Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 20.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав в публичното заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЗДРАВКА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА |
|
|
НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА |
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Лаловска въззивно гр.д. № 4882 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Н.С.С., починала в хода на въззивното производство и по реда на чл. 227 ГПК, на мястото й, като ответник е конституиран наследникът й по закон П.Г.С.. Обжалва се решение № 20284269/28.12.2020г., постановено по гр.дело № 72644/2019г. по описа на СРС, 36-и състав, с което са уважени предявените от ищеца „Т.С.” ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено че жалбоподателят дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 622.16 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2018г. реално потребена в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „********, вх. В, ап. 34, сумата 4.55 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.09.2018г. до 02.07.2019г., сумата 46 лева – дължима главница за дялово разпределение за периода от м.06.2016г. до м.04.2018г. и сумата от 10.12 лева – обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 30.07.2016г. до 02.07.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.07.2019г. до окончателното погасяване, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 40019/2019г. по описа на СРС, 36-и състав.
Във въззивната жалба на починалия в хода на делото въззивник Н.С.С. са изложени доводи за недопустимост на постановеното от СРС решение – първоинстанционният съд се произнесъл по нередовна искова молба. Не било изрично уточнено правното основание, на което сумите се претендирали от ищеца – въз основа на договор или от неоснователно обогатяване. Решението било неправилно – съдът не обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и взаимна връзка и неправилно приел, че исковете са основателни, без да се произнесе по наведените в отговора на исковата молба възражения. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните предвид липсата на сделка с конкретно уговорени параметри, ответникът С. не била обвързана от общите условия (ОУ) на ищеца, възразява за нищожност на клаузата за рекламации в ОУ, като неравноправна, на клаузата за начисляване на лихви върху прогнозни сметки, клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, чл. 32, ал. 2 ОУ, които цитира във въззивната жалба. Позовава се на неспазване на ЗЗП и на общностното право. Произволно били определени дължимите суми, тъй като съдът неправилно кредитирал оспорените от ответника С. изходящи от ищеца частни документи – извлечение от сметка и съобщения към фактури и заключения на двете експертизи, без да бъдат правилно изчислени сумите по пера, без доказателства за отчисляване на технологични разходи и без писмени доказателства за изправност на уредите. В решението си първоинстанционният съд не обсъдил възражението на ответника, че ищецът не представил фактури, а само съобщения за дължими суми, които своевременно страната оспорила. Необсъдени от първоинстанционния съд останали и възраженията за лошо изпълнение и за качеството на услугата. Нямало валиден договор с ФДР, ответникът С. не фигурирала в протокола от общо събрание на ЕС - там били имената на предишния собственик. Поддържа, че още преди получаване на издадената заповед по чл. 410 ГПК сумите били погасени, видно от представените по делото разписки, но в заключението на изслушаната ССчЕ не ставало ясно отнасянето на плащанията при ищеца. Твърди, че и към подаването на въззивната жалба продължавала да извършва ежемесечни плащания в размер на 30-40 лева. Падежът на задълженията не бил настъпил – позовава се на чл. 40, ал. 1 ОУ на търговеца, не била поканена да плати, оспорва начисляването на лихва, като твърди, че сумите били произволни. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените срещу ответника искове. Претендира разноски.
В хода на въззивното производство депозираната въззивна жалба се поддържа от конституирания по реда на чл. 227 ГПК ответник П.Г.С..
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала писмен отговор. В хода на въззивното производство поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД не заявява становище по жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Неоснователни са възраженията на въззивника за нередовност на исковата молба. Ищецът е изложил категорични твърдения, че ответникът Н.С. (починала в хода на въззивното производство и на мястото й по реда на чл. 227 ГПК конституиран наследникът й по закон П.С.) през исковия период била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и от изложените в исковата молба факти е несъмнено, че сумите, чието установяване ищецът претендира спрямо ответника С., произтичат от сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при ОУ в топлоснабден имот – апартамент 34, находящ се на адрес гр. София, ул. „********, вх. В.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:
Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът /потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 81, том 256, дело 50412/1997г. съдът приема за установено, че на 30.12.1997г. К.Г.С. придобил правото на собственост върху процесния апартамент 34, находящ се на адрес гр. София, ул. „********, вх. В, с учредено в полза на Г.Г.Б.пожизнено вещно право на ползване. Видно е от представеното по делото препис-извлечение от акт за смърт, че учреденото вещно право на ползване било погасено на 28.12.2008г. с настъпването на смъртта на Г.Б.. От представеното по делото удостоверение за наследници на К.Г.С. се установява, че същият починал на 18.10.2014г., оставяйки за свой единствен законен наследник майка си – починалият в хода на делото ответник Н.С.С.. С настъпването на смъртта на К.С. правото на собственост върху процесния апартамент преминало по пътя на наследственото правоприемство към починалия в хода на делото ответник Н.С..
От представеното по делото заявление-декларация рег. № Г-20633/14.12.2015г., подписано от ответника Н.С.С. и неоспорено от страните по делото, се установява, че след придобиването на имота по наследство същата поискала партидата при ищеца за топлоснабдяването на процесния имот с аб. №****** да бъде променена на нейно име съгласно ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди. Същата декларирала, че била запозната, че дяловото разпределение се извършвало от „Б.“ ООД съгласно избора на общото събрание на етажната собственост.
От представените по делото съобщения към фактури, извлечение от сметка за аб. №******, индивидуална справка за използвана топлинна енергия – коригирана, представена от третото лице-помагач и подписан от починалия в хода на делото ответник Н.С. формуляр за отчет от 23.05.2018г., последните два документа - неоспорени по делото, се установява, че на името на ответника Н.С.С. за имота на горния адрес партида била открита под абонатен номер******. С депозираното пред ищеца заявление-декларация от 14.12.2015г. волеизявлението на ответника Н.С.С. за договорно обвързване с ищеца достигнало до последния. От счетоводното откриване на партидата на името на ответника Н.С.С. се установява и писменото приемане на ищеца и изричното сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на топлинна енергия за процесния имот между “Т.С.“ ЕАД и ответника Н.С.С., починала в хода на въззивното производство и на мястото й конституиран наследникът й по закон П.Г.С..
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметка за аб. №******, съобщения към фактури, подписан от ответника С. формуляр за отчет и др., както и от заключенията на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ се установява, че ответникът Н.С.С. през процесния период била потребител на доставяната до процесния топлоснабден имот – апартамент № 34, находящ се в гр. София, ул. „********, вх. А, с аб. №******, топлинна енергия. Без значение за валидното възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са качествените параметри на реално доставяната такава, противно на възраженията на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързали ответника Н.С., като със заявлението-декларация същата дори се позовала на ОУ на ищеца за промяна на партидата. ОУ обвързали ответника С. и без изрично приемане, тъй като съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът Н.С. да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между ищеца по делото и ответника Н.С. за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
При доказателствена тежест за ответника да установи фактите, на които основава възраженията си (чл. 154, ал. 1 ГПК), по делото не са ангажирани никакви доказателства за липса на валиден договор, сключен между ФДР и ЕС, основани на изминалия продължителен период от време. Напротив – със заявлението си от 14.12.2015г. ответникът Н.С. изрично декларирала, че била запозната с обстоятелството, че дяловото разпределение било извършвано от „Б.“ ООД. По делото от ФДР са представени и писмени доказателства – индивидуална справка и формуляр за отчет, подписан от ответника С., които не са оспорени и от които се установява, че през процесния период именно „Б.“ ООД осъществявало топлинното счетоводство. Поради това съдът намира, че дяловите разпределения били извършени от оторизирано дружество.
Съгласно чл. 143 ЗЕ (редакция към процесния период) топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период било извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16-334. При кредитиране заключението по СТЕ, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства и извършени справки при ищеца и при ФДР, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответствали на нормативно установените изисквания към същите, подлагани били на изискуемия контрол и точно отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия били съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване поднормативната уредба. В документите за отчет, неоспорени от страните по делото, е положен подпис от ответника Н.С., поради което същите се ползват с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК, че ответникът С. се съгласила с отразените в отчетите показания. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника С. във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които били начислени сметките за имота за процесния период.
Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и документа за отчет, по делото се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност.
При приложение на чл. 202 ГПК съдът кредитира неоспореното заключение на СТЕ и приема за установено по делото, че сградата, в която се намирал процесният топлоснабден имот била топлозахранвана от две абонатни станции с общ топломер. Същият бил отчитан по електронен път всеки месец, на първо число, в 0.00 часа, посредством т.нар. терминал. От отчетеното количество топлинна енергия за сметка на топлопреносното дружество били приспаднати ежемесечно технологичните разходи преди разпределението на ТЕ между абонатите съобразно действащата нормативна уредба. През процесния период в имота имало 3 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО. В съставения отчет (представен по делото от третото лице-помагач и неоспорен от страните) било отбелязано, че в спалнята уредът бил изгаснал. За същия уред ТЕ била изчислена съобразно чл. 61, т. 6.5 от Наредбата. През процесния период топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, била изчислена по формулата в Наредба № 16-334/06.04.2007г. на база пълната отопляема кубатура – 160 куб.м, съгласно акт за разпределение на кубатурата. Изчисленото количество ТЕ, отдадена от сградната инсталация, било разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите в сградата по проект. Изчислената ТЕ, отдадена от сградната инсталация вещото лице установило, че съответства на посочената в изравнителната сметка от ФДР. Вещото лице-топлотехник установило, че през процесния период не била начислена ТЕ за отопление на общи части. В процесния имот бил монтиран и узаконен водомер за топла вода, по отчетените данни от който на абоната била начислена сумата за топла вода. Вещото лице-топлотехник счита, че изчисленията, извършени от ФДР съответствали на действащата нормативна уредба.
Видно от заключението на изготвената по делото СТЕ, разпределението на топлинна енергия на абоната през процесния период било извършено съгласно данните по уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването. Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия за периода 01.05.2017г. - 30.04.2018г. са отразени в заключението на СТЕ без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото лице размер е съобразена изготвената от ФДР изравнителна сметка за процесния период на стойност 10.51 лева за възстановяване на абоната. Съгласно заключението на СТЕ, за процесния период към начислената сума за периода по фактури в размер на 720.06 лева, следва да се приспадне сумата по изравнителната сметка от 10.51 лева. Съгласно заключението на СТЕ, след съобразяване на горната сума за изравняване цената на разпределената на абоната топлинна енергия възлиза на обща стойност 709.55 лева за процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.
При оценката му по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира заключението като обосновано и компетентно изготвено. Същото съотвестства на събраните по делото писмени доказателства – не само на оспорените от ответника с отговора на исковата молба частни документи извлечение от сметка и съобщения към фактури, но и на данните по неоспорения формуляр за отчет, подписан от ответника С., ползващ се доказателствената сила по чл. 180 ГПК, обсъдена по-горе. Заключението кореспондира и с това на изслушаната по делото ССчЕ. Възраженията на ответника за произволно начислени суми за топлинна енергия са напълно неоснователни.
Макар и ССчЕ да е работила по счетоводните записвания на ищеца, но доколкото същите са редовно водени и съответни на първичните документи по разпределение на доставяната топлинна енергия, на основание чл. 182 ГПК са годно доказателство за установяване верността на записите по същите и за водилата счетоводството страна.
Съгласно заключението на ССчЕ, неоспорено от страните, изготвено след запознаване с представените по делото доказателства, в т.ч. представените от ответника такива за плащане, и след проверка на счетоводните записвания при ищеца, вещото лице установило че към датата на проверката - 30.10.2020г., за погасяване на относими към процесния период задължения била внесена сума в общ размер 137.80 лева, от която 87.36 лева били отнесени за погасяване на главница за топлинна енергия по фактури за месеците май, юни и юли 2017г., а останалата сума 50.44 лева била отнесена за погасяване на лихви за забава. Съобразно заключението след съобразяване на извършеното плащане задължението на абоната за главница за топлинна енергия възлиза на 622.16 лева. Същото съгласно заключението на ССчЕ не е заплатено от ответника и последният, чиято е и доказателствената тежест не е провел дължимото пълно и главно доказване да е погасил задължението. Видно е, че представените доказателства за плащане от 10.07.2019г. (л. 60 и л. 61 от преписката на СРС) касаят погасяване на задължения по друго гражданско дело, а с платените след 07.09.2017г. суми погасяват задължения по фактура № **********/31.07.2017г., и такива извън процесния период (за отоплителен сезон м.05.2016г. - м.04.2014г.), което е видно от съдържанието на представените от ответника документи (л. 62 и сл. от преписката на СРС).
По отношение на възражението на ответника относно липсата на издадени и връчени фактури, същото е неоснователно. Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 ЗДДС, фактурата може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Съгласно чл. 113, ал. 6 ЗДДС, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на получателя. Поради това с неизпращането на фактури, а само на съобщения към фактури, ищецът не е нарушил ЗДДС. Освен това е без значение дали ответникът е получавал издаваните от ищеца фактури, тъй като задължението за плащане на топлинна енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането й.
Неоснователно е възражението, за нищожност на клаузата за рекламация от общите условия. В случая не е налице противоречие между клаузата за рекламация от общите условия и чл. 35 ЗЗП, което да обуслови извода за нейната нищожност. Освен това е неоснователно твърдението за ограничаване правата на потребителите въз основа на приетите общи условия. По силата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ е осигурена възможност на потребителите да влияят върху съдържанието на общите условия, като предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения.
Съдът не споделя и становището на ответника за нарушения на Общностното право. Европейските директиви са актове, които обвързват по отношение на дължимия резултат, като националните власти сами избират формата и начина за въвеждането на директивите в действащото право. Директивите нямат пряко действие, когато са транспонирани в българското право в срока, указан в същите. Директива 2006/32/ЕО е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за енергийната ефективност - параграф 3 от Допълнителните разпоредби на закона и именно в изпълнение на директивите е създадена и приложимата към отношенията вътрешнонормативна уредба – ЗЕ и наредбите по неговото прилагане. Изцяло начинът на отчитане и заплащане на топлинната енергия от купувача е изграден на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, която отчита действително измерената и потребена от абоната топлинна енергия. Именно отчитането на индивидуалните уреди за дялово разпределение, монтирани във всеки един топлоснабден имот дава стойността на реално потребеното количество топлинна енергия от абоната, а възраженията на ответника в противен смисъл са неоснователни.
Таксите за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Съобразно
представеното по делото извлечение от сметки за аб. №****** и неоспореното
заключение на ССчЕ дължимата сума за дялово разпределение възлиза в размер на
сумата 46 лева. При носена от ответника за установи при дължимо по делото пълно
и главно доказване положителния факт на погасяване на дълга, доказателства за
това не са ангажирани. Ето защо и искът правилно е уважен от СРС.
Напълно ирелевантно е възражението за начисляването
на лихви върху прогнозни сметки, доколкото приложими към процесния казус са ОУ на
ищеца от 2016г., нормата на чл. 33, ал. 4 от които предвижда, че продавачът
начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно
само върху сумите по изравнителните сметки.
Визираните във въззивната жалба чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, чл. 32, ал. 2
ОУ, с конкретно цитирани текстове са от ОУ от 2014г., които са неприложими в
случая, предвид на което възраженията са ирелевантни за спора.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Правилно при кредитиране на неоспореното заключение на ССчЕ, определило задължението за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия при съобразяване на извъшените плащания, първоинстанционният съд е приел, че размерът на задължението за мораторна лихва върху главницата за ТЕ за процесния период възлиза на 4.55 лева.
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2016г. предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение. При нарочно оспорване от страна на ответника, че не била изпаднала в забава за плащане, по делото не са ангажирани никакви доказателства за извършено от търговеца оповестяване на задълженията, предвид на което при дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява изпадането на абоната в забава. Ето защо ищецът следва да понесе неблагоприятните последици на недоказването, като предявения иск за обезщетение за забава за периода от 30.07.2016г. до 02.07.2019г. в размер на сумата 10.12 лева върху главницата за дялово разпределение бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която се признават задълженията на ответника за вземането в размер на 10.12 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.07.2016г. до 02.07.2019г., като вместо това същият иск бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата обжалвана част, като правилно и законосъобразно, обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът пред СРС е сторил разноски в общ размер на 575 лева, от които 75 лева – държавна такса, 400 лева – за експертизи и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от СРС в минимален размер.
Съдът не споделя доводите на ответника за недължимост на юрисконсултско възнаграждение на ищеца. Съобразно константната практика на ВКС по приложението на чл. 78, ал. 8 ГПК, застъпена в определение № 163/05.03.2014 г. по търг. д. № 2638/2013г., I т.о. на ВКС, определение № 218 от 008.04.2015г. по ч.гр.д. № 2510/2014г., III г.о. на ВКС, и др., при благоприятен за страната-юридическо лице/едноличен търговец изход на спора, свързаната с представителството от юрисконсулт отговорност по разноските в размер на минималното адвокатско възнаграждение, респ. - размера по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, следва да намери приложение. Поради това и на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 1 ГПК ответникът има право да му бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски пред СРС в производството по чл. 422 ГПК в размер на 566.48 лева. С първоинстанционното съдебно решение, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК са му присъдени разноски в размер на 575 лева, предвид на което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта за присъдени на ищеца разноски над сумата от 566.48 лева.
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски за производството по ч.гр.д. № 40019/2019г. по описа на СРС, 36-и състав, в размер на 73.89 лева. С първоинстанционното съдебно решение, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК са му присъдени разноски в размер на 75 лева, предвид на което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта за присъдени на ищеца разноски за заповедното производство над сумата от 73.89 лева.
Ответникът пред СРС е сторила разноски в размер на 500 лева, от които 300 лева за адвокатско възнаграждение и 200 лева за експертизи. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да й бъдат присъдени 7.41 лева.
Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 лева. Настоящият състав на съда намира, че такива не следва да му се присъждат, тъй като ищецът не е депозирал отговор на въззивната жалба и не е изпратил представител в съдебно заседание, а единствено е депозирал бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.
Пред СГС ответникът доказва разноски в размер на 275 лева, от които 25 лева заплатена държавна такса и 250 лева адвокатско възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 4.08 лева.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20284269/28.12.2020г., постановено по гр.дело № 72644/2019г. по описа на СРС, 36-и състав в частта, в която е уважен предявеният от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, срещу ответника Н.С.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 10.12 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.07.2016г. до 02.07.2019г., начислена върху главницата за дялово разпределение, и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, са присъдени разноски, както следва: в размер над 566.48 лева за производството по установителните искове по чл. 422 ГПК пред СРС, и над 73.89 лева – за производството по ч.гр.д. № 40019/2019г. по описа на СРС, 36-и състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, срещу ответника Н.С.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 10.12 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.07.2016г. до 02.07.2019г., начислена върху главницата за дялово разпределение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20284269/28.12.2020г., постановено по гр.дело № 72644/2019г. по описа на СРС, 36-и състав, в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Н.С.С., ЕГН **********, починала в хода на въззивното производство и на мястото й по реда на чл. 227 ГПК конституиран наследникът й по закон П.Г.С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, сумата 622.16 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2018г. реално потребена в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „********, вх. В, ап. 34, сумата 4.55 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.09.2018г. до 02.07.2019г., сумата 46 лева – главница за дялово разпределение за периода от м.06.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.07.2019г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 40019/2019г. по описа на СРС, 36-и състав, и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, са присъдени разноски в размер на сумата 566.48 лева за производството по чл. 422 ГПК пред СРС и 73.89 лева – разноски по ч.гр.д. № 40019/2019г. по описа на СРС, 36-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ”Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, да заплати на П.Г.С., ЕГН **********, сумата от 11.49 лева – разноски по делото за двете инстанции.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Б.” ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.