О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …..
гр. София, 11.08.2023 г.
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІІ-В въззивен състав, в закрито
заседание, проведено на единадесети август две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
Членове:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл. съдия ТЕОДОРА ИВАНОВА
разгледа
докладваното от мл. съдия Теодора Иванова въззивно
гражданско дело № 471 по описа на
съда за 2021 година.
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 188511 от 01.09.2020 г. по
гр.д. № 14986/2017 г. на СРС, ГО, 127 състав, е признато за установено, по
предявеният от М.С.Б., Р.С.Б. и Ц.Ц.Б. срещу „В.Г.“
ООД иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищците са собственици на 12/18 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1930.109 по
КККР на гр. София, с площ от 1045 кв.м., с административен адрес гр. София,
ж.к. „Бъкстон“, бул. „**********, на евентуално заявеното придобивно
основание – придобивна давност и ответникът е осъден
да предаде на ищците владението върху същия.
С въззивна
жалба вх. № 25137563/01.10.2020 г., подадена от ответника „В.Г.“ ООД, чрез адв. К.С., първоинстанционното
решение е обжалвано изцяло.
С въззивна
жалба вх. № 25139982/06.10.2020 г., подадена от ищците М.С.Б., Р.С.Б. и Ц.Ц.Б., чрез адв. Т.Т., първоинстанционното решение е
обжалвано в частта, с която не е уважен искът за собственост, основан на
главното придобивно основание - наследяване на С.П.Б.,
който към смъртта си през 2001 г. е бил придобил имота на основание наследяване
на баща си П.Б. и извършена на 16.12.1970 г. между наследниците му делба, а П.Б.
е бил собственик на имота на основание наследство, давност и делба, което е
констатирано с нотариален акт № 197/1969 г.
В хода на произнасяне настоящият
състав съобрази и констатира следното:
Делото има за предмет следните искове
по чл. 108 ЗС, предявени от М.С.Б., Р.С.Б. и Ц.Ц.Б.
срещу „В.Г.“ ООД, за установяване на собствеността върху 12/18 ид.ч. от процесния имот, описан
по-горе, и осъждане на дружеството за предаде владението на ищците върху целия
имот, съединени при условията на евентуалност, както следва:
а) главен иск – основан на наследяване
на С.П.Б., който към смъртта си през 2001 г. е бил придобил имота на основание
наследяване на баща си П.Б. и извършена на 16.12.1970 г. между наследниците му
делба, а П.Б. е бил собственик на имота на основание наследство, давност и
делба, което е констатирано с нотариален акт № 197/1969 г.
б) евентуален иск – основан на придобивна давност и присъединено давностно
владение на наследодателите по смисъла на чл. 82 ЗС, като придобивният
давностен срок е започнал да тече от 1969 г. и е
текъл до 2016 г., когато имотът бил купен и заграден от ответника „В.г.“ ООД.
В този смисъл са и изявленията на
ищците и процесуалния им представител в исковата молба, в писмени молби на л.
157 и л. 162 от делото на СРС, в проведеното пред районния съд о.с.з. на
11.10.2018 г. (л. 165 от делото на СРС). С определение № 552141/03.12.2018 г.
на СРС изменението на иска чрез заявяване на евентуалното придобивно
основание е допуснато, допълнен е докладът по делото и е разпределена доказателствената тежест във връзка с евентуалното придобивно основание.
Съгласно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, т.
2В, допустимо е по реда на изменение на иска (чл. 214, ал. 1 ГПК) ищецът по
предявен иск за собственост да се позове при условията на евентуалност и на
друго придобивно основание, различно от посоченото в
обстоятелствената част на исковата молба. В този случай (когато искът за
собственост е основан на две придобивни основания,
заявени при условията на евентуалност), се достига до обективно съединяване на
искове при условията на евентуалност.
При обективно съединените искове, при
условията на евентуалност, процесуалното условие за разглеждане на евентуалния
иск настъпва в случай на отхвърляне на главния.
Първоинстанционният съд, в съответствие с тази практика, е разгледал в
мотивите към решението главното заявено придобивно
основание, приел е същото за недоказано, поради което е разгледал и евентуално
заявеното придобивно основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и
е приел същото за осъществило се.
В диспозитива
на решението обаче липсва произнасяне по иска за собственост, основан на
главното заявено придобивно основание – същият не е
отхвърлен като неоснователен, в какъвто смисъл са мотивите към решението.
Уважен е искът за собственост, основан на евентуалното придобивно
основание. Налице е несъответствие между мотиви и диспозитив,
представляващо очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК.
Компетентен да отстрани същата е съдът, постановил решението.
По изложените съображения
определението, с което е даден ход на устните състезания следва да бъде отменено,
въззивното производство – прекратено, и делото –
върнато на СРС за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка, чрез
постановяване на диспозитив по главното заявено придобивно основание.
След провеждане на производството по
чл. 247 ГПК делото следва да се върне на същия състав на СГС за произнасяне по
подадените въззивни жалби и по жалбите срещу
решението по чл. 247 ГПК, ако такива бъдат подадени.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 30.03.2023 г. по в.гр.д. №
471/2021 г. на СГС, ГО, III-В въззивен
състав, с което е даден ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №
471/2021 г. на СГС, ГО, III-В въззивен състав и ВРЪЩА
делото на Софийския районен съд, ГО, 127 състав, за провеждане на производство
по чл. 247 ГПК.
След приключване на производството по
чл. 247 ГПК, делото, съгласно чл. 80, ал. 10 ПАС, следва да бъде изпратено на
настоящия състав на СГС за произнасяне по въззивната
жалба и, евентуално, по жалбите срещу решението по чл. 247 ГПК, ако такава
бъдат подадени от страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Преписи от определението да се
изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.