Определение по дело №1592/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 407
Дата: 12 май 2020 г. (в сила от 2 юни 2020 г.)
Съдия: Сона Вахе Гарабедян
Дело: 20193130101592
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

            /12.05.2020 г., гр. Провадия

 

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  ІІI състав, в закрито съдебно заседание на 12.05.2020 г., в състав:

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН

 

като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1592/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт С.П., против Т.А.Т., ЕГН **********, за установяване дължимостта на главни и акцесорни вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 774/14.08.2019 г. по ч.гр.д. № 1174/2019 г. на РС - Провадия

За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата държавна такса е изискано заповедното производство.

След като се запозна с материалите по него, съдът намира, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на искове не са налице. Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 от ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

В случая те не са налице. В заповедното производство са известни два различни адреса на длъжника /посоченият от заявителя и вписаният в НБДН/. Длъжникът е търсен само на постоянния и настоящ адрес, вписан в справка НБДН – л. 4. Посоченият от кредитора адрес не е посещаван, съответно не е изпращано съобщение.

Съобразно чл. 38 от ГПК, именно на него е следвало да бъде потърсено лицето, т.к. това е посоченият по делото адрес. Едва при неоткриването му там, респ. неговите законни представители, доколкото същото е малолетно, след съответни посещения, както и на лица по чл. 46, ал. 2 от ГПК, съобщението следва да се връчи на настоящия, а при липса на такъв – на постоянния адрес. Сочената законова поредност не е спазена, съответно не са били налице предпоставки за пристъпване към връчване по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че не са налице предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК (в редакцията ѝ - ДВ, бр. 86 от 2017 г.), а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива - недопустими.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, т.к. той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане.

Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, в което е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки /подадено в срок възражение/ и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Тези разяснения са приложими и в случая, тъй като след изменението на разпоредбите в края на 2017 г., редовността на връчването по чл. 47, ал. 5 от ГПК обуславя допустимостта на иска за установяване на вземането, по същия начин, както и наличието на възражение по чл. 414 от ГПК.

Ето защо исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване, въпреки прекратяване на делото, по аргумент от т. 13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.

Частното дело следва да бъде върнато на заповедния съд след стабилизиране на настоящия акт.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА искова молба вх. № 6529/04.11.2019 г., подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* против Т.А.Т., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1592/2019 г. по описа на Районен съд - Провадия.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Окръжен съд- Варна.

 

Препис от определението да се връчи само на ищеца, чрез юрк. П..

След влизане в сила на определението, ч.гр.д № 1174/2019 г. по описа на РС - Провадия да се върне в състава, поради отпадане необходимостта от същото. 

 

 

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: