Р Е Ш Е Н И Е № 189

гр. Сливен, 12.10.2022  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на деветнадесети септември, през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                      Ваня Костова                                                и с участието на прокурора                                                                                              като разгледа докладваното от                 съдията             административно  дело № 23  по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-02002021001302-091-001/30.09.2021г., на органа по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден частично с Решение № 163/15.12.2021г.  г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Бургас, в частта, в която са констатирани задължение по ЗКПО за период 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. главница в размер на 58273,85 лева и лихви 20673,69 лева, представляващи задължение за корпоративен данък относно „Биоком Т." ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „С. К." № ...

 Жалбоподателят „Биоком Т." ЕООД обжалва издадения ревизионен акт в потвърдената част относно задължението по ЗКПО, като незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че неправилно е прието от административния орган, че не е изпълнено условието на чл.184, ал.2 от ЗКПО. Счита, че не е изследвана подробно производствената дейност на дружеството и не са съобразени възложените на работниците с работни карти трудови задължения и отношението им към производствения процес. Заявява, че търговията на едро с х. в. и продукти била 61% от относителния дял на нетни приходи от продажби, други разнообразни производства некласифицирани другаде били 34% от тези приходи, т. а. т. бил 1% и други п. дейности били 4% от тези приходи. По отношение втората констатация, с която не са признати за данъчни цели начислени амортизации за закупени и използвани в с. дейност на дружеството активи по посочените фактури, счита, че не са изследвани в цялост обстоятелствата, във връзка с извършването на този разход. Касаело се за обзавеждане на офис в Република С., като не били съобразени всички обстоятелства. Счита, че и третата констатация, с която е увеличен финансовия резултат, относно разходи за пътуване до Ш. Л. и М. неправилно са преценени от административния орган, че не са свързани с дейността на дружеството. Заявява, че пътуването било организирано от Съюза по хранителна промишленост и включвало програма във връзка с дейността на дружеството. Иска се отмяна на ревизионния акт в обжалваната част и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник - адв.Б.-П., която поддържа жалбата.

Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП"- Бургас се представлява от гл. юриск. Т.Ж., която оспорва основателността на жалбата, счита, в настоящия случай че дружеството няма право на преотстъпване на корпоративен данък за 2017г. , тъй като не е изпълнило изискванията на чл.184, т.2 от ЗКПО и за него е налице ограничителното условие на чл.182, ал.2, т.7 от ЗКПО.  Безспорно било доказано, че амортизации в размер на 3 092,98лв. за закупени активи с фактури № **********/ 30.03.2017 г.; № **********/22.06.2017 г.; № **********/27.07.2017 г.; № **********/ 17.08.2017 г. и № **********/21.04.2017 г. не се използват за извършваната от задълженото лице дейност, те не били данъчни амортизируеми активи по смисъла на чл.48, т.1 и чл.50 от ЗКПО, не следвало да се включват в данъчния амортизационен план на дружеството и с размера на определените за тях амортизации не следва да се намаля счетоводния финансов резултат по реда на чл.54, ал.1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат на дружеството. Пътуването на лицата Й.Т., Д. Т. и Х. Т. до Ш. Л. и М. не било свързано с упражняваната от ревизираното дружество с. дейност и е изпълнена хипотезата на чл.26, т.1 от ЗКПО за увеличение на счетоводния финансов резултат на „Биоком Т." ЕООД за 2017 година. Моли съда да потвърди обжалвания ревизионен акт, като законосъобразен и правилен, в частта му, която е потвърдена с решението на Директора на Дирекция „ОДОП” - Бургас. Претендира за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 898.43  лева.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002021001302-020-001/05.03.2021 г., изменяна със Заповеди № Р-02002021001302-020-002/14.05.2021 г., № Р-02002021001302-020-003/14.06.2021 г. и № Р-02002021001302-020-004/14.07.2021 г. (л.772-817 от АД 2/2022 на БАдмС), е възложено извършването на ревизия на търговското дружество „Биоком Т."***, с предметен обхват - установяване на задължения за КД и ДДС за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД №  Р-020020210013 02-092-001/31.08.2021 г., като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден процесният РА № Р-02002021001302-091-001/30.09.2021г ., с който, в тежест на ревизираното дружество са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2017 год. в размер на 60 613,05 лв. и лихви за просрочие за 21502,52 лв., както и задължения за ДДС за 2017 г. (л.104-118 от АД 2/2022 на БАдмС). РА е съобщен на жалбоподателя на 01.10.2021 г. (л.119 от АД 2/2022 г на БАдмС)

Против РА е подадена жалба до горестоящия административен орган на 14.10.2021 г. в частта относно констатирани задължения за корпоративен данък за 2017 год. в размер на 60 613,05 лв. и лихви за просрочие за 21502,52 лв., както и определени задължения за ДДС за данъчните периоди: мес. март 2017 г.; мес. април 2017 г.; мес. юни 2017 г.; мес. юли 2017 г. и мес. август 2017 г.. (л.60-64 от АД 2/2022 г на БАдмС) Към жалбата са приложени като доказателства: Справка за предприятието през 2017 г. от отчета за НСИ; Справка за дълготрайните активи, в които е инвестиран преотстъпения данък за 2017 г.; Справка за дълготрайните активи, в които е инвестиран преотстъпения данък за 2018 г.; Договор за съвместна дейност; Договор за съхранение на имущество; Програма от Съюза на хранителната промишленост; Длъжностни характеристики - 20бр.

При оспорването по административен ред ревизионният акт е потвърден с Решение № 163/15.12.2021 г. на изпълняващ правомощията директор на Дирекция „ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП частично относно констатирани задължения по ЗДДС, както и за задължение по ЗКПО за период 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. главница в размер на 58273,85 лева и лихви 20673,69 лева. Административният орган е приел, че липсва оспорване на РА относно осчетоводени разходи за 2017 г. от „Биоком Т." ЕООД по фактури за закупени хранителни продукти, напитки, стоки за бита, облекла, обувки и ползвани стоматологични услуги в общ размер на 23 392,01 лв., издадени от „Кауфланд България" ЕООД, „Ел Си Уайкики Ритейл Би Джи" ЕООД, „Шеодор" ЕООД, „Технополис България" ЕАД, „Айлайн дизайн" ЕООД, „Зара. България" ЕООД, „Масимо Дути България" ЕООД, „Джианни 2000" ООД, „ДЦ проф. д-р Н. П." ЕООД и др., както и туристическо пътуване на К. и Д. С. по фактури от „Раул Травел" ООД. Приел е, че тези разходи не са свързани с извършваните от дружеството дейности и на основание чл.26, т.1 от ЗКПО същите не са признати за данъчни цели.

Административният орган е приел, че с подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017 г. вх. № 2000И0091733/23.03.2018 г. „Биоком Т." ЕООД е декларирало преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.184 от ЗКПО, представляващо минимална помощ по смисъла на чл.188 от ЗКПО в размер на 56265,35 лв. В тази връзка органът по приходите е извършил проверка относно изпълнението на предвидените в чл. 184 от ЗКПО условия, според които корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100 на сто на данъчно задължените лица за данъчната им печалба от извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме когато са изпълнени едновременно предвидените в разпоредбата условия - от т. 1 до т.4. Установено е, че дружеството извършва производствена дейност в община гр. С., която със Заповед № ЗМФ-106/01.02.2017 г. е включена в списъка на общините с безработица с или над 25 на сто по-висока от средната за страната за 2016 г., т. е. за дружеството е изпълнено изискването на чл.184 т.1 б.“а“ от ЗКПО. Ревизията е установила, че дружеството е изпълнило и условията по чл.184 т.3 и т.4 б.“а“ от ЗКПО.

Установено е, че „Биоком Т." ЕООД произвежда б. п. (м., з., р., тестове за м. п., комплекти за д. с. и т.н.), т.е. основният производствен процес е свързан с б. т. на материалите и суровините, в резултат на което се получават нови б. п. - именно в това се изразява производствената дейност на дружеството, във връзка с определението в § 1, т.28 от ДР на ЗКПО. Именно за тази дейност следва да са изпълнени условията на чл.184, т.2 от ЗКПО - през целия данъчен период данъчно задълженото лице да поддържа не по-малко от 10 работни места, като най-малко 50 на сто от тях са заети пряко в извършваната производствена дейност. При извършване на ревизията, органът по приходите е стигнал до извода, че от назначените в дружеството средно 31 работника, само един лаборант и трима технолози са свързани пряко с произвежданите от дружеството б. п.. При тези констатации е приел, че „Биоком Т." ЕООД не е изпълнило условието на чл.184, т.2 от ЗКПО, за да има право на облекчението за преотстъпване на корпоративен данък, тъй като 50 на сто от наетия от дружеството персонал не е свързан пряко в извършваната от него производствена дейност.

Прието от административния орган за безспорно е, че през 2017 г. „Биоком Т." ЕООД е извършвало и., както към трети страни (С. и М.), така и към държави членки на ЕС (Г., Р. и др.). В хода на ревизионното производство задълженото лице е представило справка, че е инвестирало преотстъпения корпоративен данък в изграждането на вертикална планировка на производствената база. С възражението си срещу РД, както и с жалбата си срещу РА, от „Биоком Т." ЕООД са представени нови справки на активи, в които дружеството твърди, че е инвестирало преотстъпения корпоративен данък за 2017 г., а именно климатични системи ВОКС - 2бр., стелажни системи — 2 бр., принтер, копирна машина, електронна везна, складова стълба. Административният орган е приел, че тези активи обслужват цялостната дейност на дружеството – т. на е., производство и транспорт, а така също са свързани с производството на продукция, която се реализира, както на вътрешния пазар, така и на външни пазари, поради което е налице ограничителното условие за ползване на преотстъпване на корпоративен данък представляващ минимална помощ, регламентирано с чл.182, ал.2, т.7 от ЗКПО т. е. данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се прилага по отношение на инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с и. в трети страни или държави членки.

Горестоящият административен орган е приел, че „Биоком Т." ЕООД неправилно е включило в данъчният си амортизационен план дълготрайни материални активи — мебели, телевизор и миялна машина, които не са свързани с осъществяваната от дружеството дейност, за тези активи няма съставени документи, удостоверяващи датата на въвеждането им в експлоатация, няма данни същите да са налични, притежавани от предприятието и че то очаква да получи икономически изгоди, свързани с активите. В този смисъл със сумата  в размер на 3 092,98 лв. за закупени активи с фактури № **********/ 30.03.2017 г.; № **********/22.06.2017 г.; № **********/27.07.2017 г.; № **********/ 17.08.2017 г. и № **********/21.04.2017 г. неправилно е намалил счетоводния си финансов резултат за 2017 г. на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО. Не е кредитиран представения договор за съвместна дейност с „БИОКОМ ПЛЮС" ДОО Република С., тъй като, в счетоводството на „Биоком Т." ЕООД липсва заведена счетоводна отчетност, удостоверяваща извършвана съвместна дейност по съвместно контролирани активи. Такава не била оповестена и в подадения от дружеството годишен финансов отчет за 2017 г., съгласно изискванията на т. 10 от СС 31.

При извършване на ревизията органът по приходите е установил, че през 2017 г. „Биоком Т." ЕООД е осчетоводило по дебита на счетоводна с/ка „602.27 Разходи за външни услуги“ фактура № **********/02.02.2017 г. за 6 000,00 лв.. с предмет на доставката „авансово плащане туристическа услуга" и № **********/13.02.2017 г. за 10 992,00 лв. с предмет на доставката „доплащане по бизнес пътуване", издадени от ЕТ „В. К. – О. Х." на обща стойност 16 992,00 лв. за пътуване до Ш. Л. и М., с която сума е намален счетоводния финансов резултат на дружеството за отчетната 2017 г. При преглед на наличните в счетоводството на „Биоком Т." ЕООД документи се установя, че дружеството е осчетоводило разходи за пътуване и престой само на основание издадените от ЕТ „В. К. – О. Х." фактури на обща стойност 16 992,00 лв. и че за извършените пътувания на лицата Й.Т., Д. Т. и Х. Т. няма данни за издадени и заверени от/до местонахождението командировъчни заповеди, съгласно изискванията на Наредбата за специализациите и командировките в чужбина. В командировъчните заповеди най-общо били описани като задача обмяна на опит, относно търговската и маркетинговата дейност и участия в семинари, но не са приложени доказателства, удостоверяващи кои са конкретните организатори на тези семинари, не са представени програми по дни, теми и лектори. Липсват каквито и да било доказателства, къде конкретно са проведени тези семинари и че лицата са присъствали на тях. На тези въпроси не отговаряли и представените от дружеството доклади за свършена работа от лицата. В тях липсвала точна и ясна конкретизация на извършената работа, а най-общо било посочено запознаване със законодателството в областта на етикетирането на храните и хранителните добавки, като са посочени нормативни актове на ЕС, за запознаването с които не е необходимо да се пътува до Ш. Л. и М. Освен това било посочено посещение на фабрика за хлебни и сладкарски изделия в К., градина за растения и подправки и рибна борса (без да се посочва конкретно име на обекта, който се има предвид), които не били свързани с извършваната от дружеството основна дейност. От представените легализирани преводи на електронна оторизация за пътуване на лицата било видно, че в тях ясно и недвусмислено било посочено, че пътуването е с цел: туризъм - разглеждане на забележителности, почивка. В посочения документ изрично било посочено, че е забранено електронната оторизация за пътуване да се ползва за други цели, като например бизнес, търговия, обучение, дейности като неправителствена организация и др.

По делото е назначена и изслушана първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза изготвена от вещото лице П.С., от което става ясно, че съгласно отчета, представен на НСИ дружеството „Биоком Т." ЕООД през 2017 г. отчита приходи от т. на е. с х. в.и продукти, приходи от други разнообразни производства некласифицирани другаде, а именно производство на х. в., приходи от превози на товари и приходи от други професионални дейности, некласифицирани другаде. Производството на х. в. заема 34% от приходите. За периода 2017 г. в „Биоком Т." ЕООД средно списъчен състав на дружеството е бил 31 човека. Наетите през процесната година лица по длъжности би следвало да се причисляват както следва: Търговски представител - 3 бр. лица се причисляват към общ брой наети през 2017 г.; Технически сътрудник - 2бр. лица следва да се причисляват към пряко заети в производствената дейност за 2017 г.; Опаковач - 3 бр. лица следва да се причисляват към пряко заети в производствената дейност за 2017 г.; Пласьор- стоки - 3 бр. лица следва да се причисляват към общ брой наети лица за 2017 г.; Технически изпълнител - 1 бр. лица следва да се причисли към общ брой наети лица за 2017 г.; Координатор технологична дейност - 1 бр. лица следва да се причисли към пряко заети в производствената дейност. На длъжността „Т. с." с код по НКПД 4110 2005 са назначени 2 бр. лица – Д. К. по  длъжностна характеристика връчена на 16.09.2015 г.  и В. К. по  длъжностната характеристика, връчена му на 31.07.2017 г. На длъжността „о." са назначени 3 бр. лица: Д. Б..,  съгласно длъжностна характеристика, връчена на 02.09.2014 г.; Е. П. по длъжностната характеристика от 14.03.2016 г. и Я. Б. по длъжностната характеристика от 01.08.2011 г. П. А. Н. е назначена на длъжност „К. т. дейност" с код по НКПД- 3116 3009, като е запозната с длъжностната характеристика на 04.12.2017 г. Съгласно Справка № 20388173034088/30.11.2017 в 09 ч. 37 мин и 05 сек. НАП - офис Сливен е прието Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за дата на сключване на трудовия договор 30.11.2017 г. с П. А. Ш..

 От допълнителната експертиза изготвена от вещото лице П.С. въз основа на анализ на работни карти, открити на електронен носител от изготвената съдебно-техническа експертиза от вещото лице К.К., става ясно, че дейност на лицата 3-ма „т. п.“, 3-ма „п.“, и 1 бр. „т. и.“ е била свързана най-вече с пласиране на произведената продукция в дружеството. Не е била пряко свързана с процеса на създаване на нов продукт, чрез механично или химично въздействане върху предметите на труда, съобразено с дефиницията на понятието „производствена дейност" по § 1 т. 28 от ДР на ЗКПО за целите на чл.184 от ЗКПО. Следователно няма основание работниците на тези длъжности да бъдат причислени към пряко заети в производствения процес. Предвид данните от съдебно-техническата експертиза за работните карти в архив на „Биоком Т. *** за 2017 г. експерта е посочил, че не са налице други работници с длъжности, освен посочените в първия въпрос, които да бъдат причислени към пряко заетите в производствения процес.

Във връзка с установяването на фактите по делото е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза от вещото лице К.К., от която става ясно, че при посещение на място в предприятието на оспорващия, на вещото лице бил показан настолен компютър с инсталирана операционна система Windows 8.1 и име „Banki", на чийто твърд диск съществува архив на работните карти по години. В папка с име „2017" се намират подпапки за месеците от „03_2017" до „12_2017". Картите са записани като електронна таблица във формат ".xlsx" за Microsoft Excel. Съдържанието на всички налични работни карти за 2017 г. са видни в приложение 1 към заключението. Според наличната информация файловете са били последно променяни от 28.02.2017 г. до 22.12.2017 г.

Съдът е изслушал като свидетел по делото Д. Х.Т. назначена като служител на длъжност „и. д.“ по т. д., натоварена да извършва о. д. в предприятието. Същата посочва, че п. работните карти за производството, фактури от името на дружеството и с. договори. Единственият човек, който представлявал дружеството бил управителя на фирмата, тя п. дружеството въз основа на пълномощно за всеки конкретен случай, но нямала общо пълномощно. Основната дейност на дружеството била производство на м. за с. и к. и съпътстващите консумативи за х.-в. п., т.е. за м. бранш. Това били м.за с., з., с. р. с точно определена к., с. за с. м., о. който се влагал в с. м., к. д., който също се влагал при производството на м., ц., м., тестове за ф., тестове за к.. Всеки един от тези продукти си имал производствен цех, машина на която се произвеждал. Нямали л. фирма, която да осъществява р. и те го п. на големите вериги. За 2017 г. били около 31 – 32 човека, целият екип бил 31 човека, средномесечно, като за всеки един месец бройката, които били заети в производството били 16. Работниците работили по строго установен график. Определените по длъжностна характеристика задълженията, в повечето случаи били комбинирани, за да се уплътнят пет дни в седмицата, затова работното време на всички служители било разписано в работен график, като тези, които са в производството работели на работни карти, в които са разписани задълженията им по длъжностна характеристика за работния ден, със съответно норма, време за изпълнение на нормата, самооценка и начин на изпълнение и контролиране на съответния служител. В предприятието работели т., б., л., хора с м. б., включително и с т. образование и тези хора били пряко заети в производството на всички тези продукти, включително тези, които съвместявали по длъжностна характеристика и работят на работна карта през седмицата, като извършвали и доставка на тези продукти, а през останалите 4 дни работил по работна карта в производството.

 Посещението в Ш. Л. било свързано със семинар с л. п. Г., който бил на място, включително посещение на изложение и посещение на три производствени предприятия. Организатор бил Съюза по хранително-вкусова промишленост, на който били ч.. Програмата на семинара не било програма на туристическото дружество, а на Съюза по хранително-вкусова промишленост. Имали работни срещи с предприятията, които участвали със собствениците, това били „С.“ – м. предприятие. Съюзът бил представян от г-жа Б., с. на Съюза по хранително-вкусова промишленост, г-жа С. Ч., към 2017 г. п. или у. на Съюза по хранително-вкусова промишленост, както и собственици на м. предприятия. Били организирани посещения на три предприятия, едното в сладкарската промишленост и други две не може да посочи.

В С. дружеството било на н. и., регистрирано през 2006 г. Осъществявало само т. д., като участвало в изложения, семинари, включително и в срещи на места. Дружеството се казвало „Биоком плюс“. Тъй като съвместно участвали в изложения, сключили между двете дружества договор за съвместна дейност и получили т., които използвали на изложенията, включително и в офиса, който се намирал там, както и оборудване за апартамент, който „Биоком Т.“ ползвал по време на изложенията. Предоставени били за отговорно съхранение. Когато служителите на „Биоком Т.“ идвали на семинари, на изложения, на обучения, използвали апартамента, който бил собственост на „Биоком плюс“, но бил с предоставените мебели и средства, които са описани в офиса. Вещите били пренесени с транспорт на „Биоком Т.“ в Република С., пренесени били като багаж, на пакети и сглобени там. Имало командировъчни на лицата, които са пътували дотам, както и пътни листи за транспорта. Нямало митнически декларации, тъй като не бил извършван износ. Не било искано предоставянето на  командировъчните и пътните листи.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена от събраните по делото писмени доказателства, изслушаните експертизи, показанията на разпитания свидетел  и обясненията на страните.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

 Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, в частта, в която е обжалван и потвърден по административен ред и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.156 ал.1 от ДОПК, поради което е допустима.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Атакуваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал.2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал.1, т.4 от ЗНАП. Органът, възложил производството е имал това правомощие по  чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с оглед заповед № РД-7/04.01.2021 г. на директора на ТД на НАП – Бургас и заповед № РД-349/30.06.2021 г. на директора на ТД на НАП - Бургас. (л.56 -59 от АД 2/2022 г. на БАдмС)  Горестоящият административен орган потвърдил РА в обжалваната част е бил заместван в производството от Началник отдел „Обжалване”, Дирекция ОДОП Бургас, при спазена процедура на заместване по  чл. 84, ал. 2 от Закона за държавния служител. В надлежната форма, със заповед № ЗЦУ-ОПР-25/16.06.2017 г. поради отсъствието на титуляра, Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите е определил лицето, което ще осъществява неговите функции, произтичащи от длъжността. (л.31 от АД 2/2022 г на БАдмС) Отсъствието на титуляра е установено със Заповед № 11794/01.12.2021 г. във връзка с ползването на отпуск. (л.48)  Актът е издаден в преписаната от закона форма и съгласно изискванията за съдържание по чл. 120 от ДОПК. Ревизионното производство е приключило в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК и е съставен като електронен документ с квалифицирани електронни подписи. Ревизионен доклад № Р-02002021001302-092-001/31.08.2021 г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК и е връчен на дружеството-жалбоподател при спазване разпоредбата чл. 117, ал. 4 от същия кодекс.  Не се констатираха нарушения на процесуалните правила по провеждане на ревизията, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. Всички актове по възлагането и провеждането на ревизионното производство са надлежно връчени. В хода на ревизията са установени всички релевантни за спора факти, които не се оспорват и в жалбата.

Спорът е правен и касае материалната законосъобразност на начисляването на КД на дружеството за 2017 година  в размер на от 58273,85 лева и лихви 20673,69 лева. Определеният с обжалвания РА дължим КД за 2017 г. в размер на 2375,20 лв. и лихви в размер на 828,83 лв. е мълчаливо потвърден с   Решение № 163/15.12.2021г.  г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Бургас, доколкото липсва изрично произнасяне на горестоящия административен орган, не е обжалван от оспорващия пред съда, поради което  в тази част РА е влязъл в сила.   

Първият компонент от допълнително начисления КД представлява сумата в размер на 56265,35 лв., която с подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017 г. вх. № 2000И0091733/23.03.2018 г. „Биоком Т." ЕООД е декларирало като преотстъпен корпоративен данък по реда на чл.184 от ЗКПО, представляващо минимална помощ по смисъла на чл.188 от ЗКПО. Според този текст от закона, корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100 на сто на данъчно задължените лица за данъчната им печалба от извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме когато са изпълнени едновременно предвидените в разпоредбата условия - от т. 1 до т.4. По делото няма спор, че дружеството извършва производствена дейност в община гр. С., която със Заповед № ЗМФ-106/01.02.2017 г. е включена в списъка на общините с безработица с или над 25 на сто по-висока от средната за страната за 2016 г., т. е. за дружеството е изпълнено изискването на чл.184 т.1 б.“а“ от ЗКПО. Ревизията е установила, че дружеството е изпълнило и условията по чл.184 т.3 и т.4 б.“а“ от ЗКПО. Спорът е дали дружеството е изпълнило изискването на чл.184, т.2 от ЗКПО - през целия данъчен период данъчно задълженото лице да поддържа не по-малко от 10 работни места, като най-малко 50 на сто от тях са заети пряко в извършваната производствена дейност, както и дали е налице ограничителното условие за ползване на преотстъпване на корпоративен данък представляващ минимална помощ, регламентирано с чл.182, ал.2, т.7 от ЗКПО т. е. дали данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, се прилага по отношение на инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ в трети страни или държави членки.

По делото е установено, че „Биоком Т." ЕООД произвежда б. п. (м., з., р., тестове за м. п., комплекти за д. с. и т.н.), т.е. основният производствен процес е свързан с б. т. на материалите и суровините, в резултат на което се получават нови б. п. - именно в това се изразява производствената дейност на дружеството, във връзка с определението в § 1., т.28 от ДР на ЗКПО. Именно за тази дейност следва да са изпълнени условията на чл.184, т.2 от ЗКПО - през целия данъчен период данъчно задълженото лице да поддържа не по-малко от 10 работни места, като най-малко 50 на сто от тях са заети пряко в извършваната производствена дейност. При извършване на ревизията, органът по приходите е стигнал до извода, който е подкрепен и от събраните по делото доказателства, че през 2017 г.  назначените в дружеството лица са средно 31 работника. Между страните няма спор, че от тези работници един л. и трима т. са свързани пряко с произвежданите от дружеството биологични продукти. Спорът е дали други лица измежду останалите назначени работници не участва в производствената дейност. От назначената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че такива работници са Т.с. - 2бр. лица; О. - 3 бр. лица и К.т. дейност - 1 бр. От тези работници през цялата 2017 г. трудова дейност са изпълнявали Д.К. – т. с., Д. Б., Е.П. и Я. Б. – о.. В. К. – т. с. е назначен на работа на 24.07.2017 г. (л.92), а П. А. Н. (Ш.) от 30.11.2017 г. Следователно общо заетите лица през целия данъчен период, пряко заети в извършваната производствена дейност, са осем.

Неоснователно е твърдението на оспорващия, че в броя лица заети в производствена дейност следва да бъдат включени и т. представител - 3 бр. лица; П.- стоки - 3 бр. лица  и Т. изпълнител 1 бр. Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза подробно е изследвала технологичните процеси в производствената дейност на оспорващия, представените длъжностни характеристики на посочените лица, както и създадените от предприятието работни карти за възлаганите задачи на работниците през 2017 г. При този анализ вещото лице е достигнало до обоснован извод, че посочените от оспорващия работници не са пряко ангажирани в производствената дейност през целия данъчен период. Вещото лице е приело, че основната дейност на посочените лица е спомагателна на търговската дейност на оспорващия, като участието им в производствения процес е инцидентно и не се осъществява през цялото време.

Съдът възприема изцяло този извод на експерта. Видно от представените по делото длъжностни характеристики, основните дейности на т. представител; п.- стоки  и т. изпълнител са съпътстващи на производствената дейност и не включват основни задължения свързани с производството по смисъла на § 1, т.28 от ДР на ЗКПО. Същите са натоварени с дейности по маркетинга, популяризирането и разпространението на произведената продукция, както и техническото осигуряване и хигиена на производствените процеси, но не са реално заети в производствена дейност. Участието им в тази дейност е инцидентно и спорадично, поради което не може да се приеме, че са били заети в производството през целия данъчен период.      

При тези констатации правилно административният орган е приел, че „Биоком Т." ЕООД не е изпълнило условието на чл.184, т.2 от ЗКПО, за да има право на облекчението за преотстъпване на корпоративен данък, тъй като над 50 на сто от наетия от дружеството персонал, а именно повече от 15,5 работни места не са свързани пряко в извършваната от дружеството производствена дейност. По делото се установи, че пряко заети в производствената дейност, през целия данъчен период на 2017 г. са били 8 лица, с което не е изпълнено изискването на чл.184, т.2 от ЗКПО.

Основателна е и другата констатация на административния орган, а именно, че  е налице ограничителното условие за ползване на преотстъпване на корпоративен данък представляващ минимална помощ, регламентирано с чл.182, ал.2, т.7 от ЗКПО т. е. данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се прилага по отношение на инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ в трети страни или държави членки. По делото няма спор, че през 2017 г. „Биоком Т." ЕООД е извършвало износ на продукция, както към трети страни (С. и М.), така и към държави членки на ЕС (Г., Р. и др.). Това е видно и от справка за сметка клиенти (л.271-286 от АД 2/2022 г на БАдмС) Според представената в ревизионното производство справка, преотстъпеният корпоративен данък е инвестиран в изграждането на вертикална планировка на производствената база на дружеството. В последствие от „Биоком Т." ЕООД е представена нова справка на активи (л.146 от АД 2/2022 г на БАдмС), в които дружеството твърди, че е инвестирало преотстъпения корпоративен данък за 2017 г., а именно климатични системи ВОКС - 2бр., стелажни системи — 2 бр., оборудване за ултразвуково рязане, принтер, копирна машина, електронна везна, машина за пълнене на опаковки, автоматична етикираща машина, система за видеонаблюдение, шихтов филтър, центробежна моноблок помпа, складова стълба, дозираща машина, машина за фолиране и омекотителна инсталация.

Както първоначалните активи съобразно представената в РП справка, така и допълнително посочените, несъмнено  са предназначени да обслужват цялостната дейност на дружеството - търговия на едро, производство и транспорт и са свързани с производството на продукция, която се реализира, както на вътрешния пазар, така и на външни пазари. Съгласно чл.182 ал.2 т.7 от ЗКПО данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се прилага по отношение на инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки. Според Разпоредбата на § 1, т. 31 ДР ЗКПО понятие минималната помощ препраща към Регламент (ЕО) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis. Според чл. 1, § 1, б."г" от Регламент (ЕО) № 1407/2013 г. същият не се прилага за помощите за дейности, свързани с износ за трети държави или държави членки, по-конкретно помощите, пряко свързани с изнасяните количества, със създаването и функционирането на дистрибуторска мрежа или с други текущи разходи, свързани с износа. Тази разпоредба е аналогична с разпоредбата  на чл. 1, §1, б."г" от Регламент (ЕО) № 1998/2006, според който регламента се прилага към помощите, предоставяни на предприятия от всички сектори, с изключение на помощите за дейности, свързани с износ за трети страни или държави-членки, по-конкретно - помощите, пряко свързани с изнасяните количества, със създаването и функционирането на дистрибуторски мрежи или с други текущи разходи по експортната дейност. В свое решение от 28 февруари 2018 г. по дело С-518/16 ("ЗПТ" АД срещу Народното събрание на Р. Б., Върховния административен съд и Националната агенция за приходите) СЕС е посочил, че чл. 1, § 1, буква "г" от Регламент № 1998/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредби на националното право като приложимите в главното производство, съгласно които данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се предоставя по отношение на инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ.

Следователно националната норма, като непротиворечаща на посочения текст от регламента и като създадена в съответствие с цитирания текст от него, както е посочил СЕС в т. 54 от цитираното решение, следва да бъде приложена. След като преотстъпения данък е бил инвестиран в производствена база и активи за тази производствена база, които са използвани за дейността на дружеството по производство на продукция, включително за износ, то законосъобразно и правилно органите по приходите са преценили, че това представлява инвестиране в актив, използван в дейност, свързана с износ за трети страни или държави членки, поради което използваното данъчно облекчение е неприложимо. При наличие на ограничението в чл. 182, ал. 2, т. 7 ЗКПО във връзка с чл. 1, § 1, б. "г" от Регламент (ЕО) 1407/2013 г., на оспорващия правилно е отказано преотстъпването на корпоративния данък за 2017 г., тъй като и ЗКПО и Регламентът със съответните си разпоредби ограничават експортна дейност, за да не се застрашава конкуренцията. (Решение № 9949 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2492/2018 г., I о. Решение № 7204 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11610/2016 г., I о.,)

Обоснован е и изводът на административния орган, че данъчно задълженото лице неправилно е начислило амортизации в размер на 3 092,98лв. за закупени от предприятието активи с фактури № **********/30.03.2017 г.; № **********/22.06.2017 г.; № **********/27.07.2017 г.; № **********/17.08.2017 г. и № **********/21.04.2017 г., с която сума е намален финансовия резултат на дружеството за 2017 г.  С посочените фактури са закупени мебели от „С. В.-2005“ ЕООД, телевизор Sony  и миялна машина Bosch. Органът по приходите е извършил проверка за установяване на налични ДМА в производствената база на оспорващия, обективирана с Протокол № 0952193/11.08.2021 г. (л.441-442 от АД № 2/2022 на БАдмС), при която е установено, че такива активи не са налични.

Според твърденията на оспорващия тези активи не са налични в производстванета му база, тъй като са изнесени за С. във връзка със сключен договор за съвместна дейност от 06.03.2017 г. със с. дружество „Биоком плюс". Според показанията на св.Т., с тях бил оборудван апартамент, ползван от служители на оспорващия при командировки в С..

Съдът счита твърденията на оспорващия за недоказани. Процесните активи са придобити през м. 07 и м. 08.2017 г., а според  представения договор за съхранение на имущество (л.166 от АД № 2/2022 на БАдмС) са предоставени за съхранение на 29.03.2017 г. т.е. преди предприятието да е придобило собствеността върху тях. С фактура № **********/30.03.2017 г. е платен аванс за поръчаните мебели. От представените при насрещната проверка на „С. В. 2005" ЕООД документи - договор, оферта и примо-предавателен протокол е видно, че се касае за обзавеждане на всекидневна и спалня, а на 27.07.2017 г. са предадени различни по вид мебели (дневен диван 2бр.; холна маса, библиотека, TV-шкаф, маса за хранене, стол „Версаче" 4 бр. по 330,00лв; кресло „Версаче" 2 бр. по 450 лв., ъглова витрина, легло, комбиниран гардероб, изграждане на ъглова кухня за 8 750 лв. без ДДС, вграден гардероб).

По административната преписка и делото не са представени документи, удостоверяващи транспортирането и износа на посочените вещи за Република С. и въпреки заявеното от св.Т., че съществуват пътни листи и командировачни за износ на стока от България за С., такива не са представени. Не става ясна и датата на транспортиране и изнасяне от страната на активите и дали всички са превозени наведнъж или на няколко пъти, предвид факта, че те са придобивани през различни месеци. Съдът е указал на страните, че следва да представят доказателства във връзка с техните твърдения, но от страна на оспорващия такива не са представени. Показанията на свидетелката Т. в тази връзка не следва да се кредитират, тъй като не са покрепени от писмени доказателства, каквито несъмнено следва да има съставени, в случай на осъществено служебно пътуване извън седалището на дружеството.

Предвид така изтъкнатите по-горе факти и обстоятелства, обоснован е извода на административния орган, че активите - предмет на спора не се използват в извършената от дружеството с. дейност, поради което „Биоком Т." ЕООД неправилно ги е включило в данъчния си амортизационен план и е определило разходи за амортизации в размер на 3 092,98 лв., с която сума е намалил счетоводния си финансов резултат за 2017 г. на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО. Съгласно чл. 26 т.1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността, поради което административния орган правилно е приложил материалния закон.

За пълното следва да се отбележи, че при същите мотиви, а именно че посочените активи не се ползват за дейността на дружеството, а за лични нужди, е изменен РА относно начисления ДДС. В тази част решението на горестоящия административен орган не е обжалвано и е влязло в сила.

Неоснователна е и жалбата относно осчетоводените през 2017 г.от  „Биоком Т." ЕООД по дебита на счетоводна с/ка 602.27 Разходи за външни услуги, фактура № **********/02.02.2017 г. за 6 000,00 лв.. с предмет на доставката „авансово плащане туристическа услуга" и № **********/13.02.2017 г. за 10 992,00 лв. с предмет на доставката „доплащане по бизнес пътуване", издадени от ЕТ „В.К. – О.Х." на обща стойност 16 992,00 лв. за пътуване до Ш. Л. и М., с която сума е намален счетоводния финансов резултат на дружеството за отчетната 2017 г.

Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Необходимо е тези разходи да са документално обосновани в съответствие с принципа за документална обоснованост, заложен в чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч). Според чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В тази връзка, за да се признае за данъчни цели, разходът трябва да е документално обоснован с редовен първичен счетоводен документ и да е реално извършен. Следователно, с оглед установеното в хода на ревизията, правилни се явяват изводите на ответника относно наличието на основание по чл. 26, т.2 ЗКПО за увеличение на финансовия резултат с осчетоводените разходи за пътуване в чужбина.

При преглед на наличните в счетоводството на „Биоком Т." ЕООД документи се установя, че дружеството е осчетоводило разходи за пътуване и престой само на основание издадените от ЕТ „В. К. – О.Х." фактури на обща стойност 16 992,00 лв. и че за извършените пътувания на лицата Й.Т., Д. Т. и Х. Т. няма данни за издадени и заверени от/до местонахождението командировъчни заповеди, съгласно изискванията на Наредбата за специализациите и командировките в чужбина.

Действително, в хода на административното обжалване от страна на жалбоподателя са представени доказателства, за извършено пътуване, като електронни билети за самолет и електронно издадени туристически визи от Ш. Л. Представена е и учебна програма за семинарите, В2В срещи и дискусии с представители от хранителния бранш о-в Ш. Л. и М. за периода от 11 до 23 март 2017 г. с организатор Съюза по хранителна промишленост към ФНТС. От същите обаче не може да се направи извод, че за осъщественото пътуване е спазен принципът за документална обоснованост на разходите, залегнал в чл. 10 ЗКПО. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗКПО, признават се за данъчни цели счетоводни разходи за пътуване и престой на изброени в разпоредбата лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.

За да бъдат признати за данъчни цели командировъчни разходи на управителя на дружеството Й.Т., е необходимо между него и данъчно задълженото лице да е налице правоотношение, възникнало по силата на сключен договор за възлагане на управлението по чл. 141, т. 7 от Търговския закон. Този извод следва от  чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, съгласно който се признават разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови или извънтрудови правоотношения с данъчно задълженото лице, включително на неговите управители и членове на неговите контролни органи. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в Решение № 4819 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм.д. № 11183/2020 г., VIII о. За да бъдат признати за данъчни цели разходите за командировки на управителя на дружеството, съгласно  чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗКПО е необходимо между него и данъчно задълженото лице да е налице правоотношение, възникнало по силата на сключен договор за възлагане на управлението по чл. 141, т. 7 ТЗ. Това е така, защото според цитираната разпоредба на ЗКПО се признават разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови или извънтрудови правоотношения с данъчно задълженото лице, включително на неговите управители и членове на неговите контролни органи. Това тълкуване отговаря изцяло на следващите разпоредби на чл. 33, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "б" и ал. 2. Според чл. 33, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗКПО признават се за данъчни цели разходите за пътуване и престой на физическото лице – собственик на предприятието на едноличния търговец. Това произтича от факта, че от правна гледна точка става въпрос за едно и също лице, т. е. за разлика от ЕООД при ЕТ е налице един правен субект и за целите на облагането физическото лице - собственик на ЕТ, е и данъчно задължено лице, т. е. няма как да се изисква наличието на договорно правоотношение между тях. Едноличното дружество с ограничена отговорност и физическото лице - собственик на капитала на дружеството обаче са два различни правни субекта. От правна гледна точка, макар и едноличен, собственикът на дружеството има статут на съдружник в него, а съгласно чл. 33, ал. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници. (Решение № 1454 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9322/2019 г., I о.) В случая не се твърди и не се установява наличието на сключен договор за управление с дружеството, поради което отчетените разходи за командировка на управителя правилно не са признати за данъчни цели с ревизионния акт.

Относно разходите за самолетни билети не са представени бордни карти, съгласно изискването на чл. 10, ал. 5 от ЗКПО за документална обоснованост на разхода при международен въздушен транспорт, според която за международния въздушен транспорт счетоводен разход е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет.

За да се установи връзка на извършените разходи за командировки с дейността на дружеството следва да са изпълнени изискванията на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), където са предвидени условията за командироване в чужбина, размерите на командировъчните пари, редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите. В случая не са представени доказателства за командироване на лицата, или такива свързани с изпълнение на конкретна дейност, свързана с дейността на дружеството. Съгласно чл.37 ал.6 от НСКСЧ таксите за правоучастие на командированото лице в конгреси, конференции, симпозиуми и други, както и разходите за печатни материали се отчитат с документ, издаден от организаторите.  Липсва представен документ от посочения като организатор Съюз по хранителна промишленост към ФНТС, за участие на командированите лица в семинарите, В2В срещи и дискусии с представители от хранителния бранш на о-в Ш. Л. и М. Напротив представен е документ от доставчика ЕТ „В.К. – О. Х." на обща стойност 16 992,00 лв. за туристическо пътуване до Ш. Л. и М.

От събраните доказателства следва извод, че жалбоподателят не е доказал релевантния факт отчетените разходи за нощувки, самолетни билети, храна да са документално обосновани и да са във връзка с независимата и. дейност на дружеството, поради което законосъобразно с ревизионния акт в тази част е извършено увеличение на финансовия резултат по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО. Доказателствената тежест в случая е за жалбоподателя. След като задълженото лице не е представило документи, доказващи наличието на връзка между направените разходи за пътуване в чужбина и дейността на дружеството, основателно ревизиращият екип е извършил данъчна регулация и е приложил нормата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде оставен в сила, а жалбата като недоказана и неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед, констатираната неоснователност на жалбата, на данъчната администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се констатираха в размер на 2 898  лв.

Така мотивиран и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Сливен,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Биоком Т." ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „С. К." № …,  против Ревизионен акт № Р-02002021001302-091-001/30.09.2021г., на органа по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден частично с Решение № 163/15.12.2021г.  г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Бургас, в частта, в която са констатирани задължение по ЗКПО за период 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. главница в размер на 58273,85 лева и лихви 20673,69 лева, представляващи задължение за корпоративен данък.

ОСЪЖДА „Биоком Т." ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „С. К." № …., да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 2 898   лв. (две хиляди осемстотин деветдесет и осем лева) за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: