Решение по дело №709/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 95
Дата: 31 януари 2025 г. (в сила от 31 януари 2025 г.)
Съдия: Стоян Михов
Дело: 20251100200709
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов

Десислава П. Генова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Л. Вл. Д.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Частно наказателно дело №
20251100200709 по описа за 2025 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИЕМА за изпълнение решение от 25.07.2024 г.,
издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, в сила от 05.09.2024 г.
за налагане на финансова санкция на Н. Р. Н., роден на ******* година, с
настоящ адрес гр. София, ул. „*******, с което му е наложена глоба в размер
на 110.00 /сто и десет/ евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ
215.14 лева /двеста и петнадесет лева и четиринадесет стотинки/ за нарушение
на Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на
Кодекса за движение по пътищата.
Решението подлежи на обжалване и протест пред САС в 7– дневен срок
от днес.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на
Националната агенция по приходите за изпълнението му, а компетентният
орган на издаващата държава да бъде уведомен за признаването и
1
изпращането на решението за изпълнението му.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.32, ал.1 вр. чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило в Софийски градски съд
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на решение на несъдебен орган на Кралство
Нидерландия, постановено на 25.07.2024 година, в сила от 24.01.2024 г. за
налагане на финансова санкция на Н. Р. Н., роден на ******* година, с
настоящ адрес гр. София, ул. „*******, с което му е наложена глоба в размер
на 110.00 /сто и десет/ евро за нарушение на Закон относно административната
уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура
излага становище, че са налице основанията за признаване на решението.
Засегнатото лице - редовно призовано-не се явява.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението,
становището на страните и разпоредбите на закона, установи следното от
фактическа и правна страна:
С решение № 1062542264394461/25.07.2024 година на несъдебен орган
на Кралство Нидерландия, в сила от 05.09.2024 година на Н. е наложена глоба
в размер на 110 евро за нарушение на /сто и десет/ евро за нарушение на чл. 2
от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на
Кодекса за движение по пътищата.Нарушението е извършено на 14.02.2024
година на територията на Кралство Нидерландия с МПС, свързано с
паркиране на паркомясто, за което се изисква разрешение, без съответно
разрешение за това.
Въз основа на посоченото Решение е издадено и Удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции (във формуляра,
даден в приложението към решението).
Постъпилите документи относно признаването на решението на
чуждия несъдебен орган, съдържат всички изискуеми от закона и Рамковото
решение реквизити. Налице е влязъл в сила акт на несъдебен орган за
извършване на административно нарушение, с наложена парична санкция,
както и съответно удостоверение. Безспорно е установено, че засегнатото
лице, срещу което е постановено решението, е с местоживеене на територията
на страната.
Съдът преценява, че не са налице основания за отказ за признаване на
решението за налагане на финансова санкция, съгласно разпоредбата на чл.35
от ЗПИИРКОРНФС. От текста на удостоверението се установяват и
индивидуализиращите засегнатото физическо лице данни - имена, дата на
раждане и адрес; размерът на наложената санкция –110.00 евро; данните за
обстоятелствата, обосноваващи санкцията по чл.3, ал.1 т.1 от
1
ЗПИИРКОРНФС.
В удостоверението изрично е посочено, че производството е било
писмено и засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на
издаващата държава за правото си и сроковете за обжалване на решението, не
е платил глобата, наложена му за констатираното нарушение, поради което
решението е било изпратено на българските власти с оглед признаването и
изпълнението му.
На следващо място, съпоставяйки съдържанието на представеното
удостоверение и на решението на чуждия орган, настоящият съдебен състав
констатира наличието на съответствие между двата документа.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие
наличието на законови предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване
на решението за наложена финансова санкция.
Предмет на разглеждане по делото е решение за налагане на финансова
санкция от страна на компетентен орган, придружено от Удостоверение по
чл.4 от Рамковото решение № 2005/214/ПРВ на Съвета относно прилагане
принципа при взаимно признаване на санкции.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в
чл. 35 от закона. Удостоверението съдържа всички, предвидени в закона и
Рамковото решение реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в
друга държава, не е изтекла погасителна давност за изпълнение на санкцията,
няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението
на решението, санкцията, която се претендира да бъде приета надхвърля
границата от 70 евро, посочена в чл. 35, т. 6 от закона. В същото време, видно
от текста на удостоверението, засегнатото лице е било уведомено за правото
си да обжалва решението.
Нарушението е квалифицирано като нарушение на правилата за
движение по пътищата и съдът счита, че е налице изключение от изискването
за двойна наказуемост по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС.
Тези съображения мотивират настоящия състав да приеме, че в
конкретната хипотеза не е налице основание да откаже признаване на
решението. Паричната сума, представляваща санкцията, е в размер на 110.00
евро, като съдът определи равностойността й в български лева по курса на
БНБ за деня, а именно сумата от 215.14 лева /двеста и петнадесет лева и
четиринадесет стотинки/.
По изложените съображения съдът прие, с оглед прилагане на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съобразно
цитираното по–горе Рамково решение, за изпълнение процесното решение.




2
3