№ /31.03.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV състав в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2617 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП).
Образувано е по жалбата на В.И.Р. *** срещу Заповед № РД-14-2741/13.11.2020 година, издадена от началника на Отдел „Контрол“ в регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която са наложени принудителни административни мерки - временно спиране от движение на моторно превозно средство – товарен автомобил „ЗИЛ 131 с регистрационен № В 06 53 НТ, категория N2G, собственост на И. А. Д.до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача В.И.Р. до отстраняване на нарушението, но не за повече от 12 месеца, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАП.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да отмени оспорената заповед.
С определение от 30.11.2020 година производството по адм.д. № 2617/2020 година по описа на Административен съд – Варна е прекратено в частта, с която е оспорена Заповед № РД-14-2741/13.11.2020 година, издадена от началника на Отдел „Контрол“ в регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в частта, с която наложена принудителна административна мярка - временно спиране от движение на моторно превозно средство – товарен автомобил „ЗИЛ 131 с регистрационен № В 06 53 НТ, категория N2G, собственост на И. А. Д.до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАП.
Съдът, след преценка на събраните в хода
на административното и съдебното производство писмени документи, приема за
установено от фактическа страна следното :
Видно от представен договор за наем от
20.01.2020 година И.А е предоставил товарен автомобил „ЗИЛ
131“ с регистрационен № В 06 53 НТ, категория N2G на ЕТ „МИ – В.Р.“***.
На 13.11.2020 година служители на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна са извършили проверка
на товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с регистрационен № В 0653 НТ, категория 2,
собственост на И.А Д., при която е установено, че превозвачът ЕТ „МИ – В.Р.“***
не притежава лиценз за извършване на международен превоз на товари – лиценз на
Общността.
Видно от представеното заверено за
вярност копие от талона на товарния автомобил, същият тежи 10 185 кг.
С оспорената заповед е наложена принудителна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача В.И.Р. до отстраняване на нарушението, но не за повече от 12 месеца, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАП затова, че на 13.11.2020 година В.И.Р. *** е управлявал товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с регистрационен № В 06 53 НТ, категория N2G, собственост на И. А. Д.без лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република България или лиценз за извършване на международен превоз на товари – лиценз на Общността.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 13.11.2020 година, поради което подадената на 23.11.2020 година жалба, чрез началника на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 107, ал. 2 от ЗАП.
Заповедта е издадена от компетентен орган – началника на Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, оправомощен със Заповед № РД-01-43/23.01.2020 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, арг. чл. 107, ал. 1 от ЗАП.
За прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за автомобилните превози е необходимо водачът на моторното превозно средство да е извършил обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.
Легално определение на понятието „обществен превоз“ се съдържа в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАП и това „превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство“.
В заповедта не се съдържа описание на извършения превоз, поради което съдът не може да извърши преценка за характера му.
Следователно административният орган е изградил извода си при липса на изложени факти и обстоятелства за вида на извършения с моторното превозно средство превоз.
Отделно от това административният орган не определил срока за налагане на принудителната административна мярка, което също съставлява съществено процесуално нарушение.
С оглед на горното съдът намира, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и подлежи на отмяна.
При този изход на делото и с оглед направеното от пълномощника на жалбоподателя своевременно искане за адвокатско възнаграждение и приложен по делото договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 610 лева, от които 10 лева - държавна такса за образуване на делото и 600 лева - договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-14-2741/13.11.2020 година на началника на Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с която е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за правоуправление № *********, издадено на 19.05.2019 година и контролен талон № 6810578 на В.И.Р., по жалбата на В.И.Р., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София ДА ЗАПЛАТИ НА В.И.Р., ЕГН ********** *** сумата от 610 (шестотин и десет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: