Присъда по дело №49/2008 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ : Срещу подсъдимия С.К.С. *** било предявено обвинение за престъпление по чл. 131,ал.2,т.3,във връзка с чл.130,ал.1 от НК, за това,че на 26.01.2006 г., в с.Бежаново,Ловешка област, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в  областта на главата и тялото умишлено причинил на Л.Й.Л. – служител на НУГ, подвижна горска стража към РУГ Ловеч, осъществяващ контролна дейност при и по повод изпълнението на службата и функциите му, лека телесна повреда изразяваща се в подкожни кръвоизливи в областта на кръста и кръвонасядане и рана в областта на крака и обуславяща разстройство на  здравето временно и неопасно за живота.

Срещу подсъдимия С.К.С. *** било предявено обвинение за престъпление по чл. 131,ал.2,т.3,във връзка с чл.130,ал.1 от НК, за това,че на 26.01.2006 г., в с.Бежаново,Ловешка област, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на главата умишлено причинил на П.П.К. – служител на НУГ- горски стражар към ДЛ Луковит, осъществяващ контролна дейност при и по повод изпълнението на службата и функциите му, лека телесна повреда изразяваща се в разкъсно контузна рана на горната устна и обуславяща разстройство на здравето временно и неопасно за живота.

Срещу подсъдимия А.П.П. *** предявено обвинение по чл.131,ал.2,т.3,във връзка с чл.130,ал.1 от НК за това,че на 26.01.2006 г., в с.Бежаново, Ловешка област, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в  областта на главата и тялото умишлено причинил на Ц.Р.Ц.служител на НУГ- горски стражар към ДЛ Луковит, осъществяващ контролна дейност при и по повод изпълнението на службата и функциите му, лека телесна повреда изразяваща се в кръвонасядане в областта на лицето, хематом в областта на гърдите,кръвонасядане в областта на гръдната кост и лява гръдна половина и  обуславяща разстройство на  здравето временно и неопасно за живота.

      Срещу подсъдимия Х.Г.Х. *** предявено обвинение по чл.131,ал.2,т.3,във връзка с чл.130,ал.1 от НК за това,че на 26.01.2006 г., в с.Бежаново,Ловешка област, чрез нанасяне на удари с юмрук в лявата част на главата, в областта на ухото и бузата, врата  и рамото умишлено причинил на А.О.О.- служител на НУГ- подвижна горска стража към РУГ гр.Ловеч осъществяващ контролна дейност при и по повод изпълнението на службата и функциите му, лека телесна повреда изразяваща се в в хематом в областта на лявото ухо, охлузване на в областта на шията и рана в областта на лявото рамо и обуславяща  разстройство на здравето, временно и  неопасно за живота.

Срещу подсъдимия М.Р.Н. *** предявено обвинение по чл.131,ал.2,т.3,във връзка с чл.130,ал.1 от НК за това,че на  26.01.2006 г., в с.Бежаново,Ловешка област, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на главата, в дясната част  на бузата  умишлено причинил на Ц.Х.Ц. - служител на НУГ-горски стражар към  ДЛ Луковит осъществяващ контролна дейност при и по повод изпълнение на службата и функцията му, лека телесна повреда изразяваща се в разкъсно –контузни рани в областта на главата- устата, хематом в областта на  носа без  данни за счупени ностни костици и обуславящи разстройство на здравето временно и неопасно за живота.

Срещу подсъдимия М.Р.Н. *** предявено обвинение по чл.131,ал.2,т.3,във връзка с чл.130,ал.1 от НК за това,че на 26.01.2006 г., в с.Бежаново,Ловешка област, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на врата умишлено причинил на П. П.К. – служител на НУГ- горски стражар към ДЛ Луковит, осъществяващ контролна дейност при и по повод изпълнението на службата и функциите му, лека телесна повреда изразяваща в охлузване  в лявата половина на шията и обуславяща разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.

В съдебно заседание представителят на РП - Ловеч поддържа  обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт, като счита,че от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства се установява фактическата обстановка идентична с тази описана в обвинителния акт.Излага,че е установено,че св.В.М. е продал дървесина от м-тта “Усойна”,отдел 42,подотдел “Е”,кадастрален №132628 на подсъдимия С.,който ги е заплатил.На св.М. му е издадено позволително за сеч,серия “Е”,с №0101953,което е било със срок 12.12.2005 год. за посочената местност.След извършване на сечта е бил съставен протокол за освидетелстване на сечище от 12.12.2005 год.,съгласно Наредба за ползване на дървесина от горите.Всяко сечене,събиране,добиване,вземане или извозване на прясно отсечена и немаркирана с експедиционна и контролна горска марка дървесина след този срок е незаконосъобразно.Въпреки това на 26.01.2006 год. подсъдимите Х.Х.,М.Н. и А.П. *** са откарали два автомобила с дърва,като повечето са били прясно отрязани,без КГМ и ЕГМ.От разпитите се установява,че същите са се занимавали дълго време с добив на дървесина и им е било ясно,че това не е според закона.Като доказателство за тази незаконна дейност са и двата билета с №0930963 и №0930964,които не са били заверени от служител на горското,както е според изискванията на ППЗГ.След като са си тръгнали с товарните автомобили с дървата,те са били пресрещнати от пострадалите,които са имали служебни задачи в този район.Като са констатирали нарушението,пострадалите са заявили,че дървата и камионите трябва да бъдат откарани в разсадника в гр.Луковит.До този момент не е имало никакви инциденти нито от страна на пострадалите,нито от страна на подсъдимите.Като приближили с.Бежаново,камионите били посрещнати от С.С..Той се приближил към автомобила,където се возел П.К. и го ударил с ръка в областта на устата ,като според експертизата му е причинил лека телесна повреда,изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на устата.След това камионите са откарани в дома на С.,където пострадалия Ц.Ц. бил ударен от подс. А.П..Пострадалият Л.Л. бил ударен от С.С. и бил ритан от него.Пострадалият А. О. бил ударен с юмрук три пъти в лявата част на главата,в областта на ухото и бузата от подс.Х.Х..Подсъдимият М.Н. ударил Ц.Ц. два пъти с юмрук в областта на главата,в дясната част на бузата и ударил с юмрук три пъти пострадалия П.К. в областта на врата.В тази насока прокурорът кредитира медицинските удостоверения на пострадалите и не кредитира тези на подсъдимите С. и П.,тъй като същите са издадени няколко дни след деянието.Излага,че от обективна страна е осъществено престъпление срещу обществените отношения,гарантиращи запазване и защита на човешкото здраве,което е осъществено чрез действия,изразяващи се в нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на пострадалите.От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите виновно и с пряк умисъл.От нормативната уредба се установява,че и петимата пострадали са служители на НУГ,като П.К., Ц.Ц. и Ц.Ц. са горски стражари към ДГС-Луковит,тогава ДЛ-Луковит,а Л.Л. и А.О. са били подвижна горска стража към РУГ-Ловеч.,откъдето се явява и квалифициращия признак по чл.131,ал.2 от НК,като нанесените им телесни повреди са при и по повод изпълняване на службата и функциите им.Моли съда да признае и четиримата подсъдими за виновни,като приеме като смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало на подс.Х.,а като отегчаващо миналите осъждания на другите подсъдими.Предлага на подс.Х. да бъде наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок,на подс.П. да бъде наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода,което да изтърпи реално,като се приведе в изпълнение и присъдата по НОХД № 1604/02 год.на РС-Плевен;на подс.С. да бъде наложено наказание 2 години лишаване от свобода с 5 години изпитателен срок,а на подс.Н. да бъде наложено наказание 1 година лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок.

Подсъдимите С.С.,Х.Х. и М.Н.,редовно призовани се явяват лично и с адв.В.М.,не се признават за виновни и молят за оправдателна присъда.Защитникът им адв.М. излага,че присъдата не може да се базира на недоказани съждения и прокурорът съзнателно избягва да коментира доказателствата по делото,тъй като освен медицинските свидетелства останалите не подкрепят обвинението.Счита,че така формулираното обвинение не очертава признаците на престъплението.Деянията,които се вменяват във вина не отговарят от обективна и субективна страна на признаците на престъплението по чл.131,ал.2,т.3,във връзка с чл.130,ал.1 от НК по следните причини:от представеното в с.з.определение на ВКС се установява,че горските стражари не са държавни служители,а за да е налице престъплението трябва да има държавен служител или поне служител,който действа в изпълнение на службата и функциите си.Този служител на НУГ,посочен в ал.2 трябва да е държавен служител или да действа или осъществява контролни функции във връзка с дейността си.Счита,че пострадалите по това дело не са били длъжностни лица.Такова качество те биха придобили ако действително бяха действали по заповед №9,но параметрите на същата обхващат период от време,който е с часове след деянието,освен това е установен начина на завеждане на заповедите в регистрите,както и че такава заповед се издава при съвместно мероприятие и е трябвало лицата,посочени в нея да се съберат в ДГС-Луковит,да се запознаят със заповедта и тогава да отидат и да действат.Видно от показанията на самите горски служители те отиват няколко часа  преди тази заповед в землището на с.Бежаново и започват саморазправа,която няма нищо общо с правомощията им по длъжностни характеристики,поради което счита,че тези петима служители не отговарят на изискванията по чл.131,ал.2 от НК.Изтъква,че досъдебното производство се е водило едностранно и изключително в обвинителен уклон,както и че в обвинителния акт са включени неща,които не са във връзка с обвинението.Изложеното в обвинителния акт се опровергава от разпитаните по делото свидетели,като някой от тях не си спомнят някой неща и са прочетени показанията им,но счита,че показанията на С.С., М.А., Д.Д., М.И. и Е.И. разбиват на пух и прах твърденията на горските служители,че са били обект на физическа разправа от подсъдимите,като твърдят,че всъщност горските служители са се отнесли твърде жестоко към подсъдимите и пострадали от инцидента са именно подсъдимите.Сочи,че медицинските свидетелства,издадени в катедра “Съдебна медицина”при МИ-Плевен са извън всякакво подозрение и ако РС реши да съобрази становището на РП и не приеме медицинските удостоверения,издадени на подсъдимите,ще извърши процесуално нарушение,ако не може да обясни защо приема медицинските удостоверения на пострадалите,а не приема тези,издадени на подсъдимите.Счита,че ако е имало някакъв инцидент между горските служители от една страна и подсъдимите от друга,той би следвало да е предмет на частно дело,където не органите на досъдебното производство да доказват вината на подсъдимите за действия,които те уж били извършили срещу държавни служители.Налице е една закостенялост и тесногръдие от страна на прокуратурата и самия обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.206,ал.2 от НПК,тъй като не съдържа всички данни,свързани с престъплението,които са от значение за правилната квалификация на престъплението,а включва данни,които противоречат на разкриването на фактическата обстановка,напр.че служителите на МВР са разтървали биещите се,което не е вярно.Изтъква,че обвинителната теза не е доказана убедително и тези които уж са пострадали са единствените носители на информация.Поради изложеното моли съда да оправдае подзащитните му.

Подсъдимият А.П.,редовно призован се явява лично и с адв.С.,не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.Защитникът му адв.С. изразява несъгласие с обвинението в две насоки-първата по отношение на правната квалификация и втората по отношение на фактите,от които се е стигнало до тази квалификация.В обвинителния акт е казано,че доверителят му е нанесъл лека телесна повреда при и по повод изпълнение на службата и функциите на пострадалия,т.е.налице е кумулативност,каквато закона не допуска.Пострадалите лица служители на Лесничейството с Заповед № **** са командировани да извършват определени дейности за времето от 17-24 часа. Възприето е, че групата към 15 часа е била в района на с.Бежаново. Часът 15 така, както е отразен в обвинителния акт поражда съмнения. Първото от тях е дали изобщо такава заповед е била издавана. По делото има такава заповед и ако приемем, че е издадена законосъобразно, то следва да приемем, че към момента преди началния момент фиксиран за действие с определен срок на време охранителната група лица, които са били в м-та „Усойна” са действали извън рамките на заповедта и не би следвало да се квалифицира като действие „при и по повод” службата на тези лица. В тази връзка ние поискахме да бъдат представени самите регистри, за да видим как е отразена в тях тази заповед и да проверим показанията на свидетелите, като беше разпитан директора и служителката, която завежда този регистър. И двамата не можаха да дадат логични обяснения, какъв е реда на издаване и регистриране на тези заповеди и как се е случило конкретно в този случай. От анализа на трите регистъра от 2005г, 2006г и 2007г е видно, че същите се приключвани в различно време включително и в почивни дни, което поставя по съмнение тяхното фактическо съставяне. Самите книги на вид са чисти и стерилни, което въвежда в съмнение защитата. Ние не може да докажем, че са създадени за нуждите на процеса, но тези съмнения съществуват. За да излязат съответните горски в изпълнение на заповедта на своя началник, те трябва да бъдат уведомени, да се осигури МПС и да се извозят до мястото, което трябва да поверят. Това са действия, които следва да бъдат извършени след началния час на действие на заповедта и не е ясно как са се оказали на мястото няколко часа преди този час. Ето защо изразява съмнение,че такава заповед не е имало, а същата е съставена по-късно за нуждите на този процес. Счита за безспорен  факта, че тази група е създадена да действа за определен срок от време и ако съдът приеме, че заповед е имало, то те са действали извън този срок, като се променя правната квалификация като това не е престъпление по чл.131,ал.2 от НК. Излага още,че в обвинителния акт се твърди, че доверителят му е причинил на Ц.Р.Ц. разстройство на здравето временно и неопасно за живота, като са описани конкретните удари,но счита, че така описаните действия - удари с ръце в главата на пострадалия, а и с крака не могат да бъдат извършени от доверителя му, защото от свидетелските показания на групата на горските, които са доста разнородни и от другата група свидетели, които твърдят, че не е извършил такива действия, се установява,че е бил във физическа невъзможност да извърши действия свързани с физическа разправа вследствие на понесен силен удар в областта на гърба с удар на еднометрова тояга, като той е паднал на земята по очи и е разкървавил лицето си. Всички свидетели сочат това доказателство. Това е документирано от „Съдебна медицина” - Плевен и за това доказателства с подписа си д-р Л. Няма как подзащитният му  да е участвал във физическа саморазправа и в същото време да е бил паднал на земята вследствие на удар в областта на гърба. Удар в гърба се понася от лице което не го е очаквал. Според адв.С. показанията на горските са доста разнородни, като всички те сочат за словесен и физически конфликт,като маркира разлики в показанията на един свидетел в различни фази на процеса,съпоставени с показанията и на другите свидетели – л.63, 65, 66, 69, 71 от дознанието. Това са показанията на четиримата стражари в следственото дело и в съдебно заседание от 01.07.08г, като са разпитани свидетелите Ц., Л.Л. и К. Ц.Ц., за който се твърди, че е ударен от доверителя му, във фазата на следствието се твърди, че е ударен в главата и след това ритан. След това А.П. и С.К. са отишли при Л. и започнали да бият и него. В съдебно заседание на 01.07.08г същия Ц. казва, че А.П. го е ударил веднъж в лицето и след това в главата, а не го бил ритал. Подобни са на брой и други противоречия в показанията и на другите свидетели. Доверителят му А.П. не е имал физическата възможност да участва в такива действия. Косвено се доказва от показанието на свидетелите разпитани в съдебно задание на 09.10.08г. Първият полицай заяви: „Ц.Ц. ми каза, че С.К. го е ударил”. Вторият полицая каза също: „Ц.Ц. ми каза, че го е ударил С.К.”. Тогава същия Ц. минути след инцидента не е сочил доверителя му за извършител на противоправно деяние, а би трябвало нещата да са му най-пресни тогава и да ги възпроизвежда. След това се получават три версии: първо го е ударил К., след това А. и К. и във фазата на съдебното следствие само А., но не го е ритал. Свидетеля Ц.Ц. не възпроизвежда на 100% фактите и обстоятелствата по това дело. Поради изложеното моли доверителя му да бъде оправдан, защото самата правна квалификация за деянието му, изключва подвеждането му под отговорност по чл.131,ал.2 от НК, тъй като тези лица са действали извън този отрязък от време отразен в приложената заповед.   

От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие доказателства, от показанията на разпитаните свидетели- В.М., Ц.Ц., Ц.Ц., А.О., П.К., Л.Л., Д.М., Д.Н., А.М., С.С., М.И., Д.Д., М.А., И.Д., М.В., Й.Й., Е.И., П.П., Х.С., П.П. и В.Й. от приобщените по реда на чл.281,ал.3,във връзка с ал.1,т.1 от НПК показания на свидетели, от заключенията на вещото лице М.Г. по съдебно-медицинските  експертизи,както и от обясненията на подсъдимите,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.К.С. ***,но обикновено пребивал в с.Бежаново,Ловешка област,където се занимавал с добив на дървесина. Другите трима подсъдими А.П.П., Х.Г.Х. и М.Р.Н. познавали С.К.С. и работели за него при рязане и превоз на дърва.

На 26.01.2006 г. свидетелите П.П.К., Ц.Х.Ц., Ц.Р.Ц. и тримата горски стражари към Държавно лесничейство гр.Луковит и Л.Й.Л. и А.О.О. и двамата подвижна горска стража към РУГ гр.Ловеч въз основа заповед на началника на РУГ-Ловеч тръгнали със служебен автомобил, „УАЗ 31512” с ДК № ОВ 4377 АМ да извършат проверки  за нарушения по закона за горите в района на селата Дерманци,Ъглен и Бежаново.Около 15.00 часа в района на с. Бежаново, Ловешка област, в посока към местността „Усойна”,свидетелите забелязали в снега пресни следи от товарни автомобили и тръгнали по тях. Пътувайки известно време, свидетелите чули звук от моторна резачка и спрели автомобила. Продължили да се придвижват пеша към звука.Междувременно св. Л.Й.Л. се свързал по мобилния си телефон с колеги от Държавно лесничейство гр.Луковит и разбрал,че към момента няма издадени  разрешения за сеч в тази местност. Наближавайки шума от моторен трион, свидетелите чули, звук от движещи се товарни автомобили и поради тази причина се върнали до служебния автомобил,с намерение там да спрат камионите за проверка.След известно време, към тях се приближили два товарни автомо-била,натоварени с дърва.Горските служители ги спрели за проверка. При извършване на същата установили че в нерегистриран товарен автомобил  марка „ЗИЛ 157”,без държавен контролен номер,управляван от обвиняемия Х.Г.Х. *** натоварени десет кубически метра дърва за огрев,от които три кубически метра били старо рязани,с потъмнели чела,маркирани с експедиционна горска марка и контролна горска марка, а другите седем кубически метра дърва били прясно отрязани и същите не били маркирани с експедиционна горска марка и контролна горска марка. Горските служители установили че в другия товарен автомобил марка „Прага”,с д.к.н. ЕН 6625 АМ,с водач обвиняемия А.П.П., са натоварени десет кубически метра дърва за огрев,от които четири кубически метра били старо рязани,с потъмнели чела,маркирани с експедиционна горска марка и контролна горска марка, а другите шест кубически метра дърва били прясно отрязани и същите не били маркирани с експедиционна горска марка и контролна горска марка.Превозните билети, придружаващи автомобилите с номера 0930963 и 0930964, били издадени в 9.00 часа на 26.01.2006 г., и двата били за превоз по осем кубически метра дърва и същите не били заверени от служител по горите,съгласно изискванията на ППЗГ.Освен горното , служителите на държавното лесничейство видели в един от товарните автомобили моторен трион марка „Хускварна” и го прибрали в служебния автомобил.Казали на шофьорите и присъствалите работници,че задържаните камиони и дърва трябва да се закарат в горския разсадник в гр.Луковит и тръгнали с товарните и служебния автомобили .В товарния автомобил марка „Прага”,управляван от обвиняемия А.П.П. се качил свидетеля П.П.К., а в товарния автомобил марка „ЗИЛ 157”, управляван от обвиняемия Х.Г.Х.- св.Ц.Х.Ц.

         Докато управлявал товарния автомобил, обвиняемия Х.Г.Х. позвънил по мобилния си телефон на подсъдимия С.К.С. и му съобщил за станалото ,че задържат автомобилите и дървата . Последният с лек автомобил «Фолксфаген Пасат» тръгнал да ги пресреща.

         Служебния джип на горските служители и двата товарни автомобила, били пресрещнати от обвиняемия С. ***. Последният препречил лекия си автомобил на пътя,като по този начин спрял служебния автомобил и камионите и отишъл при горските служители. Свидетелят Ц.Р.Ц. попитал обвиняемия защо ги спира,на което С. отговорил,че  товарните автомобили и дървата са негови и няма да позволи да се вземат. След последните думи,обвиняемият се отправил към товарния автомобил марка „ЗИЛ 157”,отворил врата откъм возещия се в него свидетел Ц.Х.Ц., хванал го за ръката и издърпал го от превозното средство. Непосредствено след това се отправил към товарния автомобил марка „Прага”,където бил свидетеля П.П.К. Издърпал го на земята и го ударил един път в областта на устата.

След това извикал на шофьорите да карат товарните автомобили в къщата му в с.***. Обвиняемият  С.К.С., с лекия си автомобил , а обвиняемите Х.Г.Х. и А.П.П. с товарните автомобили, натоварени с дървата потеглили към с.***.След тях,с включен светлинен и звуков сигнал се движил служебния автомобил с петимата горски служители, преследвайки нарушителите.В с.***,Ловешка област,подсъдимият С. отворил портите на къщата си,вкарал товарните автомобили с дървата в двора и затворил вратите.След това,заедно с другите трима подсъдими се насочил към служебния автомобил и свидетелите в него.Подсъдимите С.К.С. и Х.Г.Х. започнали да удрят автомобила и да дърпат дръжките на вратите,при което били счупени бравата на задна дясна врата и ръчката на предна дясна врата.

Подсъдимият Х. успял да влезе в служебния автомобил, взел иззетия по-рано моторен трион марка „Хускварна” и го понесъл към къщата на С..Свидетелят  Ц.Р.Ц. опитал да задържи триона, но в същия момент, подсъдимият А.П.П.,го ударил с юмрук в лявата част на главата и той паднал на земята зад  служебният джип.Лежейки на земята,св. Ц. бил ритан един път  от подсъдимия  А.П.П.  в областта на лявата  част на гърдите.

         В настъпилата суматоха свидетелят Л.Й.Л. бил ударен няколко пъти в областта на главата от подсъдимия С.К.С., а след като паднал на земята бил ритан от него в гърдите и корема. Свидетелят А.О.О. бил ударен 3 пъти  с юмрук в лявата част на главата в областта на ухото, бузата, врата и рамото  от подсъдимия Х.Г.Х., като преди това го издърпал от служебния автомобил.Подсъдимият М.Р.Н. се приблжил към пострадалия Ц.Х.Ц. и го ударил с юмрук два пъти в дясната част на главата, в областта на бузата, а в последстве ударил и пострадалия  П. П. К. също с юмрук три пъти във врата.

         Боят бил преустановен,след като пристигнали повиканите на помощ служители на РУГ Ловеч и полицаи от РПУ гр.Луковит. След тяхната намеса били съставени актове за установяване на административно нарушение, двата товарни автомобила с дърветата били иззети и откарани в двора на горския разсадник към Държавно лесничейство гр.Луковит, където са на съхранение и в настоящия момент./л.99-122/.

         Свидетелят В.Д.М. е дал показания че е продал дървесината от отдел№ 42 ,подотдел Е кадастрален номер 132628, местността „Усойна”, в землището на с.Бежаново на подсъдимия С.К.С., който му я е заплатил./л.62/

         Видно от досието по подаденото заявление за сеч от В.Д.М.,е било издадено писмено позволително за сеч Серия Е №0101953 със срок до 12.12.2005 г. от отдел № 42 ,подотдел Е кадастрален номер 132628, местността „Усойна”, в землището на с.Бежаново./л.41-61 и л.60/

След извършване на сечта и изтичане на позволителното за сеч е бил съставен протокол за освидетелстване на сечището с дата  12.12.2005 г.,съгласно наредбата за ползване на дървесина от горите./л.43/

         Всяко сечене,събиране,добиване,вземане или извозване на прясно отсечени и немаркирани с експедиционна горска марка и контролна горска марка дървета след този срок 12.12.2005 г. е незаконосъобразно.Доказателства за незаконосъбразно вземане и извозване на дървесина са превозните билети, придружаващи автомобилите с номера 0930963 и 0930964, които не са били заверени от служител по горите,съгласно изискванията на ППЗГ. /л.100 и л.104/

След случая ,пострадалите свидетели П.П.К., Ц.Х.Ц., Ц.Р.Ц., Л.Й.Л. и А.О.О. били освидетелствани, и били издадени медицински свидетелства за причинените им телесни увреждания./л.175-179/.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, на

Л.Й.Л. са причинени увреждания изразяваща се в подкожни кръвоизливи в областта на кръста и кръвонасядане и рана  в областта на крака- увреждане представляващо разстройство на здравето, временно и неопасно за живота./л.141/

         Съдебно-медицинската експертиза е дала заключение ,че на П.П.К. е причинена разкъсно-контузна рана на горна устна и охлузване в  лявата половина на шията-увреждане представляващо разстройство на здравето, временно и неопасно за живота./л.144/

Назначената съдебно-медицинската експертиза е дала заключение ,че на А.О.О. са причинени хематом в областта на лявото ухо,охлузване  в областта на шията и рана в областта на лявото рамо-увреждане представляващо разстройство на здравето, временно и неопасно за живота./л.147/

Съдебно-медицинската експертиза е дала заключение ,че Ц.Х.Ц. са причинени: разкъсно-контузни рани в областта на лицето /устата/, хематом в областта на носа,без данни за счупени носни костици-увреждане представляващо разстройство на здравето, временно и неопасно за живота./л.150/

Назначената съдебно-медицинската експертиза е дала заключение ,че на Ц.Р.Ц. са причинени: кръвонасядане в областта на лицето, хематом в областта на гърдите,кръвонасядане в областта на гръдната кост и лява гръдна половина-увреждане представляващо разстройство на здравето, временно и неопасно за живота./л.153/

Видно от представените трудови договори пострадалите  П.П.К., Ц.Х.Ц. и Ц.Р.Ц. са на длъжност горски стражари към Държавно лесничейство гр.Луковит ,а Л.Й.Л. и А.О.О. са на длъжност подвижна горска стража към РУГ гр.Ловеч. /л.123-126 и л.169-170 /

Съгласно чл.20 от Закона за горите, управлението на държавния горски фонд и контролът върху всички гори и земи от горския фонд се осъществява от Националното управление по горите към Министерството на земеделието и горите като юридическо лице на бюджетна издръжка, а на основание чл.22 от същия закон, Регионалните управления на горите и държавните лесничейства са юридически лица - структури на Националното управление по горите.

От посочената нормативна уредба ,се установява че и петимата постра-дали свидетели: П.П.К., Ц.Х.Ц. и Ц.Р.Ц.- и тримата горски стражари към Държавно лесничейство гр. Луковит и Л.Й.Л. и А.О.О.-подвижна горска стража към РУГ гр.Ловеч, са служители на Националното управление по горите, а от тук и квалифициращия признак по чл.131,ал.2 от НК. Нанесените им телесни повреди са при и по повод изпълнение на службата и функцията им.

Служителите на горите/пострадалите петима свидетели/ са натоварени с упражняването на властнически функции съгласно Закона за горите, а съгласно чл.34,т.9 и т.10 от Закона за горите имат право да съставят актове за констатирани нарушения по Закона за горите и да задържат вещите - предмет на нарушението.

В хода на разследването са извършени огледи на дърветата в двата товарни автомобила и от прясно отсечените дърва са иззети 4 броя контролни шайби номерирани с червен цвят с номера 1,2,3 и 4./л.18-18 и л.20-21/

Извършен е оглед на местопроизшествието местността „Усойна”, в землището на с.Бежаново, от пъновете на прясно отрязани дърва са иззети 2 броя контролни шайби номерирани с червен цвят с номера 1 и 2./л.22-23/

Извършен е следствен експеримент,като четирите броя контролни шайби иззети с протоколите за оглед на лист 18-18 и лист 20-21 делото от прясно отсечените дърва в двата товарни автомобила,номерирани с червен цвят с номера 1,2,3 и 4 са били положени върху пъновете на прясно отрязани дърва в местността „Усойна”, в землището на с.Бежаново ,отдел № 42 ,подотдел Е кадастрален номер 132628. /л.24-25/При поставянето е установено че и четирите шайби съответстват на четирите пъна и последните са отбелязани с номера 1,2,3 и 4.При извършения следствен експеримент са били съставени фотоснимки./л.31-34/

Назначена съдебна трасологическа експертиза е дала заключение,че Дървените шайби с номера 1 и 2 иззети от дърветата натоварени на автомобил „Прага” с д.к.н. ЕН 6625 АМ са част от дърветата в сечище с кадастрален номер 132628,отдел 42 , в землището на с.Бежаново, местността „Усойната”./л.136-138/

Извършен е оглед на служебния автомобил-марка „УАЗ 31512”, при което са  установени увреждания- счупени брава на задна дясна врата и ръчка на предна дясна врата./л.26-27/

Назначената експертиза е дала заключение ,че стойността на щетите нанесени на служебния автомобил- „УАЗ 31512” е 30.00 лева./л.128-129/

Стоково-икономическата експертиза е дала заключение,че стойността на натоварените в товарен автомобил д.к.н. ЕН 6625 АМ,с водач А.П.П. 6 /шест/ куб.метра дърва за огрев е 150 лева, а тези натоварени в товарен автомобил „ЗИЛ-157”,без регистрационен номер с водач Х.Г.Х. *** /седем/ куб.метра дърва за огрев е 175 лева.  л.132-133/

Товарен автомобил марка „Прага ВЗС”, с д.к.н. ЕН 6625 АМ е собственост на подсъдимия А.П.П../л.159/

Нерегистрирания товарен автомобил  марка „ЗИЛ 157”,без държавен контролен номер ,с номер на рама 372233 и двигател № 90136 е  собственост на подсъдимия С.К.С. ***/

Подсъдимият С.К.С. *** е осъждан по НОХД №655/2004 г. на Районен съд Плевен с наказание глоба в размер 500 лева.Присъдата е влязла в сила на 27.06.2005 г.

         Подсъдимият  А.П.П. е осъждан по НОХД №1604/ 2002 г. на Районен съд Плевен, за извършена кражба с наказание «лишаване от свобода» в размер три месеца,изпълнението на което наказание е отложено за срок 3/три/ години . Присъдата е влязла в сила на 27.01.2003 г.Деянията по сегашното дело са извършени в изпитателния тригодишен срок.

         Обвиняемият М.Р.Н. е осъждан по НОХД №105/ 2001 г. на Районен съд гр.Луковит,с наказание «лишаване от свобода» в размер една година,изпълнението на което наказание е отложено за срок 3/три/ години . Присъдата е влязла в сила на 13.05.2002 г. Изпитателния тригодишен срок е изтекъл.

Настоящата инстанция не приема възражението на адв.М.,че за да е налице престъплението по чл.131,ал.2,т.3,във връзка с чл.130,ал.1 от НК трябва пострадалия да е държавен служител или служител който действа в изпълнение на службата и функциите си,а пострадалите по това дело не са такива длъжностни лица.Съставът на чл.131,ал.2,т.3 от НК не изисква лицата да бъдат държавни служители по смисъла на Закона за държавния служител,единственото,което се изисква е да са служители на НУГ/по закон действащ към момента на извършване на деянието,а сега служители на ДАГ/,което е налице с оглед представените писмени доказателства,а именно трудовите договори на петимата пострадали,от които се установява безспорно  че са служители на НУГ,както и функциите,които са им възложени по линия на службата им.Съгласно чл.20 от Закона за горите,управлението на ДГФ и контролът върху всички гори и земи от ГФ се осъществява от Националното управление на горите към Министерство на земеделието и горите,а  в чл.22 от ЗГ е посочено,че Регионалните управления на горите и Държавните лесничейства са ЮЛ-структури на НУГ.Съгласно чл.33,ал.3 от ЗГ,горските стражари са служители по горите и осъществяват функциите по охрана на горите в рамките на определения участък или територия,като в чл.34 от ЗГ са изчерпателно изброени функциите им.Видно от представените трудови договори П.П. К., Ц.Х.Ц. и Ц.Р.Ц./л.123-126/ са на длъжност «горски стражари» към ДЛ-гр.Луковит с осем часово работно време в района на гр.Луковит, а Л.Й.Л. и А.О.О. / л.169-170/на длъжност «подвижна горска стража» към РУГ-гр.Ловеч с ненормирано работно време в гр.Ловеч и района на ДЛ-Луковит, т.е пострадалите са действали по повод службата си  и в изпълнение на възложените им функции по охрана на горите в рамките на определената им територия-ДЛ-Луковит/сега ДГС-Луковит/.Съдът не споделя и направеното възражение на адв.М. и адв.С.,че горските служители са действали извън рамките на заповед **** год.и посочения в нея период от време,поради което не може да се приеме,че са действали при  и  по повод службата им,както и останалите им възражения свързани със самото издаване на заповедта,тъй като от гласните и писмени доказателства се установява,че тази заповед е била издадена и заведена по надлежния ред,установи се и практиката на ДЛ-Луковит при издаване на заповеди и липсват какивто и да било доказателства,че същата е създадена единствено за нуждите на процеса.Освен това въпросната заповед,касае само свидетелите П.К., Ц.Ц. и Ц.Ц.,служители на ДЛ-Луковит и е издадена за извън работното им време от 17 до 24 часа на 26.01.2006 год,,видно от писмо на ДГС-Луковит на стр.116 от делото и от показанията на св.П.-***,тъй като за посоченото в трудовите им договори осемчасово работно време,същата не им е била необходима.Заповедта изобщо не касае другите двама служители Л. и О., тъй като същите по трудов договор са с ненормирано работно време и в служебните им задължения е вменено да охраняват горите на територията на ДЛ-Луковит, а с.Бежаново попада в територията му и за изпълнението на това свое служебно задължение не им е нужна изрична заповед .Следва да се отбележи и това,че проверката е извършена в работен ден-26.01.2006 год. и в работно време-около 15,00 часа е била сформирана съвместна група от горски стражари от ДЛ-Луковит и РУГ-Ловеч,но след известно време, след обиколка на района горските стражари са чули шум от моторна резачка,забелязали са следи от гумми в снега и са се насочили към съответното място,като проверката на товарните автомобили и инцидента с подсъдимите са били между 16,00-18,00 часа/според показания на свидетелите/,поради което съдът за разлика от защитниците на подсъдимите приема,че не е налице противоречие между обстоятелствата описании в акта и доказателствата по делото относно часа на деянието,още повече,че при повдигане на обвинението в диспозитива на обв.акт не е посочен конкретен час.

По изложените съображения съдът намира,че от писмените доказателства по делото безспорно се установява,че и петимата пострадали са служители на НУГ и причинените им телесни увреждания са при и по повод изпълнение на службата и функциите им,като не приема възражението на адв.С. относно обстоятелството,че прокурорът не е посочил правилно елемент от състава на престъплението,а именно дали при или по повод служба или функция на служебните задължения е нанесена телесната повреда.Действително в закона са посочени като алтернатива,но съдът не счита,че посочването и на двете хипотези е процесуално нарушение,тъй като законът допуска престъплението по чл.131,ал.2,т.3 от НК да  е налице и при наличие само на едната алтернатива,но не изключва да е налице и при наличието на двете условия заедно.

Съдът не споделя и направеното възражение за наличието на противоречия между показанията на пострадалите дадени в хода на досъдебното производство и тези в хода на съдебното следствие,тъй като същите са игнорирани чрез прочитане на показанията от досъдебното производство по реда на чл.281,ал.3,във връзка с ал.1,т.1 от НПК.

Относно обстоятелството,че подс.С. е бил бит от служителите и вързан с белезници,извършили проверката на товарните автомобили след спирането им в м-тта “Орелец”,съдът приема,че същото не е безспорно доказано от свидетелските показания на намиращите се в товарните автомобили лица,работници на подс.С.,тъй като никой от тях не конкретизира кой от горските служители го е ударил и къде и кой му е сложил белезници,а от всички гласни доказателства се установява,че след пререканията по проверката подс.С. със собствения си автомобил се е отправил към дома си,където е възникнал нов инцидент.Следва да се отбележи и факта,че приложеното към дознанието медицинско удостоверение на л.157 е с дата 01.02.2006 год.,т.е.няколко дни след инцидента,предмет на обвинението по настоящото дело и констатираната травма може да е получена в друго време и място и от други лица.Дори обаче да се приеме,че някой от горските стражари е приложил сила по отношение на подс.С.,то това е напълно правомерно с оглед правата,които имат горските стражари по силата на чл.34 от ЗГ,във връзка с чл.78,ал.1 от ЗМВР при оказана от страна на подсъдимия съпротива и отказ да изпълни дадените му разпореждания и в никакъв случай не може да бъде основание и оправдание за по-нататъшното поведение на подсъдимите спрямо горските стражари.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият С.К.С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 131,ал.2,т.3,във връзка с чл.130,ал.1 от НК, като на 26.01.2006 г., в с.Бежаново,Ловешка област, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в  областта на главата и тялото умишлено причинил на Л.Й.Л. – служител на НУГ, подвижна горска стража към РУГ Ловеч, осъществяващ контролна дейност при и по повод изпълнението на службата и функциите му, лека телесна повреда изразяваща се в подкожни кръвоизливи в областта на кръста и кръвонасядане и рана в областта на крака и обуславяща разстройство на  здравето временно и неопасно за живота.

От доказателствата,събрани на досъдебното производство и по време на съдебното следствие се установява по безспорен начин какъв е бил повода за инцидента между подсъдимия и пострадалия,а именно спирането от страна на горските стражари на товарните автомобили с работниците на подс.С. и нареждането им същите заедно с натоварените на тях дърва да се откарат в горския разсадник в гр.Луковит поради констатирано административно нарушение и изразеното от страна на подс.С. несъгласие за това,тъй като въпреки нареждането на горските служители,подс.С. наредил на шофьорите на товарните автомобили да карат към къщата му в с.****.От показанията на разпитаните свидетели Ц.Ц.който в с.з.уточнява,че побоя е станал на два пъти-в м.”Орелец” и пред дома на подс.С.,като заявява:” С. се нахвърли върху Л.Й.Той се намираше до джипа към оградата и вече стана побой”;св.Ц.Ц.,заявява:С. мисля,че нещо се разправяше с Л.Имаше физическо спречкване между тях.С. удря Л.,но не мога да кажа колко пъти и къде го е ударил.”;св.А.О. заявява:”С.К. удряше Л.,който беше паднал до оградата.Удряше го с ръце и след това го риташе”;св.Л.Л. заявява:”Мене ме удари С.К. в областта на лицето и аз паднах.той продължи да ме удря с юмрук и да ме рита”се установяват обстоятелствата,посочени в обвинителния акт относно причината и начина на причиняване на телесното увреждане на пострадалия Л.Л. Съдът напълно дава вяра на показанията на тези свидетели,тъй като същите са непротиворечиви помежду си както относно обстоятелството,че е имало физическо спречкване между подс.С. и св.Л.Л. и на последният е бил нанесен побой от подс.С.,така и относно останалите обстоятелства по инцидента-причината и мястото на възникването му. Показанията на тези свидетели,както и показанията на св.П.К., С.С.  дават основание да се приеме,че повода за спречкването между подсъдимия и пострадалия е във връзка със службата на пострадалия Л., както и че подс.С. още преди инцидента е бил наясно с длъжностното качество на пострадалите. Свидетелят Ц.Ц. е категоричен,че с подс.С. се познават по повод работата и че С. е наясно какво работи,тъй като са задържали други два автомобила на подсъдимия и преди този случай са имали пререкания.За това обстоятелство свидетелства и св.Ц.Ц., който в с.з. заявява,че и друг път са правили проверки на подс.С.С. и същият е наясно,че е служител на ДЛ,както и св.А.О.. Св.С.С. заявява,че след като са тръгнали от гората и са ги спрели за проверка,горските са се представили устно,т.е подс.С.,както и останалите подсъдими още при извършената проверка на излизане от гората,посока с.Бежаново са били наясно с обстоятелството,че проверяващите са горски стражари и са служители на Държавно лесничейство/сега ДГС/, което обуславя квалификацията на деянието по чл.131,ал.2 от НК.

От обективна страна подсъдимият С. е осъществил изпълнителното деяние чрез действие-нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на пострадалия Л.Л.В тази насока са показанията на разпитаните свидетели Ц.Ц., Ц.Ц., А.О. и пострадалия Л., както и заключението по съдебно-медицинската експертиза на в.л.д-р Газемба,от което се изяснява вида и характера на причиненото увреждане,а именно,че на Лако Лаков са причинени травматични изменения в областта на кръста и левия крак,изразяващи се в подкожни кръвоизливи и рана в областта на крака,повреда,обуславяща временно и неопасно разстройство на здравето.От тази повреда не се очакват трайни последици,като установените изменения могат да бъдат получени по време и начин,съобщен от пострадалия. Причиненото увреждане се характеризира като лека телесна повреда, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

Съдът приема,че обвинението  е доказано по безспорен начин и относно начина на причиняване на телесната повреда с оглед цитираните по-горе свидетелски показания и заключението по съдебно-медицинската експертиза.

От субективна страна подс.С. е осъществил деянието с пряк умисъл,като е съзнавал обществената опасност на деянието,предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

Поради изложените съображения съдът квалифицира деянието,призна подс.С. за виновен и го осъди.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият С.К.С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 131,ал.2,т.3,във връзка с чл.130,ал.1 от НК, като на 26.01.2006 г., в с.Бежаново,Ловешка област, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на главата умишлено причинил на П.П.К. – служител на НУГ- горски стражар към ДЛ Луковит, осъществяващ контролна дейност при и по повод изпълнението на службата и функциите му, лека телесна повреда изразяваща се в разкъсно контузна рана на горната устна и обуславяща разстройство на здравето временно и неопасно за живота.

От доказателствата,събрани на досъдебното производство и по време на съдебното следствие се установява по безспорен начин какъв е бил повода за инцидента между подсъдимия и пострадалия,а именно спирането от страна на горските стражари на товарните автомобили с работниците на подс.С. и нареждането им същите заедно с натоварените на тях дърва да се откарат в горския разсадник в гр.Луковит поради констатирано административно нарушение и изразеното от страна на подс.С. несъгласие за това,тъй като въпреки нареждането на горските служители,подс.С. наредил на шофьорите на товарните автомобили да карат към къщата му в с.Бежаново.От показанията на разпитаните свидетели се установява,че П.К. се е намирал в единия товарен автомобил,а Ц.Х. в другия и са се движили посока с.Бежаново, когато подс.С. ги е пресрещнал с личния си автомобил и е възразил срещу откарването на товарните автомобили,като свидетелите заявяват- Ц.Ц./”С.К. се нахвърли върху П.К.”/,А.О./”Отвориха вратите на камионите,като С. издърпа П., а М. издърпа Ц. Те паднаха на земята.Имаше стълкновение между тях,като в момента на издърпването от камионите ги удряха”/,Л.Л./”С. се нахвърли върху П., а М. върху Ц., отвориха вратите на камионите и ги изхвърлиха”.В тази връзка са и показанията самия К., който твърди,че е бил изхвърлен от товарния автомобил “Прага” и ударен от подс.С. два пъти с юмрук в областта на тила.От тези показания се установяват обстоятелствата,посочени в обвинителния акт относно причината и начина на причиняване на телесното увреждане на пострадалия П.К. От тях е видно,че инцидента с К. е станал преди навлизане в с.Бежаново,след пристигане на подс.С..Съдът напълно дава вяра на показанията на тези свидетели,тъй като същите са непротиворечиви помежду си както относно обстоятелството,че е имало физическо спречкване между подс.С. и св.К. и на последният е бил нанесен побой от подс.С.,така и относно останалите обстоятелства по инцидента-причината и мястото на възникването му. Показанията на тези свидетели,както и показанията на С.С.  дават основание да се приеме,че повода за спречкването между подсъдимия и пострадалия е във връзка със службата на пострадалия К., както и че подс.С. още преди инцидента е бил наясно с длъжностното качество на пострадалия.Свидетелят Ц.Ц. е категоричен,че с подс.С. се познават по повод работата и че С. е наясно какво работи,тъй като са задържали други два автомобила на подсъдимия и преди този случай са имали пререкания.За това обстоятелство свидетелства и св.Ц.Ц., който в с.з. заявява,че и друг път са правили проверки на подс.С.С. и същият е наясно,че е служител на ДЛ,както и св.А.О.. Св.С.С.  заявява,че след като са тръгнали от гората и са ги спрели за проверка,горските са се представили устно,т.е подс.С.,както и останалите подсъдими още при извършената проверка на излизане от гората,посока с.Бежаново са били наясно с обстоятелството,че проверяващите са горски стражари и са служители на Държавно лесничейство/сега ДГС/, което обуславя квалификацията на деянието по чл.131,ал.2 от НК.

От обективна страна подсъдимият С. е осъществил изпълнителното деяние чрез действие-нанасяне на удар в областта на главата на К., в каквато насока освен цитираните свидетелски показания е и заключението по съдебно-медицинската експертиза на в.л.д-р Газемба,от което се изяснява вида и характера на причиненото увреждане,а именно,че на П.К. са причинени разкъсно контузна рана на горната устна и охлузване в лявата половина на шията,които са му причинили временно и неопасно разстройство на здравето.Касае се за побой.Установените изменения могат да бъдат получени по време и начин,съобщен от пострадалия.Част от описаните увреждания са причинени от подс.Н.,което съдът ще коментира по-долу. Причиненото увреждане се характеризира като лека телесна повреда, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

 Съдът приема,че обвинението  е доказано по безспорен начин и относно начина на причиняване на телесната повреда с оглед цитираните по-горе свидетелски показания и заключението по съдебно-медицинската експертиза.

От субективна страна подс.С. е осъществил деянието с пряк умисъл,като е съзнавал обществената опасност на деянието,предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

Поради изложените съображения съдът квалифицира деянието,призна подс.С. за виновен и го осъди.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият А.П.П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 131,ал.2,т.3,във връзка с чл.130,ал.1 от НК, като на 26.01.2006 г., в с.Бежаново, Ловешка област, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в  областта на главата и тялото умишлено причинил на Ц.Р.Ц. служител на НУГ- горски стражар към ДЛ Луковит, осъществяващ контролна дейност при и по повод изпълнението на службата и функциите му, лека телесна повреда изразяваща се в кръвонасядане в областта на лицето, хематом в областта на гърдите,кръвонасядане в областта на гръдната кост и лява гръдна половина и  обуславяща разстройство на  здравето временно и неопасно за живота.

От доказателствата,събрани на досъдебното производство и по време на съдебното следствие се установява по безспорен начин какъв е бил повода за инцидента между подсъдимия и пострадалия,а именно спирането от страна на горските стражари на товарните автомобили с работниците на подс.С. и нареждането им същите заедно с натоварените на тях дърва да се откарат в горския разсадник в гр.Луковит поради констатирано административно нарушение и изразеното от страна на подс.С. несъгласие за това,тъй като въпреки нареждането на горските служители,подс.С. наредил на шофьорите на товарните автомобили да карат към къщата му в с.***. От показанията на разпитаните свидетели се установява,че инцидента с пострадалия Ц.Ц. се е състоял пред дома на подс.С.,където на Ц.Ц. е нанесен побой от подс.П..За това обстоятелство свидетелства както Ц.Ц., така и останалите свидетели-Ц.Ц./”Видях само,че А. удари Ц.  … Първо го удари в областта на главата и Ц. падна и след това видях да го рита на земята.”/,А.О./”Видях,че Ц. е паднал отстрани до джипа. Само ритане леко видях. Мисля,че А. го риташе отстрани в кръста”./,Л.Л./”Видях,че А. удари веднъж Ц.Ц. в горната част на тялото”./От тези показания се установяват обстоятелствата,посочени в обвинителния акт относно причината и начина на причиняване на телесното увреждане на пострадалия Ц.Ц. От тях е видно,че инцидента с Ц.Ц. е станал пред дома на подс.С..Съдът напълно дава вяра на показанията на тези свидетели,тъй като същите са непротиворечиви помежду си както относно обстоятелството,че е имало физическо спречкване между подс.П. и св.Ц.Ц. и на последният е бил нанесен побой от подс.П.,така и относно останалите обстоятелства по инцидента-причината и мястото на възникването му. Показанията на тези свидетели,както и показанията на С.С.  дават основание да се приеме,че повода за спречкването между подсъдимия и пострадалия е във връзка със службата на пострадалия Ц., както и че подс.П. още преди инцидента е бил наясно с длъжностното качество на пострадалия. Свидетелят Ц.Ц. е категоричен,че с подс.С. се познават по повод работата и че С. е наясно какво работи,тъй като са задържали други два автомобила на подсъдимия и преди този случай са имали пререкания.За това обстоятелство свидетелства и св.Ц.Ц.,който в с.з. заявява,че и друг път са правили проверки на подс.С.С. и същият е наясно,че е служител на ДЛ,както и св.А.О.. Св.С.С.  заявява,че след като са тръгнали от гората и са ги спрели за проверка,горските са се представили устно,т.е подс.П.,както и останалите подсъдими още при извършената проверка на излизане от гората,посока с.Бежаново са били наясно с обстоятелството,че проверяващите са горски стражари и са служители на Държавно лесничейство/сега ДГС/, което обуславя квалификацията на деянието по чл.131,ал.2 от НК.

От обективна страна подсъдимият П. е осъществил изпълнителното деяние чрез действие-нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на Ц.Ц., като доказателство в тази насока освен свидетелските показания е и заключението по съдебно-медицинската експертиза на в.л.д-р Г., от което се изяснява вида и характера на причиненото увреждане,а именно,че на Ц.Ц. са причинени кръвонасядания в областта на лицето,хематом в областта на гърдите,кръвонасядания в областта на гръдната кост и лявата гръдна половина,които в съвкупност са му причинили временно и неопасно разстройство на здравето.Не се очакват трайни последици от тези повреди.Същите са причинени с твърд тъп предмет и могат да бъдат получени по време и начин,съобщен от пострадалия. Причиненото увреждане се характеризира като лека телесна повреда, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

 

Съдът не приема възражението на адв.С.,че подзащитният му не е бил в състояние да причини телесна повреда на Ц.Ц.,тъй като самият той е бил ударен с дърво и не е бил във физическа възможност да нанася удари,тъй като от посочените по-горе свидетелски показания по безспорен начин се установява,че именно той е извършител на деянието.Обстоятелството,че подс.П. също е имал травми и че те са именно от този инцидент не е безспорно доказано,тъй като представеното медицинско удостоверение/л.158/ е с дата 30.01.2006 год. и в него са отразени единствено субективните оплаквания на подс.П..От показанията на св.С., И. и И. също не се изяснява обстоятелството кой от горските служители къде и кога е ударил А.П..От показанията на всички присъствали на инцидента свидетели се установява,че това е било в тъмната част на денонощието и “всеки е удрял всеки”,но също така от доказателствата по делото се установява,че повода за инцидента,впоследствие прерастнал в побой е бил именно поведението на подсъдимите.

 Съдът приема,че обвинението  е доказано по безспорен начин и относно начина на причиняване на телесната повреда с оглед цитираните по-горе свидетелски показания и заключението по съдебно-медицинската експертиза.

От субективна страна подс.П. е осъществил деянието с пряк умисъл,като е съзнавал обществената опасност на деянието,предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

Поради изложените съображения съдът квалифицира деянието,призна подс.П. за виновен и го осъди.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Х.Г.Х. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 131,ал.2,т.3,във връзка с чл.130,ал.1 от НК, като на на 26.01.2006 г., в с.Бежаново,Ловешка област, чрез нанасяне на удари с юмрук в лявата част на главата, в областта на ухото и бузата, врата  и рамото умишлено причинил на А.О.О. - служител на НУГ- подвижна горска стража към РУГ гр.Ловеч осъществяващ контролна дейност при и по повод изпълнението на службата и функциите му, лека телесна повреда изразяваща се в в хематом в областта на лявото ухо, охлузване на в областта на шията и рана в областта на лявото рамо и обуславяща  разстройство на здравето, временно и  неопасно за живота.

От доказателствата,събрани на досъдебното производство и по време на съдебното следствие се установява по безспорен начин какъв е бил повода за инцидента между подсъдимия и пострадалия,а именно спирането от страна на горските стражари на товарните автомобили с работниците на подс.С. и нареждането им същите заедно с натоварените на тях дърва да се откарат в горския разсадник в гр.Луковит поради констатирано административно нарушение и изразеното от страна на подс.С. несъгласие за това,тъй като въпреки нареждането на горските служители,подс.С. наредил на шофьорите на товарните автомобили да карат към къщата му в с.****.От показанията на разпитаните свидетели се установява,че инцидента с пострадалия А.О. се е състоял пред дома на подс.С.,където на О.  е нанесен побой докато е стоял в служебния джип от подс.Х.. За това обстоятелство свидетелства както О., така и останалите свидетели – Ц.Ц., Ц.Ц., Л.Л. От тези показания се установяват обстоятелствата,посочени в обвинителния акт относно причината и начина на причиняване на телесното увреждане на пострадалия А.О.. Съдът напълно дава вяра на показанията на тези свидетели,тъй като същите са непротиворечиви помежду си както относно обстоятелството,че е имало физическо спречкване между подс.Х. и св.О. и на последният е бил нанесен побой от подс.Х.,така и относно останалите обстоятелства по инцидента-причината и мястото на възникването му. Показанията на тези свидетели,както и показанията на С.С.  дават основание да се приеме,че повода за спречкването между подсъдимия и пострадалия е във връзка със службата на пострадалия О.,както и че подс.Х. още преди инцидента е бил наясно с длъжностното качество на пострадалия.Не само от показанията на пострадалите,но и от тези на св.С.С.  се установява,че още при спирането на камионите в гората за проверка,горските са се представили устно,т.е подс.Х.,както и останалите подсъдими още при извършената проверка на излизане от гората,посока с.Бежаново са били наясно с обстоятелството,че проверяващите са горски стражари и са служители на Държавно лесничейство/сега ДГС/,което обуславя квалификацията на деянието по чл.131,ал.2 от НК.

От обективна страна подсъдимият Х. е осъществил изпълнителното деяние чрез действие-нанасяне на удари с юмрук в лявата част на главата,в областта на ухото и бузата,врата и рамото на А.О., като доказателство в тази насока освен свидетелските показания е и заключението по съдебно-медицинската експертиза на в.л.д-р Г., от което се изяснява вида и характера на причиненото увреждане,а именно,че на А.О. са причинени хематом в областта на ляво ухо,охлузване в областта на шията и рана в областта на лявото рамо,които обуславят временно и неопасно разстройство на здравето.Не се очакват трайни последици от тези повреди.Същите са причинени с твърд тъп предмет и могат да бъдат получени по време и начин,съобщен от пострадалия. Причиненото увреждане се характеризира като лека телесна повреда, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

 Съдът приема,че обвинението  е доказано по безспорен начин и относно начина на причиняване на телесната повреда с оглед цитираните по-горе свидетелски показания и заключението по съдебно-медицинската експертиза.

От субективна страна подс.Х. е осъществил деянието с пряк умисъл,като е съзнавал обществената опасност на деянието,предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

Поради изложените съображения съдът квалифицира деянието,призна подс.Х. за виновен и го осъди.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият М.Р.Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 131,ал.2,т.3,във връзка с чл.130,ал.1 от НК, като на  26.01.2006 г., в с.Бежаново,Ловешка област, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на главата, в дясната част  на бузата  умишлено причинил на Ц.Х.Ц.- служител на НУГ-горски стражар към  ДЛ Луковит осъществяващ контролна дейност при и по повод изпълнение на службата и функцията му, лека телесна повреда изразяваща се в разкъсно –контузни рани в областта на главата- устата, хематом в областта на  носа без  данни за счупени ностни костици и обуславящи разстройство на здравето временно и неопасно за живота.

От доказателствата,събрани на досъдебното производство и по време на съдебното следствие се установява по безспорен начин какъв е бил повода за инцидента между подсъдимия и пострадалия,а именно спирането от страна на горските стражари на товарните автомобили с работниците на подс.С. и нареждането им същите заедно с натоварените на тях дърва да се откарат в горския разсадник в гр.Луковит поради констатирано административно нарушение и изразеното от страна на подс.С. несъгласие за това,тъй като въпреки нареждането на горските служители,подс.С. наредил на шофьорите на товарните автомобили да карат към къщата му в с.***.От показанията на разпитаните свидетели се установява,че инцидента с пострадалия Ц.Ц. се е състоял в началото на с.Бежаново,в местността “Арелец”,след проверката извършена на товарните автомобили и появата на подс.С. и подс.Н.,където Ц.Ц.  е бил изхвърлен от товарния автомобил “ЗИЛ” и му е бил нанесен побой от подс.Н.. За това обстоятелство свидетелства както самия пострадал,така и останалите свидетели-Ц.Ц., А.О. и Л.Л.. От тези показания се установяват обстоятелствата,посочени в обвинителния акт относно причината и начина на причиняване на телесното увреждане на пострадалия Ц.Ц. Съдът напълно дава вяра на показанията на тези свидетели,тъй като същите са непротиворечиви помежду си както относно обстоятелството,че е имало физическо спречкване между подс.Н. и св.Ц.Ц. и на последният е бил нанесен побой от подс.Н.,така и относно останалите обстоятелства по инцидента-причината и мястото на възникването му. Показанията на тези свидетели,както и показанията на С.С.  дават основание да се приеме,че повода за спречкването между подсъдимия и пострадалия е във връзка със службата на пострадалия ,както и че подс.Н. още преди инцидента е бил наясно с длъжностното качество на пострадалия.Не само от показанията на пострадалите,но и от тези на св.С.С.  се установява,че още при спирането на камионите в гората за проверка,горските са се представили устно,т.е подс.Н. отивайки на мястото е бил наясно с обстоятелството,че проверяващите са горски стражари и са служители на Държавно лесничейство/сега ДГС/,което обуславя квалификацията на деянието по чл.131,ал.2 от НК.

От обективна страна подсъдимият Н. е осъществил изпълнителното деяние чрез действие-нанасяне на удари с юмрук в областта на главата,в дясната част на бузата на Ц.Ц., като доказателство в тази насока освен свидетелските показания е и заключението по съдебно-медицинската експертиза на в.л.д-р Г., от което се изяснява вида и характера на причиненото увреждане,а именно,че на Ц.Ц. са причинени разкъсно контузни рани в областта на лицето/устата/,хематом в областта на тила,без данни за счупване на носните костици,които обуславят временно и неопасно разстройство на здравето.Установените изменения са от травматично естество,дължат се на удари с твърд тъп предмет и могат да бъдат получени по време и начин,съобщен от пострадалия. Причиненото увреждане се характеризира като лека телесна повреда, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

 Съдът приема,че обвинението  е доказано по безспорен начин и относно начина на причиняване на телесната повреда с оглед цитираните по-горе свидетелски показания и заключението по съдебно-медицинската експертиза.

От субективна страна подс.Н. е осъществил деянието с пряк умисъл,като е съзнавал обществената опасност на деянието,предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

Поради изложените съображения съдът квалифицира деянието,призна подс.Н. за виновен и го осъди.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият М.Р.Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 131,ал.2,т.3,във връзка с чл.130,ал.1 от НК, като на че на 26.01.2006 г., в с.Бежаново,Ловешка област, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на врата умишлено причинил на П.П.К. – служител на НУГ- горски стражар към ДЛ Луковит, осъществяващ контролна дейност при и по повод изпълнението на службата и функциите му, лека телесна повреда изразяваща в охлузване  в лявата половина на шията и обуславяща разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.

От доказателствата,събрани на досъдебното производство и по време на съдебното следствие се установява по безспорен начин какъв е бил повода за инцидента между подсъдимия и пострадалия,а именно спирането от страна на горските стражари на товарните автомобили с работниците на подс.С. и нареждането им същите заедно с натоварените на тях дърва да се откарат в горския разсадник в гр.Луковит поради констатирано административно нарушение и изразеното от страна на подс.С. несъгласие за това,тъй като въпреки нареждането на горските служители,подс.С. наредил на шофьорите на товарните автомобили да карат към къщата му в с.****.От показанията на разпитаните свидетели се установява,че инцидента с пострадалия П.К. се е състоял,след проверката извършена на товарните автомобили и появата на подс.С. и подс.Н., пред дома на подс.С., където му е бил нанесен побой от подс.Н..За това обстоятелство свидетелства както самия пострадал,така и по косвен начин показанията на останалите свидетели-горски служители.От тези показания се установяват обстоятелствата,посочени в обвинителния акт относно причината и начина на причиняване на телесното увреждане на пострадалия П.К.. Съдът напълно дава вяра на показанията на тези свидетели,тъй като същите са непротиворечиви помежду си както относно обстоятелството,че е имало физическо спречкване между подс.Н. и св.П.К. и на последният е бил нанесен побой от подс.Н.,така и относно останалите обстоятелства по инцидента-причината и мястото на възникването му. Показанията на тези свидетели,както и показанията на С.С.  дават основание да се приеме,че повода за спречкването между подсъдимия и пострадалия е във връзка със службата на пострадалия ,както и че подс.Н. още преди инцидента е бил наясно с длъжностното качество на пострадалия.Не само от показанията на пострадалите,но и от тези на св.С.С. се установява,че още при спирането на камионите в гората за проверка,горските са се представили устно,т.е подс.Н. отивайки на мястото е бил наясно с обстоятелството,че проверяващите са горски стражари и са служители на Държавно лесничейство/сега ДГС/,което обуславя квалификацията на деянието по чл.131,ал.2 от НК.

От обективна страна подсъдимият Н. е осъществил изпълнителното деяние чрез действие-нанасяне на удари с юмрук в областта на врата на П.К., като доказателство в тази насока освен свидетелските показания е и заключението по съдебно-медицинската експертиза на в.л.д-р Г., от което се изяснява вида и характера на причиненото увреждане,а именно,че на П.К. са причинени разкъсно контузна рана на горната устна и охлузване в лявата половина на шията,които са му причинили временно и неопасно разстройство на здравето.Касае се за побой.Установените изменения могат да бъдат получени по време и начин,съобщен от пострадалия. Причиненото увреждане се характеризира като лека телесна повреда, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

 Съдът приема,че обвинението  е доказано по безспорен начин и относно начина на причиняване на телесната повреда с оглед цитираните по-горе свидетелски показания и заключението по съдебно-медицинската експертиза.

От субективна страна подс.Н. е осъществил деянието с пряк умисъл,като е съзнавал обществената опасност на деянието,предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

Поради изложените съображения съдът квалифицира деянието,призна подс.Н. за виновен и го осъди.

Съдът намира,че обясненията на подсъдимите дадени в хода на съдебното следствие представляват тяхна защитна теза и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.Съдът не приема за достоверни показанията на свидетелите С., И.Д., А. относно липсата на отличителни знаци по автомобила на горските стражари и относно облеклото им,тъй като същите се опровергават както от показанията на разпитаните пострадали,така и от показанията на свидетелите Д., В. и Й., както и от приложеното към делото писмо на ДГС-Луковит/стр.116 от делото/,от което е видно,че проверката е извършена с автомобил на РУГ-Ловеч.

Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от писмени доказателства, от показанията на свидетелите, от заключението на вещото лице по съдебно - медицинските експертизи, както и от обясненията на подсъдимите.

Причини за извършване на престъплението, съдът намира в ниското самосъзнание на подсъдимите и стремежа им да се облагодетелстват по неправомерен начин,както и в незачитане на законовите разпоредби,установени в страната.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия С.С. за първото деяние, настоящата инстанция прие като смекчаващи вината обстоятелства - невисоката обществена опасност на деянието и дееца и наложи на подсъдимия при условията на чл.54 от НК наказание от две години лишаване от свобода, като отложи изпълнението му за срок от пет години от влизане на присъдата в сила на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия С.С. за второто деяние, настоящата инстанция прие като смекчаващи вината обстоятелства - невисоката обществена опасност на деянието и дееца,както и че се касае за едно увреждане на пострадалия Кръстев и наложи на подсъдимия при условията на чл.54 от НК наказание от една година лишаване от свобода, като отложи изпълнението му за срок от три години от влизане на присъдата в сила на основание чл. 66, ал. 1 от НК.На основание чл.23,ал.1 от НК съдът определи едно общо наказание за двете деяния в размер на две години лишаване от свобода,като на основание чл.66,ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от пет години от влизане на присъдата в сила.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия А.П.П.,настоящата инстанция прие като смекчаващи вината обстоятелства - невисоката обществена опасност на деянието и дееца и това,че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко,поради което и на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК му наложи наказание седем месеца лишаване от свобода,което на основание чл.61,т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.На основание чл.68,ал.1 от НК съдът постанови подс.П. да изтърпи и отложеното наказание -3 месеца лишаване от свобода,наложено с определение от 27.01.2007 год.по НОХД №1604/2002 год.на РС-Плевен,влязло в сила на 27.01.2003 год.,тъй като настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на цитираната присъда. На основание чл.61,т.3 от ЗИНЗС съдът постанови подс.П. да изтърпи това наказание при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Х.Г.Х.,настоящата инстанция прие като смекчаващи вината обстоятелства –чистото съдебно минало, невисоката обществена опасност на деянието и дееца и това,че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко,поради което и на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК му наложи наказание шест месеца лишаване от свобода,като на основание чл.66,ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия М.Р.Н. за първото деяние,настоящата инстанция прие като смекчаващи вината обстоятелства - невисоката обществена опасност на деянието и дееца,поради което и на основание чл.54 от НК му наложи наказание една година лишаване от свобода,което на основание чл.61,т.3 от ЗИНЗС съдът постанови подс.Н. да изтърпи това наказание при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия М.Р.Н. за второто деяние,настоящата инстанция прие като смекчаващи вината обстоятелства - невисоката обществена опасност на деянието и дееца,поради което и на основание чл.54 от НК му наложи наказание една година лишаване от свобода,което на основание чл.61,т.3 от ЗИНЗС съдът постанови подс.Н. да изтърпи това наказание при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.На основание чл.23,ал.1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание по двете деяния в размер на една година лишаване от свобода,което подс.Н. на основание чл.61,т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

Съдът намира, че така наложените наказания на подсъдимите са справедливи, съответствуват на обществената опасност на деянията и на дейците и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимите С.,П.,Х. и Н. да заплатят солидарно по сметка ***-Ловеч сумата от 210,00 лева разноски по делото и на Ловешки районен съд сумата от 1269,00 лева разноски по делото.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

               

 РАЙОНЕН СЪДИЯ :