Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе, 26.02.2021г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав :

                                               

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1752/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от К. С. Ч., в качеството му на собственик и управляващ ЕТ „Поли-К. Ч.“***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 18-001511/08.09.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе, с което на едноличния търговец, на осн. чл.414, ал.3 от КТ е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2000.00 лв. за извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

          За административнонаказващият орган, редовно призовани, се явява процесуален представител, който моли Съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

За наказаният едноличен търговец, редовно призован, се явяват управляващия и упълномощен процесуален представител, които молят Съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за липса на елементи от обективната страна на състава на нарушението.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.07.2020 г. в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Русе постъпил сигнал/жалба от свид.Л.П.И., в която твърдял, че работи във фирма „Поли“ООД от 10.06.20г. без сключен трудов договор.

          По повод на тази жалба, на 28.07.2020 г., около 10.00 ч., свид. С.Л., П. П. и И.Д.- инспектори в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Русе, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – изграждаща се жилищна сграда, на площад „Света Троица“ № 3, в гр. Русе, със строител ЕТ „Поли-К. Ч.“***. В хода на проверката на строителният обект, проверяващите установили няколко работници, които изпълнявали трудовите си задължения, сред които и Л.П.И., който работел на машина за полагане на мазилка. В Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, Л.И. отразил, че е започнал работа на длъжност „Общ работник“ във фирма „Поли“ на 10.06.20 г., че на 27.07.20 г. е работил от 07.30 ч. до 17.30 ч., че в деня на проверката е започнал работа в 07.30 ч., че получава трудово възнаграждение от 40 лв. на ден, както и че няма сключен граждански или трудов договор, но желае сключването на трудов договор. Допълнително /извън бланковата форма/, И. саморъчно вписал в декларацията, че към момента на проверката не е подписвал трудов договор и справка и не му е предоставяно работно облекло, маска и ръкавици.

При тези констатации, с Постановление от 28.07.2020 г. по чл.405а, ал.1 от КТ, свид. С.Л. обявила съществуването на трудовото правоотношение между Л.И. и ЕТ„Поли - К. Ч.“***. В същото постановление дала предписание на работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор. На 30.07.20 г. жалб. К. Ч. депозирал в Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе декларация/обяснение, че Л.И. не е ходил на работа на 28, 29 и 30.07.20 г., поради което се него не е сключен трудов договор.

С оглед установеното, свид. С.Л. приела, че е допуснато нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, за това, че на 28.07.20 г. Л.И. полагал труд като общ работник на строителен обект на ЕТ„Поли - К. Ч.“***, без да има сключен трудов договор с работодателя. За това нарушение съставила акт срещу едноличния търговец.

 Въз основа на този акт, Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Русе издал обжалваното наказателното постановление, с което за нарушението и на осн. чл.414, ал.3 от КТ наложил на ЕТ„Поли - К. Ч.“*** “Имуществена санкция” в размер на 2000.00 лв.

 

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство доказателства.

 

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на НП.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описана пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

 

От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че състава на нарушението по чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ е осъществен от обективна страна от  ЕТ„Поли - К. Ч.“***.

Съгласно цитираните разпоредби, трудовият договор се сключва в писмена форма между работника или служителя и работодателя, преди постъпването на работа.

Съдът приема за установено по несъмнен начин, че на 28.07.2020г. свид.Л.И. полагал труд като общ работник на строителен обект – изграждане на жилищна сграда в гр. Русе, пл. “Света Троица“ № 3, със строител ЕТ„Поли - К. Ч.“***. Установи се и не се оспорва от страните, че към този момент трудов договор между И., в качеството на работник и ЕТ„Поли - К. Ч.“*** в качеството на работодател не бил сключен.

В тази насока Съдът възприема като достоверни показанията на свид.Л., от които става ясно, че в момента, в който тя извършила проверката, Л.И. се намирал на работното си място в строителния обект и полагал труд.

Тези показания се подкрепят и от показанията на свид. Л.И., който заявява, че е започнал работа на строителния обект на жалбоподателя към края на м.май, 2020 г. като общ работник, както и че през този период, и в деня на проверката е полагал труд като е обслужвал, заедно с друг работник - В.Р., машина за полагане на мазилка. Заявява, че неколкократно е поискал от жалб. Ч. да сключат писмен трудов договор, но въпреки даваните му обещания, до 28.07.20 г. това не се случило. Тъй като бил регистриран като безработен в Бюрото по труда, отишъл там и обяснил за случващото се. Бил посъветван от служител да подаде жалба в  Дирекция “Инспекция по труда” Русе, което И. сторил на 27.07.20 г.

Съдът възприема показанията на тези свидетели за достоверни и ги кредитира като последователни, изчерпателни в достатъчна степен, взаимно подкрепящи се и в синхрон с останалите събрани по делото доказателства. 

В подкрепа на тези показания е и приложеното и прието от Съда писмено доказателство – Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, попълнена и подписана лично от Л.И., в което последния отразил, че работи на строителния обект от 10.06.20 г., на съответната длъжност и със съответното работно време и трудово възнаграждение, както и това, че няма сключен трудов договор.

Съдът възприема за неотносими към настоящият казус на представените от жалбоподателя и приобщени Договор за изработка от 01.07.20 г. /л.38/, с който  Д.Н.Ц.възлага на В.В.Р. изпълнение на гипсова мазилка по стени и тавани на апартаменти А5 и А6 на втори етаж на сградата, както и 2 бр. приемо-предавателни протоколи /л.37 и л.65/, с които Ц. приела и одобрила извършената по договора работа от В.В.Р. и Л.П.И.. От представения договор става ясно, че свид.Л.И. не е страна по него в качеството на изпълнител и няма положен негов подпис, с който да се е задължил да извършва каквито и да било действия на строителния обект по възлагане от трето лице, различно от работодателя ЕТ„Поли - К. Ч.“***. Освен това, от договора за изработка се установява, че същият бил с предмет изпълнение на гипсова мазилка по стени и тавани на апартаменти А5 и А6 на втори етаж на сградата, докато от показанията на свид.И. се установява, че е работил с машината за полагане на мазилка на всички етажи на сградата. В подкрепа на показанията на И., в тази им част, са и показанията на свид. А.М., който докато работел на строежа, също по възлагане от Д. Ц., виждал Л.И. и В.Р. да работят по измазване апартаментите както на втория, така и на третия етаж.

Изложеното дотук налага извода, че свид. Л.И. е работил на строителният обект на ЕТ„Поли - К. Ч.“*** не в качеството на страна по граждански договор със собственик на жилища в сградата, а като работник в трудови правоотношения с едноличния търговец на жалбоподателя, но без сключен писмен трудов договор с него.

Безспорно, в конкретния случай се установи наличието на всички белези на трудовото правоотношение – предоставяне на работна сила, продължаващ характер, възмездност, работно място, работно време и длъжност на работника.

Поради това Съдът намира, че състава на нарушението по чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ е осъществен от обективна страна от ЕТ„Поли - К. Ч.“***, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Освен това, в случая постановлението от 28.07.2020 г. по чл.405а, ал.1 от КТ, с което било обявено трудовото правоотношение е индивидуален административен акт, който поради необжалване е влязъл в сила и представлява стабилен акт, породил целените с него правни последици – обявяване на вече съществуващо трудово правоотношение. Предписанието до работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор не било обжалвано в законоустановения срок, макар в него да било посочено като нарушение полагането на труд от страна на Л.И. без сключен писмен трудов договор.

Съдът счита, че в настоящият случай не са налице и предпоставките за налагане на наказание по реда на чл.415в от КТ, а не по 414, ал.3 от КТ.

Това е така, тъй като съобразно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл.61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, в една от които хипотези попада и настоящият случай. Поради това, с оглед конкретното нарушение, разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ е неприложима и административнонаказващия орган правилно не приложил тази санкционна норма, тъй като предпоставки за това не била налице.

Съдът намира, че правилно АНО индивидуализирал размера на имуществената санкция в границите между минимума и средата и ориентиран към минимума, като явно са отчетени и отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно, че работника И. е работил продължително време без трудов договор, а в последствие с него не бил сключен такъв.

По тези съображения Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По делото АНО се представлявал от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт С.С.. В хода на съдебните прения, С. претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ал.5 на цитираната правна норма указва, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Чл.27е от тази наредба указва, че възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. В конкретният случай, съобразно фактическата и правна сложност на делото, това, че по същото са проведени повече от едно съдебно заседание, с участието на юрисконсулта и, че наказателното постановление е потвърдено, Съдът намира, че на АНО следва да бъде присъдено претендираното възнаграждение в размер на 100 лв.

С оглед на изложеното, понастоящем ЕТ„Поли - К. Ч.“*** следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00 лв.

Поради това и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 АПК Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-001511/08.09.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе, с което на ЕТ„ПОЛИ-К. Ч.“***, ЕИК *********, на осн. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2000.00лв. за извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

 

ОСЪЖДА ЕТ„ПОЛИ-К. Ч.“***, ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, направените от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

Районен съдия: