварване на стоката.
В тази връзка е посочено, че от
получената информация от АПИ относно регистрираните преминавания на транспортни
средства с рег. № ****ЕК за периода от 28.01.2022 г. - 28.02.2022 г. през
контролни точки на територията на страната се установява, че в този период
първото регистрирано преминаване на МПС
е на 30.01.2022 г. през Щ. в 12:53:52 часа.
С оглед горното, според приходните
органи не са налице данни за регистрирано движение на превозните средства на
територията на страната през периода 28.01.2022 г. - 29.01.2022 г.
Посочено е още в РД, че са установени
несъответствия във вписаните данни на
километропоказателя по пътен лист и данните от извършените годишни технически
прегледи.
Според приходните органи въпреки, че
по данни на ОД на МВР едното превозно средство по повод на изследваната ВОД е
напуснало територията на страната, от това не се установява, че е транспортирана
именно стоката, посочена в ЧМР и във фактурата и че такава стока е доставена и
предадена на получателя, посочен в процесната фактура.
На следващо място са изложени мотиви,
че е налице частично пращане по фактурата за ВОД, а съгласно точка 4.1. на договора,
купувачът се задължава да плати уговорената цена по договора по банкова сметка ***ти,
както намери за добре до 31.12.2021 г. С Анекс № 1 от 12.12.2021 г., двете
страни подписали основния договор и настоящия анекс се договарят, че купувачът
ще плати на продавача авансово за покупко-продажба на строителни материали с
доставка след 15.01.2022 г. (описани по видове и цени в анекса). Заедно с това
при проверка в информационния масив на НАП е установено в дневниците за
продажби по ЗДДС, че след м.01.2022 г. други доставки с получател немския
контрагент не са декларирани.
Прието е, че „…не без значение е и
факта, че сделката е инцидентна, като към момента не са декларирани други ВОД
от ревизираното лице..“.
Най-сетне е констатирано от
ревизиращите лица, че представеното потвърждение, удостоверяващо получаване на
стоката, е съставено само на български език и не съдържа всички изискуеми
реквизити съгласно чл.45, т.2, б. „б" от ППЗДДС, тъй като не са вписани
вид и количество на стоката, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му
качество, както и в екземпляра на товарителницата, представена от превозвача,
не е вписана дата на получаване на стоката.
В резултат на горното, органите по
приходите са приели, че в представените при ревизията доказателства относно
закупуването на стоките, местата и времето на натоварването им, документите за
извършения превоз от Р България до Германия, са налице множество
несъответствия, както и че не са налице годни доказателства, които да
удостоверяват напускането на стоките по процесната фактура на територията на
страната, поради което е прието, че за доставката не следва да се приложи
нулева ставка на данъка и основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС същата следва да се
третира като извършена на територията на страната и е облагаема с 20% ставка на
данъка.
На основание чл. 86, ал. 2 във връзка
с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС за декларираната като ВОД доставка в общ размер на 105
962,29 лв. е начислен дължим ДДС в размер на 21 192,46 лв. за периода м.01.2022
г.
2. Относно непризнат данъчен кредит в
размер на 462,80 лв.
В хода на ревизията е установено, че
„****2019“ ЕООД е включило в дневник покупки по ЗДДС за данъчен период
м.11.2019 г. и е приспаднало данъчен кредит в размер на 458,80 лв. по фактура №
**********/27.11.2019 г., издадена от „****“ ЕООД.
В отговор на изпратено до „****2019“
ЕООД от ревизираното дружество са
представени документи и писмени обяснения на 10.03.2022 г.
Представено е заверено копие на двустранно
подписан Договор от 01.11.2019 г., между „****2019“ ЕООД, представлявано от С.Р.-възложител
и „**** КРАУД“ ЕООД, представлявано от А. Т.-изпълнител, с предмет на договора
– извършване на СМР на обект с адрес: гр. Пловдив, ул. ****, като възложителят
възлага на изпълнителя полагане на 124 кв. м. интериорна боя с вписана цена -
18,50 лв. на кв. м., или общо без 2 294,00 лв. общо без ДДС.
Представено е също заверено копие от
фактура № **********/27.11.2019 г. с вписан доставчик „**** КРАУД“ ЕООД, и
получател „****2019“ ЕООД, с предмет на доставката: „полагане на интериорна боя
в помещение с адрес гр. **** 1,124 кв. м. , ед. цена - 18,50 лв., общо 2 294,00
лв. -данъчна основа, ДДС - 458,80 лв., обща сума за плащане в размер на 2
752,80 лв. Плащането е извършено в брой, представено е заверено копие от
„нечетлив“ касов бон от фискално устройство № ED 341430 за сума в размер на 2
752,80 лв.
В представено писмено обяснение от
управителя на РЛ, е посочено следното:“….фирмата ни е извършила боядисване на заведение в гр. Пловдив…“
В обяснението е посочено също, че лично С.Р. е
кореспондирал с г-н А. Т. (представляващ и управляващ **** КРАУД ЕООД), на
който е дал парите в брой лично за извършената услуга.
На доставчика „**** Крауд“ ЕООД е
извършена насрещна проверка, за което е издаден Протокол №
П-16001322042592-141-001/29.04.2022г., в който е описано, че в указания срок от
дружеството не са представени изисканите с ИПДПОТЛ № Р-
16001622000894-141-001/10.03.2022г. документи и писмени обяснения.
При служебна проверка е установено,
че през периода, през който е издадена фактурата м.11.2019 г., в „**** КРАУД“
ЕООД няма действащи трудови договори. През м.11.2019 г. от дружеството липсват
подадени Уведомления по чл.62 от КТ за регистриране на трудови договори и няма
осигурени лица, както по трудови правоотношения, така и без трудови
правоотношения и самоосигуряващи се лица. За м.11/2019 г. от дружеството не са
подавани Справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения по извънтрудови
правоотношения.
Установено е, че „**** КРАУД“ ЕООД е
подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2019 г. с вх.№ 11300И0200964/10.04.2020г. с код
на икономическа дейност 4511 Търговия с леки и лекотоварни автомобили до 3.5. В
тази връзка е прието от приходните органи, че икономическата дейност на
дружеството не кореспондира с предмета на доставка по фактурата.
Формиран е извод, че за дружеството „****
Крауд“ ЕООД не е доказано, че са налице реално извършени услуги, тъй като не са
представени доказателства за заведена счетоводна отчетност и за наличието на
материална и кадрова обезпеченост на фактурираната услуга. Прието е, че
наличието на издадена фактура, платежен документ и др., не водят до извода за
реално извършени разходи за външни услуги.
Според приходните органи от събраните
и разгледани по време на ревизията документи не може да бъде доказано
прехвърлянето на собствеността върху услугите, следователно не е доказано
извършването на доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС.
Изложени са доводи, че фактурата
макар и формално да съдържа изискващите се от закона реквизити, е съставена от „****
КРАУД“ ЕООД в противоречие с
изискванията на чл.114 от ЗДДС, тъй като е издадена без да е налице облагаема
доставка.
Предвид липсата на доказателства за
извършена доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, според приходните
органи за ревизираното лице не е налице правото на приспадане на данъчен кредит
в размер на 458,80 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т.1, чл. 69, ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
На следващо място е констатирано
също, че през данъчен период м.01.2020 г. ревизираното лице е приспаднало
данъчен кредит по фактура № **********/16.01.2020 г., издадена от „Трафик СОТ“
ЕООД с ЕИК по Булстат ****. Установено, че през м.02.2020 г. „****2019“ ЕООД е
приспаднало повторно данъчен кредит по същата фактура. Изложени са мотиви, че с
включване на посочената фактура в дневника за покупките и приспадането на
данъчен кредит по същата, ревизираното лице се е опитало да реализира данъчно
предимство, като приспадне данък, който е начислен неправомерно от доставчика.
На основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС е
прието, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4,00
лв. по фактура № ********** от 16.01.2020 г. с издател „Трафик СОТ“ ЕООД за
данъчен период м.02.2020 г.
По ЗКПО
В хода на ревизията е установено, че
от РЛ е подадена Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за финансовата
2019 г., с вх.№1600И0965787/29.06.2020г., с деклариран счетоводен финансов
резултат (счетоводна загуба) в размер на 1 010,32 лв. и формиран данъчен
финансов резултат (данъчна загуба) в размер на 1 010,32лв. Констатирано е, че
през 2019 г. „****2019“ ЕООД е осчетоводило по счетоводна сметка 602 Разходи за
външни услуги фактура № **********/27.11.2019 г. на стойност 2 294,00 лв.,
издадена от „**** КРАУД“ ЕООД. Сумата е участвала при формиране на разходите на
дружеството, декларирани в ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2019 г. и при
определяне на годишния финансов резултат на дружеството за 2019 г.
Въз основа на събраните при ревизията
данни и доказателства е прието за установено, че не се доказва извършването на
реална доставка на услуга, свързана с боядисване, описана подробно в частта по
ЗДДС, т.2 от настоящото решение.
В мотивите на решението на Директора
на ОДОП е изложено, че в конкретния случай реквизитите във фактурата не
отразяват вярно реално извършена стопанска операция, тъй като от жалбоподателя
не са представени достатъчно доказателства относно реалност на стопанските
операции, за които са осчетоводени горепосочените разходи.
Според изводите на решаващия орган в
издадения първичен счетоводен документ са записани стопански операции, за които
липсват данни да са извършени от посочения във фактурата доставчик.
Въз основа на изложеното, на основание
чл. 26, т. 2 от ЗКПО органите по приходите не са признали за данъчни цели
разходи за полагане за интериорна боя в размер на 2 294,00лв. и са коригирали декларирания от дружеството финансов
резултат за 2019г. (загуба) в посока увеличение и в резултат на това са
установили допълнителен корпоративен данък в размер на 128,37 лв. и лихви за
просрочие 28,17 лв., изчислени за периода от 01.07.2020 г. до 29.08.2022 г.
Възприемайки изцяло изводите на
приходните органи е издадено и Решение №573/22.11.2022 г. на директор на
дирекция ОДОП гр. Пловдив, с който допълнително са установените задължения на „****2019“
ЕООД в общ размер на 21 783,63 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на
1214,42 лв., както следва:
-за Корпоративен данък за периода 2019г.
в размер на 128,37лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 28,17лв.;
-за непризнат данъчен кредит за
периода от 01.11.2019г. до 30.11.2019г. и за периода от 01.02.2020 г. до
28.02.2020 г. в размер на 462,80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
123,64лв.;
-за начислен ДДС за периода от
01.01.2022 г. до 31.01.2022 г. в размер на 21 192,46 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 1062,61лв.
От правна страна съдът намира за
установено следното:
РА е издаден от компетентен орган и
при спазване на процесуалните правила.
Производството е приключило в срока, установен
от чл. 114, ал. 2 от ДОПК, надлежно определен от органа, възложил ревизията.
Ревизионният доклад е съставен и връчен на данъчния субект в определените от
чл. 117, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК срокове. Ревизионният акт е издаден в
определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК
форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад.
I По
ЗДДС
1.
Относно
допълнително начислен ДДС в размер на 21 192,46лв.
Според разпоредбата на чл. 7, ал. 1
от ЗДДС - "Вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки,
транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице,
или на получателя от територията на страната до територията на друга държава
членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено
юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка".
В тази връзка, за да се приеме, че е
реализиран фактическият състав на цитираната разпоредба следва да са налице
следните предпоставки: да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е
регистриран по ДДС в Р. България, съответно получателят по доставката да е
данъчно-задължено лице в друга държава-членка на Общността и стоката да е
транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията
на страната до територията на друга държава членка.
В случая не се спори, а и от
доказателствата по делото се установи, че доставчикът и получателят са били
регистрирани по ДДС лица.
Според съдебната практика на СЕС, при
липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно
доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да
бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки,
съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които
се освобождават ВОД от облагане с ДДС /т. 36 от решение на Съда от 6 септември
2012 г. по дело С-273/11/.
Съответно в чл. 45 от ППЗДДС, във връзка с чл. 53, ал. 2
от ЗДДС, е нормативно установен начинът за нейното доказване като проявен
юридически факт.
Тези документи, регламентирани в
разпоредбите на чл. 45 от ППЗДДС, са
разделени в две групи - документи за доставката и документи, доказващи
изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до
територия на друга държава членка.
Според чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС
документ за доставката представлява фактурата, в която, когато получателят е
регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва
идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под
който номер му е извършена доставката.
В случая не е спорно наличието на
фактура, съдържаща казаното нормативно съдържание.
От своя страна чл. 45, т. 2 от ППЗДДС регламентира
документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от
територията на страната до територията на друга държава членка.
Относима към казуса (с оглед
действително развилите се отношения) е новелата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС,
съгласно която е посочено изискването за транспортен документ или писмено
потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че
стоките са получени на територията на друга държава-членка - в случаите, когато
транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя,
като в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и
количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното
средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и
длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му
качество.
Видно е от представените още в хода
на ревизията документи, че между между V. D., представляващ Diensteleistungs
GmbH, Германия (купувач) и С.Р., представляващ „****2019“ ЕООД (продавач) е
сключен договор за покупко- продажба на строителни материали № 2/12.12.2021 г.
с предмет на договора – продажба на строителни материали по видове и цени,
съгласно Анекс № 1 към договора. Издадена е фактура № **********/28.01.2022 г.,
с получател Dv Diensteleistungs GmbH с VIN номер DE344726837, с предмет на
доставката „стоки".
Видно от представения по делото
аналитичен регистър на РЛ за периода 01.01.2022 г.-30.01.2022 г. по фактурата е
направено частично плащане на 01.01.2022 г. в размер на 66 300 лв.
Представено в тази връзка е и банково извлечение.
Тук следва да се посочи, че са
несъстоятелни изводите на приходните органи в посока, че така извършеното
частично плащане по договора, предвид посоченото в анекса, че цената трябва да
се плати авансово, следва да се обвърже с нередовността на документите, за
които се твърди, че са били представени във връзка с извършения транспорт.
Договорът, сключен между V. D.представляващ Diensteleistungs GmbH, Германия и „****2019“
ЕООД е със срок 31.12.2022 г. Уговореното плащане според т.1 от подписания
между страните Анекс № 1 от 12.12.2021 г. е, че купувачът ще плати на продавача
авансово продажба на строителни материали с доставка след 15.01.2022г.
Съответно изводите на приходните органи досежно плащането по договора като
мотив за неосъществената доставка не почива на представените доказателства.
На следващо място от представените по
делото документи, включително и от представените писмени обяснения от РЛ и
управителят на „**** Ко“ ЕООД се установява, че транспортът е бил осъществен от
последно посоченото дружество, което е било посочено и в издадената международната
товарителница /CMR/. От своя страна последната е надлежно оформена, съдържа
всички необходими реквизити, като е представено и нейно копие след получаването
и от германското дружество с поставен подпис и печат с дата 02.02.2022 г. в кл.
24.
По отношение на изводите на
приходните органи, че в представената от жалбоподателя международна
товарителница за превоз - ЧМР липсва дата и мястото на товарене и е отбелязано
само Пловдив, че не са вписани и данни за вид и количества на превозваните
стоки, никакви съпроводителни документи за превоза – (номера на издадената
фактура, опис), както и че описът е съставен и подписан единствено от
представляващия ревизираното дружество и в него не се съдържа подпис на лицето,
приело стоките - данни за водача на МПС от страна на дружеството - превозвач, с
което да се удостовери получаването на стоките от водача, като превозващ товара
и носещ отговорност за същия, следва да се посочи следното.
Действително в товарителницата не е
посочена дата на натоварване и точен адрес на натоварване, но в представените
писмени обяснения, както и в информацията за CMR и опис на стоките се съдържа
информация, че продадените стоки на Dv Diensteleistungs GmbH са закупени от
България, боите са закупени от гр. Русе, фирма „ЕКОН 91“ ООД, която е доставила
боите до склад на сдружение Топливо в гр. Пловдив, бул. „Васил Левски" №
107 (мототехника), от където са били натоварени. От там са натоварени и
строителните материали, закупени от „ВЕРТЕКС“ ЕООД, тъй като клона на фирмата в
гр. Пловдив се намира до склада на Топливо, от където са натоварени с камион на
фирма „****“ КО. Закупените плочки теракота са натоварени от склада на „ТЕД
КЕРАМИКА“ ЕООД в гр. Пловдив, бул. „Шести септември“№ 222 А.
Във връзка с доставката на стоките и
представените фактури и приемо-предавателни протоколи, за които органите по
приходите приемат, че не се обвързват с посочените дати на товарене, следва да
се посочи на първо място, че обстоятелството, че стоките са закупени от „Екон
91“ ООД гр. Русе на 20.01.2022 г. и от „ТЕД Керамика“ ЕООД на 26.01.2022г. не
препятства възможността на дружеството да ги натовари на друга по-късна дата, в
случая на 28.01.2022 г.
Във връзка с установеното, че по
фактура № **********/25.01.2022 г. от „Вартекс“ ЕООД липсва и не е приложен приемо-предавателен
протокол, а във фактурата е записана дата на данъчното събитие 25.01.2022 г.,
както и че е приложен неподписан протокол за приемо-предаване. към фактура №
**********/18.01.2022 г., издадена от „Вартекс“ ЕООД и че никъде в документите
не е вписано мястото на предаване на стоките, а във фактурите е записан адрес
на „Вартекс“ ЕООД в гр. София, следва да се посочи, че липсата на
приемо-предавателен протокол, или неподписан такъв, не води до безспорния
извод, че стоките по фактурите, осчетоводени от РЛ, не са получени от РЛ, нито
че не са натоварени и доставени до немското дружество, доколкото по делото са
представени доказателства както във връзка с натоварване на стоките, така и за
тяхното получаване от представителя на немското дружество.
Също така следва да се посочи, че от
страна на приходните органи е проявено процесуално бездействие с посока, че не
са извършвани насрещни проверки, нито са изискани документи и писмени обяснения
от сочените доставчици на стоки относно времето и мястото на предаване и
натоварване на стоките.
Относно представения при ревизията двустранно подписан
приемо-предавателен протокол за получени врати от „****“ ЕООД с № 01 от
28.01.2022г. без посочено място на предаване на стоките и приетото от приходните органи, че няма
доказателства за превоза на вратите до посоченото от ревизираното лице място, също
не могат да обосноват извода, че стоката не е получена от дружеството,
доколкото е наличен подписан и неоспорен от приходните органи ППП, което
обстоятелство следва да бъде преценявано съвкупно с всички представени
документи.
Допълнително представения приемо- предавателен
протокол, който не е подписан от страните не променя изложените по-горе изводи.
В случая за извършения международен превоз са налице
писмени доказателства, съответстващи на вписания в товарителницата
регистрационен номер на превозното средство (камион и ремарке), като е
установено влизането на същото на територията на Р. България през ГКПП Видин Дунав-мост
на 06.02.2021 г. – 03.11ч. и напускане през ГКПП Видин Дунав мост на 31.01.2022
г. в 01;56ч. (така справка на ОДМВР – Хасково). Представени са и писмени
доказателства и досежно шофьора на камиона, включително и трудов договор, заповед
за командировка и пътен лист, издаден на 30.01.2022 г.
В тази връзка Съдът намира за нужно
да посочи следното:
Органите по приходите не се позоват
на правен режим, който да изисква задължителна регистрация в системата на ГД
"Граничен контрол" на всички влизащи и излизащи от страната МПС, за
да се приеме, че когато няма регистрация в нея на конкретното МПС за
съответната дата, това задължително означава, че то не е преминавало през
посочения ГКПП. Действително, с влизането в сила от 01.01.07 г. на Договора за
присъединяване на Р.България към Европейския съюз и в изпълнение на Регламент
(ЕО) № 562/2006 на Европейския Парламент и Европейския Съвет, са извършени
редица промени при осъществяване на граничните проверки относно гражданите на
ЕС, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария и МПС,
които ползват, както и промяна в използването на АИС "Граничен
контрол". В информационните фондове на МВР след посочената дата не се
съдържат изчерпателно данни за всички пътувания на граждани на ЕС, включително
и български граждани и ползваните от тях МПС.
В случая от справката на ОДМВР
Хасково от 15.03.2022 г. относно преминаване на процесните транспортни средства
през границата на страната се установява, за камион с рег. № **** -влизане в РБ
през ГКПП Видин Дунав мост на 06.02.2022 г. 03:11ч.
Относно ремарке с рег. № **** е
посочено излизане от РБ през ГКПП Видин Дунав
Мост на 31.01.2022 г. 01:56 ч.; влизане в РБ през ГКПП Видин Дунав мост
на 06.02.2022 г. 03:11ч.
В представения от превозвача „****
Ко“ ЕООД пътен лист, с водач от А. Х., водач на МПС, е посочено дата на
тръгване 30.01.2022 г. 14,00ч., влизане в Германия 02.02.2022 г. и пристигане в
БГ на дата 06.02.2022 г.-03.30ч.
Или от гореизложеното се установява,
че изводите на приходните органи, че стоката не е напуснала територията на
България, не намират опора в представените по делото доказателства.
Отделно от това по делото е налице и
предвиденото като алтернативно изискване на чл. 45 ППЗДДС - потвърждение за получаване
на стоката
В тази посока не могат да се приемат
доводите на приходната администрация, че от формална страна представеното
писмено потвърждение от германското дружество-получател на стоките, не отговоря
на изискванията на чл. 45 от ППЗДДС, тъй като в него не са вписани вид и
количество на стоките, както и липсват данни - имената и подпис на лицето,
предало стоките, и неговото длъжностно качество.
Наистина представеното потвърждение
от германския получател не съдържа всички реквизити по посочената по - горе
разпоредба. Тази недостатъците на потвърждението обаче не се отразяват за
покриване на нормативните изисквания, тъй като посоченото правило изисква или
транспортен документ, или писмено потвърждение, като международната
товарителница е също редовно оформена, поради което и на това отделно основание
не могат да се споделят изводите на приходните органи.
Що се отнася до формата на издаденото
(съставено) писмено потвърждение, то следва да се посочи също, че същественото
в случая е, че е налице удостоверяване (съгласяване) от страна на получателя,
чийто печат и подпис са надлежно положени на документа.
Относно приетото от приходните органи
във връзка с извършеното плащане по фактурата за извършения транспорт от „****
Ко“ ЕООД от посоченото лице в приходно-касовия ордер – В. Д. и последващото
уточнение от “**** Ко“ ЕООД, че фактическото плащане е направено от Ж. Н. Г.,
Съдът намира, че мотивите на приходната администрация, че липсват и не са
приложени упълномощителни документи в потвърждение на декларираното, не водят
до безспорен извод, че не е осъществен ВОД, доколкото няма предприети никакви действия
от приходните органи по отношение на изискване на документи и писмени
обяснения, съответно извършване на насрещни проверки на лицето Ж. Н. Г.
Всъщност от страна на „**** КО“ ЕООД не се оспорва плащането по фактура,
същевременно фактурата е осчетоводена от дружеството, видно от представената
счетоводна справка. Не е оспорен и представения приходно-касов ордер.
Следва да се посочи също, че от
приходната администрация не е кредитиран и представения непреведен договор за
транспортна услуга, нито е изискано допълнително представяне на сочения договор
в превод.
Доколкото в случая транспортът е за
сметка на получателя, ревизираното лице не следва да притежава и документи,
доказващи взаимоотношенията на клиента с дружеството – превозвач. В случая доставчикът в рамките на дължимата
грижа се е снабдил с нужните доказателства, за да гарантира изпълнение на
поетото към клиента задължение.
В тази връзка следва да бъде посочено
и Решение от 09.10.2014г. по дело С-492/2013 г. Траум, в което Съдът на ЕС
тълкува член 138, параграф 1 и член 139, параграф 1, втора алинея от Директива
2006/112/ЕО в смисъл, че те не допускат при обстоятелства като разглежданите в
главното производство данъчната администрация на държава - членка да откаже
възможността за упражняване на правото на освобождаване от данък върху
добавената стойност във връзка с вътреобщностна доставка, поради това че
доставчикът не е доказал нито истинността на подписа в документите, приложени към
декларацията във връзка с доставката, за която се твърди, че е освободена, нито
представителната власт на лицето, подписало тези документи от името на
получателя, при положение че доказателствата, обосноваващи правото на
освобождаване, представени от доставчика в подкрепа на декларацията му, са в
съответствие със списъка с документи, които следва да бъдат представени на тази
администрация, предвиден в националното право, и тези доказателства
първоначално са били приети от посочената администрация като обосноваващи
доказателства.
Според приетото от СЕС в решение от 6
септември 2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek-Gabona Kft, /т. 53 / националната
юрисдикция е задължена да извърши глобална преценка на всички елементи и
фактически обстоятелства по делото, за да определи дали данъчнозадълженото лице
е действало добросъвестно и е взело всички мерки, които могат разумно да се
изискват от него, за да се увери, че осъществяваната операция не го довежда до
участие в данъчна измама
Както се
посочи, в случая по делото не се спори, че за доставката е издадена валидна
фактура, която е първият необходим документ за доказване на ВОД съгласно чл.
45, т. 1, б. „а“ ППЗДДС. Във фактурите се съдържа подробно и ясно описание на
стоките – предмет на доставките, което поради своя обем е обективно невъзможно
да бъде възпроизведено в кл. 9 „Вид на стоката“ в товарителниците. В описа към ЧМР
са описани подробно стоките, предмет на доставка до немското дружество, в ППП
са посочени номерата на съответните фактури, договорените, натоварените,
транспортираните и получени стоки са установими по вид и количество.
Несъмнено получаването на стоките е
основен факт от предмета на доказване, който е установен по делото. Доказват го
пряко данните за приемане на стоките в ЧМР и приложеното писмено потвърждение.
По делото на следващо място е
категорично установено и разплащането на цената между търговците, от които са
закупени строителните материали, което не е оспорено от приходните органи. Представени
са доказателства за плащане на извършената транспортна услуга, както и
доказателства за частично плащане на повече от половината от договорена сума за
доставка на материалите на немското дружество.
Съдът счита, че органите по
приходите не са ангажирали нито едно пряко доказателство в подкрепа на твърдението
си, че стоките не са напуснали територията на страната и са реализирани в
България. Изложили са единствено предположения, които са основани на непълна
информация или на превратно тълкуване на фактите.
Съдът приема, че вътрешното ни право
съдържа ясна уредба относно документите за доказване на ВОД – чл. 45 ППЗДДС и
жалбоподателят се е справил с доказателствената си тежест, като е представил
годна международна товарителница. Нещо повече, приложил е данни за дружеството
извършило транспорта, ЧМР, осъществило доставката, трудов договор на шофьора,
лиценз за извършване на международен автомобилен транспорт и налични счетоводни
данни за отчитането на фактурата и плащането.
Тези факти обосновават изводи за
добросъвестност на дружеството - жалбоподател и за отсъствие на намерение да се
отклони от данъчно облагане или да участва в данъчна измама.
Съвкупният доказателствен материя
сочи, че водача на съответното превозно средство е получил държането върху
стоките, предмет на доставка, именно на посочената в документите дата и място,
в съответните количества, които в последствие са отразени и в съставеното ЧМР.
Дори да се приеме, че представената товарителници не се ползва с необходимата
доказателствена сила относно удостоверявания с тях факт, то ревизираното лице
притежава и друго алтернативно регламентирано писмено доказателство по чл. 45 ППЗДДС - писмено потвърждение от
получателя по доставката.
В допълнение на изложеното следва да
се посочи, че съгласно постоянната практика на СЕС, освобождаването на
вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото
на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и
продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга
държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата
стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката.
Съгласно чл. 31, б. „а“ и чл. 67 от Конвенцията на ООН за договорите за
международна продажба на стоки, счита се, ако друго не е уговорено, че
продавачът е изпълнил задължението си за доставка с предаване на стоката на
превозвач, когато се изисква превоз. Разпоредбата на чл. 67 от Конвенцията
сочи, че при липса на други уговорки, рискът от погиване на стоките преминава
върху купувача при предаване на стоката на първия превозвач, когато стоката е
маркирана и снабдена с превозни документи. С приемане на стоката от превозвача
се осъществява прехвърлянето на правото на разпореждане – първо условие за ВОД.
С изпращане или транспортиране на стоката се осъществява второто условие за
ВОД. Именно наличието на физическо движение на стоката между държавите-членки е
обективен елемент, отличаващ ВОД от доставка на територията на страната. ( В
тази връзка Решение № 15596 от 13.12.2018 г. по адм. д. № 8426/2018 г., I о.)
В случая, представените от
жалбоподателя документи, обсъдени в съвкупност с останалия доказателствен
материал, отговарят на изискването на Директивата да докажат вътреобщностна
доставка. Доставчикът е разполагал със стоката, уверил се е, че получателят по
доставката е регистрирано в съответната-държава членка лице и стоката е била
предадена на превозвач, с което рисковете по нея са преминали върху купувача.
Не на последно място, съда съобрази
и следното обстоятелство:
Съгласно практиката на Съда на
Европейските Общности, който съгласно чл. 220 ал.1 ДЕО осигурява спазването
на законността при тълкуването и прилагането на учредителния акт и на
актовете на институциите на Общността, които от своя страна са задължителни за
Република България от датата на присъединяването ни /чл.2 от ПРОТОКОЛА
относно условията и договореностите за приемането на Република България и
Румъния в Европейския съюз/, в Решение от 27 Септември 2007г. по дело
С-409/04, се е произнесъл в смисъл, че чл.28а, параграф 3, първа алинея и чл.
28в, част А, буква а), първа алиниея от
Шеста директива от 17 Май 1977г., изменена с Директива 2000/ 65/ЕО на
Съвета от 17 Октомври 2000г. /които норми са аналогични и на сега действащите
такива на Директива 2006/112/ЕО от 28.11.2006г./ терминът "изпратени”,
съдържащ се в тези две разпоредби, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностните
придобивания на стока е извършено и освобождаването на вътреобщностната
доставка се прилага само когато правото на разпореждане като собственик със
стоката е прехвърлено на получателя и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена
или транспортирана в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане
или транспортиране стоката е напуснала физически територията на
държавата-членка на доставката, както и че чл.28в, част А, буква а), първа алинея
от Шестата директива 77/388, изменена с Директива 2000/65, следва да се
тълкува в смисъл, че той се противопоставя на това компетентните власти на
държавата членка на доставката да задължат доставчик, който е действал добросъвестно
и е представил доказателства, на пръв поглед обосноваващи неговото право на
освобождаване на вътреобщностната доставка на стоки, да заплати в
последствие данък върху добавената стойност върху тези стоки, когато тези
доказателства се окажат фалшифицирани, без обаче да бъде установено участието
на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е предприел всички
разумни мерки в рамките на възможностите си, за да подсигури, че осъществяваната
от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в измама.
В тази връзка следва да се посочи и,
че в мотивите на цитираното по-горе решение на Съда на Европейските
общности изрично е посочено и, че ще противоречи
на принципа на правната сигурност държавата-членка, която е регламентирала
условията за прилагане на освобождаването на дадена вътреобщностна доставка,
по-конкретно определяйки списък с документи, които да се представят на компетентните
власти, и която първоначално е приела представените от доставчика документи,
като доказателство, обосноваващо правото на освобождаване, да може в последствие
да задължи този доставчик да заплати полагащия се за тази доставка ДДС, когато
се окаже, че поради извършена от получателя измама, за която доставчикът не
е знаел и не би могъл да знае, въпросните стоки в действителност не са напуснали
територията на държавата-членка на доставката.
В конкретния случай, съдът намира,
че жалбоподателят е представил необходимите документи, доказващи наличието на
ВОД като липсват данни последният да участва в данъчна измама.
При тези
доказателства, преценени в съвкупност се опровергават констатациите в
ревизионния акт, че ВОД по фактура № **********/28.01.2022 г., с получател DV
Diensteleistungs GmbH с VIN номер DE344726837, с предмет на доставката „стоки“,
не е бил осъществявана.
В заключение, при съставяне на
данъчните документи жалбоподателят е действал добросъвестно и декларираните от
него ВОД са доказани в съответствие с изискванията по чл. 45 ППЗДДС във вр. с
чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Поради това и на основание чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 7 ЗДДС те са облагаеми с нулева ставка на данъка, а РА, с който е установено обратното,
следва да бъде отменен в тази му част.
Жалбата в тази й част се явява
основателна и оспореният ревизионен акт в тази му част следва да бъде отменен
като незаконосъобразен.
2. Относно непризнат данъчен кредит в
размер на 462,80 лв.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки
или услуги по облагаеми доставки, както и за извършено от него плащане, преди
да е възникнало данъчното събитие по облагаема доставка. В същия порядък чл.
69, ал. 1, т. 1 ЗДДС регламентира правото на регистрираното лице да приспадне
данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон
лице, му е доставил или предстои да му достави, когато тези стоки или услуги се
използват за целите на извършвани от регистрирания по този закон получател
облагаеми доставки. С цел избягването на злоупотреби при упражняване на правото
на приспадане на данъчен кредит чл. 70, ал. 5 ЗДДС ограничава тази възможност
като предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е
начислен неправомерно. По смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗДДС задължението за
начисляване на данъка възниква за регистрираното лице в момента, в който
данъкът стане изискуем, като то следва да издаде данъчен документ /фактура/, в
който да посочи данъка на отделен ред, да го включи в справката декларация по
чл. 125, ал. 1 ЗДДС при определяне на резултата за този данъчен период и да
посочи данъчния документ /фактурата/ в дневника за продажбите за същия данъчен
период. От анализа на чл. 86, ал. 1 ЗДДС става ясно, че задължението за
начисляване на данъка е обусловено изцяло от настъпването на неговата
изискуемост, която съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС при извършването на облагаеми
доставки съвпада с датата на възникване на данъчното събитие, която пък по
смисъла на ал. 2 в общия случай съвпада с датата, на която собствеността върху
стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
В
чл. 9, ал. 1 ЗДДС законодателят е определил извършването на услугата
като доставка на услуга. Същевременно с чл. 8 ЗДДС е регламентирал, че услуга
по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от
парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно
средство. Като изключение от регламентираното в чл. 25, ал. 6 ЗДДС общо
правило, в чл. 25, ал. 7 ЗДДС е предвидено, че когато преди да е възникнало
данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово
плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането /за
размера на плащането/, с изключение на полученото плащане във връзка с
вътреобщностна доставка. И в този случаи обаче за правомерното начисляване на
данъка е необходимо да се установи последващото прехвърляне на собствеността върху
стоката, респективно – последващото извършване на услугата.
От проследената нормативна уредба с
основание може да се заключи, че при издаването на данъчна фактура без
наличието на реално извършена доставка на стока или услуга данъкът е начислен
неправомерно и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС регистрираното лице-получател на
стоката или услугата по фактурата няма право на приспадане на данъчен кредит.
Такова право не му се признава и в случаите на чл. 25, ал. 7 ЗДДС, при които
преди възникване на данъчното събитие по ал. 2 е извършило цялостно или
частично авансово плащане по доставката, ако впоследствие доставка не бъде
извършена.
За признаване на правото на
приспадане на данъчен кредит следва да е установено осъществяване на
фактурираната доставка. В този смисъл е и решението на С. по дело С-152/02 и
решение на СЕС по дело С-324/11.
В случая от страна на жалбоподателя
както в хода на ревизията, така и в хода на настоящето съдебно производство не
се излагат никакви възражения относно установените задължения по ЗДДС за
непризнат данъчен кредит във връзка представената от „****2019“ ЕООД фактура №
**********/27.11.2019 г., издадена от „**** КРАУД“ ЕООД, с предмет „полагане на
интериорна боя в помещение“-124 кв.м., с адрес гр. *****, която РЛ е включило в дневник покупки по ЗДДС за
данъчен период м.11.2019г. и е приспаднало данъчен кредит в размер на 458,80
лв.
От РЛ, както и от сочения доставчик,
който не е намерен на посочения адрес за кореспонденция, не се представят
доказателства за реално осъществяване на услугата, освен договор и фактура.
Представеният касов бон от 09.12. 2019 г. е нечетлив и не дава информация за
предмета на доставката.
След служебна проверка в ТР се
установява, че дружеството е с прекратена търговска дейност и е в ликвидация
към 15.05.2023 г.
В хода на ревизията е установено, че „**** КРАУД“ ЕООД няма действащи трудови
договори, както и че през м.11.2019 г. от дружеството липсват подадени
Уведомления по чл.62 от КТ за регистриране на трудови договори и няма осигурени
лица, както по трудови правоотношения, така и без трудови правоотношения и
самоосигуряващи се лица, и не са подавани Справки по чл.73 от ЗДДФЛ за
изплатени възнаграждения по извънтрудови правоотношения.
От страна на РЛ не са представени
доказателства относно фактическото изпълнение на услугата, включително и
относно посоченото в писмените обяснения, че сумата по фактурата е платена в
брой на доставчика, нито в самите писмени обяснения е посочено кога и къде е
платена, както и периода, в който е извършена услугата, с оглед обстоятелството, че в договора не е
посочен срок.
Ако процесната доставка е извършена
реално от посочения в доставчик, то както доставчикът, така и самият получател
следва да притежават доказателства за това изпълнение. Наличието само на
фактура и договор не може да бъде доказателство за реалното изпълнение на
доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се представят
достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им, каквито в
случая липсват.
Действително, както нееднократно СЕС
в своите решения подчертава, принципът на данъчния неутралитет изисква
освобождаване от ДДС да се предостави, ако материалноправните изисквания са
изпълнени, дори и ако данъчно-задължените лица са пропуснали някои формални
изисквания. Същият този съд обаче приема, че това не е така само ако
нарушаването на тези формални изисквания възпрепятства доказването по сигурен
начин на изпълнението на материалноправните изисквания, и самото данъчно
задължено лице участва или според обективни факти се установи, че е било длъжно
да знае, че участва в данъчна измама. В последната хипотеза СЕС приема, че
лицето няма основание да се позовава на принципа на данъчния неутралитет.
Следователно от получателя по дадена доставка е оправдано да се иска да действа
добросъвестно и да вземе всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани
от него, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не води до участието
му в данъчна измама. Т. е. ако лицето, въпреки че е действало добросъвестно и е
взело всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да
предостави други писмени доказателства, за това че е придобил правото да се
разпорежда като собственик с дадена стока, извън притежаваната от него фактура
и данни за счетоводното и отразяване, то правото му на данъчен кредит не може
да бъде отказано, като в тези случаи казусът следва да намери своето разрешение
съобразно цитираното по-горе Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на
СЕС. Процесният случай обаче не е такъв.
Действително при липса на нормативна
уредба, която да въвежда изисквания за съставянето на определен тип документи,
доказващи осъществяването на относимите факти и обстоятелства, преценката дали
една доставка е действително извършена, се гради на съвкупния анализ на всички
събрани по делото доказателства.
Предвид изложеното, не е установено
по безспорен начин кои са лицата извършили услугата, предмет на посочената
фактура, не са представени договори, приемо-предавателни протоколи или
разходооправдателни документи.
Във връзка с установяванията относно
кадровата обезпеченост на доставчиците, се съобразява и Решение на Съда на
Европейския съюз от 6.09.2012 г. по дело C-324/11 г., но в конкретния случай
липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика не е единствена
причина за отказ на правото на данъчен кредит, а тези факти са обект на
преценка заедно с останалите събрани доказателства.
Наличието на облагаема доставка е
елемент от механизма на функциониране на данъка върху добавената стойност,
поради което не може да бъде игнорирано доказването й при разрешаване на спора
относно наличието на право на приспадане на данъчен кредит. Това е изрично
подчертано от СЕС в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което
"Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна
сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже
право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че
липсва действително извършена облагаема сделка". За тази цел Директива
2006/112, и по-конкретно член 242 от нея, задължава всяко данъчнозадължено лице
да води достатъчно подробна отчетност, за да даде възможност за прилагането на
ДДС и за неговия контрол от данъчните органи.
Предвид изложеното, съдът намира, че
изводът на приходната администрация за липса на доказателства, установяващи, че
коментираната доставка на услуги са извършени от посочения доставчик се явява
фактически и правно обоснован.
Правилно, с процесния РА на
жалбоподателя е отказано правото на данъчен кредит по спорната фактура, в резултат на което са определени и процесните
фискални задължения, ведно с прилежащата им лихва за забава.
На следващо място не се навеждат
никакви възражения от жалбоподателя по отношение на констатациите на приходните
органи, че през м.02.2020 г. „****2019“ ЕООД е приспаднало повторно данъчен
кредит по фактура №
**********/16.01.2020 г., издадена от „Трафик СОТ“ ЕООД, нито се представят
доказателства опровергаващи изводите на ревизиращия екип.
Законосъобразни са изводите на
приходните органи, че с включване на посочената фактура
в дневника за покупките и приспадането на данъчен кредит по същата,
ревизираното лице се е опитало да реализира данъчно предимство, като приспадне
данък, който е начислен неправомерно от доставчика.
В случая на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС следва да се приеме, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит
в размер на 4,00 лв. по фактура № ********** от 16.01.2020 г. с издател „Трафик
СОТ“ ЕООД за данъчен период м.02.2020 г, с оглед на което РА се явява законосъобразен
и в тази му част, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
II По
ЗКПО
Според чл. 10 ЗКПО, счетоводен разход
се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен
счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно
стопанската операция. В чл. 26, т. 2 от ЗКПО е предвидено, че не се признават
за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този
закон. Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО за целите на определяне на данъчния
финансов резултат, когато в този закон е посочено, че разход (загуба) не е
признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният
финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и
не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.
Обоснованата липса на доставка, респективно наличие на
такава, както е в процесния случай, за целите на ЗДДС рефлектира пряко и на
отчетените разходи за тези доставки по ЗКПО. Това е така, защото за целите на
ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като
само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за
дейността при получателя на фактурите /Решение № 6558 от
03.05.2019 г. по адм. д. № 1039/2019 на ВАС/. Принципът на
документалната обоснованост е уреден в чл. 10 от ЗКПО, като според алинея първа счетоводен разход се признава за
данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ
по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.
В конкретния случай, тъй като правилно органите по
приходите са приели, че не са налице реални доставки по фактура №
**********/27.11.2019 г., издадена от „**** КРАУД“ ЕООД, с предмет „полагане на
интериорна боя в помещение“-124 кв.м., с адрес гр. Пловдив, ул. „****, описани
в частта по ЗДДС, то същите правилно са
установили и допълнителни задължения за корпоративен данък за периода 2019 г. в
размер на 128,37 лв., ведно със съответните лихви за забава в размер на 28,17
лв.
Ето защо Съдът намира изводите на приходните органи за
правилни и обосновани, а процесният РА в тази му част следва да бъде потвърден,
а жалбата-отхвърлена.
С оглед изложеното, жалбата се явява частично
основателна, а обжалваният РА следва да
отменен в частта за начислен ДДС за периода от 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г. в
размер на 21 192,46 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1062,61лв.
В останалата част РА следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
При този
изход на спора и своевременно направеното искане, на ответния администартивен орган следва да се присъдят сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита съобразно отхвърлената част на
жалбата.
На основание
чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се
констатират в размер на 400,00 (четиристотин) лева.
Оспорващият
не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което
произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001622000894-091-001/29.08.2022 г., издаден от В.П.А.,
на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и П. И. А., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при
ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение №573/22.11.2022 г. на Директор на
дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, в частта, с
която на „****2019“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от С.Р.-управител, допълнително е
начислен ДДС за периода от 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г. в размер на 21 192,46
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1062,61лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „****2019“ ЕООД, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление: гр. ****, представлявано от С.Р.-управител, срещу Ревизионен акт № Р-16001622000894-091-001/29.08.2022 г., издаден от В.П.А.,
на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и П. И. А., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при
ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение №573/22.11.2022 г. на директор на
дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, в частта, с
която на „****2019“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано
от С.Р.-управител, допълнително са установени задължения
за Корпоративен данък за периода 2019г. в размер на 128,37лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 28,17лв.; както и в частта за непризнат данъчен кредит за периода от 01.11.2019г. до 30.11.2019г. и за
периода от 01.02.2020 г. до 28.02.2020 г., в размер на 462,80 лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 123,64лв.
ОСЪЖДА „****2019“ ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от С.Р.-управител, да заплати
на Национална агенция за приходите сумата от 400,00 (четиристотин) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: