РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 19.08.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и вторагодина, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                    мл.с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА

 

при секретаря Елеонора Г.,

разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 4681/2021 г по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20283280 от 22.12.2020 г., постановено по гр. дело № 59403/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 39-ти състав, е признато за установено по предявените от „Т.С." ЕАД срещу А.К.П. и Д.К.Н., пасивно субективно при условията на разделност и кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А.К.П. дължи на „Т.С.” ЕАД ½ част от сумата от 4022.33 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.04.2012 г. до м.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, ап. 4, аб. № 328753, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 20.05.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 728,68 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.06.2012 г.  до 12.05.2015 г., сумата от 28.56 лв., главница за дялово разпределение за периода от м. 04.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 20.05.2015 г., до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 30.10.2015 г. по гр. д. № 27411/2015 г. по описа на СРС, 39 състав, като е отхвърлен иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за ½  част от сумата от 6.51 лв.,представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.06.2012 г. до 12.05.2015 г., като предявените срещу Д.К.Н., пасивно субективно при условията на разделност и кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД са били изцяло отхвърлени.

Със същото решение ответнице А.К.П. е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съразмерно на уважената част от исковете сумата от 270,53 лв., представляващи разноски в заповедното и исковото производство, а Д.К.Н. сумата от 172,86 лв., представляваща разноски в исковата производство.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са частично уважени предявените срещу А.К.П. установителни искове, е постъпила въззивна жалба от ответника П., с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Изтъква, че по делото ищецът не е установил наличието на облигационно правооотношние, доколкото не било установено, че е собственик на ½ от процесния недвижим имот, до който е доставяна топлинна енергия, респективно че няма качеството на потребител.Сочи, че не били представени справки от дружеството извършващо дялово разпределение. Поддържа, че не е установено количеството топлинна енергия, която ищецът твърди да е доставил, като на нейно име нямало издаден клиентски номер и фактури. Поддържа и възражението за изтекла погасителна давност. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените срещу нея искове.

Въззиваемите по жалбата на ответника - „Т.С.” ЕАД и „Б.Б.“ ООД - третото лице помагач на ищеца –не са подали отговор на въззивната жалба, не се явява техен процесуален представител и не вземат становище по въззивната жалба.

Решението в частта, с която предявените срещу Д.К.Н., пасивно субективно при условията на разделност и кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД са били изцяло отхвърлени, не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като особения представител не дължи държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби за неоснователни по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По отношение на наведеното във възивната жалба оплакване следва да се отбележи, процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./ и касаеща процесния имот/ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” , респективно „битов клиент“ е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. В тази връзка следва да се отбележи, че от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 48 от 27.12.2002 г., том III, per. № 26945, дело № 362 от 2002 г., завещание на К.Д.С.от 28.01.2006 г. и протокол за обявяването му от 30.05.2013 г., безспорно се установява, че през процесния период А.К.П. и Д.К.Н. са били съсобственици на процесния недвижим имот и са притежавали по 1/2 идеална част от процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, ап. 4, аб. № 328753. Нещо повече, с Определение от 19.10.2020 г., постановено в о.с.з., съдът, в съответствие с разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните, че ответниците са съсобствени при равни квоти на имота, до който ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия. Следователно, противно на поддържаното във въззивната жалба, по делото е установено, че през процесния период, че именно между страните по делото е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия и по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС ответниците отговорят поравно/по ½ част/ за задълженията към ищеца.

По отношение на наведеното във възивната жалба оплакване дали е доставяна топлинна енергия от ищцовото дружество следва да се отбележи, че противно на поддържаното в жалбата - трето лице-помагач –- „Б.Б.“ ООД е предстамвило изисканите по реда на чл. 190 ГПК документи  /молба от 18.11.2020 г. на лист 114 по делото на СРС/, от които се установява, че за отчетния период е бил осигуряван достъп за отчет на уредите, като главните отчети са с положен подпис от ответника. В този смисъл, ответникът чрез полагане на своя подпис, е удостоверил, че обективираните в главните отчети данни отговарят на действителната стойност на доставената топлинна енергия, доколкото не е посочил, че има забележки по отношение показанията на уредите за топлинно отчитане. От кредитираното пък от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета по делото ССчЕ се установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период до имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, ап. 4, с аб. № 328753 е на стойност 4022.33 лв., поради което е обоснован извода, че А.К.П. дължи ½ от процесната сума.

В тежест на жалбапододателя е било да ангажира доказателства, че същата е заплатена, като с представеното към молбата от 16.10.2020 г. преводно нареждане от 11.01.2017 г., както и от заключението на вещото лице пи изслушаната ССчЕ, се установява, че не тя, а ответникът Д.К.Н. е заплатила своята част от задължението към ищеца за процесния период.

Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност, тай като заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на в СРС на 20.05.2015 г., поради което и никоя част от претенцията, касаеща заплащане на топлинна енергия за периода м.04.2012 г. до м.04.2014 г. Не е била покрита с 3-годишна давност по арг. от разпоредбата на чл 422, ал. 1 ГПК.

В заключения следва да се отбележи, че искът е предявен в едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, тъй като макар и възражението да е било подадено от жалбоподателката П. на 11.11.2015 г., същото е било съобщено на Т.С. ЕАД на посочения от дружеството електронен адрес на 16.09.2019 г., като исковата молба е подадена на 16.10.2019 г., т.е. в срок.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, включително и относно формирания размер на уважените главен и акцесорен искове, и поради съвпадане правните изводи на двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди изцяло.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20283280 от 22.12.2020 г., постановено по гр. дело № 59403/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 39-ти състав в обжалваната част, с която е признато за установено, че А.К.П., ЕГН **********, със адрес: *** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***,  ½ част от сумата от 4022.33 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.04.2012 г. до м.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, ап. 4, аб. № 328753, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 20.05.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 728,68 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.06.2012 г.  до 12.05.2015 г., сумата от 28.56 лв., главница за дялово разпределение за периода от м. 04.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 20.05.2015 г., до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 30.10.2015 г. по гр. д. № 27411/2015 г. по описа на СРС, 39 състав, като е отхвърлен иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за ½  част от сумата от 6.51 лв.,представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.06.2012 г. до 12.05.2015 г.

РЕШЕНИЕТО в частта, с която са отхвърлени  предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, срещу Д.К.Н., ЕГН **********, с адрес *** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Д.К.Н. на „Т.С.“ ЕАД 1/2 част от следните суми:
4022.33 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.04.2012 г. до м.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*********, ап. 4, аб. № 328753, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 20.05.2015 г., до окончателното изплащане, сумата от 728,68 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.06.2012 г. до 12.05.2015 г., сумата от 28.56 лв., главница за дялово разпределение за
периода от м. 04.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК - 20.05.2015 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 6.51 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.06.2012 г. до 12.05.2015 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от
30.10.2015 г. по гр. д. № 27411/2015 г. по описа на СРС, 39 състав, поради плащане в
хода на процеса, е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД –- „Б.Б.“ ООД.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: