№ 847
гр. София , 20.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Александър Желязков
Членове:Емилия Колева
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600800 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , по реда на глава Двадесет и втора
от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Л. В., защитник на лишения от свобода А.
С. М., срещу Определение от 05.07.2021 г. по ЧНД № 2276/2021 г. на Софийски
градски съд, НО, 11 състав, с което е оставена без уважение молбата му за
постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата
част от наказанието „лишаване от свобода”, наложено му по НОХД № 2039/2020 на
СпНС.
Защитникът на лишения от свобода твърди, че атакуваното определение е
неправилно и незаконосъобразно. Според него преценката на съда, че не е налице
втората предпоставка за уважаване молбата за УПО. Цитират се дадените от
администрацията на затвора положителни оценки и данните относно трудовата заетост
на л.св.М., примерното поведение, награждаването му.
В обобщение, в жалбата се моли да бъде отменено определението и да бъде
постановено исканото условно предсрочно освобождаване.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото
и съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд пълноценно е
1
установил относимите за произнасянето си факти, поради което и изводите му по
приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от
въззивния съд.
Извършена е цялостна и всеобхватна преценка за наличието на
предпоставките визирани в чл. 70 от НК. Съдебният състав на СГС се е запознал със
затворното досие на осъдения М. и останалите писмени доказателства- становища на
администрацията, доклади и оценки, план за изпълнение на присъдата, както и
справката за размера на изтърпяната и оставащата част от наложеното наказание.
Първостепенният съд е установил, че към момента на произнасяне от първия съд
изтърпяната част от наказанието е в размер на 1 година 1 месец и 14 дни, съответно с
остатък за изтърпяване – 3 месеца и 16 дни. Следователно налице е едната от кумулативно
изискуемите предпоставки на закона за допускане на УПО, както обосновано е счел първият
съд.
При така установеното наличие на първата положителна материалноправна
предпоставка за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване,
първоинстанционният съдебен състав е извършил и дължимата последваща преценка
за съществуването или липсата на втората положителна предпоставка за уважаване на
искането - дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне.
За да се произнесе с атакуваното с жалбата на осъдения определение,
съдебният състав на първоинстанционния съд е възпроизвел в съдържанието на
съдебния си акт части от съответното съдържание на Доклада за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл.155от ЗИНС, представен по делото, като фактически е развил
собствените си мотиви в тази им част, чрез цитиране на доводите на инспектора по
социални дейности и възпитателна работа в администрацията на затвора. Като се е
основал на установените в цитирания доклад обстоятелства, СГС е достигнал до
правилен краен извод- че не са налице доказателства в достатъчен обем, за поправянето
на лишения от свобода в процеса на изтърпяване на наказанието.
САС напълно споделя този решаващ извод, като за да се произнесе, извърши
собствена проверка и анализ на данните, находящи се в затворното досие на л.св.М.
Избраният от окръжния съд подход – да се извърши сравнение между
констатациите и оценките на риска, извършени при постъпване на осъденото лице, с
последващите такива към момента на съдебното произнасяне е правилен и се споделя
от въззивния съд. Така става възможно да се установи тенденцията в личностното
развитие на лишения от свобода, която в конкретния случай безспорно се наблюдава в
положителна посока.
САС отчита, че през периода на изтърпяване на наказанието, наложено по
НОХД № 2039/2020 г. на СпНС лишеният от свобода е бил трудово ангажиран, като е
изпълнявал възложените му задачи. Това обстоятелство сочи на положителна
2
тенденция в поведението на лицето. Същевременно, не може да се неглижират
данните, свързани с непроменените стойности на оценката на риска от рецидив – 43
точки при постъпването му в затвора, която оценка не е коригирана. Причина за това
се явява наличието на проблемна зона, по която администрацията на пенитенциарното
заведение изтъква, че следва да се работи. Отношението на осъдения М. към
правонарушението не е изменено в позитивен план. Видно от първоначалния доклад,
към датата 09.09.2020 г. е съобразено от ИСДВР, че лишеният от свобода не счита
присъдата си за справедлива, не разпознава факторите, които са допринесли за
извършване на престъплението. В този доклад е съобразено, че М. не умее да
разпределя средствата си, че не осъзнава последствията от собствените си действия.
Това е мотивирало администрацията на Затвора София да приеме, че рискът за
обществото е висок по отношение на този осъден. В актуалния доклад от 01.06.2021 г.
изготвен за целите на настоящото производство се отчитат същите дефицити и
проблемни зони.
Въззивната инстанция счита, че при констатирана липса на промяна в
отношението от страна на осъденото лице не може да се защити успешно твърдението
му, поддържано и от защитата, за постигнато поправяне, доколкото не е постигната
основната поправително-възпитателната цел на наказанието, визирана в чл.36 от НК.
Съдът в първата инстанция с основание е съобразил данните относно трудовата
заетост на лицето. Л.св.М. очевидно последователно проявява желание да извършва
трудова дейност. САС намира, че осъденият проявява положително отношение към
труда, но действително, както правилно е обобщил първостепенният съдебен състав на
СГС поправителният процес по отношение на него не е завършен.
Въззивният съд счита, че по отношение на лишения от свобода поправяне и
превъзпитание могат да се постигнат чрез придържане към изготвения и препланиран
план за изпълнение на присъдата. Все още не са налице основания да се приеме, че са
налице категорични доказателства за поправянето и превъзпитанието на л.св. М., а
само на начало на такъв личностен процес, който следва да продължи в условия на
лишаване от свобода и съвместна работа между осъдения и компетентните органи на
пенитенциарното заведение.
В обобщение, САС достигна до краен извод, че не може да се приеме лишеният
от свобода А.М. напълно да е постигнал изискуемите критерии, за да се установи
наличието на положителната предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК. До такъв извод
правилно и обосновано е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
атакуваното определение, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наложеното наказание
„лишаване от свобода” настоящият съд намира за правилно като краен резултат,
3
поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 05.07.2021 г. по ЧНД № 2276/2021 г. на
Софийски градски съд, НО, 11 състав, с което е оставена без уважение молбата на А. С.
М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“, наложено по НОХД № 2039/2020 г. на СпНС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4