Решение по дело №152/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.           

Образувано е по касационна жалба от И.Й.Г., подадена чрез пълномощник, против Решение № 340 от 20.10.2023 г., постановено по АНД № 335/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 23-0804-000156 от 31.01.2023 г. на Началника на Група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР– Сливен, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 300 лева; на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че на посочената в АУАН и НП дата е предложена проверка за алкохол и за н. на жалбоподателя, която същият е отказал, тъй като нямал качеството на водач по смисъла на ЗДвП. Посочено е, че по делото са разпитани две групи свидетели, от чиито показания не може да се направи категоричен извод, че жалбоподателят е бил водач на процесния автомобил. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районния съд, както и НП.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Х.Х. ***, който поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОД на МВР– Сливен, Сектор „Пътна полиция“ – Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение, моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е направил извод, че при съставяне на АУАН нарушенията са описани правилно; при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на наказателното постановление; приел е за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; извел е заключение, че наложените наказания са определени правилно и отговарят на вината и на допуснатите нарушения.

Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право, и се споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни. 

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 13.01.2023 г. полицейски служители изпълнявали служебните си задължения по контрол на правилата за движение по пътищата, като били позиционирани на б. „С. К.“, до „Д. м.“. Около 13:25 часа покрай тях преминал лек автомобил „БМВ 530 ХД“ с рег. № *******. При преминаването на лекия автомобил покрай тях, служителите на реда видели, че автомобилът се управлява от мъж с оранжево яке. Полицаите последвали със служебния автомобил водача, подали му светлинен и звуков сигнал и същият бил спрян за проверка на у. „П.“, до „Л. ф.“. Още докато бил в служебния автомобил св. Г. Г. видял, че шофьорът на лекия автомобил не е сам в колата, до него имало спътник от женски пол. Видял и че водачът прави опит да се премести от шофьорското място на задната седалка. Когато тръгнал към вратата на лекия автомобил, св. И. Б. също видял, че шофьорът се премества от неговото място на задната седалка, а спътницата му от пасажерското място се мести на шофьорската седалка. Като видял тези действия, полицейският служител И. Б. посегнал към страничната шофьорска врата, за да я отвори, но тя била заключена. Намиращите се в спрения автомобил отключили вратата, след като вече си били сменили местата. Жената била седнала на шофьорската седалка, а досегашният водач - на задната седалка. Полицаите извършили проверка на документите на водача, който видели да управлява моторното превозно средство и установили, че това е жалбоподателят. При извършена справка, полицейските служители установили, че водачът е лишен по административен ред от право да управлява МПС с влязло в сила наказателно постановление.

Полицейските служители поканили водача да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARDM 0203, но той категорично отказал. Поканен бил да му бъде извършена проверка за употреба на н. в. и техни аналози с техническо средства „Дрегер Друг Тест 5000“ с фабр. № ARME 0068, но жалбоподателят отново категорично отказал. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 117955, който отказал да подпише и отказал да даде кръв за изследване. Жалбоподателят бил поканен от полицейските служители да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен. Спътницата му се качила на автомобила и откарала жалбоподателя до сградата на КАТ- Сливен, където му бил съставен АУАН.

Актосъставителят приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. За тези нарушения съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя. Жалбоподателят отказал да подпише и да получи съставения му АУАН, което било удостоверено с подписа на един свидетел.

На 17.01.2023 г. от жалбоподателя било подадено писмено възражение до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, в което изразил несъгласие с така съставения му АУАН. Описал, че посочената фактическа обстановка не отговаря на обективната истина и че не е извършил посочените нарушения. На 13.01.2023 г. не бил управлявал той проверяваното моторно превозно средство; водач била неговата приятелка, а той се возил на задната седалка, като имал свидетел очевидец на описаното от него. Образувана била проверка, при която било изразено мнение, че изтъкнатите причини във възражението на жалбоподателя не следва да се вземат предвид при определяне на наказанието му, тъй като същият безспорно бил нарушил разпоредбите на ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН, на 31.01.2023 г. е издадено процесното НП.

Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил административните нарушения, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водач, които управлява моторно превозно средство - да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. По делото не се спори, че към датата на установяване на нарушенията – 13.01.2023 г. жалбоподателят е бил с отнето СУМПС, което се потвърждава и от представената и приобщена към доказателствата по делото пред Районния съд справка за нарушител/водач за И.Й.Г.. В процесния случай, в качеството си на водач на МПС, жалбоподателят е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал МПС, след като е бил лишен от това право. По отношение на възражението, че санкционираният не е имал качеството „водач“ на процесното МПС, следва да се има предвиди следното:

Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В съставения АУАН изрично е посочено, че водач на МПС е именно Г.. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на акта за установяване на административно нарушение е изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в АУАН. Според показанията на свидетеля И. Б. – а., той е разпознал жалбоподателя, който е управлявал превозното средство, още в момента, в който двете МПС са се разминали. Лично е възприел и как пътникът в колата сменя жалбоподателя на мястото на водача.

В хода на делото пред първоинстанционния съд по почин на жалбоподателя са разпитани свидетелите И. Г. И. и К. К., с чиито показания се цели оборване доказателствената сила на АУАН. Районният съд е обсъдил тези показания, като е приел, че същите не касаят поведението, за което е санкциониран жалбоподателят, а се отнасят за периода, в който жалбоподателят вече е бил спрян за проверка и полицейските органи са му извършвали такава. Предвид ангажираните от жалбоподателя свидетелски показания, които касаят периода след спирането му от полицейските органи и извършване на проверка, то защитната теза, че не Г. е управлявал превозното средство, е недоказана.

Формираният от Районния съд извод, че И.Й.Г. е имал качеството водач на МПС и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, е правилен.

Относно другите две установени нарушения, следва да се има предвид следното:

В чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. Жалбоподателят не оспорва, че е отказал извършване на проверка за употреба на алкохол в кръвта и на проверка за употреба на н. в. или техни аналози, като прави възражение, че не той е управлявал моторното превозно средство, поради което не е следвало да му бъдат направени такива проверки и да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност. Както бе изложено по-горе, от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че водач на описаното в АУАН и в НП МПС е И.Й.Г..

Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е била предмет на анализ в Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, като е прието, че отказите на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от ЗАНН. Следователно, отделно нарушение е отказът за извършване на проверка за наличие на алкохол и отделно нарушение е отказът за извършване на проверка за наличие на н. в кръвта на водача. Предвид установените нарушения по чл. 174, ал. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП, законосъобразно е издадено процесното наказателно постановление, с което на касатора са наложени предвидените от законодателя две кумулативни наказания, в указания от нормата фиксиран размер за всяко от тези нарушения.

Формираният от Районния съд извод, че извършването на нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 174, ал. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП от страна на жалбоподателя е доказано, е правилен.

Предвид изложеното, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на гореописаните нарушения, като наложените от АНО наказания съответстват на предвидените в закона.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 340 от 20.10.2023 г., постановено по АНД № 335/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.