РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Смолян, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседА.е на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440100613 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „***“ АД, представлявано от *** и *** е предявил срещу А. С. И. обективно
съединени искове с правно основА.е чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и вр. чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно за главница в размер на 605 лв.; възнаградителна лихва в размер
на 31,58 лв. за периода 21.05.2019 – 21.09.2019 г.; мораторна лихва в размер на 84,30 лв. за
периода 21.05.2019 – 13.03.2020 г. и такси в размер на 11 лв. за периода 25.09.2019 –
28.04.2020 г.. Претендира за деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното:
По силата и при условията на Договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № OV69283 от 05.07.2018 г., сключен между стрА.те, Банката е
предоставила на ответника-кредитополучател потребителски кредит под формата на
овърдрафт по неговата разплащателна сметка в размер до 605 лв., като последният се е
задължил да го върне, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния
договор, видно от уговореното в чл. 1 от Договора. В съответствие с договора, ответникът е
ползвал разрешения овърдрафт многократно, като е усвоявал парични средства,
превишаващи салдото по разплащателната му сметка, разкрита на негово име в Банката.
Извлечение от посочената разплащателната сметка свидетелства както за усвояването на
кредита, така и за движението по сметката през разглеждА.я период.
В чл. 6 от Договора стрА.те са се съгласили, че за усвоения кредит
Кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва в размер на сбора от
1
Референтния лихвен процент Прайм на Банката за необезпечени кредити, приложим за
съответния период на начисляване на лихвата, плюс фиксирана договорна надбавка в размер
н а 11,30 % Посочено е, че референтният лихвен процент се определя съгласно нарочна
Методология, представляваща неразделно приложение към процесния договор, като
кредитополучателят е запознат със съдържА.ето й, за което е положил подписа си върху
всяка една от стрА.ците й. Към датата на сключване на Договора, Референтният лихвен
процент Прайм на Банката е в размер на 1,15 %. Дължимите лихви се начисляват от деня на
ползването на съответната сума от предоставения овърдрафт. Така при сключването на
договора възнаградителната лихва е в размер на 12,45 % годишно. Тя търпи актуализиране,
предвид динамиката на Референтния лихвен процент Прайм, съобразно чл. 6, ал. 6 от
Договора и методологията за определянето му. В процесния случай лихвата е изменяна
единствено за нейното намаляване, като в подкрепа на това представя лихвен лист по
кредитната сделка, отразяващ прилаганата възнаградителна лихва по периоди.
Отделно от това, в чл. 3 от Договора за кредит стрА.те изрично са уговорили и
дължимостта на такси и комисионни за предоставянето на допълнителни услуги, във връзка
с процесния кредит. Представя Справка „Трансакции“, отразяваща всички начислявА. лихви
и такси по процесната кредитна сделка. Твърди се от ищеца, че претендираната сума в
размер на 11,00 лв. - такси, представлява непогасена такса за действия по огрА.чаване на
негативни последици при просрочие, начислена съгласно раздел XIV, б. “А”, т. 11 от Тарифа
за таксите и комисионните на Банката, във вр. с чл. 3, ал. 3 от Договора.
Според чл.5, ал.10, вр. чл.8 от сключения договор, погасяването на кредита се
извършва от наличните средства по разплащателната сметка на ответника, с внасяне на
средства по сметката или чрез вноски на каса в Банката. При просрочие на дължимите суми
по овърдрафта, както и при предсрочна изискуемост на кредита, съгласно чл. 7, ал. 2 от
договора Кредитополучателя дължи обезщетение за времето на забава (мораторна лихва)
върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя
от Министерски съвет.
Длъжникът не е изпълнил договорните си задължения по чл. 10 от процесния
Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, а именно: Не е издължил
на банката ползвА.я овърдрафт, както и дължимите лихви по чл.6 от Договора, не е
заплатил дължимото мораторно обезщетение за времето на забава върху просрочените суми
в размер на законната лихва, съгласно чл. 7 ал. 2, не е заплатил дължимите такси, съгласно
чл. 3 от Договора. На осн. чл. 5, ал. 7, вр. с ал. 1 и ал. 5 от Договора, крайният срок за
погасяване на задълженията по кредита настъпи на 21.09.2019 г. и на това основА.е
вземането на Банката за възстановяване на целия кредит станало изискуемо, като за
настъпването на изискуемостта не е необходимо каквото и да е волеизявлението на стрА.те,
тъй като съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава със самото изтичане на деня
на изпълнение, след като този ден е определен. Определеният срок кА. длъжника да
изпълни.
Твърди се от ищеца също, че на 04.05.2020 г. е депозирал заявление за издаване на
2
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на
незабавното и изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника-ответник, по
което е образувано ч.гр.д. № 344/2020 г.. по описа на СмРС и е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с дадените от заповедния съд указА.я
предявява настоящия иск за установяване на вземането си.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения
му особен представител, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че ищецът
не е обосновал твърдението си, че крайния срок на договора е настъпил на 21.09.2019 г..
Твърди, че и срокът на договора, сключен на 05.07.2018 г. между стрА.те е 21.07.2018 г.,
като в чл. 5 е уговорена възможност при определени условия и при изпълнение на опредЕ.
посочена в договора процедура този срок да бъде удължен с 12 месеца. Ищецът не е навел
твърдения как първоначално уговореният срок е бил променен. Същото се отнася и до
посочения краен срок на погасяване на задълженията - 21.09.2019 г. В исковата молба не са
посочени основА.ята, определящи периодите, за които са начислени претендирА.те за
плащане възнаградителна лихва, мораторна лихва и такси. Липсват и твърдения дали е
настъпила и на коя дата предсрочна изискуемост. Твърди се в отговора, че част от
претендирА.те суми не са дължими, а други са дължими, но не в посочения размер.
В съдебно заседА.е ищецът не се представлява, поддържа предявените искове по
съображенията, изложени в писмената защита и моли да бъдат уважени в пълен размер.
Претендира за деловодните разноски.
Ответницата не се явява, за нея особеният представител пледира за неоснователност
на исковете. Моли същите да бъдат отхвърлени по подробните съображения, изложени в
пледоарията.
Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и след като обсъди събрА.те по
делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на „***“ АД по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 344/2020 г. в
Районен съд – Смолян, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 102/14.05.2020 г., с която е разпоредено
длъжникът А. С. И. да заплати на „***“ АД сумите: 605 лева - главница; 31,58 лева
възнаградителна лихва за периода от 21.05.2019 – 21.09.2019 г.; 84,30 лева мораторна
лихва за периода от 21.05.2019 – 13.03.2020 г. и 11 лева такси за периода 25.09.2019 –
28.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2020 г. –
датата на постъпване на заявлението до окончателното плащане, както и направените
разноски в заповедното производство, както следва: 25 лева заплатена ДТ и 360 лева
заплатено адвокатско възнаграждение. Поради връчване на заповедта на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК за ищецът е възникнал правният интерес от водене на настоящото дело
за установяване на вземането му срещу ответника.
Между „***“ АД и А. С. И. е сключен договор за предоставяне на овърдрафт по
3
разплащателна сметка № OV69283/05.07.2018 г., по силата на който Банката е предоставила
на кредитополучателя кредит под формата на разрешен овърдрафт в размер на 605 лв. по
разплащателната сметка по чл. 1.
В чл. 6 от Договора стрА.те се договорили, че за усвоения кредит кредитополучателят
дължи на банката променлива годишна лихва в размер на сбора от референтния лихвен
процент Прайм на Банката за необезпечени кредити, приложим за съответния период на
начисляване на лихвата, определен по нарочна методология, плюс фиксирана договорна
надбавка в размер на 11,300 процентни пункта. Към датата на сключване на договора,
референтният лихвен процент Прайм на банката е в размер на 1,15 %. Дължимите лихви се
начисляват от деня на ползването на съответната сума от предоставения овърдрафт.
Съгласно чл. 6, ал. 2 лихвата се начислява от деня на ползването на съответната сума по чл.
4 и е платим ежемесечно на 21-во число.
Съгласно чл. 3 от договора стрА.те изрично са уговорили и дължимостта на такси и
комисионни за предоставянето на допълнителни услуги, във връзка с процесния кредит, в
това число такса за оценка при удължаване на срока на овърдрафта в размер на 1 % върху
лимита, но не по-малко от 10 лв. и такси за обслужване на разплащателната сметка,
предвидени в тарифата на банката.
В чл. 5, ал. 1 е предвиден срок за ползване на кредита до 21.07.2018 г., който съгласно
ал. 2 може да бъде удължаван за период от 12 месеца след изтичането на първоначалния
срок. Според чл. 5, ал. 10, вр. чл. 8 погасяването на кредита се извършва от наличните
средства по разплащателната сметка на ответника, с внасяне на средства по сметката или
чрез вноски на каса в банката, като в чл. 8 е определен редът на погасяване: разноски /такси
и комисионни/, лихви и главница. При просрочие на дължимите суми по овърдрафта, както
и при предсрочна изискуемост на кредита, съгласно чл. 7, ал. 2 от договора
кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забава (мораторна лихва) върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от
Министерски съвет.
С чл. 10, ал. 1 кредитополучателят се задължил да погасява овърдрафта съгласно
уговореното, да заплаща дължимите такси и комисионни.
Видно от представената тарифа за таксите и комисионните, които „***“ АД прилага
по извършвА. услуги на клиенти – физически лица, в т. XIV, б. А, т. 11 е предвидена такса за
действия по огрА.чаване на негативни последици при просрочие от 121 до 150 дни в размер
на 11 лева, които се начисляват на 121-ия ден.
На 05.07.2018 г. кредитът е усвоен по посочената в чл. 1, ал. 1 от договора банкова
сметка на името на ответницата, видно от банковото бордеро на л. 11.
Видно от лихвения лист по сметката на ответника, договореният лихвен процент в
периода 05.07.2018 – 28.04.2020 г. е в размер на 11,45 %, а същият в периода 29.04.2020 –
20.05.2021 г. е в размер на 11,95 %.
Според представената справка „Трансакции“, ответницата е усвоила кредита на
4
05.07.2018 г., като последната дата, на която е прието „масово плащане“ е от 05.02.2021 г., а
до 20.05.2021 г. банката само е осчетоводявала лихви.
Според заключението по СИЕ, изготвена въз основа на представените по делото
доказателства, проверка в счетоводството на ищеца и след извършване на необходимите
изчисления, общо усвоеният кредит от ответницата е в размер на 2 483,14 лв., от който е
погасила 1 948,55 лв.. Общият размер на извършените погасителни вноски възлизат на
2 104,56 лв., с които са платени: 1 948,55 лв. главница; 42,58 лв. договорна лихва; 8,50 лв.
лихва за забава и 90,93 лв. такси. Непогасеният остатък по договора е в общ размер на
612,77 лв., в това число главница в размер на 534,59 лв.; 22,93 лв. договорна лихва за
периода 21.05.2019 – 21.09.2019 г.; 44,25 лв. лихва за забава за периода 21.05.2019 –
13.03.2020 г. и 11 лв. такси. Видно от приложената към заключението таблица последното
усвояване на кредита е от 26.12.2018 г., а последното плащане е от 17.05.2019 г.. Видно от
колона 13 от таблицата към заключението, на 21.09.2019 г. е начислена такса в размер на 11
лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено, същото не е оспорено от стрА.те.
По делото е налице спор относно дължимостта на претендирА.те суми във връзка с
направените от особения представител на ответника правоизключващи възражения.
Тълкувайки волята на стрА.те по реда на чл. 20 ЗЗД, отделната уговорка на чл. 5, ал.
1 и във връзка с ал. 2, ал. 5, ал. 9 и чл. 9, ал. 1, т. 1, както и имайки предвид датата на
сключване на договора – 05.07.2018 г. и същата дата на усвояването му и отчитайки вида на
кредита под формата на овърдрафт, съдът приема, че срокът за ползването на кредита под
формата на овърдрафт е 21.07.2019 г., а не 21.07.2018 г., както е записано в чл. 5, ал. 1. В
този смисъл е неоснователно възражението на особения представител на ответницата. В
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че последното усвояване на кредита от страна
на ответницата е от дата 26.12.2018 г. /в рамките на договорения срок на договора/, като
нито се твърди, нито се ангажират доказателства срокът на договора да е бил удължаван по
реда на чл. 5, ал. 2. Обратното, крайният срок за издължаване на кредита, изчислен
съобразно чл. 5, ал. 7 от договора, е настъпил на 21.09.2019 г. за главницата, а този за
договорната лихва - на 21.05.2019 г., изчислен съобразно договорката в чл. 6, ал. 2 от
договора.
Безспорно се установи от заключението по назначената СИЕ, че ответницата е
усвоила кредитни средства в периода от 05.07.2018 до 26.12.2018 г. в общ размер на 2 483,14
лв., като е платила вноски в общ размер 2 104,56 лв., а последното плащане е от 17.05.2019
г.. Останал е непогасен остатък в общ размер на 612,77 лв., в това число главница в размер
на 534,59 лв.; 22,93 лв. договорна лихва за периода 21.05.2019 – 21.09.2019 г.; 44,25 лв.
лихва за забава за периода 21.05.2019 – 13.03.2020 г. и 11 лв. такси.
Поради неплащането на кредита по договорения от стрА.те начин
кредитополучателят е изпаднал в забава и дължи да заплати и законна лихва за забава,
5
съгласно чл. 7, ал. 2 от договора, чиято начална дата е датата, от която тече забавата, в
случая от 17.05.2019 г.. Тъй като мораторната лихва се претендира от по-късен момент –
21.05.2019 г., то и искът за лихвата за забава е основателен от този начален момент до
13.03.2020 г. – крайният момент, посочен в извлечението от счетоводните книги, послужило
за образуване на заповедното производство.
В този смисъл е неоснователно възражението на особения представител на
ответницата за недоказаност на началния момент на периодите на претендирА.те лихви –
възнаградителна и мораторна.
Безспорно се установи и дължимостта на таксата в размер на 11 лв., която е
начислена на 121 –ия ден от просрочието.
При това положение исковете се явяват основателни и доказА. в установените от
заключението по СИЕ размери за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и такси
и в тези размери следва да бъдат уважени. Ще следва искът за главница да бъде уважен до
размера от 534,59 лв. и да бъде отхвърлен в частта за разликата до пълния претендиран
размер от 605 лв.; искът за договорна лихва за периода 21.05.2019 – 21.09.2019 г. следва да
бъде уважен до размера от 22,93 лв. и да бъде отхвърлен в частта за разликата до пълния
претендиран размер от 31,58 лв.; искът за мораторна лихва за периода 21.05.2019 –
13.03.2020 г. следва да бъде уважен до размера от 44,25 лв. и да бъде отхвърлен в частта за
разликата до пълния претендиран размер от 84,30 лв., а искът за такси следва да бъде
уважен в пълния претендиран размер от 11 лв..
Относно разноските:
Ответницата не е направила разноски и не й се дължат.
Ищецът е представил списък за разноските както по настоящото, така и по
заповедното производство. В настоящото производство претендира разноски в общ размер 1
015 лв., от които 175 лв. за ДТ, 360 лв. за адвокатско възнаграждение; 300 лв.
възнаграждение на особен представител; 180 лв. възнаграждение на вещо лице. По
заповедното производство претендира 385 лв., от които 25 лв. за ДТ и 360 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Ищецът е направил претендирА.те разноски в исковото производство, които доказва
с преводните нареждА.я на л. 48, 49, 6 и 81, поради което същите следва да му бъдат
присъдени пропорционално на уважената част от исковете.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника,
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В
6
заповедното производство ищецът – тогава заявителят е направил разноски в общ размер
1 010,13 лв., от които 245,65 лв. за ДТ и 764,48 лв. за адвокатско възнаграждение, които
доказва с преводните нареждА.я на л. 9 и 10 от заповедното производство на РС Пловдив.
Ще следва на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца
направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 849,81 лв. и в
заповедното производство в размер на 322,34 лв., пропорционално на уважената част от
исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основА.е чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и
във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на А. С. И., ЕГН **********, с
настоящ адрес гр. Смолян, ул. „***, ***, че съществува вземането на „***” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***, представлявано заедно от *** и *** по
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
102/14.05.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 344/2020 г. по описа на РС Смолян, за сумите:
534,59 лева – главница; 22,93 лева - договорна лихва за периода 21.05.2019 – 21.09.2019 г.;
44,25 лева - мораторна лихва за периода 21.05.2019 – 13.03.2020 г. и 11 лева - такси за
периода 25.09.2019 – 28.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.05.2020 г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказА. исковете, както следва: иска
за главницата в частта за разликата над уважения размер от 534,59 лева до пълния
претендиран размер от 605 лв.; иска за договорна лихва в частта за разликата над уважения
размер от 22,93 лева до пълния претендиран размер от 31,58 лв.; иска за мораторна лихва в
частта за разликата над уважения размер от 44,25 лв. до пълния претендиран размер от
84,30 лв..
ОСЪЖДА А. С. И., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Смолян, ул. „***, ***, на
основА.е чл. 78 ал. 1 ГПК да заплати на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, бул. „***, представлявано заедно от *** и *** сумата от 849,81 лева за
направените деловодни разноски в исковото производство и сумата от 322,34 лева за
направените деловодни разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СмОС в двуседмичен срок
от връчването му.
Решението да се връчи на стрА.те, като на ищеца чрез адв. И. и на ответника чрез
особения представител адв. **.
7
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8