СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Елеонора Г., разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно гражданско дело № 6477 по описа на съда за 2018 г. и взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 288795 от 08.12.2017 г., постановено по гр.д. № 12208/2015 г. по
описа на СРС, ГО, 82 състав, е признато за установено по отношение на А.М.М. и Т.М.
С., че А.Г.С.-Н., Н.Д.Д., Б.Н.Д. и Н.Н.Д. са съсобственици на цялото избено
помещение в новата пристроена част на къщата, находяща се в гр. София, ул. „********, със застроена площ на пристроената част,
включително стълбищната клетка, от 48,33 кв.м., и застроена площ на избеното
помещение в пристроената част, с включените в него коридор, мазетата и санитарен
възел около 40,45 кв.м., при граници: стълбищна клетка, ул. „********”, двор,
старо същестуващо мазе на стария източен близнак и двор и са осъдени А.М.М. и Т.М.
С. на основание
чл. 108 от ЗС да предадат владението върху горепосочения имот на ищците А.Г.С.-Н.,
Н.Д.Д., Б.Н.Д. и Н.Н.Д., както и ответниците А.М.М. и Т.М. С. да преустановят
възпрепятстването на достъпа до избените помещения, разположени на приземния
етаж на новата пристроена част на къщата в гр. София, ул. „********, при
граници: стълбищна клетка, ул. „********”, двор, старо същестуващо мазе на
стария източен близнак и двор като премахнат всички заграждения и врати в
избените помещения, както и да премахнат изградената в същото избено помещение
баня с тоалетна.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответниците
А.М.М. и Т.М. С.. Във
въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното
решение. Излагат се доводи, че от приложените към отговора на исковата молба
нотариални актове се установява, че собственици на процесните избени помещения
са ответниците. Аргументира се, че праводателите на ищците не са имали право на
собственост върху процените помещения, поради което не е настъпил
вещно-прехвърлителния ефект. Позовават се и на придобивна давност. Твърди се,
че не е доказано по делото ответниците да са правили преустройство и не са
извършили нарушение на правото на собсвтвеност по чл. 109 ЗС. Възразява се
врещу кредитирането на свидетелските показания на съпруга на ищцата, като се
твърди, че същият е заинтересован от изхода на делото, както и на свидетеля С.К..
Релевират се доводи, че свидетелят не е въприел пряко фактите, за които
свидетелства, а преразказва какво му е казал един от ищците по делото.
Ответниците по жалбата в
законоустановения срок са депозирали писмен отговор на въззивната жалба, с
който я оспорват като неоснователна.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа страна:
В исковата молба се твърди, че ищците са
собственици на процесните избени помещения. В открито съдебно заседание пред
въззивния съд в присъствието на процесуалния представител на ответниците,
ищците са уточнили исковата си претенция, като са пояснили, че претендират
собственост върху мазе 1 и мазе 2, стълбище, свободна част и коридор, до стена
на старата сграда по схемата, намираща се на л. 49 от въззивното дело. Обосновават,
че от 2011 г. ответниците възпрепятстват достъпа им до техните избени
помещения, като същите са поставили метална врата, от която не им дават ключ и
са извършели преустройство, като са обособили санитарно помещение.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба от товетниците, с който я оспорват като
несонователна. Възразява се, че собственици на процесните избени помещения са
ответниците по делото въз основа на покупко-продажба. Представени са нотариални
актове. Оспорва
се конститутивното действие на нотариален акт № 164, дело № 44586/1997 година,
с твърдения че праводателите на ищците не са притежавали право на собственост
върху избените помещения. Направено е
възражение за изтекла придобивна давност. Твърди се, че от 2003 г. А.М.
упражнява фактическата власт върху избените помещения. Обосновава се, че
ответницата Т. С. е придобила имота посредством давностно владение, като е
присъединила към своето владението на праводателката й Р.П.от 2003 г.
От приетите като писмено доказателство по
делото Нотариален акт за продажба акт № 164 от 16.12.1997 година се установява,
че ищцата А.Г.С.-Н. е придобила по
договор за покупко-пробажда от Б.С. и Г.С.правото на собственост на втори етаж
в източната реална част от триетажна къща- близнак, предсатвляващ самостоятелен
апартамент с площ от 94,34 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от избеното помещение
в новата пристроена част на къщата. От същия нтариален акт е видно, че Б.С. и Г.С.за
продали на сина си Н.Д.Д. – ищец по делото - третия етаж от източната реална
част на триетажната къща близнак, представляващ самостоятелен апартамент със
застроена площ от 94,34 кв.м. и заедно с ½ от избеното помещение в новата пристроена част
на къщата. Не се спори по делото, че Н.Д.Д. е придобил правото на собственост
заедно със своята съпруга, която от приложеното по делото удостоверение за
наследници е видно, че е починала на 05.01.2002 г. и нейни наследници са
съпругът й Н.Д.Д. и децата й Б.Н.Д. и Н.Н.Д.,
които са другите двама ищци по делото. От така установените факти,
първоинстанционния съд правилно е направил извод, че Н.Д.Д., Б.Н.Д. и Н.Н.Д. са съсобственици на третия етаж от
източната реална част на триетажната къща близнак, представляващ самостоятелен
апартамент със застроена площ от 94,34 кв.м. и заедно с ½ от избеното
помещение в новата пристроена част на къщата.
От приетия по делото като писмено
доказателство Нотариален акт № 177, том 90 от 1975 г. се установява, че Б.С. е
дарила на дъщеря си Ю.Д.П.първи етаж с площ от около 75 кв.м в източната реална
част на двуетажната къща-близнак, заедно с избените помещения в тази част на
сградата.
Видно от представения по делото Нотариален
акт № 7, том 1 от 19.01.1999г. Ю.Д.П.е продала на Р.Г.И.първи етаж със застроена
площ 109,49 кв.м. в източната реална част на триетажна къща близнак, заедно с
избените помещения в тази част на сградата. Видно от посоченото в същия
нотариален акт продавачът се легитимира като собственник на продавания от нея
недвижим имот с горецитирания Нотариален акт № 177, том 90 от 1975г. и одобрен
архитектурен проект от 15.10.1980г.
От представения по делото Нотариален акт
№ 2, том 2, дело 164 от 2003г. се установява, че Р.Г.И.продава на ответника А.М.
и на Р.П.първи етаж със застроена площ 109,49 кв.м. в източната реална част на
триетажна къща близнак, заедно с избените помещения в тази част на сградата.
Видно от приетия като писмено
доказателство по делото Нотариален акт № 013, том 1, дело 013/11г. Р.П.продава
на Ц.В.Г.и Е.Г.И.½ ид.ч. от първи етаж със застроена площ 109,49 кв.м. в
източната реална част на триетажна къща близнак, заедно с избените помещения в
тази част на сградата.
От представения по делото Нотариален акт
№ 046, том 1, дело 044/2011г. сеустановява, че Ц.В.Г., съпругата му Б.Й.Г.и Е.Г.И.продават
на ответницата Т.М. С. съсобствената си ½ ид.ч. от първи етаж със застроена
площ 109,49 кв.м. в източната реална част на триетажна къща близнак, заедно с
избените помещения в тази част на сградата.
По делото е представено Решение № 1-34-255/15.01.2012г.
по гр.д. 26534/2011 на СРС, 34 състав, потвърдено с решение от 30.01.2014г. от
СГС , 34 състав по гр.д. 5216/2013г. и влязло в сила, с което ответниците по
настоящото дело А.М.М. и Т.М.
С. са
осъдени на основание чл. 109 от ЗС, по иск, предявен от ищците по настоящото
дело А.Г.С.-Н. и Н.Д.Д.
да
преустановят възпрепятсването на достъпа до избени помещения, находящи се в
приземния етаж на къща в гр. София,
ул. „********
/нова пристроена част/.
От приетото по делото заключение на
Съдебно-техническа ескпертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че съгласно архитектурен проект за жилищна
сграда с издаден за целта Позволителен билет № 186/10.07.1961 г. жилищната
сграда е предвидена на два етажа и в сутерена са предвидени общо 4 броя мазета
– 2 мазета в източната и 2 мазета в западната част на къщата близнак, като има
и две площи, които не се копаят. В район Слатина липсва одобрен архитектурен
проект за пристрояване и надстрояване на жилищната сграда, за който е издаден
Позволителен билет № 88/15.10.1980г. Поради липсата на одобрен архитектурен
проект, при огледа на място от вещото лице е извършено заснемане на помещенията
в сутерена на източната част на триетажната къща-близнак, като вещото лице е
изготвило скица, приложена към заключението, представляваща разпределение на
сутерена на жилищната сграда, като комбинация между първоначалния одобрен
архитектурен проект на двуетажната жилищна сграда и извършеното пристрояване в
източната част. Вещото лице дава заключение, че от двете страни към изградената
първоначално двуетажна къща-близнак е извършено частично пристрояване и
надстрояване на цялата къща с още един етаж, както и че към нея е пристроена
обща застроена площ от около 47,90 кв.м., от които: входна площадка, стълбище,
коридор, тоалетен възел, килер под стълбището, мазе № 1 и мазе № 2. Вещото лице
пояснява, че съгласно първоначалния проект мястото, където е мазе № 5 е
предвидено да не се копае. От заключението се установява, че с оглед датата на
одобрения архитектурен проект – 11.07.1979 г. и Позволителен билет №
88/15.10.1980 г. строителството на пристройката и настройката на източната част
е извършено след 15.10.1980г.
От изслушаната от първоинстанционния съд
съдебно-техническа експертиза се установява, че на входа на стълбищната
площадка към мазето има метална врата, от където се слиза за мазетата. Това
обстоятелство не е и спорно по делото с оглед изявленията на процесуалните
представители на страните в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд.
От показанията на свидетеля Г.Н., съпруг
на ищцата А.Н., които съдът кредитира като последователни, логични, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, след
преценка по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че от октомври или ноември месец 2011 г.
ответниците са затворили достъпа до избените помещения с метална врата по
насилствен начин. Свидетелства, че тази врата е поставена на входната площадка и
затваря стълбището и достъпа да мазетата. Дава показания, че от 2011 г. нямат
достъп до мазетата, в които и той има свои вещи – консерви, зимнина, компресор,
апарат за леене, пещ, полир мотор и рибарски принадлежности и не може да стигне
до тях. Сочи, че и другите ищци нямат достъп до процесните помещения.
Свидетелства, че са искали достъп до мазетата и ключ от металната врата, който
не им е предоставен. Пояснява, че са имали дело през 2011 г. за това.
По делото е разпитан свидетеля К., който
живее на улицата, където се намира процесния имот. Съдът кредитира показанията
му като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото. От показанията на свидетеля се установява,
че къщата е разширена през 1980 г. Свидетелят пояснява, че е запомнил, тъй като
дъщеря му е родена тогава. Дава показания, че през 2011 г. са правили ремонт на
покрива и е закарал работници, когато е научил, че новите собственици от първия
етаж са взели мазетата на К.(Н.Д.Д.) и сестра му (А.Н.), заключили са ги и не
ги пускат там. Искали са да оставят строителни материали там, но ищецът Н.Д.Д.
му е показал, че мазетата са затворени от съседите. Дава показания, че е
заключено и е имало и верига по едно време. Посочва, че е влизал в процесните
мазета през 2007/2008 г. и 2009 г., като описва мазетата, коридора и
разпределението им между ищците. По същия начин са описани в
съдебно-техническата експертиза и показанията на свидетеля Н..
Свидетелката А.дава показания, че
ответницата Т.М. живее в къщата, а ответникът А.М. живее под наем на близо,
като преди това е живял в къщата над 15 години. Заявява, че знае, че докато са
живели в къщата са ползвали мазетата под тях и че ползват всички мазета. Дава
показания, че тя там си държи летните и зимните гуми и често е ходила на гости,
когато е била свидетел как влизат и излизат от мазето и като отива да си вземе
гумите влиза с тях. Посочва, че вътре са няколко помещения. Не знае колко са,
но свидетелства, че е влизала със сигурност в две.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
СРС е бил сезиран с искове с правно
основание чл. 108 и чл. 109 ЗС.
Чрез петиторния иск по чл. 108 ЗС ищецът
иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или
държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното
право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това
установяване да бъде допусната по отношение на ответника, който я владее или държи,
без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт върху
вещта на собственика. Следователно, фактическият състав, при осъществяването на
който възниква материалното притезателно право да се иска предаване
фактическата власт върху вещ на вещноправно основание, включва три юридически
факта – две положителни и една отрицателна материални предпоставки. На ищеца
принадлежи правното задължение да установи, че е титуляр на правото на
собственост върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или държи, а за
да бъде отхвърлен осъдителният иск, на ответника принадлежи процесуалното
задължение (доказателствената тежест) да установи, че упражнява фактическата
власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва
да бъде пълно и главно.
При така установените факти, въззивният
съд споделя правния извод на първоинстанционния, че ищците са придобили на
16.12.1997 г. на основание покупко-продажба на недвижим имот във формата на
нотариален акт правото на собственост върху избеното помещение в новата пристроена
част на къщата, при квоти ½ ид.ч. за първата ищца и на основание
покупко-продажбата и наследствено правоприемство ½ ид.ч. общо за
останалите трима ищци.
Безспорно е по делото и се установява от
свидетелските показания, че ответниците упражняват фактическата власт върху
процесните избени помещения.
Ответниците не доказаха по делото
възражението си в отговора на исковата молба и въззивната жалба, че упражняват
фактическата власт върху същите на вещно право основание – притежавано право на
собственост. От установената фактическа обстановка по делото, въззивният съд
прави правния извод, че избените помещения, които притежават ответниците по
делото са мазе № 3, мазе № 4, мазе № 5 и две мазета без номер по скицата, приложена
към съдебно-техническата експертиза, приета по делото. Притежаваното право на
собственост от ответниците върху мазе № 3, 4 и 5 не е и спорно обстоятелство по
делото. От съвкупния анализ на заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, от която се установи, че спорните избени
помещения – мазе № 1, мазе № 2, коридор, килер и стълбище са построени след
1980 г., доколкото тогава е издаден позволителен билет и вещно-прехвърлителните
сделки, въз основа на които ответниците са придобили апартамент на първия етаж,
„заедно с избените помещения в тази част на сградата”, съдът стига до правния
извод, че ответниците притежават собственост върху всички останали мазета, без
процесните. Този извод следва от обстоятелството, че праводателката на ответниците
Ю.П.е придобила правото на собственост върху апартамента на първия етаж и
избените помещения в тази част на сградата през 1975 г., когато процесните
избени помещения още не са били построени. Доколкото никой не може да прехвърли
права, които не притежава, избените помещения „в тази част на сградата”,
придобити от ответниците през 2003 г. и 2011 г. няма как да включват
построените такива през 1980 г.
Поради изложеното, въззивният съд намира
за правилно решението на първоинстанционния за основателност на предявения по
чл. 108 ЗС иск за собственост.
Софийски градски съд следва да разгледа
и направеното от ответниците своевременно с отговора на исковата молба
възражение за изтекла придобивна давност, въз основа на която същите твърдят,
че са придобили собствеността върху процесните избени помещения. Ищците са
защитили своето право на собственост подавайки иск по чл. 109 ЗС през 2011 г. Спорно
е също обстоятелството дали ответниците упражняват
фактическа власт от 2003 г. Доказателствена тежест да установят това
обстоятелство при условията на пълно и главно доказване носят ответниците. От
свидетелските показания на свидетелката А.не се установява точния период, в
който ответниците са ползвали мазетата, нито тя кога е ходила и е виждала как
излизат и влизат в тях и дали си държи гумите в процесните мазета или в някое
от другите, чиято собственост безспорно е на ответниците. Чрез разпита на
свидетеля К. и фактите, установени от него, че е слизал в посочените мазета
през 2007/2008 г. и 2009 г. ищците успешно провеждат насрещно доказване, че
ответниците не владеят процесния имот преди 2009 г. Безспорно по делото е
обстоятелството, че ответниците упражняват фактическа власт върху процесния
имот от 2011 г. Страните не спорят, че през 2011 г. между тях е възникнал
съдебен спор по чл. 109 ЗС за същите избени помещения, поради което въззивният
съд намира, че ответниците не пражняват фактическата власт върху имота
необезспокоявано в продължение на десет години, за да придобият имота по давност.
Същите не установяват да владеят на годно правно основание да ги направи
собственици, поради което са недобросъвестни владелци иза тях е неприложима
кратката петгодишна давност дори същата да се установяваше по делото. Поради
изложеното, въззивният съд споделя крайния извод на първоинстанционния за
неоснователност на възражението на въззвиниците, че са придобили собствеността
върху процесните имоти въз основа на давностно владение.
Искът по чл. 109 ЗС предоставя защита
срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което макар и да не
накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно
ползване на имота според неговото предназначение от неговия собственик.
Въззивният съд не споделя възражението
на въззивниците, изложено във въззивната жалба, че предметът на настоящото дело
съвпада с правния спор, решен с влязло в сила Решение № 1-34-255/15.01.2012г.
по гр.д. 26534/2011 на СРС, 34 състав, потвърдено с решение от 30.01.2014г. от
СГС, 34 състав по гр.д. 5216/2013г. С гореописаното решение ответниците са
осъдени да преустановят достъпа до избените помещения, докато по настоящото
дело ищците са предявили иск ответниците да бъдат осъдени да премахнат всички
заграждения /врати/ в мазето и изградената в същото баня. Следователно предметът
на настоящия правен спор, който е разгледал и по който се е произнесъл СРС с
обжалваното решение е различен от този на влзялото в сила горецитирано решение.
Поради изложеното, исковата молба и решението са допустими и възражението на
въззивниците в тази насока е неоснователно.
Установено бе по делото, че ищците са
съсобственици на процесните избените помещения.
От показанията на свидетелите, които не
бяха оборени от други доказателства по делото, се установи, че ответниците са
изградили санитарен възел в процесното избено помещение.
Не се спори по делото и се установява от
съдебно-техническата експертиза, изслушана пред първоинстанционния съд, че има
монтирана метална врата на стълбището, което води до избените помещения в
новата пристроена част на къщата, както и че достъп до тези помещения имат само
ответниците и същите ги владеят. От свидетелските показания се установи, че
металната врата е поставена от ответниците по делото.
Ответниците не доказаха наличие на
правно основание на посочените действия, с които пречат на ищците да упражняват
правото си на собственост в пълен обем относно птитежаваните от тях избени
помещения.
Предвид горното въззивният съд споделя
крайният извод на първоинстанционния, че искът по чл. 109 от ЗС е основателен.
По изложените съображения, съдът счита,
че следва да потвърди първоинстанционното решение, като в диспозитива на
въззивното решение имотът бъде описан съгласно уточненията на исковата молба,
направени пред въззивния съд.
По
разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за въззивното производсвто имат въззиваемите в размер на
1000 лв., от които 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 200 лв.
заплатен депозит за съдебно-техническа експертиза.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 288795 от 08.12.2017 г., постановено по
гр.д. № 12208/2015 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, с което е признато за установено по отношение на А.М.М.,
ЕГН ********** и Т.М. С., ЕГН ********** че А.Г.С.-Н., ЕГН **********, Н.Д.Д.,
ЕГН **********, Б.Н.Д., ЕГН ********** и Н.Н.Д., ЕГН ********** са съсобственици
на мазе
1 и мазе 2, стълбище, свободна част и коридор, до стена на старата сграда на къщата, находяща се в гр. София,
ул. „********, по
скица № 1 към Съдебно-техническа експертиза от 24.04.2019 г., намираща се на л.
49 от въззивното дело, която е неразделна част от настоящото решение, и са осъдени А.М.М. ЕГН ********** и Т.М. С. ЕГН ********** на основание чл. 108
от ЗС да предадат владението върху горепосочения имот на ищците А.Г.С.-Н., ЕГН **********,
Н.Д.Д., ЕГН **********, Б.Н.Д., ЕГН ********** и Н.Н.Д., ЕГН **********, както
и на основание чл. 109 ЗС ответниците А.М.М.
ЕГН ********** и Т.М. С. ЕГН ********** да
преустановят възпрепятстването на достъпа до избените помещения на мазе 1 и мазе 2,
стълбище, свободна част и коридор, до стена на старата сграда на къщата, находяща се в гр. София,
ул. „********, по
по скица № 1 към Съдебно-техническа експертиза от 24.04.2019 г., намираща се на
л. 49 от въззивното дело, която е неразделна част от настоящото решение, като премахнат всички заграждения и врати в избените помещения,
както и да премахнат изградената в същото избено помещение баня с тоалетна.
ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН
********** и Т.М. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплатят на А.Г.С.-Н., ЕГН **********, Н.Д.Д., ЕГН **********, Б.Н.Д., ЕГН **********
и Н.Н.Д., ЕГН ********** сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.