Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Плевен,
02.08.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав в
публично заседание проведено на 08.07.2021г.
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6957 по описа на съда за 2020г., въз основа на данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Искове
с правно основание чл. 415 от ГПК.
Ищецът
***, е предявил против Л.М.Г., ЕГН **********, искове за признаване за
установено спрямо ответника на основание чл.415 ал.1 от ГПК, че дължи на ищеца
сумата от 2633.75 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 09.09.2020г.
до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че вземането произтича от
неизпълнение по Договор за лизинг с предпочетен номер ***; Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Договор
за лизинг към него; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и
Договор за лизинг към него. Сочи се, че вземанията са начислени в 4 бр.
фактури, включващи задължения по различните договори, за незаплатени далекосъобщителни
услуги в това число абонаментни такси, услуги, лизингови вноски и неустойки.
Сочи се, че е образувано заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и че
издадената заповед за изпълнение връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, обуславящо воденето на исковото производство. Претендират се разноски. .
Ответникът,
чрез назначения му особен представител, оспорва исковете, твърди се
недопустимост на осъдителни искове, каквито обаче в случая няма предявени.
Твърди се липса на покритие на претенциите по всеки от договорите с посоченото
във фактурите, твърди се липса на търсене на ответницата за връщане на
устройствата и за разваляне на договорите поради неизпълнение. Възразено е конкретно по всяка една от претенциите, възразено е, че неустойките са прекомерни.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери
за установено следното: Със Заповед № 2470/10.09.2020г. по ч.гр.д.№ 4523/2020г.
на ПлРС, съдът е разпоредил Л.М.Г., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 2633.75 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 09.09.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и деловодни разноски в размер на 52.68 лева за държавна такса и
386.62 лева за адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и съдът е указал на заявителя – “Т.Б.” ЕАД да
подаде в едномесечен установителен иск за дължимостта на посочената в заповедта
сума. Такъв е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото производство
по чл. 415 от ГПК.
Видно
от представените от ищеца доказателства в кориците на ч.гр.д.№ 4523/2020г. на ПлРС, между страните са съществували сключени общо 7 броя
договори - договор за мобилни услуги от 22.01.2016г., допълнителни споразумения
от 24.08.2016г., 12.06.2018г., последно допълнително споразумение от 09.07.2018г.
и договори за лизинг на мобилни устройства ***,
от датите на сключване на допълнителните споразумения. Ищецът е изпълнил
задълженията си по тези договори, видно от приложените справки за общо
потребление на гърба на всяка от приложените по делото фактури за отчетни
периоди от 01.06.2018г. до 01.09.2018г. Незаплащането на сумите по всяка от
фактурите от страна на ответника е видно от отбелязването във всяка следваща
такава, напр. сумата 99.84лв. от фактурата от 01.07.2018г. е включена като
баланс от предходен период във фактурата от 01.08.2018г. и т.н. Ответникът не
твърди или доказва плащане по тези фактури, което сочи, че е било налице неизпълнение
от негова страна на договорните му задължения. В т.3 от последното допълнително
споразумение по договора за мобилни услуги, страните са уговорили, че в случай
на прекратяване на договора по вина на потребителя или при нарушение на
задълженията му, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималния размер не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти. В членове 11 ал. 2 от договорите за лизинг
също е уговорена неустойка при разваляне на договора по вина на лизингополучателя в размер на неплатените и оставащи
лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в писмения договор. Цените
на абонамента и устройството са посочени в приложените договори.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното: С представените и неоспорени от страните Договори за мобилни услуги от
22.01.2016г., 24.08.2016г., 12.06.2018г. и 09.07.2018г. и договори за лизинг от
същите дати, се доказа безспорно наличието на облигационна връзка между ищеца и
ответника по договор за услуги и договор за лизинг. С представените четири бр.
фактури за начисляване на месечни абонаментни вноски и услуги ищецът доказа
както своето изпълнение по договорите, така и неизпълнението на ответника за
заплащане на задълженията му – във всяка от фактурите е било отбелязвано
неплащането на предходната такава. Тези обстоятелства сочат, че е налице основанието - неизпълнение,
за начисляване на предвидените в двата вида договори неустойки за предсрочно
прекратяване, възлизащи по договорите за услуги на 68.60 лв. и 62.46лв., а по
договорите за лизинг – на 13.78 лв. за устройството ***; 1406.16лв. за устройството ***, 557.29лв. за устройството ***. Възражението
на представителя на ответника за прекомерност на претендираните
неустойки е неоснователно – прекомерност на обезпечителната, обезщетителна и наказателна функция на така уговорената
неустойка би била налице, ако договорите бяха изпълнявани, а е налице
неизпълнение в договорните задължения на ответника още към датата на
сключването на последните договори между страните -09.07.2018г., доколкото
началния месец на неизпълниние е именно месец юли 2018г.,
същевременно претърпените вреди за ищеца са лишаване от абонат и физически от
мобилно устройство, поради което лизинговите вноски до края на договора и
тримесечните абонаменти, не се явяват прекомерни спрямо вредите на ищеца.
Поради
горното, съдът намира, че претенцията на ищеца в размер на общо 2633.75 лв., включваща
всички задължения по договорите, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.09.2020г.
до окончателното изплащане на сумата, се явява доказана и следва да се уважи.
Съобразно
изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца, съдът съобразява следното:
Общо направените разноски на ищеца са в размер на 882.04лв.: 52.68лв. – ДТ, 414.36лв.
– адвокатско възнаграждение и 415.00лв. - внесен депозит за особен представител
на ответника, които следва да бъдат присъдени изцяло. Съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски съобразно уважената част от исковете, които се изчисляват в размер на 438.70лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с
чл. 124 от ГПК, ЧЕ Л.М.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ на кредитора “Т.Б.” ЕАД, ***, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ***, сумата общо в размер на 2633.75 лв., представляваща задължения
по договори за мобилни услуги и лизинг от 22.01.2016г., 24.08.2016г.,
12.06.2018г. и 09.07.2018г., за незаплатени далекосъобщителни услуги в т.ч.
абонаментни такси, услуги, лизингови вноски и неустойки, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
09.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение № 2470/10.09.2020г. по ч.гр.д.№
4523/2020г. на ПлРС.
ОСЪЖДА
Л.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА “Т.Б.” ЕАД, ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
разноски по исковото производство в размер на 882.04лв. и разноски по ч.гр.д. №
4523/2020г. на ПлРС, в размер на 438.70лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: