Решение по дело №10065/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№....

 

гр.София, 17,07,2018год.

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесета и осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                            СЪДИЯ:  МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

 

При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 10065 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от С.  Н.К. срещу З. „Б.И.“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 50000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сума в размер на 1175,20лв., обезщетение за имуществени вреди, по повод възникнало на 11,04,2017год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на произшествието до окончателното изплащане на вземането.

Навеждат се доводи, че на 11,04,2017год., около 14:40 часа, в гр. Панагюрище, на кръстовището между ул. „Петко Мачев“ и ул. „Стоил Финджеков“ се реализира пътнотранспортно произшествие между лек автомобил, с марка „БМВ 316 I“, с рег. № *******, управляван от Г.С.Г. и мотоциклет „Ямаха Р6Л“,  с рег.№*******, управляван от ищеца С.К.. Поддържа се, че произшествието е настъпило изцяло по вина на водача на автомобил БМВ – Г.Г., който при маневра „ляв завой“ нарушава правилата за движение по пътищата като не пропуска движещия се по път с предимство мотоциклетист. Вследствие на процесното произшествие ищецът е претърпял телесни увреждания, причинили неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение. Твърди да са извършени и разходи за лечение, съставляващи имуществени вреди. Поддържа деликтната отговорност на  виновния водач да е застрахована при ответното дружество, пред което е заявена извънсъдебна претенция, но не  е изплатено  обезщетение,  което обуславя интерес от търсената защита.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендират се разноски.

Ответникът-З.“Б.и.“ АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва  наличието на застрахователно правоотношение за увреждащия автомобил към датата на събитието. Твърди вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие да има ищецът. Релевира възражение за съпричиняване, тъй като пострадалият е нарушил правилата за движение по пътищата като  управлявал мотоциклет с несъобразена скорост и не е предприел нужните маневри за предотвратяване на произшествието. При условията на евентуалност поддържа претендираното обезщетение да е прекомерно и несъобразено с принципа за справедливост.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 16, съставен от РУ – Панагюрище, ОД МВР – Пазарджик /л. 9/, на 11,04,2017год., около 14:40 часа в град Панагюрище, на ул. „П. Мачев“ и ул. „Стоил Финджеков“, е реализирано пътнотранспортно произшествие между лек автомобил, с марка „БМВ 316“, рег. № *******, управляван от Г.С.Г. и мотоциклет „Ямаха Р6Л“, рег. № ****, управляван от С.Н.К..

Безспорно между страните е наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен с ответното дружество договор за застраховка „Гражданска отговорност“, покриващ деликтната отговорност на водача на лек автомобил, с марка „БМВ 316“, рег. № *******, към датата на застрахователното събитие / определение от закрито съдебно заседание от 16,02,2017год./.

От заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт/л. 77/ се установява следният механизъм: Пътнотранспортното произшествие e настъпило в гр.Панагюрище на кръстовището образувано между ул.„Петко Мачев" и ул. „Стоил Финджеков“. Ул. „Петко Мачев” се състои от едно платно, предназначено за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Кръстовището е регулирано с пътни знаци, като ул. „Петко Мачев” е с предимство. Процесният мотоциклет се е движил по ул. „Петко Мачев” в дясната пътна лента с посока към кръстовището с ул. „Стоил Финджеков“, със скорост на движение 62 км/ч. В същото време лек автомобил БМВ се е движил по ул. „Стоил Финджеков“, приближавайки кръстовището от дясната страна за посоката на движение на мотоциклета. Водачът на лек автомобил БМВ не е спрял, за да даде предимство на движещия се мотоциклет по път с предимство, като е навлязъл в кръстовището в изпълнение на ляв завой, за да се включи в движението по ул. „Петко Мачев” . Автомобилът е достигнал с предната си част до пътната лента за насрещно движение на мотоциклета, а задната му част се е намирала в пътната лента на мотоциклета. Мотоциклетистът е реагирал с аварийно спиране, но въпреки това се е реализирал удар с автомобила. Мотоциклетът с предната си част, челно е ударил лек автомобил БМВ в лявата му странична част в зоната на предната лява врата под ъгъл около 80°. Причината за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на лекия автомобил БМВ с органите за управление на автомобила, който е навлязъл в кръстовището в момент, в който към него е приближавал мотоциклет от ляво, движещ се по път с предимство и е навлязъл в опасната му зона за спиране. Като причина за настъпване на ПТП се посочват и субективните действия на мотоциклетистът, движил се със скорост по - висока от максимално допустимата за района на произшествието, което е станало причина да не може да спре преди мястото на удара, при възникналата необходимост от аварийно спиране - навлизане на автомобила в платното му за движение. Скоростта на движение на мотоциклета непосредствено преди настъпването на ПТП е била около 62 км/ч, при максимално позволена скорост за движение в населеното място от 50км.ч. Техническа възможност  за предотвратяване на произшествието мотоциклетистът е имал в случай, че се е движил със скорост от 48,7 км/ч или по – ниска.

От заключението на изслушаната по делото съдебномедицИ.ка експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, се установява, че вследствие на произшествието, ищецът е претърпял следните травматологични увреждания:

 -счупване, многофрагментно на долния край на лъчевата кост в ляво, вътреставно закрито/лява китка/ и абрис/откъс/ от стилоидния израстък на лява лакътна кост, причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а именно  4-5 месеца;

-абрис/откъс/ от върха на главата на лявата малкопищялна кост- с авулзионна увреда на латералния колатерал/външна връзка, лява коленна става/, лекувани с мека имобилизация;

-контузия на дясното коляно;

-охлузвания на кожата по лактите;

По спешност лицето е хоспитализирано и е извършено консултиране и  диагностициране на уврежданията, проведено е лечение. Извършено е оперативно наместване  на фрактурата на 13,04,2017год. със заключваща плака и е поставена гипсова имобилизация. Предвид обездвижването на ляв горен и долен крайник,  пострадалият се е нуждаел от чужда помощ при самообслужване в рамките на месец. Причинените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и при раздвижването.

От събраните гласни доказателства, чрез показанията на Г.С.Г. се установяват обстоятелства във връзка с механизма на ПТП.

От фактура № **********/16,04,2017 г., и фискален бон се установява да е извършен разход в размер на 23,20лв. От фактура № **********/15,04,2017 г. и фискален бон /л. 26/ се установява разход в размер на 1152,00лв.,  с посочено основание- заключваща плака за дистален радиус с комплект винтове.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие  на  предвидените пет законови предпоставки,  а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на виновния водач. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено наличието на осъществено противоправно деяние извършено от водачът на лек автомобил БМВ 316 – Г.С.Г., нарушил правилата за движение по пътищата като не пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклет и е навлязъл в опасната му зона за спиране. Налице е нарушение на чл. 5, ал.2, т.1 и чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, чл.50, ал.1 от ЗДВП.

 Установява се за ищеца да са настъпили неимуществени вреди вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие, изразяващи се в болки и страдания. Не е оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникнало задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

По делото не е спорно, че е налице договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което, искът с пр.кв. чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря за претърпените от ищеца вреди.

При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11,  според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но съЗ.аващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.

С оглед изложеното, съгласно чл.51, вр. чл.52 от ЗЗД, на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съдът по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 30000лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания – счупване многофрагментно на долния край на лъчевата кост в ляво вътреставно закрито/лява китка/ и абрис/откъс/ от стилоидния израстък на лява лакътна кост, абрис/откъс/ от върха на главата на лявата малкопищялна кост - с авулзионна увреда на латералния колатерал/външна връзка, лява коленна става/, лекувани с мека имобилизация, контузия на дясното коляно, охлузвания на кожата по лактите, претърпяната оперативна интервенция, общият възстановителен период от 4-5 месеца, обстоятелството, че ищецът е изпитвал трайно затруднение при движението на горен ляв крайник за период от порядъка на 4-5 месеца, а след оперативното лечение, във връзка с едновременната имобилизация на ляв горен и долен крайник се е нуждаел от чужда помощ в самообслужването в рамките на около месец. В същото време, при определяне на справедливото обезщетение, съдът съобрази, че при ищеца липсват данни за остатъчни явления водещи да инвалидизиране или функционален  дефицит на увредените крайници като оЗ.равителния период е приключил. Съобразявайки горните мотиви, възрастта на пострадалия към датата на произшествието/34години-активна трудоспособна възраст, препятствана по причина на инцидента/, презумптивното негативно  психично отражение от реализирания деликт  върху пострадалия и лимитите на застрахователната отговорност за релевирания период и икономическата конюнктура в страната към датата на застрахователното събитие, съдът определи горния размер на обезщетение за неимуществени вреди.

Основателно е възражението на ответника за съпричиняване съобразно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За установено съдът намира извършено нарушение от пострадалия на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, който, както се установява от заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, се е движил със скорост от 62 км./ч., по-висока от максимално допустимата за района на ПТП от 50 км./ч., като по този начин е допринесъл за увеличаване на неимуществените вреди при  настъпване на процесното ПТП. Тъй като съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза водачът на мотоциклета е имал възможност да предотврати произшествието, чрез аварийно спиране при възникналата опасност за движението, в случай, че се е движил със скорост в рамките на максимално разрешената за района /48,7км.ч./, то настоящия състав намира, че  поведението на пострадалия е допринесло за увеличаване на вредоносния резултат като е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗ.. Съпричиняването настоящият състав определя на 20%, с оглед значимостта на нарушението и степента, с която пострадалия е допринесъл за настъпване на вредоносния разултат. Съобразявайки процента на съпричиняване се следва обезщетение за неимуществени вреди  в размер на 24000,00лв., в който размер исковата претенция е основателна и следва да бъде отхвърлена за разликата до предявения размер от 50000,00лв. като неоснователна.

Съдът намира за установени и претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 1175.20 лв., изразяващи се в разходи за лечение - заключваща плака за дист.радиус с комплект винтове и потребителска такса, които предвид заключението на съдебномедицИ.ката експертиза са в причинна връзка с  пътнотранспортното произшествие. Възражението за съпричиняване релевирано от ответника е относимо само към претенцията за обезщетение на неимуществени вреди, тъй като нарушението на правилата за движение по пътищата е във връзка с реализирането на телесни увреждания.

Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава, считано от по-ранния момент от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В конкретния случай законна лихва се следва от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. С оглед датата на молбата, депозирана пред ответника - 08,05,2017 г., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи считано от 09.08.2017г. Ето защо исковата претенция за обезщетението за забава от 11,04,2017 до 08,08,2017г. е неоснователна. Законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди се дължи от датата на извършване на разходите или 15,04,2017год.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на 1196,20лв., от които 1010,00лв.- държавна такса и 186,20лв. от общо 380,00лв. – депозити за СЕ.

На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца разноски не се дължат, тъй като не са извършени, включително за адв.хонорар.

На основание чл. 78, ал. 3 на ответното дружество се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция, които съдът намира за доказани в размер на 1615,00лв. от общо 3230,00лв., от които 3000,00лв.-адв. възнаграждение, 180,00лв.-СЕ  и 50,00лв. свидетел.

 

Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес: *** да заплати на С.Н.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 508 на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 24000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 11,04,2017год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 09,08,2017г. до окончателното изплащане на вземанията като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над 24000,00лв. до пълния предявен размер от 50000,00 лв., както и претенцията за законна лихва за периода от 11,04,2017год. до 08,08,2017 г. като неоснователна.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес: *** да заплати на С.Н.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 508 на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 1175,20лв., обезщетение за имуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 11,04,2017год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 15,04,2017г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва за периода от 11,04,2017год. до 14,04,2017 г. като неоснователна.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд, на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1196,20лв. - разноски по делото.

ОСЪЖДА С.Н.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 508 да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******,  на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1615,00лв – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                          СЪДИЯ: