Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.01.2021 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А състав в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с. МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА ч. гр.д. № 13653
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда
на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на З. „Б.И.“
АД – длъжник по изпълнително дело № 20209240400645 по описа на ЧСИ Г.К., рег. №
924 срещу разпореждане от 28.09.2020 г., с което е оставено без уважение
възражението на длъжника за изменение на постановлението за разноски по
изпълнителното дело, досежно намаляване на
размера на адвокатско възнаграждение на взискателя.
Жалбоподателят твърди, че
приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид
липсата на фактическа и правна сложност на посоченото изпълнително дело, поради
което следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден по Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Навеждат се доводи, че от
процесуалния представител на взискателя не са извършвани други действия, освен
подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, във връзка с което не
следва да му се дължи претендиранато възнаграждение за водене на делото и
извършване на действия с цел удовлетворяване парични вземания, дължимо съгласно
10, т. 2 от Наредбата, а само адвокатско възнаграждение, дължимо по чл. 10, т.
1 от Наредбата – за образуване на изпълнителното дело. По изложените
съображения, жалбоподателят, моли съда да намали дължимото адвокатско възнаграждение на взискателя на 200
лева. Претендира разноски по делото.
Взискателят по изпълнителното
дело в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирал писмено
възражение по подадената частна жалба, в което се излага становище за
неоснователност на частната жалба.
Частният съдебен изпълнител е
депозирал мотиви на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които е изложил становище
за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните доказателства, доводите на
страните и изложените от ЧСИ мотиви, намира следното:
Производството по изпълнително
дело № 20209240400645 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 е образувано по молба от
14.09.2020 г. на взискателя Г.Я.К.срещу длъжника З. „Б.И.“ АД за събиране на
сумата от 7082,15 лв., вземане по издаден изпълнителен лист.
В молбата, взискателят е възложил
на ЧСИ да образува изпълнително дело и да наложи на банковата сметка на
длъжника.
Към молбата е представено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 11.09.2020 г., видно от
който взискателят е упълномощил адв. Ж.Е.за процесуално представителство по
изпълнителното дело, като уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на
1085 лева, което е било изплатено изцяло на процесуалния представител на
взискателя на 18.09.2020 г., съгласно представената разписка /л. 17 от изп. дело/.
На 14.09.2020 г. до длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, с която същият е поканен да заплати
задължение в общ размер на 9023,19 лв., от което 7082,15 лв. – вземане по
издадения изпълнителен лист и разноски по изпълнителното дело в размер на 1085
лв. – адвокатско възнаграждение без ДДС и 856,04 лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ.
Поканата е връчена на длъжника на 15.09.2020.
Видно от преводно нареждане от
16.10.2020 г. длъжникът З. „Б.И.“ АД е заплатил изцяло задължението в размер на
9023,19 лв. по сметката на ЧСИ.
На 16.09.2020 г. е постъпила молба
от длъжника З. „Б.И.“ АД с искане за намаляване като прекомерен на
претендирания от взискателя адвокатски хонорар до размер от 200 лева, съгласно
Наредба № 1/09.07.2004 г.
На 21.09.2020 г. е депозирано
становище от взискателя за неоснователност на молбата за намаляване на
адвокатското възнаграждение.
С Разпореждане от 28.09.2020 г., съдебният
изпълнител е оставил без уважение молбата за намаляване на адвокатското
възнаграждение делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради
което съдът намира, че същата е процесуално допустима.
По основателността
на жалбата:
По общите правила за
възлагане на разноските, както в исковото съдебно производство, така и в
изпълнителното производство, заплатените от ищеца, респ. взискателя такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
се заплащат от ответника, респ. длъжника - чл. 78, ал. 1 ГПК. В случая от
длъжника е направено възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице процесуални
усложнения по отношение на страните или по движението на процесното
изпълнително дело, а също така не са прилагани и различни изпълнителни способи,
то следва да се приеме, че посоченото изпълнително дело не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност. В тази връзка съдът намира, че направеното
от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението в предвидения наредбата минимален размер.
По процесното
изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 1085 лева без ДДС /респ. 1302 лв. с ДДС/.
В конкретния случай
се установява, че в рамките на изпълнителното производство, от адвоката на
взискателя е депозирана единствено молба за образуване на изпълнително дело, в
която е посочен конкретен изпълнителен способ – запор на банковата сметка на
длъжника. В тази връзка съдът намира, че по процесното изпълнително дело, от
страна на процесуалния представител на взискателя е извършено едно действие по
изпълнителното дело, а именно подаване на молба за образуването му.
Настоящият състав намира,
че посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното
дело не би могъл да се определи като осъществено процесуално представителство
по изпълнителното дело, изразяващо се в извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Това е така, тъй като посочването на начин
на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело представлява
задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 ГПК. Следователно за
посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване не се дължи отделно
адвокатско възнаграждение от това, което е дължимо за образуване на
изпълнително дело.
Поради изложеното
следва да се приеме, че единственото извършено от процесуалния представител на
взискателя действие по изпълнителното дело е това по подаване на молба за
образуването му, поради което взискателят има право на адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което
съгласно посочената разпоредба е в размер на 200 лв.
Настоящият съдебен
състав намира, че в случая възнаграждението по чл. 10, т. 1 от Наредбата не се
дължи кумулативно с възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.,
съгласно която разпоредба за защита по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи възнаграждение в
размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от
Наредбата. В конкретния случай разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата не
намира приложение, тъй като в разглежданото изпълнително производство, след
връчване на поканата за доброволно изпълнение не са предприети други действия от
процесуалния представител на взискателя във връзка с водене на изпълнителното
производство с цел удовлетворяване на паричното вземане, доколкото по делото са
налице данни, че длъжникът е заплатил дължимите суми.
Във връзка с
изложените правни изводи, съдът намира, че в случая разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника само за
образуване на изпълнителното производство съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо,
съдът намира, че взискателят има право на адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнително делото съобразно чл. 10, т. 1 от Наредбата в размер
на 200 лв. и не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение
над този размер.
По тези съображения
се налага извод, че претендираното от взискателя и определено от съдебния изпълнител адвокатско
възнаграждение в размер на 1085 лева без ДДС /1302 лв. с вкл. ДДС/ се явява
прекомерно, поради което и при съобразяване с действителната фактическа и
правна сложност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено до размер
от 200 лв..
Поради изложеното,
обжалваното постановление за разноски на ЧСИ Г.К., с което в тежест на длъжника
са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1085 лв. без ДДС
следва да бъде отменено като неправилно в частта за горницата над сумата 200
лв.
С оглед изхода на делото, доколкото решението е окончателно на основание
чл.81 ГПК, следва да бъде разпределена отговорността за направените в
настоящото съдебно производство разноски. В тази връзка и предвид направеното
от жалбоподателя искане за присъждане на разноски в минимален размер съобразно
Наредба № 1 от 2004 г., съдът намира, че същото следва да бъде оставено без
уважение, по следните съображения: от приложеното към частната жалба
пълномощно, с което З. „Б.И.“ АД е упълномощил адв. М.Г., като процесуален
представител, се установява, че в полза на адв. Г.е учредена представителна
власт по отношение на длъжника, във връзка с процесуално представителство и
защита по настоящото дело. Размерът на уговореното адвокатско възнаграждение в
самото пълномощно, обаче не е уговорен. В него не се съдържа и изявление, че
определена сума е платена. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав не
може да достигне до извод относно реалното извършване от страна на длъжника на
твърдения разход, а с това и до възможността същият да бъде присъден в тежест
на взискателя. В подкрепа на това разбиране са задължителните за съда разяснения,
дадени в т.1 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, в
която е прието, че разноските в производството подлежат на възмездяване
единствено в случай, че реалното им заплащане от страната е доказано. В
процесния случай, в пълномощното не е отбелязано, че е платено определено
адвокатско възнаграждение. Липсват и представени документи, които да
удостоверяват това обстоятелство, с оглед на което следва да се приеме, че
жалбоподателят не е направил разход, а взискателят не следва да бъде осъждан за
заплащане на недоказани, а с това и на неизвършени разноски. При така
достигнатите изводи искането на жалбоподателя в тази насока, обективирано в
жалбата се явява неоснователно. По отношение на искането за заплащане на останалите
направени по делото разноски, съдът намира, че на основание чл.78, ал.1 ГПК
взискателят следва да заплати на длъжника сумата от 73,00 лева, от които 25 лв.
държавна такса и 48 лв. такси по ТТРЗЧСИ.
По
изложените съображения, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба З. „Б.И.“ АД разпореждане от 28.09.2020 г. по изпълнително дело №
20209240400645 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, с което е оставено без
уважение възражението на длъжника за изменение на постановлението за разноски
по изпълнителното дело, досежно намаляване на
размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя поради
прекомерност до размер от 200 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника З. „Б.И.“ АД адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело № 20209240400645 по описа на ЧСИ Г.К., рег.
№ 924 от 1085 лева без ДДС на 200 лева.
ОСЪЖДА Г.Я.К., ЕГН ********** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
73,00 /седемдесет и три/ лева - разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.