МОТИВИ: ***ска районна прокуратура е повдигнала обвинение
против П.И.Л. *** това, че през месец септември 2015 година, в град ***, при
условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
и до 05.10.2015 година поддържал, заблуждение у Е.Ц.Г. ***, че е собственик на
апартамент в *** и ще й го продаде и с това й причинил имотна вреда в размер на
11 700 лева – престъпление по чл. 211 предложение ІІ във вр.
с чл. 209 ал. І във вр. с чл. 29 ал. І буква А от НК.
До откриване на съдебното следствие и по
реда на чл. 85 НПК в наказателното производство е предявен и приет за съвместно
разглеждане граждански иск от Е.Ц.Г. ***, ЕГН ********** против подсъдимия Л.
за сумата от 11 700 лева, представляваща обезщетение за нанесените й в резултат
на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Конституирана
като граждански ищец и частен обвинител в производството, Е.Г. се представлява
от повереник в лицето на адвокат С.Н., ПлАК.
Със съгласието на подсъдимия, в
присъствието на защитника му адвокат М.Б., ПлАК
производството е стартирано по реда на съкратеното съдебното следствие – чл.
372 ал. 4 във вр. чл. 371 т. 2 НПК.
Представителят
на РП – *** подържа изцяло така повдигнатото против подсъдимия обвинение за престъпление
по чл. 209 ал. І НК, извършено от страна на подсъдимия при условията на опасен
рецидив. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда и предлага на съда да определи и наложи наказание към
минимума на предвиденото в закона като вид лишаване от свобода, което да намали
същото с една трета по реда на чл. 58 а ал. 1 НК. Гражданският иск намира за
основателен и доказан, поради което и следва да бъде уважен като такъв.
Повереникът
на гражданският ищец и частен обвинител подържа изцяло така предявеният граждански
иск и повдигнатото на подсъдимия обвинение. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда и справедливо наказание, адекватно на обществената опасност
на деянието и дееца. Моли съда да уважи изцяло гражданският иск, както и да
присъди в полза на доверителката му направените разноски.
Защитникът
на подсъдимия, адвокат М.Б. моли съда да определи и наложи справедливо наказание
около минимума на предвиденото в закона, което ще изпълни целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 36 НК.
Подсъдимия
П.Л. признава вината си, както и всички факти и обстоятелства изписани в
обстоятелствената част на обвинителният
акт. Дава съгласието си да не събират
доказателства за тези факти.
Предвид
горното съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
П.И.Л. е роден на *** ***, ***ска област, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН **********.
През
2015 година подсъдимият не работел и не реализирал каквито и да е доходи.
Същият трайно живеел в *** като не притежавал каквито и да е недвижими имоти, в
това число и апартамент, находящ се в ***.
Свидетелката
Е.Г. *** и Н.А. - неин брат притежавали наследствени земеделски земи. През 2015
година решили да ги продадат и с получените средства Г. да закупи за себе си
апартамент в град ***. С тази цел през месец септември на 2015 година свидетелката
Г. посетила няколко агенции за недвижими имоти в град ***. В една от тях –
агенция „ ***“ било заговорена от непознат мъж – подсъдимият П.Л.. Същият
разбрал, че Г. търси да купи апартамент за сумата от 20 000 лева и решил
да се възползва от нея. След като се представил, подсъдимият казал на
свидетелката Г., че притежава апартамент, находящ се в ***/ зад ***/, който
искал да продаде, тъй като го бил спечели по съдебен ред и не желае да го ползва.
Свидетелката Г. няколко пъти попитала подсъдимия чия собственост е жилището, а
той отговорил че е негова. Разменили си телефоните, за да имат връзка помежду
си.
Впоследствие от Агенция „ ***“ предложили на свидетелката Г.
***. След като го огледала обаче, Г. не го харесала и решила да се обади на
подсъдимият П.Л.. Разбрали се да се срещнат на 15.09.2015 година в град ***
когато щяла да идва в града за изповядване пред нотариус на продажбата на наследствените
и земеделски земи.
На
15.09.2015 година, веднага след като взела парите от продажбата на земите,
свидетелката Г. се обадила на подсъдимия
и същият се появил в кантората на нотариус С.И.. Г. го запознала с брат си –
свидетеля Н.А. и му обяснила, че Л. предлага апартамент за продажба в град ***.
Свидетелят А. на свой ред също попитал кой е собственика на жилището, подсъдимият
го уверил че е негова собственост и се намира в ***. В същия ден свидетелката Г.
поискала да види апартамента. В изпълнение на намерението си да продължи да
подържа създаденото заблуждение у Г., подсъдимият Л. веднага се съгласил.
Уговорили си среща малко по- късно на *** в град ***.
Когато
пристигнал на срещата подсъдимият казал на Г., че в апартамента все още живеели
други хора, които не се били изнесли, поради което щял да и го покаже малко по
– късно – когато го освободят. Свидетелката Е.Г. заявила, че знаела как
изглеждат апартаментите във въпросният жилищен блок и е готова да сключи
предварителен договор за покупко – продажбата му и
без да го оглежда. Щяла да го види преди сключването на окончателния договор.
Подсъдимият
Л. решил да продължи да подържа създаденото заблуждение у Г. за това, че
притежава апартамент за продан в град ***. Закупил готова бланка на
предварителен договор за покупко – продажба на
недвижим имот. Собственоръчно попълнил съдържанието му като написал дата на
сключване 18.09.2015 година. На свидетелката Г. показал нотариален акт за
собственост на свое име на апартамент в ж.к *** ***, в който Г. не обърнала
внимание за кой апартамент и на кой етаж става дума. Същият нотариален акт бил
описан в предварителния договор с ***.
Подсъдимият се подписал като „ продавач“, свидетелката Г. като „ купувач“. Била
посочена окончателна цена на сделката – 18 000 лева, която свидетелката Г.
следвало да изплати в деня на сключване на окончателния договор и изповядването
и при нотариус 25.09.2015 година. Като гаранция, Г. заплатила на подсъдимия
сумата от 3000 лева, отразена капаро в предварителния договор.
Свидетелката
Г. продължила да настоява подсъдимият да и покаже жилището за продажба, той от
своя страна намирал различни причини, за да и откаже. Г. споделила с подсъдимия
, че не била в добри отношения със съпруга си
и не желаела същият да разбира за сделката. Тогава подсъдимият предложил
да отидат при нотариус Р.И., която бил с дългогодишен опит и щяла да ги
посъветва как да оформят документално сделката.
Нотариус И. ги посъветвала да оформят отношенията са като договор за
заем от 10 000 лева, впоследствие и анекс към същия за сумата от
1 700 лева, за да достигнат данъчната оценка на имота. Г. се съгласила.
На
23.09.2015 година подсъдимият Л. и свидетелката Г. се явили в кантората на
нотариус П.Х. ***. Представили и и същата заверила подписите в Договор за заем за сумата от 10 000 лева със
страни „заемодател“ свидетелката Г., „заемополучател“ подсъдимият
П.Л., каквато била волята на страните.Подсъдимият Л. получил сумата от
10 000 лева.
На
25.09.2015 година свидетелката Г. и подсъдимият Л. подписали Анекс към сключеният
предварителен договор за покупко – продажба, в който
отразили, че по взаимно съгласие и на двете страни развалят същият, тъй като
подсъдимият не бил прехвърлил собствеността на жилището в полза на свидетелката
Е.Г.. Подсъдимият върнал на Г. сумата от 3000 лева, представляваща даденото от
нея капаро и се договорили в срок до 05.10.2015 година същият или да и
прехвърли собствеността върху жилището, което „ притежавал“ или да и върне
получената по договора за заем от 23.09.2015 година сума от 10 000 лева.
На
30.09.2015 година, между подсъдимият и свидетелката Г. бил сключен Анекс към
договор за заем от 23.09.2015 година. По силата на същия Г. предоставила в заем
на подсъдимия Л. допълнително сумата от 1 700 лева, за да достигнат
данъчната оценка на имота.
Свидетелката
Г. продължила да настоява да и бъде показано жилището, за което вече била дала
сумата от 11 700 лева на подсъдимия под формата на заем. Подсъдимият Л. от
своя страна продължавал да изтъква какви ли не причини, за да я убеди че това е
невъзможно на този етап. Това поведение на подсъдимия провокирало основателни
съмнения у Г. относно неговата коректност. Неколкократно
свидетелката Г. ***, търсела подсъдимия, който в един от последните разговори
отново заявил, че не може да и покаже жилището, тъй като предишните обитатели
не се били изнесли и щял да търси съдействието на съдия – изпълнител. Тогава Г.
осъзнала, че е била измамена от подсъдимия. На 01.10.2015 година му заявила, че
не желае да повече да купува жилището и иска подсъдимият да и върне сумата от
11 700 лева.Подсъдимият започнал да я убеждава, че не е мошеник и да изчака,
ако ли не щял да и върне парите. В проведен телефонен разговор няколко дни след
това подсъдимият казал на Г. че е бил превел парите по банкова сметка, ***.
С
помощта на свой познат – свидетелят П.Х., свидетелката Г. разбрала къде
всъщност живее подсъдимия, а именно в *** заедно със своя баща. Подсъдимият и
баща му посетили и питейно заведение в град ***, което семейството на Х.
стопанисвало. За пореден път Л. обещал да върне взетата от свидетелката Г.
парична сума, но така и не го сторил.
През
месец ноември на 2015 година Е.Г. ***. Започнато е наказателно производство, в
хода на което П.Л. бил привлечен къч наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл. по чл.
211 предложение ІІ във вр. с чл. 209 ал. І във вр. с чл. 29 ал. І буква А от НК.
В подкрепа на горната
фактическа обстановка е признанието на подсъдимия, което се подкрепя от
събраните в досъдебната фаза на процеса и присъединени към доказателствата по
делото по реда на чл.373 ал. 4 НПК доказателства, обективирани в следните
писмени документи, приложени по досъдебно производство № Д – 2044/2016 година на ПлРП –разпит на свидетелите Е.Г., Н.Ц.А., П.В.Х., Р.П.И., Г.А.Ч.,
К.Д.А., К.С.Ш., Г.Д.А., П.В.Л. и И.П.Л., обективирани
в нарочни протоколи по делото, справка за
съдимост на подсъдимия, характеристична справка, заключение по назначената и
изготвена графическа експертиза, останалите писмени докуметни
приобщени към доказателствата по делото по реда на НПК.
В подкрепа на обвинението е и
изготвената в досъдебната фаза на процеса графическа експертиза. Заключението
по същата, приобщено към доказателствата по реда на чл. 283 НПК установява, че подписите
за „продавач“ в копие от договор за покупко –
продажба на недвижим имот от 18.09.2015 година, приложен към кориците на
делото, както и в анекс към същия от 25.09.2015 година са положени от
подсъдимият П.И.Л..
При така приетото за установено
от фактическа страна и правна страна съдът призна подсъдимия П.И.Л. ***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
извършване на престъпление чл. 211 предложение ІІ във вр.
с чл. 209 ал. І във вр. с чл. 29 ал. І буква А от НК
.
От
обективна - че през месец септември 2015 година, в град ***, при условията на
опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и до
05.10.2015 година поддържал, заблуждение у Е.Ц.Г. ***, че е собственик на
апартамент в *** и ще й го продаде и с това й причинил имотна вреда в размер на
11 700 лева.
От
субективна страна деянието
е извършено от подсъдимият П.И.Л. виновно при форма на вина – пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им.
При
определяне размера на наказанието на подсъдимия П.И.Л. съдът съобрази от една
страна като смекчаващи отговорността обстоятелства – доброто му процесуално
поведение на, насочено към разкриване на обективната истина по делото,
демонстрирането на критично отношение към извършеното от него деяние, а от
друга страна като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид
миналите му осъждания, извън тези, които квалифицират деянието като извършено
при условията на опасен рецидив, които осъждания не са изиграли своето
превъзпитателно и предупредително въздействие.
Предвид
факта на проведеното съкратено съдебно следствие по реда и условията на чл. 371
т. 2 НПК съдът определи и подсъдимия Л. наказание на основание чл. 211
предложение ІІ във вр. с чл. 209 ал. І във вр. с чл. 29 ал. І буква А от НК на чл. 54 НК 3 години
лишаване от свобода, което на основание чл. 58 А от НК намали с 1/3 и го осъди да
изтърпи наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
ПО ТАКА
ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК, съдът съобрази следното:
Гражданският
иск, предявен Е.Ц.Г. ***, ЕГН ********** против подсъдимия П.И.Л. за сумата от 11 700 лева, представляваща
обезщетение за нанесените й в резултат на престъплението имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане е основателен и доказан. Налице е извършено виновно,
противоправно деяние от страна на
подсъдимия, в резултат на което е причинена вреда на пострадалата Е.Г..
Същите се намират в пряка причинно – следствена връзка помежду си, поради което
и в съответствие с разпоредбата на чл. 45
ЗЗД възниква задължението подсъдимия да възмезди причинената вреда.
Ето
защо съдът осъди подсъдимия П.Л. да заплати на Е.Г. сумата от 11 700 лева,
представляваща обезщетение за нанесените му и резултат на престъплението
имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане.
При
този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди
подсъдимия П.И.Л. да заплати сумата от 40 лева, представляваща направените
разноски по делото за възнаграждение на вещо лице, както и сумата от 468 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в полза
на Районен съд – ***.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия П.И.Л. да заплати на Е.Ц.Г.,
ЕГН ********** сумата от 3 000 лева, представляваща направените от нейна страна
разноски за възнаграждение на повереник в лицето на адвокат С.Н. ***.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия П.И.Л. да заплати
сумата от 93,81 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на
процеса за възнаграждение на вещо лице в полза на ОД на МВР – ***.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: