№ 219
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500273 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 279 от
ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№ 8610/30.03.2022 г. от ЗДР. Н. К. с ЕГН
– **********, подадена чрез адвокат И.С. В., вписан в Адвокатска колегия –
Пловдив против Разпореждане № 1131/21.03.2022 г. по в.гр.д. 2729/2021 г. на
Окръжен съд – Пловдив, с което е върната касационната му жалба с вх. №
6028/07.03.2022 год., по входящия регистър на Окръжен съд - Пловдив,
против Решение № 149/09.02.2022 год., постановено по въззивно гражданско
дело № 2729/2021 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив. В жалбата се
излагат доводи, че спорът не е търговски, а е потребителски и затова
въззивното решение подлежи на обжалване с оглед цената на иска. Цитира се
ТР. Моли се отмяна на Разпореждането и се иска администриране на
касационната жалба и се иска присъждане на разноски.
От ответната страна – „Р. и.“ ООД не е постъпил отговор на частната
жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от
легитимирано лице – ответник, срещу обжалваемо, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1
от ГПК, разпореждане с преграждащ по-нататъшното развитие на делото
характер и откъм съдържание и приложения редовна, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по
1
следните съображения:
Настоящият състав констатира, че е постъпила касационна жалба с вх.
№ 6028/07.03.2022 год., по входящия регистър на Окръжен съд - Пловдив,
подадена от ЗДР. Н. К., чрез адв. И.В., против Решение № 149/09.02.2022 год.,
постановено по въззивно гражданско дело № 2729/2021 год., по описа на
Окръжен съд - Пловдив, с което е оставено в сила решение №
261978/14.07.2021 г. по гр.д. № 20404/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, съгласно което З.К. е осъден да заплати на „Р. и.“ ООД на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3000 лева (три хиляди лева)
представляваща възнаграждение по договор за посредничество за покупка на
недвижим имот от 15.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 11.12.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, сума от 55 лева (петдесет и пет лева) – обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода от 06.10.2019 г. до 10.12.2019
г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1070 лева (хиляда и
седемдесет лева) – разноски съразмерно с уважената част от исковете, като е
отхвърлил иска за обезщетение за забава за разликата от 55 лева до пълния му
предявен размер от 92,50 лева и за периода от 23.08.2019 г. до 05.10.2019 г. и
е отхвърлили иска за осъждане на З.К. да заплати на „Р. и.“ ООД сумата от
3000 лева – неустойка, дължима по чл. 5 от договор за посредничество за
покупка на недвижим имот от 15.07.2019 г., както и е отхвърлил предявения
от З.К. против „Р. и.“ ООД иск с правно основание чл. 29 ЗЗД за унищожаване
поради измама на договор за посредничество за покупка на недвижим имот от
15.07.2019 г. сключен между страните.
В мотивите на обжалваното Разпореждане ПОС е приел, че в
конкретния случай „спорът между страните произтича от сключен договор за
посредничество за покупка на недвижим имот, като последният представлява
абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 4 от ТЗ. Ето защо е приложим
критерият за допускане до касационно обжалване на търговски дела, с цена на
иска над 20000 лв. С оглед това и предвид цената на исковете, както и цената
на иска на предявения насрещния иск, която в настоящия случай е по-ниска
от указаното в чл. 280, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК, администриращият съд
намира, че представената касационна жалба е недопустима и като такава не
следва да бъде допускана до касационно обжалване, както е посочено в
постановеното съдебно решение.“
2
С исковата молба ищецът-търговец е предявил срещу физическо лице
два иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в размер на 3000 лева и чл. 92
от ЗЗД в размер на 3000 лева. С оглед така предявените искове физическото
лице е предявило насрещен иск за унищожаване поради измама по чл. 29 от
ЗЗД на договора за посредничество при покупка на недвижим имот, като
правният му интерес е обоснован от така предявените срещу него два иска,
всеки един от по 3000 лева. С първоинстанционното решение на РС –
Пловдив, искът по чл. 79, ал. 1 е уважен, а исковете по чл. 92 и чл. 29 от ЗЗД –
отхвърлени. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение,
като срещу въззивното решение е постъпила е касационна жалба от
физическото лице.
Разпореждането, предмет на настоящето производство е постановено в
период на динамично формиране на актуална и уеднаквяваща практика на
ВКС с оглед приложението на чл. 113 във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
относимо до прага за касационната обжалваемост при искове на и срещу
потребители - ТР № 3 от 23.02.2022 г. по тълк.д. № 3/2019 г. на ОСГTК на
ВКС; Опр-44/07.02.2022 г. по ч.т.д. № 83/2022 г. на ВКС, I то; Опр-
143/31.03.2022 г. по ч.т.д. № 401/2022 г. на ВКС, II то.
Безспорно е за върховната съдебна инстанция, че „с приемане на ЗИД
ГПК – ДВ бр.100/2019 г. в разпоредбата на чл. 113 изр. 2 от ГПК са
предвидени допълнителни процесуалноправни средства за ефикасна защита
на правата на потребителите. Очевидно е, че смисълът, вложен във
визираното допълнение е независимо дали спорът, в който участва
потребител, е породен от или отнасящ се до търговска сделка, или не, делата
да се образуват и разглеждат като граждански, както с оглед процесуалния
ред за разглеждане, така и с оглед разширяване на кръга дела, решенията по
които подлежат на касационен контрол, предвид размера на цената на иска и
минималния праг, предвиден в разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се
извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието
„потребител“ в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.“ И когато правоотношението между
търговското дружество – жалбоподател и физическото лице – ответник е
възникнало въз основа договор, с който търговецът се е задължил да
посредничи на физическото лице за придобиване на недвижим имот, то тези
3
договори попадат в обхвата на защита на нормите на ЗЗП и физическото лице
притежава качеството „потребител“ съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП - така
еднозначно – Р-115/03.12.2020 г. по т.д. № 559/2020 г. на II то на ВКС и Р-
60050/07.06.2021 г. по т.д. № 860/2020 г. на II то на ВКС. Предвид
обстоятелството, че в конкретния случай физическото лице ползва услуга,
която не е установено да е предназначена за извършване от него на търговска
или професионална дейност, то приложение следва да намери нормата на чл.
113, изр. 2 от ГПК, предпоставяща достъп до касационно обжалване
съобразно цената на искове, предявени срещу потребител, надхвърляща
минималния законодателен праг по граждански дела - от 5000 лева –
цитираното по-горе Опр-44/07.02.2022 г. по ч.т.д. № 83/2022 г. на ВКС, I то.
Ето защо настоящата инстанция, приема, че конкретния спор между
ЗДР. Н. К. и „Р. и.“ ООД следва да бъде разгледан с приложение разпоредбата
на чл. 113 от ГПК, респ. при касационно обжалване следва да бъде приложим
установения праг по чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. I от ГПК, а именно цена на иска
до 5000 лева. Предявените два иска по чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД, всеки
поотделно от 3000 лева, както и обусловеният от първоначалните два иска -
насрещен иск по чл. 29 от ЗЗД с оглед отричаните права на търговеца са под
прага за касационното обжалване по чл. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. I от ГПК.
Поради това крайният извод на въззивният съд за недопустимост на
касационното обжалване е правилен и обжалваното разпореждане следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1131/21.03.2022 г. по в.гр.д.
2729/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в седмодневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5