Определение по дело №181/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 258
Дата: 24 април 2020 г. (в сила от 24 април 2020 г.)
Съдия: Евгения Георгиева Симеонова
Дело: 20201400500181
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на 24.04.2020 г. в състав:

 

          Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове:ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

     Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА

                                                  

 

Като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр. дело N 181 по описа за  2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.121 ГПК вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 1696/28.01.2020 г. на М.Г.Н., чрез пълномощника й адв.А.К., против Определение № 4456/18.12.2019 г. по гр.д.№ 680/2019 г. на Районен съд-Враца, с което е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-Козлодуй.

   В жалбата се поддържа, че определението е постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че съгласно нормата на чл.228, ал.3 ГПК искът срещу ответник, който не е дал съгласие да встъпи в делото, се смята предявен от момента на постъпване на исковата молба срещу него в съда, а в конкретния случай ответникът „Уеб нюз” ЕООД е дал съгласие да замени първоначалния ответник, поради което следва да се счита, че искът срещу него е предявен от момента на постъпване на исковата молба срещу „Мост Медиа” ЕООД. Изтъква се, че при това положение съгласно чл.119, ал.4 ГПК „Уеб нюз” ЕООД е следвало да направи възражение за местна неподсъдност в срока за отговор на исковата молба срещу първоначалния ответник, поради което подаденото на по-късен етап възражение е недопустимо. Жалбоподателят счита, че като е приел за разглеждане и се е произнесъл по подаденото извън преклузивния срок възражение, районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на Районен съд-Враца.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 4079/02.03.2020 г. от ответницата З.Х.К. от гр.Козлодуй, чрез пълномощника й адв.И.И., в който се оспорва основателността на частната жалба. Посочва се, че с молба от 27.06.2019 г. ищецът изрично е поискал на основание чл.228, ал.1 ГПК изменение на иска чрез заменяне на първоначалния ответник „Мост Медиа” ЕООД с нов ответник „Уеб нюз” ЕООД и районният съд, съобразявайки правилото на чл.228, ал.3 ГПК, е поискал становище от новия ответник дали желае да встъпи в производството, както и че по делото е постъпило писмено становище от „Уеб нюз” ЕООД, в което изрично е посочено, че не дава съгласие да встъпи като ответник. Изтъква се, че в подадената от ищеца молба З.К. не е посочена като ответник и спрямо нея не е реализирана процедурата по чл.228, ал.3 ГПК, т.е. не е запитана дали желае да встъпи в производството като ответник,  а посочването й като такъв е станало едва с предявяването на иска срещу „Уеб нюз” ЕООД. Навеждат се доводи, че при това положение срокът за възражение за подсъдност по отношение на тази ответница започва да тече от момента на получаване на съобщението за образуваното срещу нея производство, към което е приложен и препис от исковата молба, както и че по отношение на нея наведените в частната жалба съображения не са приложими. Сочи се също, че двамата нови ответници не са в хипотеза на необходимо другарство, поради което З.К. има право да упражнява правата си самостоятелно и възражението й за неподсъдност следва да бъде уважено. Ответницата моли частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, да бъде потвърдено обжалваното определение и да й бъдат присъдени направените в настоящето производство деловодни разноски.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 5153/17.03.2020 г. и от ответника „Уеб нюз” ЕООД, представляван от управителя В.К., в който също се оспорва основателността на частната жалба. Навеждат се доводи, че след поискано от районния съд становище по реда на чл.228, ал.3 ГПК, ответникът „Уеб нюз” ЕООД изрично е заявил, че не желае да встъпи като ответник в производството, поради което наведените в частната жалба доводи, че такова съгласие е било дадено, са неоснователни и срокът за възражение относно подсъдността по отношение на този ответник започва да тече от момента на получаване на насочената против него исковата молба. Изтъква се, че доводите в частната жалба са категорично неприложими по отношение на другата ответница Зорница Коларов, тъй като ищецът я е посочил като втори ответник едва с предявяването на новия иск против „Уеб нюз” ЕООД и от нея не е потърсено становище дали желае да встъпи като ответник в производството. Ответникът моли възражението му относно подсъдността да бъде приета за допустимо, частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чрл.275, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.121 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство пред Районен съд-Враца е образувано въз основа на искова молба на М.Г.Н. ***, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД против „Мост Медиа” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, , ул.”Димитраки Хаджитошев”  19, ет.2, представлявано от управителя Д. Н., за сумата 5 000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди поради разпространена клеветническа информация, публикувана на сайта www.kozloduy-bg.info.

С молба вх.№ 9040/07.06.2019 г. ищцата М.Н., чрез пълномощника си адв.Е.А., е заявила, че на основание чл.228, ал.1 ГПК изменя предявения иск като заменя първоначално посочения ответник „Мост Медиа” ЕООД, гр.Враца с нов ответник „Уеб нюз” ЕООД, гр.Козлодуй и моли да бъде конституиран като страна по делото новия ответник. Това искане се поддържа и с молба вх.№ 9062/10.06.2019 г.

С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 10.06.2019 г., районният съд е дал указания на ищцата да уточни във връзка с искането си по чл.228, ал.1 ГПК с оглед изискванията на ал.2 от същия законов текст дали поддържа или се отказва от иска срещу вече конституирания ответник.

С молба вх.№ 10601/27.06.2019 г. адв.Е.А. заявява, че поддържа направеното искане по чл.228, ал.1 ГПК за изменение на иска чрез заменяне на ответника „Мост Медиа” ЕООД, гр.Враца с нов ответник „Уеб нюз” ЕООД, гр.Козлодуй, както и че на основание чл.228, ал.1 вр. ал.2 ГПК прави отказ от предявения иск срещу първоначалния ответник и моли производството по делото да бъде прекратено по отношение на „Мост Медиа” ЕООД, който да бъде заменен с посочения нов ответник.

С определение, постановено в з.з. на 04.07.2019 г., районният съд е прекратил производството по делото по отношение на първоначалния ответник „Мост Медиа” ЕООД и е осъдил ищцата да му заплати направените деловодни разноски.

Съобразно указанията на съда, на новия ответник „Уеб нюз” ЕООД са връчени преписи от молба вх.№ 9040/07.06.2019 г. и молба вх.№ 10601/27.06.2019 г., като му е указано да заяви дали желае да встъпи като ответник по делото.

По делото е постъпило писмено становище вх.№ 11946/16.07.2019 г. от „Уеб нюз” ООД, представлявано от управителя В.К., в което изрично заявява, че не дава съгласие да встъпи като ответник в производството. С оглед това становище, с Определение № 1857/02.08.2019 г.  районният съд е дал указания на ищеца да представи нова искова молба срещу ответника „Уеб нюз” ООД, придружена с препис за връчване на ответника.

В изпълнение на дадените указания, с молба вх.№ 15349/05.09.2019 г. ищцата, представлявана от новоупълномощения адв.А.К., е представила искова молба, в която като ответници са посочени „Уеб нюз” ЕООД, гр.Козлодуй и З.К..

На посочените ответници са изпратени преписи от исковата молба с указанията по чл.131 ГПК. В постъпилите отговори от двамата ответници се правят възражения за неподсъдност по реда на чл.119 ГПК, като се навеждат доводи, че седалището на дружеството-ответник е в гр.Козлодуй и постоянния адрес на физическото лице-ответник също е в гр.Козлодуй.

С обжалваното Определение № 4456/18.12.2019 г. Районен съд-Враца е приел, че възраженията за местна неподсъдност са направени в законоустановения срок и са основателни, при което на основание чл.118 вр. чл.119 вр. чл.105 и чл.108 ГПК е прекратил производството по делото и е постановил изпращането му по подсъдност на Районен съд-Козлодуй.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните прави изводи:

Според общия принцип, залегнал в разпоредбите на чл.105 и чл.108, ал.1 ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника-физическо лице или седалището на ответника-юридическо лице.Това общо правило относно местната подсъдност може да бъде преодоляно единствено при наличието на възможност за изборна местна подсъдност, при която ищецът по свой избор може да предяви иска си и пред съд, който не е компетентен да разгледа спора по правилата на общата местна подсъдност.

В конкретния случай, след изменение на иска по реда на чл.228 ГПК, първоначалният ответник „Мост Медиа” ЕООД е заменен с ответниците „Уеб нюз” ЕООД и З.К.. След извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че първият от новоконституираните ответници има регистрирано седалище в гр.Козлодуй. Към отговора на исковата молба на втората ответница е представено заверено копие от личната й карта, от което е видно, че има регистриран постоянен адрес ***. При това положение компетентен да разгледа спора, съгласно общото правило на чл.105 и чл.108, ал.1 ГПК, е Районен съд-Козлодуй. Съдът е сезиран с иск за непозволено увреждане и съгласно разпоредбата на чл.115, ал.1 ГПК ищецът има право на изборна подсъдност, като може да предяви иска и по местоизвършване на деянието. В исковата молба липсват твърдения относно мястото на извършване на увреждащото деяние. Изложени са единствено обстоятелства, че е извършена публикация в местен сайт за гр.Козлодуй. Следователно не е налице и посоченото в разпоредбата на чл.115, ал.1 ГПК основание за преодоляване на общото правило относно местната подсъдност.

Основното оплакване във въззивната частна жалба е свързано с това, че направеното възражение относно местната подсъдност е процесуално недопустимо, тъй като е подадено извън рамките на преклузивния срок по чл.119, ал.4 ГПК, поради което районният съд неправилно го е приел за разглеждане. Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни, поради следните съображения:

С разпоредбата на чл.228 ГПК е създадена възможност за процесуално приемство по делото със съгласие и без съгласие на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото. Наличието или  липсата на  съгласие на встъпващия в делото ответник има съществено значение, свързано с  началния момент, от който ще се смята за предявен иска против него. Съобразно ал.3 на чл.228 ГПК, когато искът е насочен срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото, искът срещу новия ответник се смята за предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда.

В конкретния случай новият ответник „Уеб нюз” ЕООД е депозирал писмено становище вх.№ 11946/16.07.2019 г., в което изрично е заявил, че не желае да встъпи като ответник в производството, поради което искът срещу него следва да се счита предявен от момента, в който в районния съд е постъпила новата искова молба, в която това дружество се сочи като ответник. Ето защо по отношение на този ответник срокът по чл.119, ал.4 ГПК за възражение относно местната подсъдност изтича с изтичането на срока за отговор на насочената против него искова молба. Исковата молба е връчена на ответника на 19.11.2019 г., а отговора на същата, в която се съдържа и възражението за местна неподсъдност, е депозирана в съда на 17.12.2019 г., т.е. в срока по чл.131 ГПК. При това положение настоящият съдебен състав намира, че възражението е процесуално допустимо като подадено в рамките на преклузивния срок, поради което правилно е прието за разглеждане от районния съд.

Що се касае до ответницата З.К., следва да бъде отбелязано, че на същата не е давана възможност да заяви дали желае да встъпи като страна в процеса, тъй като в направеното от ищцата искане по реда на чл.228 ГПК  с молба вх.№ 9040/07.06.2019 г., поддържано и в молби вх.№ 9062/10.06.2019 г. и вх.№ 10601/27.06.2019 г.,  това лице не е било посочено като нов ответник, с когото се иска да бъде заменен  първоначалния такъв. Ето защо следва да се приеме, че по отношение на ответницата К. искът е предявен с постъпване на исковата молба, в която за първи път се сочи като ответник, поради което и по отношение на нея срокът по чл.119, ал.4 ГПК за възражение относно местната подсъдност изтича с изтичането на срока за отговор на тази искова молба Исковата молба е връчена на ответницата на 18.11.2019 г., а отговора на същата, в която се съдържа и възражението за местна неподсъдност, е депозирана в съда на 17.12.2019 г., т.е. в срока по чл.131 ГПК. При това положение настоящият съдебен състав намира, че възражението и на тази ответница е  подадено в рамките на преклузивния срок, поради което правилно е прието за разглеждане от районния съд.

По наведените доводи в депозираните от ответниците отговори на частната жалба, касаещи допустимостта на конституирането на З.К. като ответник в производството, настоящият съдебен състав не дължи произнасяне, тъй като предметът на въззивната проверка обхваща единствено спора, свързан с местната подсъдност. Доколкото същите възръжения са направени и в представения от ответницата К. отговор на исковата молба, преценка относно допустимостта на предявения против нея иск следва да бъде извършена от първоинстанционния съд по реда на чл.130 ГПК.

 В обобщение настоящият съдебен състав приема, че ответниците законосъобразно и в срока по чл. 119, ал. 4 вр. чл. 131 ГПК са упражнили правото си да възразят относно местната подсъдност, както и че РС-Враца правилно е определил местната подсъдност съобразно общите разпоредби на чл. 105 и чл.108, ал.1 ГПК и е постановил делото да се изпрати по компетентност на РС-Козлодуй, поради което обжалваното определение по подсъдността следва да бъде потвърдено.

Ответницата З.К. е поискала присъждане на направените в настоящето производство деловодни разноски. Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно. Отговорността на страните за разноски в исковия граждански процес е обусловена от изхода на спора. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а ответникът - при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото - чл.78, ал.2 и ал.4 ГПК. В чл.81 ГПК е предвидено, че съдът се произнася по разноските във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Приключването на делото по смисъла на чл.81 ГПК е несъвместимо с последваща висящност на исковия процес пред същата или пред предходната съдебна инстанция.Производството по чл.121 ГПК има за предмет обжалване на определение във връзка с подсъдността. В това производство сезираният с частната жалба съд се произнася относно приложимата към конкретния правен спор подсъдност и с постановяване на неговия акт разглеждането на делото не приключва, а продължава пред определения за родово или местно компетентен съд. Разпределянето на отговорността за разноски по чл.78 ГПК е правомощие на този съд и се извършва в зависимост от крайния изход на спора, като се съобразяват и разноските, направени от страните в производството по обжалване на определението за подсъдността. Поради това, че с определението по чл.121 ГПК не се приключва разглеждането на делото по начин, изключващ последващата му висящност, разпоредбата на чл.81 ГПК не намира приложение и със същото не се присъждат разноски. В този смисъл е постоянната практика на ВКС - Определение № 256/12.05.2014 г. по ч. т. д. № 1306/2015 г. на І т. о., Определение № 311/20.05.2013 г. по ч. гр. д. № 715/2012 г. на ІV г. о., Определение № 87/30.01.2015 г. по ч. гр. д. № 326/2015 г. на ІV г. о., определение № 437/21.07.2015 г. по ч. т. д. № 1732/2015 г. на І т. о., Определение № 529/29.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4300/2015 г. на ІІІ г. о., Определение № 50/25.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 3600/2015 г. и др.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

               О  П   Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4456/18.12.2019 г. по гр.д.№ 680/2019 г. на Районен съд-Враца.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

 

Председател:...........             Членове: 1..........                  2..........