№ 204
гр. Стара Загора, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20235500500043 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл. 418, ал. 4 във връзка с чл. 417 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба от “Б.Д.” АД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от законните си
представители Т.х. - К. – главен изпълнителен директор и Д.Н.Н. - И. –
изпълнителен директор, действащи чрез юрисконсулт К. М., срещу
разпореждане № 7677/22.11.2022 г. по ч. гр. д. № 5174/2022 г. по описа на
Районен съд - Стара Загора, с което е било отхвърлено изцяло заявлението им
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по чл.418 от ГПК въз основа на извлечение от 25.10.2022
г. от счетоводните книги на заявителя по чл. 60, ал.2 ЗКИ по договор за
кредит експресо – смарт/карта № 394957/15.01.2015 г.
Частният жалбоподател излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт и претендира въззивният съд да
отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за
изпълнение.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото
документи, като обсъди доводите в частната жалба и се съобрази с
приложимите материалноправни и процесуални норми, намира за
установено от фактическа следното:
1
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
заявление на “Б.Д.” АД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу И. К. С., ЕГН -
**********, с адрес: с.Е., ***, за сумата от общо 43 479,01 лв. за непогасени
месечни вноски от 15.01.2015 г. до 01.02.2022 г. по договор за кредит №
394957/15.01.2015 г., както следва: 23 533,41 лева – главница, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението –
25.10.2022 г. до окончателно изплащане на вземането; 11 246,21 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 01.09.2015 г. до 02.02.2022 г., 6 944,44
лв. – обезщетение за забава за периода от 08.10.2015 г. до датата на
настъпване на изискуемост – 02.02.2022 г., и 1 730,95 лв. - обезщетение за
забава след датата на настъпване на изискуемост от 03.02.2022г. до
25.10.2022г. лв., както и сторените по делото разноски.
Към заявлението и приложено извлечение от счетоводните книги на
„Б.Д.“ АД за сметка № 11/*********/25.10.2022 г., удостоверяващо датата на
отпускане и усвояване на кредита и неговия размер от 25 000 лв., срока му до
03.02.2022 г., броят на непогасените месечни вноски и техните размери,
общия размер на дължимата сума и конкретизацията й по пера съобразно
основание и размер, и период на дължимост по отношение на претендираните
лихви. В документът е посочено, че следва да бъде подписан от юрисконсулт,
но липсва изпълнен подпис. Налице е електронен подпис от Т.Е..
Видно от приложеното към заявлението пълномощно Д.Д.М. и
Д.Н.Н. - И., в качеството им на законни представители на „Б.Д.“ АД, са
упълномощили гл.юрк. К. С. М. да представлява банката като подписва
извлечения от счетоводните книги по изискуеми кредити с оглед издаването
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците на „Б.Д.“
АД.
Към заявлението липсва представен документ, удостоверяващ
правомощие на Т.Е. да подписва извлечения от счетоводните книги по
изискуеми кредити.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, като е приел, че представеният със
заявлението документ по чл.417 от ГПК не е редовен от външна страна, т.к.
2
не е подписан от лице, натоварено/упълномощено да води сметката на
длъжника по кредита.
При така установената правно - относими факти, въззивният съд
приема от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок,
от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което тя е процесуално допустима и по нея въззивният съд следва да
се произнесе по същество.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна, тъй
като съгласно съгласно чл.418 от ГПК заповед за незабавно изпълнение се
издава, когато представеният със заявлението документ по чл.417 от ГПК е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника.
В случая от съдържанието на представеното от заявителя извлечение
от счетоводните книги на „Б.Д.“ АД се установява, че документът е подписан
с квалифициран електронен подпис от лицето Т.Е., за което по делото няма
никакви доказателства, че разполага с правомощието да води сметката на
длъжника по кредита и да документира извлечения от счетоводните книги на
банката по този кредит.
Със заявлението е представено само пълномощно на подалият го
юрисконсулт на заявителя - К. М., от което се установява, че именно тя е
банковият служител, овластен от законните представители с правото да
подписва извлечения от счетоводните книги на „Б.Д.“ АД по изискуеми
кредити с оглед издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу длъжниците на банката.
Не от това лице обаче е подписано представеното със заявлението
извлечение от счетоводните книги на „Б.Д.“ АД, а от третото лице Т.Е., за
което няма доказателства да е негов служител, натоварен/упълномощен да
води сметката на длъжника по кредита.
Документът не е и подпечатан с печат на заявителя, поради което е
невъзможно да бъде идентифициран по този начин като изходящ от
компетентно лице за негов съставител.
Ето защо в този му вид не може да се счете за редовен от външна
3
страна документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, предвиден в разпоредбата на чл. 60,
ал. 2 от ЗКИ, който да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане по
кредита срещу длъжника, за което да може да се издаде въз основа на него
исканите със заявлението заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист.
Нещо повече, доколкото документът съдържа електронен подпис, то
същият му не отговаря на изискванията на чл.184 от ГПК, тъй като към него
не е представено удостоверение за валидацията на електронния подпис на
лицето.
Не е налице основание в тази хипотеза заповедният съд да дава
указания на заявителя за отстраняване на нередовности, т.к. порокът не засяга
заявлението, а представеният с него документ.
Предвид всички гореизложени съображения се налага извод за
неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното
разпореждане следва да се потвърди.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 278, ал.4 и чл.271,
ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7677 от 22.12.2021 г. по ч.гр.д. №
5174/2022 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4