№ 2235
гр. София, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110138080 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
С В,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление С и 3,представлявано от
В Т,против С. К. М.,ЕГН **********,с адрес С,с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на
ищеца в размер от 834,50 лева главница за вода и предоставени ВиК услуги за
периода 09.10.2017 г. до 07.11.2021 г.,както и в размер от 238,87 лева
мораторна лихва за периода 09.11.2017 г. до 07.11.2021 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на вода за имот в Б,при което
ответницата М. е задължена да заплаща стойността на доставена вода и
предоставени ВиК услуги. Поддържа се,че за процесния период ответницата е
допуснала неизпълнение на своите договорни задължения и незаплатената
главница възлиза на 834,50 лева. С оглед това,че цената не е заплатена в срок
ищецът претендира мораторна лихва в размер от 238,87 лева. Исковата
претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но предвид подадено възражение срещу издадената
заповед за изпълнение е налице интерес от предявяване на установителната
искова претенция. Ищецът моли съда да уважи предявените искове.
Ответницата С. К. М. не е подала писмен отговор,а във възражението по
чл.414 от ГПК изразява становище,че не дължи претендираните парични
суми. Моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
1
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК С В претендира от С. К. М.
сумите от 834,50 лева главница за периода 09.10.2017 г. до 07.11.2017 г. и
238,87 лева мораторна лихва за периода 09.11.2017 г. до 07.11.2021 г.,ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 21574/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са карнети относно реализирани отчети за клиент 1082738
С. К. М. за имот в Б.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че в имота са монтирани и е отчитано потребление
от четири водомера,начисленото потребление в процесния имот е 536 куб.м.
и 190,717 куб.м. общо потребление. Общата стойност на задължението по
фактури възлиза на 1841,75 лева като са прилагани утвърдените с решения на
КЕВР цени,реализирани са плащания в общ размер от 1858,50 лева,с които са
погасени задължения преди процесния период,както и задължения за
процесния период в размер от 1023,03 лева главница и 5,47 лева мораторна
лихва. От експертното заключение се установява,че неиздължената главница
възлиза на 818,72 лева,а мораторната лихва върху всяко задължение,считано
от деня,следващ падежа до 07.11.2021 г. възлиза на 180,66 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу издадената заповед за
изпълнение е постъпило възражение. Това означава,че този иск има
предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на
доказване същото вземане – на посоченото основание и в претендирания
размер,за което е издадена заповед за изпълнение. В настоящия случай следва
да бъде проведено доказване,че съществува договорно правоотношение
относно доставка и продажба на вода и ВиК услуги,да бъде доказано
доставеното количество вода и предоставени услуги,да бъде установено
вземането по размер,а в тежест на ответната страна е да проведе доказване,че
е изпълнила точно своите договорни задължения или са налице
обстоятелства,изключващи дължимост на паричните суми. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано
от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен
на 26.04.2023 г.
Софийският районен съд намира,че при съобразяване събраните по
делото доказателства и с оглед становищата на страните се явява доказано,че
между страните съществува договорно правоотношение,в която насока съдът
отчете представените писмени доказателства,от които се установява,че
партидата за процесния имот е открита на името на ответницата С. М.,както и
взе предвид,че ответницата М. признава,че е собственик на имота,в който е
2
доставяна вода. С оглед това,че ответницата М. е собственик на имота и
партидата за имота е открита на нейно име,относно които обстоятелства
страните не спорят,съдът счита,че следва да бъде възприето,че договорно
правоотношение между страните съществува. Отделно от това,следва да бъде
отчетено,че спорът между страните не е концентриран относно това дали
договор съществува,а оспорванията на ответницата С. М. се отнасят до
начислените суми за вода и ВиК услуги,относно които ответницата изразява
несъгласие. Договорното правоотношение за доставка и продажба на вода и
предоставяне на ВиК услуги се реализира при съобразяване общите условия
на дружеството доставчик,тъй като страните не твърдят да са уговорили
индивидуални условия,различни от общите условия. За да бъде изпълнението
на задължението за заплащане цената на вода и ВиК услуги
точно,необходимо е цената да бъде заплатена в уговорения според общите
условия срок,а именно тридесет дни от издаване на фактурата. Доказването
факта на плащане цената на доставена вода и предоставени ВиК услуги е
възложено в тежест на ответната страна,тъй като страната потребител на вода
и ВиК услуги следва да установи точното изпълнение на своите задължения.
В хода на производството ответницата М. не е доказала да е изпълнила точно
своите договорни задължения,поради което предявеният иск се явява доказан
по основание,а по размер – за сумата от 818,72 лева,представляваща
неиздължена главница според заключението по съдебно-счетоводната
експертиза,а за разликата над 818,72 лева до пълния претендиран размер от
834,50 лева искът подлежи на отхвърляне като недоказан. Неоснователен се
явява доводът на ответницата М.,че начислената стойност на вода и ВиК
услуги от общо потребление надвишава потреблението,отчетено от
индивидуалните водомери в имота,тъй като индивидуалното потребление е
536 куб.м.,докато общото потребление – 190,717 куб.м. Макар ответницата
М. да изразява несъгласие относно начисляване на количества за вода от
общо потребление,следва да бъде отчетено,че възможност за ВиК оператора
да начислява такива количества е изрично регламентирана съгласно чл.25,ал.2
и ал.3 от общите условия на дружеството доставчик. Предвид това,че общите
условия уреждат правата и задълженията на доставчика и на потребителя и
като взе предвид,че общите условия уреждат право на доставчика да
резпределя количества вода от общо потребление – разликата между
отчетените количества от общия водомер спрямо количествата вода от
индивидуалните водомери и начислените количества вода за
потребители,които не са поставили водомер,която разлика се разпределя
пропорционално на отчетените количества вода от отделните
потребители,исковата претенция в частта за сумата от 818,72 лева е доказана
по основание и по размер и подлежи на уважаване. Софийският районен съд
намира,че не може да бъде разгледано формулираното от ответната страна
възражение за настъпила погасителна давност,тъй като не е заявено
своевременно. Погасителната давност не се прилага служебно,а за да бъде
разгледан въпросът дали вземане е погасено по давност е необходимо
страната длъжник да се позове на погасителна давност. С оглед
регламентираните в чл.131 и чл.133 от ГПК права за ответника ответникът
следва да релевира най-късно до крайния срок за подаване на отговор
възражението си за настъпила погасителна давност. В настоящия случай във
възражението по чл.414 от ГПК страната не се е позовала на настъпила
3
погасителна давност,а същевременно ответницата не е подала писмен
отговор. С изтичането на срока за подаване на писмен отговор е преклудирана
възможността на ответницата М. да се позовава на настъпила давност,поради
което заявеното за първи път в открито съдебно заседание възражение за
давност не може да бъде разгледано по същество. Така мотивиран,съдът
приема,че искът за главница следва да бъде уважен за сумата от 818,72 лева и
да бъде отхвърлен за разликата над 818,72 лева до пълния претендиран размер
от 834,50 лева искът подлежи на отхвърляне.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена,при което за
периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на
обезщетение за забава. Когато задължението има падеж или срок,считано от
деня,следващ падежната дата или последния ден от срока длъжникът
отговаря за заплащане на мораторна лихва,а ако задължението няма падеж
или срок,за да бъде поставен длъжникът в забава е необходимо да му бъде
отправена покана. Съгласно чл.33,ал.2 от общите условия на дружеството
ищец потребителят заплаща количеството вода в тридесетдневен срок от
датата на фактуриране. Това означава,че задължението за заплащане на вода
има определен срок,респективно в изтичането на срока длъжникът изпада в
забава. С оглед това,че ответницата М. е допуснала неточно изпълнение във
времево отношение и са налице неизплатени задължения за вода ответницата
отговаря и за заплащане на мораторна лихва. Софийският районен съд
счита,че исковата претенция за мораторна лихва подлежи на уважаване за
сумата от 180,66 лева при съобразяване със заключението по съдебно-
счетоводната експертиза,а за разликата до пълния предявен размер от ищеца
от 238,87 лева искът подлежи на отхвърляне като недоказан.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 69,75 лева за заповедното производство и
в размер от 488,25 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на С. К.
М.,ЕГН **********,с адрес С,че съществува вземане на С В,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление С и 3,представлявано от В Т,в размер от
818,72 лева ( осемстотин и осемнадесет лева седемдесет и две стотинки )
главница за вода и ВиК услуги за периода 09.10.2017 г. до 07.11.2021 г., в
размер от 180,66 лева ( сто и осемдесет лева шестдесет и шест стотинки )
мораторна лихва за периода 09.11.2017 г. до 07.11.2021 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 26.04.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 21574/2023 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска в частта за разликата над 818,72 лева до пълния претендиран
размер от 834,50 лева главница и в частта за разликата над 180,66 лева до
4
пълния претендиран размер от 238,87 лева мораторна лихва.
ОСЪЖДА С. К. М.,ЕГН **********,с адрес С да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на С В,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление С и 3,представлявано от В Т сумата от 69,75 лева ( шестдесет и
девет лева седемдесет и пет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и в размер от
488,25 лева ( четиристотин осемдесет и осем лева двадесет и пет стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5