Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в закрито заседание на 15.05.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Александрова ч.гр.д.№ 955 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД-длъжник по изп.д.№ 20198600402049
по описа на ЧСИ В.М. срещу постановлението, получено с вх.№
ЧСИ-18292/20.12.2019 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали
приетите разноски за адвокатския хонорар от 600,00 лв. на 200,00 лв., както и
да намали размера на обикновените такси от 246,11 лв. на 48,00 лв.Жалбоподателят
твърди, че е подал възражение, с което е поискал да бъде намален размера на
адвокатския хонорар и обикновените такси във връзка с получена покана за
доброволно изпълнение, като е поискал същият да бъде намален до посочения в
чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно-до 200 лв. за образуване на
изпълнителното дело, което ЧСИ не е уважил.Излага доводи, че приетият хонорар е
незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200 лв. и включва и
сума за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, каквито в случая не са извършвани.Изразява
становище, че размерът на адвокатския хонорар е прекомерен, тъй като делото не
се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.Твърди, че едноличен
собственик на дружеството е Столична община, а общините са „сигурни платци“, и
че длъжникът не отговаря за разноските, чието извършване не е било необходимо с
оглед реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във
връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като
взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.Поддържа становище, че при
погасяване в срока за доброволно изпълнение дължимите от длъжника такси са само
за образуване на изпълнителното дело и да изпращане на покана за доброволно
изпълнение, т.е. 48,00 лв. Твърди, че „Т.С.“ ЕАД заплаща дължимите дължимите суми по образуваните изпълнителни дела в
предоставения в поканите за доброволно изпълнение срок, като до този момент не
се е стигнало до принудително изпълнение и предприетите действия от съдебния
изпълнител попадат в хипотезата на чл.79, ал.1, т.2 и т.3 ГПК и не следва да
бъдат включвани в задължението на дружеството.Излага твърдения, че при липса на
поведение на длъжника, което да е станало пречка за реализирането на
изпълнителния способ, което поведение е основание за възникването на
отговорността на длъжника за разноски по изпълнението, на него не може да бъде
възложена отговорността за извършените от взискателя във връзка с
нереализирания изпълнителен способ разноски, а същите следва да останат в
тежест на извършилия ги, в какъвто смисъл са и разясненията по т.6 и т.11
от ТР № 2/26.02.2015 г. по т.д.№ 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС.Моли съда да отмени обжалваното постановление, с което ЧСИ В.Матова
е отказала да намали адвокатското възнаграждение до размера, предвиден в чл.10,
т.1 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответниците
по частната жалба- Т.И.И., Д.Б.П.и П.Б.Т.оспорват
същата.Твърдят, че приетият адвокатски хонорар включва само суми за образуване
на изпълнителното дело и не е прекомерен, тъй като взискателите са трима и
всеки един от тях е упълномощил отделен адвокат, на който е платил по 200 лв.
за образуване на изпълнителното дело.Поддържат становище, че всеки от
кредиторите по изпълнителния лист има самостоятелни права до размера на сумата,
която му се следва съобразно изпълнителното основание и може да реши дали да
образува изпълнително дело, дали да извърши прихващане със свои задължения или
да извърши дарствен акт, и че е без значение дали кредиторите ще образуват едно
изпълнително дело или три отделни.Моли съда да остави частната жалба без
уважение.
ЧСИ
В.Матова излага мотиви за неоснователност на частната жалба, тъй като
изпълнителното дело е образувано по молба
на трима взискатели, всеки от които има самостоятелно вземане и адвокатското
възнаграждение е съобразено с Наредба № 1/2004 г. и възлиза на по 230 лв. за
всеки от взискателите или общо 690 лв.Твърди, че дължимата такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ е изчислена съобразно размера на паричното вземане, формирано от
размера на задължението по изпълнителния лист и приетите разноски за адвокатско
възнаграждение, без да са включени авансовите такси съгласно Забележка 4 към
т.26 ТТРЗЧСИ.Плащането е извършено при висящо изпълнително дело в резултат на
принудително изпълнение, поради което длъжникът дължи таксите, вкл.
пропорционалната такса върху събраната сума.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по
изпълнително дело № 20198600402049 по описа на ЧСИ В.М.е образувано по молба на
Т.И.И., Д.Б.Т.и П.Б.Т.чрез адв.П.Х.,
адв.Р.М.и мл.адв.С.Г.срещу
„Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 05.12.2019 г. по гр.д.№ 70781/19 г.
на СРС, 24 с-в.В молбата пълномощниците на взискателите са възложили на ЧСИ на
основание чл.18 ЗЧСИ да определи начина и предмета на изпълнението и са му
възложили да предприеме всички предвидени в посочената разпоредба действия по
негова преценка, като наложи запори в случай, че длъжникът не изпълни в срока
за доброволно изпълнение.
Към молбата е
представен изпълнителен лист от 05.12.2019 г. на СРС, 24 с-в по гр.д.№ 70781/17
г. за осъждане на „Т.С.“ ЕАД за заплащане на сумата от 238,33 лв. на Д.Б.Т., П.Б.Т.и
Т.И.И. на основание чл.78, ал.1 ГПК.Представени са и
три броя договори за правна защита и съдействие за упълномощаване на всеки от
взискателите на различен адвокат с договорено и платено адвокатско
възнаграждение в размер на по 200 лв. за образуване на изпълнително дело.
На 11.12.2019 г.
длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение за сумата по изпълнителния
лист и разноски, както следва: 238,33 лв.-неолихвяема
сума; 246,11 лв.-разноски по изпълнителното дело, такса по т.26 ТТРЗЧСИ с
включен ДДС в размер на 100,60 лв., както и други суми в общ размер на 600 лв.
в т.ч. адвокатско възнаграждение или общо 1 185,04 лв.С молба вх.№
70085/16.12.12.2019 г. длъжникът е подал възражение срещу определеният размер
на адвокатския хонорар на пълномощниците на взискателите и е поискал
намаляването му на 200 лв., както и срещу размера на обикновените такси,
възлизащ на 246,11 лв., като е изложил доводи, че съгласно разпоредбата на
чл.79, ал.1, т.3 ГПК длъжникът отговаря само за разноските за приложените изпълнителни
способи.
На 16.12.2019 г.
по делото е постъпила сума в размер на 1 185,04 лв. от длъжника.
На 20.12.2019 г.
длъжникът е уведомен за постановлението на ЧСИ с изх.№ 105634/16.12.2019 г., с
което възражението е оставено без уважение.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Частната жалба е
подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Съгласно разпоредбата на
чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело
е 200 лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв.- 1/10 от съответното
възнаграждение, посочени в чл.7, ал.2, т.1.
В случая не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение на пълномощниците на взискателите по чл.10, ал.1, т.2 от
цитираната наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на изпълнителното
дело, в която е посочен изпълнителния способ съгласно изискването на чл.426,
ал.2 ГПК, същите не са извършили други изпълнителни действия.
Вземането по изпълнителния лист е за разноски, присъдено
е общо на взискателите и упълномощаването на отделен адвокат от всеки от тях с
общ адрес на кантората и с размер на възнаграждението почти трикратно по-висок
от припадащата се сума на всеки от взискателите и подаването на обща молба за
образуване на изпълнителното дело обуславя извода, че взискателите са действали
в нарушение на принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните права,
установен в чл.3 ГПК.Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че на
взискателите следва да се определи общо възнаграждение в размер на 200 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.79, ал.1, т.3 ГПК длъжникът отговаря само за разноските за приложените способи.С оглед на
цитираната норма длъжникът не следва да дължи и разноски, които подготвят
изпълнението на неприложени способи, каквито съставляват разноските за
проучване на имущественото му състояние. При извършено плащане в срока за
доброволно изпълнение дължимите от длъжника такси са само за образуване на
изпълнителното производство и за изпращане на покана за доброволно изпълнение,
които възлизат 48 лв. общо.
Поради изложените съображения обжалваното
разпореждане следва да се измени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника
на взискателите да се намали до размера на 200 лв. с оглед разпоредбата на чл.10,
ал.1, т.1 и & 2 от Наредба № 1/04 г.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
постановлението, получено с вх.№ ЧСИ-18292/20.12.2019 г., за разноски в частта, с която ЧСИ В.Матова
е оставила без уважение възражението срещу размера на адвокатския хонорар на пълномощниците
на взискателите по изп.д.№ 20198600402049 за сумата над
200 лв. 600 лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
размера на адвокатското възнаграждение на пълномощниците
на взискателите Т.И.И., Д.Б.П.и П.Б.Т.по изп.д.№ 20198600402049
от 600,00 лв. до размера на 200,00
лв.
ОТМЕНЯ определените в поканата за
доброволно изпълнение обикновени такси по изпълнението за сумата над 48 лв. до 246,11 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.