Решение по дело №79/2018 на Районен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

         № 1467                    26.04.2018г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА- ТОЧЕВСКА

 

 

при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 79 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът „Мобилтел” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от А. В. Д. и М. М., м. г., ЛНЧ ****** - заедно, чрез п. си адвокат В.Г., е предявил против С.А.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9907/ 18.10.2017 г., по частно гр. дело № 16368/ 2017 г. на ПРС, XXI гр. с-в, парични суми: 163,11 лева - главница, дължима за предоставени и ползвани далекосъобщителни услуги за отчетен период 14.09.2014 г. – 13.03.2015 г. по договор от 22.09.2010 г., предсрочно прекратен, за която са издадени фактури – на 17.10.2014 г. за 13,20 лева, на 19.11.2014 г. за 14,89 лева, на 19.12.2014 г. на 14,89 лева, на 16.01.2015 г. за 14,89 лева, на 17.02.2015 г. за 14,89 лева и на 17.03.2015 г. за 90,35 лева и 479,80 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение, за отчетен период 14.12.2014 г. – 13.01.2015 г., за която са издадени фактури – на 22.01.2015 г. за 14,76 лева, на 22.01.2015 г. за 166 лева и на 22.01.2015 г. за 299,04 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.10.2017 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 25 лева- внесена държавна такса и 180 лева– платено адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор с индивидуален потребителски номер М*** и ID***, по който на ответника били предоставяни комплексни услуги за пренос на данни за телефон с номер *** за срок от 24 месеца. Абонатът в последствие новирал договора, като избрал нов тарифен план, подписал и договор за лизинг, по който получил устройство на изплащане, добавил и нови услуги, като винаги подписвал съответните приложения, свързани с новите договорки. На 21.05.2014 г. ответникът подписал и заявление за прекратяване на договора, като едновременно с това подписал ново приложение за нов тарифен план за мобилен интернет. Според чл. 26 от ОУ на ищеца заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечни фактури, издавани на името на абоната, като неполучаването им не освобождавало от задължението за заплащане на начислените суми. По процесния договор били издадени общо 9 броя фактури, като предвид неизпълнение на задълженията на абоната, операторът едностранно прекратил договора и начислил неустойка в тази връзка. Дължимата от абоната сума включвала потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги на стойност 163, 11 лева, както и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 479, 80 лева. Клаузата за неустойка била предвидена в ОУ- чл. 54, като такава била начислена поради неизплащане на дължимите суми от абоната за потребените услуги в срок. ОУ представлявали неразделна част от договора и обвързвали страните от момента на подписването му. В тази връзка от ответника се търсели съответните суми, за които вече била издадена заповед за изпълнение, но предвид подаденото възражение, се предявявал настоящият установителен иск. Претендират се и разноските в процеса.

В срокът за отговор ответникът не е депозирал такъв, като в с.з. страната не се явява, не се представлява и не взема становище по спора.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 9907/ 18.10.2017 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 16368/ 2017 г. на ПРС, XXI гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 163,11 лева- главница, дължима за предоставени и ползвани далекосъобщителни услуги за отчетен период 14.09.2014 г. – 13.03.2015 г. по договор от 22.09.2010 г., предсрочно прекратен, за която са издадени фактури – на 17.10.2014 г. за 13,20 лева, на 19.11.2014 г. за 14,89 лева, на 19.12.2014 г. на 14,89 лева, на 16.01.2015 г. за 14,89 лева, на 17.02.2015 г. за 14,89 лева и на 17.03.2015 г. за 90,35 лева; 479,80 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение, за отчетен период 14.12.2014 г. – 13.01.2015 г., за която са издадени фактури – на 22.01.2015 г. за 14,76 лева, на 22.01.2015 г. за 166 лева и на 22.01.2015 г. за 299,04 лева; 40,90 лева - обезщетение за забава върху главницата, за която е издадена фактура на 17.03.2015 г. за периода 07.04.2015 г. – 25.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.10.2017 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 25 лева- за държавна такса и 180 лева  – платено адвокатско възнаграждение.

Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Като писмени доказателства по делото са приети сключените между страните договори и приложенията към тях, както и издадените по тях фактури.

При така събраните доказателства съдът намира исковите претенции за доказани по основание и размер, по следните съображения:

По делото е безспорно обстоятелството, че е налице валидно възникнало правоотношение по договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги, както и по договори за лизинг, поради което за всяка от страните възникват съответните задължения по тези облигационни връзки. Доколкото и общите условия на о. са неразделна част от договора, разписаните в тях норми също пораждат задължения за страните за изпълнението им и съответно влекат неблагоприятни последици при неспазването им. В този смисъл ответникът има задължението да заплаща цената за предоставените му услуги, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото въобще не се ангажират писмени доказателства за погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура и приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и стойността на ползваните услуги по договора, като липсата на доказано изпълнение от страна на абоната е предпоставка за уважаване на иска за осъждане на ответника да заплати ползваните услуги.

По отношение на претенцията за неустойка, следва да се посочи, че такава е начислена предвид неизпълнението на абоната да заплати в срок ползваните услуги, като в ОУ на о. в подобна хипотеза е предвидена възможността за ищеца едностранно да прекрати договора между страните и да определи неустойка. За развалянето не се предвижда специална форма за валидност, доколкото то настъпва предвид неизпълнение на задължението на абоната да заплати в срок цената на предоставените му услуги. В тази връзка след като е изпълнен фактическият състав на неизпълнението по договора, неизправната страна следва да понесе неблагоприятните последици от своето поведение, а оттук- и този втори иск се явява основателен.

По отношение на размера на претенциите, същите са доказани според представените фактури, в които се съдържат данни за неплатените по договора суми, като тези документи не са оспорени, а и не се представят доказателства за недължимост на въпросните суми на друго основание. В този смисъл следва да се приеме, че претенцията е основателна и така в полза на ищеца съществува вземане, установено в предходно проведеното заповедно производство.

Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били присъдени със заповедта в претендираните размери – 25 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса и 180 лева (сто и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца изцяло, тъй като с поведението си, депозирайки възражение срещу заповедта, ответникът е станал повод за завеждане на делото.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 75  лева (седемдесет и пет лева) - довнесена държавна такса, и 180 лева (сто и осемдесет лева) – претендирано адвокатско възнаграждение, което е заплатено, видно от договора на л. 6 от делото.

 

Така мотивиран, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Мобилтел” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от А. В. Д. и М. М., м. г., ЛНЧ ****** - заедно, представлявано от п. адв. В.Г., и Д. М. Б., ЕГН: **********,***, че С.А.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Мобилтел” ЕАД, с ЕИК *********, следните суми: сумата от 163,11 лева (сто шестдесет и три лева и единадесет стотинки) - главница, дължима за предоставени и ползвани далекосъобщителни услуги за отчетен период 14.09.2014 г. – 13.03.2015 г. по договор от 22.09.2010 г., предсрочно прекратен, за която са издадени фактури – на 17.10.2014 г. за 13,20 лева, на 19.11.2014 г. за 14,89 лева, на 19.12.2014 г. на 14,89 лева, на 16.01.2015 г. за 14,89 лева, на 17.02.2015 г. за 14,89 лева и на 17.03.2015 г. за 90,35 лева, както и сумата от 479,80 лева (четиристотин седемдесет и девет лева и осемдесет стотинки)- неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение, за отчетен период 14.12.2014 г. – 13.01.2015 г., за която са издадени фактури – на 22.01.2015 г. за 14,76 лева, на 22.01.2015 г. за 166 лева и на 22.01.2015 г. за 299,04 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.10.2017 г. до окончателното погасяване, за заплащане на които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9907/ 18.10.2017 г., постановена по частно гр. дело № 16368/ 2017 г. по описа на ПРС, XXI-ви гр. с-в.

 

ОСЪЖДА С.А.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Мобилтел” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от А. В. Д. и М. М., м. г., ЛНЧ ****** – заедно, чрез п. адв. В.Г., следните суми: сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса в заповедното производство, 180 лева (сто и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 75  лева (седемдесет и пет лева) - довнесена държавна такса в исковото производство, и 180 лева (сто и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение в исковото производство.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

Вярно с оргинала!ВГ