РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Сандански, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20221250200226 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.С. М., ЕГН – **********, с адрес – гр.
Сандански, ул.“***"№ ***, против Наказателно постановление №
***/17.06.2020г. на Директора на ОДМВР – Благоевград, с което на
жалбоподателката за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, на основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето, и е наложено
административно наказание “Глоба”, в размер на 300 /триста/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото НП. Твърди се също, че отразената в АУАН и НП фактическа
установка не отговаря на действителната такава. Иска се от съда да отмени
атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподатеката, уведомена, не се явява –
представлява се от надлежно упълномощен защитник, който поддържа
жалбата по изложените в същата съображения. Моли съда да отмени
атакуваното НП, като сочи, че е незаконосъобразно макар и формално да
осъществява нарушение по чл.209, ал.1 от Закона за здравето.
1
За административно-наказващият орган, редовно и своевременно
призован – представител на се явява и не изразява становище по жалбата.
За Районна прокуратура – Благоевград – ТО - Сандански, уведомени по
реда на чл.62, ЗАНН, представител не се явява и не изразява становище по
спора.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
На 13.04.2020г. длъжностно лице при РУ – Сандански –
актосъставителя К. М. В., в присъствието на свидетеля Я.К. С., съставил на
жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение,
затова, че на същата дата – 13.04.2020г. около 13.45 часа, при наличие на
обявено в Република България извънредно положение с Решение от
13.03.2020г. на Народното събрание и въведена на основание чл.63, ал.1 от
Закона за здравето, със Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. и РД -01-
197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка, изразяваща се в това всички лица, които се намират в закрити или на
открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за
лице, е посетила открито място – в гр. Сандански, ул.“***“ посока Автогарата
се движи без поставена защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата, с което виновно е нарушила чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Актът е съставен в присъствие на жалбоподателката, предявен и е,
същата се запознала със съдържанието и го подписала без възражения.
Въз основа на акта, Директора на ОДМВР – Благоевград издал
атакуваното НП № ***/17.06.2021г., с което на жалбоподателката за
извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на основание
чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето, и е наложено административно
наказание “Глоба”, в размер на 300 /триста/ лева.
НП е връчено на жалбоподателката на 12.03.2022 година, видно от
отбелязването в разписката върху самото НП, приложено по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган –
Директорът на ОДМВР – Благоевград, който попада в кръга на лицата,
притежаващи компетентността да издава наказателни постановления по чл.
2
209а, ал. 4 от Закона за здравето.
При извършената от съда служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, настоящия съдебен състав счита, че така
описаната фактическа обстановка в АУАН не бе установена безспорно в хода
на производството.
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН,
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В
производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа
адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция .
Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
На първо място съдът намира, че при издаването на атакуваното
наказателно постановление административнонаказващия орган не е спазил
императивната разпоредба на чл.57, ал.1 от ЗАНН, съгласно която редовно
издаденото НП трябва да включва в съдържанието си всички, кумулативно
посочени в нея реквизити. В чл.57, ал.1 т.4 от ЗАНН е въведено изискването
наказателното постановление да съдържа собственото, бащиното и
фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер,
а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има
информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го
документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на
документа. Видно е от самото съдържание както на АУАН, така и на
атакуваното НП, че като извръшител на твърдяното нарушение е посочено
лицето М.С. М., с ЕГН – ********** и адрес – с. ***, ул.“***“ № ***.
Същевременно, в съдебно заседание, при снемане самоличността на
жалбоподателката, съдът констатира, че същата е с имена: М. СЛ. М., с ЕГН –
********** и адрес – гр. Сандански, ул.“***“ № ***. Безспорно, в случая е
налице несъответствие в имената на санкционираното лице – и по-конкретно
във фамилното име на жалбоподателката, като в АУАН и НП е посочено, че
3
същото е М., а се установи, че то е М.. В тази насока е и представеното от
страна на процесуалния представител на жалбоподателката заверено копие от
лична карта на същата, а и както съдът посочи по-горе – това обстоятелство
бе констатирано и в съдебно заседание от съда при снемане самоличността на
същата. Безспорно в случая е налице несъответствие между отразеното в
АУАН и НП, досежно фамилното име на жалбоподателката, и действително
установеното такова, както и постоянния адрес на същата.
Такава непълнота и неяснота ограничава процесуалните права на
привлеченото като нарушител лице и не осигурява възможност да организира
адекватно своята защита. Това води до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен
контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото Районен съд в
производството по обжалване на НП по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН следва да
установява съществуването или несъществуването на описаното в НП
административно нарушение и неговия автор.
Доколкото не е установен по безспорен начин нарушителя, с оглед
изложеното по-горе от съда, поради наличието на несъответствие между
отразеното в АУАН и НП, досежно фамилното име на жалбоподателката, и
действително установеното такова, както и постоянния адрес на същата,
съдът намира, че в случая изобщо не е доказано, че именно жалбоподателя е
лицето, извършило нарушението. Както бе посочено констатациите в АУАН
имат доказателствена сила единствено за АНО при провеждане на
административното производство. Описаните обстоятелства обаче следва да
бъдат проверени и потвърдени в съдебното производство с предвидените в
НПК способи, като липсата на доказателства, подкрепящи описаните
обстоятелства възпрепятства съда във възможността да установи и приеме
безспорно и доказана фактическа обстановка, при което и да формира своето
убеждение и да направи съответните правни изводи.
Установяването в хода на съдебното производство на съществуването и
несъществуването на описаното в НП административно нарушение и неговия
извръшител предпоставя индивидуализация на съответното административно
нарушение, както и на нарушителя, съобразно всички изисквания на чл.57 от
ЗАНН.
Докато законът в чл.53, ал.2 ЗАНН дава възможност на
4
административнонаказващия орган да издаде наказателното постановление,
макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната
нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това
положение не се отнася до издаваното НП, при което
административнонаказващия орган следва да спази всички императивни
изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН,
като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление, и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, предл.
трето ЗАНН, във връзка с чл.236 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № ***/17.06.2020г. на
Директора на ОДМВР – Благоевград, с което на жалбоподателката М.С. М.,
ЕГН – **********, с адрес – гр. Сандански, ул.“***“ № ***, за извършено
нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на основание чл.209а, ал.4,
пр.2 от Закона за здравето, и е наложено административно наказание
“Глоба”, в размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването
на страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5