РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. К., 30.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20235140100418 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове от Д. М. Н., ЕГН
**********, против „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, за признаване за установено,
че сключеният между страните договор за предоставяне на поръчителство №
******* от 08.11.2021 г. е нищожен поради заобикаляне на закона,
противоречие с добрите нрави и като лишен от основание, както и за
осъждането на ответника „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* да върне на ищцата Д.
М. Н., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, дадената по
изпълнение на договора сума в размер на 10 ( десет) лева - частичен иск от
дължимата общо сума, в размер на 300 лева, ведно със законната лихва
считано от 11.04.2023 г. - датата на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 08.11.2021 г. Д. Н. е сключила
договор за паричен заем № ******* с „И.А.М." АД, като страните са се
договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 600.00 лева, видът на
вноската месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен.
Посочено е, че съгласно чл. 4 от договора за заем, страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала
кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да
представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото
възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на
минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител,
да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране
задължението с дружеството. Сочи се, че на датата на сключване на договора
1
с „И.А.М." АД, ищцата и ответното дружество са сключили договор за
предоставяне на гаранция № *******, по силата на който "Ф.Б." ЕООД е
поело задълженията да обезпечи пред „И.А.М." АД задълженията на ищцата.
Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за
изплащане на задълженията на кредитополучатедя. Твърди се, че въз основа
на сключения договор за поръчителство, ищцата се е задължила да заплати
на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за
изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Сочи, че
съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя
дължимите парични думи на „И.А.М." АД, което пък от своя страна, съгласно
договора, е упълномощено от "Ф.Б." ЕООД да събира в тяхна полза сумите
по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство,
възнаграждението се дължи в полза на поръчителя "Ф.Б." ЕООД като
„И.А.М." АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да
получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде
на поръчителя). Предвид това, именно „Ф.Б." ЕООД е материално
легитимирано да отговаря по процесната претенция. Твърди се, че договорът
за предоставяне на гаранция е нищожен по подробно изложени съображения,
поради което се иска уважаване на предявените искове и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника "Ф.Б."
ЕООД, с който счита предявените искове за неоснователни, поради което
моли съда да ги остави без уважение. Излага подробни съображения по
същество на спора. Претендира разноски в производството.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 и ал. 2, предл. 4 от ЗЗД,
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
По делото не са спорни обстоятелствата относно сключването на
договор за паричен заем № ******* от 08.11.2021 г. с „И.А.М." АД, по силата
на който на ищцата е предоставен заем в размер на 600 лв. главница. Не се
спори между страните и по отношение на сключването на договор за
предоставяне на гаранция № ******* от 08.11.2021 г. в обезпечение на
договор за паричен заем № ******* от 08.11.2021 г.
Видно от представения договор за предоставяне на гаранция № *******
от 08.11.2021., сключен с "Ф.Б." ЕООД, потребителят Д. М. Н. възлага, а
поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с "И.А.М."
АД, по силата на който да отговора солидарно с потребителя за задълженията
му договора за заем, както и за всички последици от неизпълнението му. За
поемане на посоченото задължението потребителя дължи възнаграждение на
поръчителя в размер 323.40 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от
които в размер на 21.56 лв. за периода от 22.11.2021 г. до 06.06.2022 г.,
2
дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за
паричен заем, сключен с "И.А.М." АД.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, в тежест на ищеца е
да установи сключването на договора за потребителски кредит и договора
предоставяне на поръчителство и тяхното съдържане, както и да докаже каква
сума е престирал по договора за предоставяне на гаранция, респективно да
устави изложените твърдения за нищожност на договора за поръчителство,
сключен с "Ф.Б." ЕООД на сочените основания.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са
сключени между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните
договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от
друго, а като една обща икономическа операция.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява,
че "И.А.М." АД е едноличен собственик на капитала на "Ф.Б." ЕООД, като
двете дружества са с един адрес на управление. При служебно извършена
справка в Търговския регистър се установява, че "И.А.М." АД е едноличен
собственик на капитала на "Ф.Б." ЕООД от дата 03.07.2017 г., т.е. към датата
на сключване на процесния договор за гаранция -08.11.2021 г., тези
обстоятелства са били налице, т. е. налице е хипотеза на свързани лица по
смисъла на § 1, т. 5 ДР на ТЗ.
Настоящият състав намира, че клаузата въз основа на която е сключен
процесният договор за гаранция е неравноправна, защото изискването за
предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство на одобрено от заемодателя
дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки, което с оглед
установените данни за свързаност с кредитополучателя и обстоятелствата
около "избора" на поръчителя в деня на сключване на договора за кредит,
включване на "възнаграждението" в погасителния план по договора за кредит
и събиране на сумата от заемодателя (едноличен собственик на капитала на
дружеството – поръчител) води до единствен извод, че с предвиждане на
"избор" за сключване на възмездно поръчителство с одобрено от заемодателя
дружество – поръчител - не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на
кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата на
"възнаграждение" за поръчител, свързан с кредитора. Въз основа на което
съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното
поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите.
Съгласно чл. 19 ЗПК – ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, вкл. за посредници, т. е.
разходи, които са пряко свързани с договора и които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да плати, вкл. разходи за допълнителни услуги),
изразени като годишен процент от общия размер, като ГПР се изчислява по
3
формула в приложение към ЗПК, като общият размер на може да е повече от
50%. Така уговореното възнаграждение има значението на "скрита
възнаградителна лихва", която не е включена в оскъпяването на ползваната
сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на
това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за
дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира, че разходът за
възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на "И.А.М." АД по
процесния договор за потребителски заем, отговаря на поставените от ЗПК
изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. Следователно след
като "възнаграждението" представлява разход, който е пряко свързан с
договора, известен на кредитора и следва същият да се включи при
изчисляване формирането на ГПР. Умишленото невключване цели
заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя санкцията не по чл. 19, ал. 5
ЗПК, а по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно недействителност на
целия "обезпечен" договор, като последиците от недействителността на
договора за потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора
за предоставяне на гаранция, поради естеството на правоотношенията.
Отделно от това поръчителят получава едно възнаграждение, без реално
да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите,
които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на
възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи
сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при
погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице
нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от
страните по договора – поръчителя, поради което е налице самостоятелно
основание за недействителност на договора, поради липса на основание. При
настоящата хипотеза за преценка нищожността на договора за предоставяне
на гаранция съдът съобрази и задължителните указание в ТР № 1 от
27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че
основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата
сделка.
Съдът намира, че договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен и поради накърняване на добрите нрави, тъй като сумата, която е
уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата
по отпуснатия заем. Безспорно е, че така е нарушен принципа на
добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави. С Решение
№ 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че
добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за
нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики,
произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от
развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични
норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на
членовете на общност. В случая в разрез с нормите за добросъвестност на
страните, търговецът, който е икономически по-силната страна в
правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е
4
осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на
поръчител срещу възнаграждение.
По обусловения кумулативно съединен иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже,
че е платила процесната сума от 10 ( десет) лева - частичен иск от дължимата
общо сума, в размер на 300 лева, че същата е получена от ответника, в който
случай в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание да задържи
процесните суми, в конкретния случай с оглед твърденията – че са дължими
по договор за гаранция.
С оглед изхода на обуславящия иск по-горе, и предвид приета справка
от ответника, от която се установява плащане от ищеца на сума в общ размер
на 323.40 лв, искът за заплащане на сума от 10 ( десет) лева - частичен иск от
дължимата общо сума в размер на 300 лева, се явява основателен, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като платени без основание, по нищожен
договор за гаранция.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК има ищецът. Доказателства за такива са представени в размер на 110
лева, от която сумата в размер на 100 лева за заплатена държавна такса по
всеки иск и за 10 лв. д.т. за възпроизвеждане на преписи ои исковата молба,
които следва да се възложат в тежест на ответника.
Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално
представителство от един адвокат по чл. 38 ЗАдв. съобразно чл. 7, ал. 2,
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което
следва да се присъди на адв. Д. М. по отношение на двата обективно
съединени искове, като съобразно цената на исковете следва да заплати
сумата от по 400 лева по всеки иск, определена по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или по
480 лв. с ДДС, общо 960 лв. с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. М. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ******* и "Ф.Б." ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от П.Б.Д., че
сключеният между тях Договор за предоставяне на гаранция № *******
от 08.11.2021, е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 и ал.
2, предл. 4 от ЗЗД, вр. вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД "Ф.Б." ЕООД, с ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от
П.Б.Д., да заплати на Д. М. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******,
сума в размер на 10 ( десет) лева - частичен иск от дължимата общо сума,
в размер на 300 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор
за гаранция № ******* от 08.11.2021, ведно със законната лихва считано от
11.04.2023 г. - датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "Ф.Б." ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
5
управление: *******, представлявано от П.Б.Д., да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на Д. М. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******,
сумата в размер на 110 лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА "Ф.Б." ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от П.Б.Д., на основание чл. 38, ал. 2, вр.
с ал. 1, т. 2 ЗАдв., да заплати на Е.А.Д. „Д. М.“ вписано в регистър
БУДСТАТ под № *******, фирмено дело № ******* по описа на *** св.
С.Г.С., с адрес на упражняване на дейността: *******, представлявано от Д.
М. М. - управител, сумата в размер на 960 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Д. М.
Н., ЕГН **********, в производството по настоящото гр. д. № 418/2023 г. на
Районен съд К..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд К. в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6