О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 02.01.2020г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪД, II - ри състав, в закрито заседание на втори януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДИМЧО ГЕОРГИЕВ
2.
ПЕТЯ КОЛЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Вълева въззивно наказателно частно дело номер 645 по описа за 2019
година за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава XXIІ от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение от 11.12.2019г.,
постановено по н.о.х.д. №3298/2017г. по описа на СНС, 2-ри състав, с което по
реда на чл. 270, ал. 1 и 2 от НПК е изменена мярката за неотклонение „Задържане
под стража“, прилагана спрямо подсъдимия Т.С..
Срещу определението са постъпил частен
протест, в който са развити доводи за неправилност на определението. Поддържа
се, че деянията на подс. С. са изключително тежки престъпления, извършени
против едни от най – значимите правно – защитени блага и с оглед обстоятелството,
че подсъдимият не е бил обективно принуден да ги осъществи под страх от
непосредствена лична увреда, индицират изключително висока степен на обществена
опасност на дееца и опасност от извършване на престъпление. Претендира се отмяна
на атакуваното определение и потвърждаване на взетата спрямо подс. С. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Защитникът на подс. Т.С. – адв. Д.Г. е
депозирал възражение, с което е мотивирал аргументи за правилност на
атакуваното определение.
Съдът, след като се запозна с
доводите в частния протест и възражението и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Частния протест е подаден в срока
по чл. 342, ал. 1 от НПК срещу подлежащ на атакуване съдебен акт и е
процесуално допустим.
Разгледан по същество същият е основателен.
С оспореното определение, постановено
в открито съдебно заседание на 11.12.2019г. по реда на чл. 270 от НПК, мнозинството
на съдебния състав е уважило молбата за изменение на мярка за неотклонение
„Задържане под стража” прилагана спрямо на подсъдимия С., като я е редуцирало в
по – леката по вид „Домашен арест“. Съдията – докладчик по делото е подписал
определението с особено мнение, като е изложил съображения за отсъствие на
предпоставките за облекчаване на процесуалното положение на подс. С.. Съдията –
докладчик се е позовал на сложността на делото, предопределена от числеността
на подсъдимите – 9 броя и повдигнатите
обвинения на подс. С. – участие в организирана престъпна група по чл. 321, ал.
3, вр. ал. 2 от НК и квалифицирано убийство по чл. 116, ал. 1, т.6 и т. 10, вр.
чл. 115 от НК. По натам съдията – докладчик се е аргументирал с предходното
произнасяне на въззивната инстанция по същия въпрос, сторено с определение от 25.11.2019г.
по в.н.ч.д. №592/2019г. по описа на АСНС.
Настоящият въззивен състав се
солидаризира с позицията на съдията – докладчик, на когото е разпределено първоинстанционното
съдебно производство. Едва 11 дни преди постановяване на проверяваното определение,
въззивният съд е изложил своето виждане за съществуването на сериозен риск от извършване
на престъпление. В рамките на тези 11 дни не са настъпили нови обстоятелства, значими
за разглеждания въпрос. Постановеното решение по преюдициално дело № С – 653/19
PPU няма стойност на ново възникнало
обстоятелство по смисъла на чл. 270, ал. 1 от НПК, понеже с него е постановено,
че чл. 6 от Директива /ЕС/ 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9
март 2016г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност
и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното
производство и членове 6 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз
не са приложими към националния закон, който обуславя освобождаването на задържано
под стража лице от това да докаже наличието на нови обстоятелства, даващи
основание за неговото освобождаване. В казуса подобни нови обстоятелства не са
налице. Единствения нов фактор е изтеклия времеви период от 11 дни. Очевидно
същият е пренебрежително малък и не налага ревизия на оспорената мярка за
неотклонение, наложена на подс. С.. Последният е предаден на съд с обвинения за
участие в организирана престъпна група по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК и
убийство по чл. 116, ал. 1, т.6 и т. 10, вр. чл. 115 от НК. Многообразието на
обвиненията, тежестта на наказанията, обществената им неприемливост и
твърдените от прокуратурата обстоятелства, съпътстващи престъплението по чл.
116, ал. 1, т. 6 и т.10 от НК – на публично място, в присъствието на множество
хора и с употреба на огнестрелно оръжие правят несъмнен риска от извършване на
престъпление. Той не е неутрализиран в резултат на изтеклия период на
ограничаване правото на свободно предвижване. В тази посока от значение са и
усилията на първостепенния съд за своевременното приключване на делото,
изразени в ритмичното насрочване на съдебни заседания.
Предвид горното съдът счита, че
частния протест е основателен. Определението е неправилно, поради което следва
да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което молбата за
изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“, наложена на подсъдимия
Т.С. бъде отхвърлена, като неоснователна.
Водим от
изложените съображения и на основание чл.345 от НПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 11.12.2019г., постановено по
н.о.х.д. №3298/2017г. по описа на СНС, 2-ри състав, с което по реда на чл. 270,
ал. 1 и 2 от НПК е изменена мярката за неотклонение прилагана спрямо подсъдимия
Т.С. от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, като вместо това
ОСТАВЯ без
уважение молбата за изменение на мярката
за неотклонение „Задържане под стража“, наложена на подсъдимия Т.С..
Определението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.