РЕШЕНИЕ
№ 2037
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330102712 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.26 от ЗЗД във връзка с чл.19, ал.4 и чл.11, т.9 и т.10 от
ЗПК.
Ищцата А. Д. Д. от гр. ****** моли съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузата на чл.5.6 по сключения между страните в гр. София Договор за
потребителски кредит № ****/30.10.2019 г., предвиждаща заплащане на неустойка, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните
изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК и накърняваща договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, по изложените в исковата молба
съображения. Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за
пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответникът “Ай Ти Еф Груп” АД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го отхвърли
като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в
допълнително представени писмени становища по делото съображения. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че действително между страните в гр. ******* е бил сключен Договор за
потребителски кредит № ****/30.10.2019 г., по силата на който ответното дружество е
отпуснало на ищцата кредит в размер на 500 лева. В чл.5.1 – чл.5.5 от Договора страните са
уговорили в срок до края на следващия ден, считано от датата на предоставяне на сумата по
1
кредита (тоест деня, на който Кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по
уговорения между страните начин), Кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение
съгласно Договора и Общите условия, а именно – поръчителство на две физически лица,
или банкова гаранция (при определени изисквания както за поръчителите, така и за
банковата гаранция), като в чл.5.6 от Договора страните са се договорили, че ако
Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно
сроковете и условията на чл.5.1 – чл.5.5 от Договора и Общите условия, или действието на
обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на
Кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение,
размерът на която неустойка е индивидуално определен и изрично посочен в Приложение №
1 към Договора и Погасителният план към него, като неустойката се начислява и заплаща от
Кредитополучателя, заедно със съответната погасителна вноска, като неустойката се дължи
само за периодите, през които кредитът е бил без осигурено обезпечение, и в този смисъл –
ако Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по Кредита, което се счита от
момента на одобрението на обезпечението от страна на Кредитодателя, макар и след
изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява, а ако
действието на обезпечението бъде прекратено, независимо по какви причини, неустойката
отново се начислява, считано от деня, в който действието на обезпечението е било
прекратено.
Както се установява от заключението от 10.09.2021 г. на вещото лице по ССЕ И.С., с
включването на договорената неустойка към годишния процент на разходите по Договора,
годишният процент на неустойката спрямо главницата по кредита, оскъпява кредита с общо
3 073, 59 % годишно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради
прекомерното оскъпяване на ГПР по Договора спрямо получената от ищцата в заем сума,
клаузата за неустойка противоречи на принципа на добрите нрави, заобикаля материално-
правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК и накърнява договорното равноправие между
страните и нарушават предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, а оттук - че тази клауза от
Договора се явява нищожна на посочените основания и следва да бъде прогласена
нищожността й.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за
производството по делото в размер общо на 200 лева – платена ДТ и депозит за ССЕ, а на на
основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на
пълномощника на ищеца – адв. Е.И. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.5.6, предвиждаща заплащане на неустойка,
от сключения между А. Д. Д., ЕГН **********, от ***********, със съдебен адрес:
2
************, адв. Е.И. И “Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Район „Възраждане“, бул. “Александър Стамболийски” № 84-86,
представлявано от ****** ***** Ф.Г.Д. и С.Ю.А., със съдебен адрес: гр. София, ул.
“Шейново” № 18 - партер, адв. С. Уз.,, в гр. София Договор за потребителски кредит №
****/30.10.2019 г. КАТО ПРОТИВОРЕЧАЩА на принципа на добрите нрави, заобикаляща
материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК и накърняваща договорното
равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление,
Законни представители и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА А. Д. Д., с посочените ЕГН,
адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА
200 лева.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление,
Законни представители и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат Е.Г. Иванова, със
служебен адрес: ************, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева на
основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
3