№ 2137
гр. Пловдив, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330204985 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4644397, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Ж. Д. Х. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата, в допълнително писмено становище и в съдебно заседание
се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли
за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Съгласно представената с административнонаказателната преписка
справка от системата АИС АНД, както и съгласно представената от
жалбоподателя разписка, електронният фиш е бил връчен на 23.06.2021г.
Жалбата е подадена по на 07.07.2021г., поради което и същата се явява
подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване. Жалбата освен това е
подадена от легитимирано лице, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
1
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 24.03.2021 г. в 17,38 часа на
Републикански път II-64, км 49+800, посока с. Труд, при въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч, с пътен знак В26, при отчетен толеранс
от минус 3 км/ч от измерената скорост, лек автомобил с рег. № ****, се
движел с установена наказуема скорост- 85 км/ч., тоест с превишаване на
скоростта от 25 км/ч. Колата е била собственост на Ж. Д. Х..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост се доказва от приложеното по
административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство
за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 88 км/ч. При правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч е установена
стойност на скоростта на движещото се МПС от 85 км/ч.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
2
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС, съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В случая е налице процесуално нарушение, свързано с описанието на
мястото на извършване на нарушението, което не съответства на мястото,
където е бил осъществено видеонаблюдението. Аргументи за това са
следните:
В електронния фиш е посочено, че мястото на извършване на
нарушението е на Републикански път II-64, км 49+800, посока север.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., при контрол на
въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на
АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на
превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на
това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да
представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на
поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения
пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното
ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова
доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с
3
ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на
АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може
да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или
друго годно доказателствено средство, като съдът е длъжен да обсъди всички
представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при преценката
си дали действително твърдяното нарушение е било извършено.
На първо място, съдът съобрази представеният по делото протокол по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. Съгласно същият,
видеонаблюдението е било осъществено на път II-64, км 49+800, при посока
на контролираните МПС от юг към север. В протокола било посочено, че
разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри е било 200
метра. Контролът се е осъществявал спрямо преминаващите автомобили в
посока от гр. Пловдив към с. Труд.
За изясняване на обективната истина, е било изискано от ОПУ-Пловдив
да представят данни по отношение на пътните знаци, касаещи процесния км
49+800. От представеното от ОПУ-Пловдив писмо изх. № 11-00-
620/05.08.2021г. се установява, че на км 49+860 е наличен пътен знак В26 за
ограничение на скоростта от 60 км/ч. Същият е важим до км 49+736, където е
налично кръстовище. Ведно със знака е наличен знак А27 – „кръстовище с път
без предимство от дясно“. От ОПУ-Пловдив е представена и снимка на знака,
видно от която на отстрещната страна на пътя липсват каквито и да е
крайпътни обекти. Нещо повече, процесното АТСС, ако се е намирало на
200 метра от знака, ще следва да е било поставено на км 49+660, т.е. на 76
метра от мястото, където ограничението на скоростта вече не е важало,
поради което не се доказва по несъмнен начин, че към момента на
заснемането му, процесното МПС е попадало в зоната на ограничение на
скоростта. Дори нещо повече – от Протокола от проверка № 4-С-
ИСИС/12.02.2021г. и писмото № АУ-000029/33913 от 09.07.2019г. от
Българския институт по метрология, напълно се опровергава процесното
МПС да е било заснето преди км 49+736, тъй като видно от тях, разстоянието
на засечената цел е от 10 до 60 метра. Така при посоченото разстояние от 200
метра от пътния знак до мястото на осъществяване на контрола се оказва, че
процесното МПС вече ще е преминало мястото за ограничение на скоростта и
ще е заснето след кръстовището, находящо се на км 49+736, (между км
4
49+670 и км 49+720), т.е. на място, където съгласно чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП е
престанало действието на пътен знак B26 и важи общото ограничение за
скорост.
Следва да се посочи и че видно от представената в съответствие с чл.
10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. снимка на АТСС, с което е
осъществен видеоконтролът, се наблюдава както крайпътен обект, така и
налични на насрещната страна на пътя пътни знаци. Доколкото АТСС е
осъществявяло видеоконтрола при режим „приближаване“, то и този
крайпътен обект неминуемо е следвало да е наличен на снимките,
представени от ОПУ-Пловдив, в случай че действително мястото на
извършеното нарушение е посоченото в електронния фиш на км 49+800.
На следващо място, няма как съдът да не коментира и представеното
статично изображение, в което са посочени географските координати на
точката, където е било поставено АТСС. След служебна проверка на
посочените в статичното изображение GPS координати NL 42.205037 и EL
24.733613 в интернет приложението Гугъл мапс, се установява, че същите
съответстват на находящата се на път II-64 бензиностанция Шел, намираща се
на приблизително половин километър от км 49+800 (съгласно наличната в
близост до нея пътеуказателна табела Ж1 1000м., и намиращата се в близост
до пътния знак В26 пътеуказателна табела Ж1 500м.). Нещо повече, на
насрещната страна на бензиностанцията са налични множество крайпътни
обекти, включително и обектът, виден на представената снимка на АТСС.
Воден от горното, настоящият състав намери, че твърдяното нарушение
не е извършено на мястото, на което се твърди да е било извършено и което е
посочено в електронния фиш, поради което и няма как да се направи
несъмнен извод, че при контрола на въведеното с пътен знак ограничение на
скоростта, мястото за разполагане на АТСС е било определено така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта.
Поради това и процесният електронен фиш се явява незаконосъобразен,
поради което и същият следва да бъде отменен.
По отношение на искането на процесуалния представител да бъде
постановено връщане на заплатения размер на глобата от въззиваемата
страна, същото излиза извън предмета на настоящото производство, което
5
единствено следва да установи дали издаденият акт на държавна принуда
отговаря на изискванията на закона, като възможностите на съда са
ограничени до предвидените в чл. 63, ал. 1 (в редакцията към настоящия
момент) от ЗАНН.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено и заплатено в брой възнаграждение в размер от 300 лв.
Същото не се явява прекомерно, доколкото на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
минималното възнаграждение за защита от адвокат в конкретния случай се
явява в този размер, поради което и възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на хонорара се явява неоснователно.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4644397, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Ж. Д. Х. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на Ж. Д. Х., ЕГН
**********, сума в размер на 300 лв., представляваща сторени разноски в
производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6