О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ …………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 198 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на член 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 10706/30.04.2020г.,
подадена от С.К.М.,
чрез адв. С.В., в която е обективирано
искане за изменение в частта за разноските на Решение № 404/11.03.2020 г. по настоящото дело, като бъдат
присъдени в пълен размер претендираните от молителя
такива, съобразно списък по член 80 от ГПК. В молбата се излага становище, че с
Определение от 24.09.2020 г., постановено по гр. д. № 12485/2019 г. по описа на
ВРС, съдът е приел за разглеждане в едно производство два отделни иска с правни основания член 124, алинея 1 от ГПК и
материален интерес в размер на 2840.40
лв. и 8701.10 лв., по всеки от които се дължат разноски.
В срока по член 248, алинея 2 от ГПК, насрещната страна
„Енерго – Про продажби“ АД, чрез адв.
Николай Банков, изразява
становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за
разноските е заявена в законоустановения срок и
изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу решение № 5306 от 28.11.2019
г., постановено по гр.д.№ 12485 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна,
седми състав, с което на основание член 124, алинея 1 от ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че С.К.М. не дължи на въззивника сумата от 11 541,50 лева,
от която 8 701,10 лева, представляваща стойност на служебно начислена
електроенергия от 44 017кВтч за минал период 01.07.2018 г.- 28.03.2019 г., и 2
840,40 лева, представляваща стойност на служебно начислена електроенергия от 15 268
кВтч за минал период 29.03.2018 г.- 30.06.2018 г., за
обект на потребление, находящ се в град Д.Ч. - ул. „Б.”
№ 10, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е
издадена фактура № ********** от 08.07.2019 г., както и е осъдено дружеството
да заплати на С.К.М. сумата от 1 371,66 лева, представляваща сторени
по делото пред първа инстанция съдебно- деловодни разноски, на основание член
78, алинея 1 от ГПК.
С Решение № 404/11.03.2020г. ВОС е потвърдил обжалвания
първоинстанционен съдебен акт и е присъдил в полза на
С.К.М. сумата от 876,25 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски пред въззивната инстанция, на основание член
78 от ГПК.
При присъждането на
направените по делото разноски в полза на въззиваемата
страна (ищец), съдът е съобразил представения по делото списък по член 80 ГПК и
договор
за правна защита и съдействие, от който е видно, че С.М. е заплатил на адв. С.В. сума в размер на 1350 лева. В същите е посочено,
че се касае за възнаграждение за процесуално представителство по в. гр. д. №
198/2020 г. по описа на ОС – Варна.
В настоящия случай предмет
на делото са две парични вземания за доставена и ползвана, но незаплатена ел.
енергия в обект на потребление, находящ се в гр. Д.Ч.,
ул. „Б.“ №10 с размери 8701.10 лв. главница за периода 01.07.2018 г. –
28.03.2019 г. и 2840.40 лв. за периода 29.03.2018 г. – 30.06.2018 г., начислени
с фактура от 08.07.2019 г. В тази връзка
възражението на жалбоподателя за две самостоятелни искови претенции съставът
намира за неоснователно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че се
претендират вземания, основани на общ правопораждащ
факт – извършена проверка на СТИ, изготвена експертиза от БИМ и начисляване на
задължение в общ размер на 11 541.50 лева с една фактура.
Направеното от въззивната страна възражение по реда на член 78, алинея 5
ГПК е възприето за основателно, с оглед размера на адвокатското възнаграждение,
предвиден в член 7, алинея 2, точка 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /876.25 лева при материален интерес в размер от
11541,50 лева/ и фактическата и правна сложност на спора.
Молбата по член 248 от ГПК е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното,
съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 10706/30.04.2020г.,
подадена от С.К.М.,
чрез адв. С.В., в която е обективирано
искане по реда на чл. 248 от ГПК за
изменение в частта за разноските на Решение № 404/11.03.2020г., постановено по в. гр. дело № 198/2020
г. по описа на ВОС.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.