РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300500068 по описа за 2023 година
Производство по чл. 436 вр. чл. 435 ал. 2 т. 1 вр. чл. 528 ал. 3 от ГПК, образувано по
жалба на длъжника по изпълнението С. Т. Й. срещу постановеното по изп.д. № 4071/2022 г.
на ДСИ при РС - Пловдив Постановление от 29.11.2022 г., с което на основание чл. 528 ал. 5
от ГПК на Й. е наложена глоба от 200 лв. за виновно неизпълнение на задължението й да
предаде на взискателя В. И. В. малолетната им дъщеря А. В.В. на дата 12.11.2022 г..
Поддържаните от жалбоподателя оплаквания са за незаконосъобразност на
обжалваното постановление, искането e за неговата отмяна.
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК ответникът по жалбата – взискател по изпълнението В.
В. не е депозирал възражения по жалбата. Такива са постъпили след срока, като се поддържа
че жалбата е допустима, но неоснователна.
Приложени са писмените обяснения на ЧСИ рег. № 824 по чл. 436 ал. 3 от ГПК,
според които жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа изложените в
постановлението доводи.
Съдът установи следното:
Жалбата е допустима – в срок, от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебен изпълнител, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл.
436 от ГПК.
Разгледана по същество е основателна.
Изпълн. дело № 4071/ 2022 г. е образувано на 26.04.2022 г. по молба на В. И. В. за
принудително изпълнение на определения му с влязло в сила съдебно решение режим на
лични отношения с малолетната му дъщеря А.В.В. Приложен към молбата е издадения на
29.12.2021 г. изпълнителен лист на основание влязлото в сила съдебно решение по гр.д. №
1
2891/2019 г. на РС – Асеновград. От същия се установява че бившите съпрузи са
определили, а съдът одобрил режим на лични отношение на бащата В. В. с малолетната му
дъщеря А., ЕГН – ********** както следва: Всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10
ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване, 1 месец през лятото – който не съвпада с
годишния отпуск на майката, 15 дни през Великденската ваканция на всяка четна година и
15 дни през Коледната ваканция на всяка нечетна година, като за първа седмица на месеца
се счита тази, в която първата събота е с дата от съответния месец.
На основание чл. 528 ал. 1 от ГПК до длъжника е изпратена Покана за доброволно
предаване на дете съгласно изпълнителния лист, която й е връчена лично на 12.06.2022 г..
На 30.08.2022 г. / л. 37 от изпълн. дело / е получено от ДСИ изпратено му от АСП
Писмо изх. № ДП/Д – РВ/ 1101 – 001/26.08.2022 г. за това че във връзка с подаден от бащата
В. В. сигнал за непредаване на детото А. от майка й на дата 11.09.2022 г. с майката и с
детето е проведена среща – разговор, майката е консултирана за възможността родителите и
детето да ползват социални услуги в общността, както и за провеждане на срещи между
детето и бащата в защитена среда в присъствието на специалист – във връзка с представена
от майката издадена от съда Заповед за незабавна нейна защита / ЗНЗ / срещу бившия й
съпруг В. Писмото съдържа и изрично становище, че ОЗД при ДСП счита че към момента не
съществува обективна пречка за изпълнение на определения със съдебното решение режим
на лични отношения между детето и бащата.
По делото е изготвен Социален доклад изх. № ПР/Д – РВ/341 – 001 от 30.09.2022 г. /
лист 61 – 62 /. В същия е отразено, че майката е притеснена да предава детето на изпращани
от бащата трети лица – във връзка с казаната по горе ЗНЗ, които детето не познава. Според
доклада издадената на Й. Заповед за незабавна нейна защита срещу В. не е пречка да се
изпълнява постановения от съда режим на лични отношения между него и детето, не
съществуват обективни пречки за неговото изпълнение, както и че родителите са
консултирани за правата и задълженията им като такива, за това че е в интерес на детето
режимът на лични контакти да се спазва, както и за това че при поискване могат да ползват
социални услуги, в това число и възможност срещите между детето и бащата да се
провеждат в защитена среда в присъствие на специалист, но съгласно указателно писмо от
16.07.2009 г. на ДАЗД социален работник не може да участва в директни действия по
принудително отнемане на детето от единия родител и предаването му на другия.
Няма спор между страните, че по гр.д. № 20225330110360 по описа на РС – Пловдив /
образувано по молба на С. Й. срещу В. В. за защита от домашно насилие / е издадена срещу
В. Заповед за незабавна защита № 118/15.07.2022 г., с която на В. е наложена мярката по чл.
5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН спрямо Й. Към отговора на ответника по жалбата е представен препис от
постановено по делото Решение от 20.10.2022 г., с която е отхвърлена молбата на Й. за
издаване на заповед за защита срещу В., съответно издадената ЗНЗ от 15.07.2022 г. е
отменена. Няма данни решението да е обжалвано, както и кога е стабилизирано.
На лист 55 от изпълн. дело се съдържа даденото от В. - във връзка със забраната му да
приближава дома на Й., пълномощно на лицето М.П.Д., ЕГН – ********** да взема от
негово име малолетната му дъщеря А. от дома на майка й – посочен адрес, или от всяко
друго място, където детето се намира, в изпълнение на съдебното решение за режима на
лични отношения.
С Протокол от 01.12.2022 г. на ДСИ е отразено че е проведена среща между страните
по изпълнението във връзка с осъществяване на режима на лични отношения между бащата
и детето. Посочено е, че ЗНЗ към 1.12.2022 г. е отпаднала, поради което страните се
споразумяват, че на съответните съботи, в които детето следва да бъде предадено на бащата,
това ще става в 11 часа на входа на жилищната сграда, където длъжницата ще предава
детето лично на бащата, а последният от своя страна ще я уведомява предварително за
2
явяването си.
С Постановление на ДСИ от 21.10.2022 г. на длъжника Й. е наложена глоба в размер
на 50 лв. за неизпълнение на задължението й да предаде детето на баща му – чрез
пълномощника му М.Д., придружавана от брата на взискателя И. В., на дата 24.09.2022 г..
Постановлението не е обжалвано и е влязло в сила на 05.12.2022 г..
С 3 броя Постановления, и трите от дата 29.11.2022 г. на Й. са наложени глоби за
неизпълнение на задължението й да предаде детето на баща му – чрез пълномощника му
М.Д., придружавана от брата на взискателя И. В., на датите 08.10.2022 г.,10 ч., 22.10.2022 г.,
10 ч. и на 12.11.2022 г. , 10 ч., в размери съответно 100 лв., 150 лв. и 200 лева.
Постановлението за наложена глоба за непредаване на детето на бащата на датата
22.10.2022 г. е отменено – Решение № 121 от 02.02.2023 г. по гр.д. № 66/2023 г. на ОС –
Пловдив.
Постановлението за наложена глоба за непредаване на детето на датата 08.10.2022 г. е
също отменено – Решение № 134 от 06.02.2023 г. по гр.д. № 67/2023 г. по описа на ОС –
Пловдив.
Предмет на инстанционна проверка по настоящото дело № 68/2023 г. е
постановлението за наложена глоба за непредаване на детето на 12.11.2022 г.. Глобата е
наложена от ДСИ по искане на взискателя В. / молба от него на л. 95 от делото /, в която
същият е твърдял че на така посочената дата Й. не е предала детето на пълномощника му
М.Д., придружавана от брата на взискателя И. И., като към молбата е представена
декларация от Д., в която същата декларира, че на 12.11.2022 г., 10 ч. се явила пред
апартамента на Й., а взискателят чакал долу пред блока, тъй като по силата на ЗНЗ имал
забрана да приближава дома на Й.; че Д. звъняла и тропала на вратата, но никой не отворил;
че тя и И. посетили адреса отново в 14 часа, Й. била в апартамента с детето, но не им
отворила, а на проведен разговор при затворена врата започнала да им крещи, че отказва да
им даде детето. В изисканите от ДСИ обяснения от длъжницата за причините, поради които
не е предала детето на 12.11.2022 г., Й. е заявила Д. и И. да се явили след определения час –
в 14 часа, вместо в 10 ч., да са тропали и ритали по вратата, заявили й че трябва да даде
детето на тях като на негови представители, тъй като баща му е в ***. Детето се изплашило
и отказало да тръгне с тях, длъжницата от своя страна заявява, че не е съгласна да предава
детето си на трети лица, режима на лични отношения трябва да се осъществява лично от
бащата и той, а не негови пълномощници да идват да вземат детето, още повече, че към този
момент не имало пречки за това, тъй като ЗНЗ е била вече отменена. Изложени са още
доводи, че когато е вземал детето бащата не се грижи за него, а го оставя при други хора и в
лоши битови условия. Излага и доводи че бащата – по причина че живее и работи в ***, не е
виждал детето от фактическата им раздяла преди пет години / когато то е било едва ***
годишно/, че детето не познава баща си и се притеснява да контактува с него, още повече –
да бъде вземано от трети лица без яснота къде в този момент е бащата и къде тези лица ще
го отведат.
Същите доводи се поддържат и в жалбата срещу Постановлението за наложената й
глоба за непредаване на детето на 12.11.2022 г..
Във възраженията взискателят поддържа, че жалбата е неоснователна. Прекъснатата
негова връзка с дъщеря му се дължи на поведението на майката – длъжницата Й., която по
всякакви начини осуетява контактите на детето с бащата. Твърденията й че детето се
страхувало да тръгне с третите лица също били неверни – тези лица са познати и на Й., и на
детето, тъй като И. е негов брат /чичо на дъщеря му /, Д. – друг техен роднина, и редките
периоди, когато бащата е вземал детето са прекарвани в присъствието на тези роднини.
Заявява че е успял да вземе дъщеря си на 10.12.2022 г., като преди това – на 26.11.2022 г., е
имало поредно неизпълнение от длъжницата.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 528 ал. 1 от ГПК преди да пристъпи към изпълнение на
задължение за предаване на дете, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни
доброволно в определеното място и време, която покана следва да бъде връчена на
длъжника по възможност две седмици, но не по малко от една седмица, преди определеното
време.
В случая, с оглед периодичните повтарящи се задължения за предаване на детето по
одобрения от съда начин на точно определени дати и за конкретно посочени периоди от
време, се дължи изпращане на една такава покана до длъжницата, каквато й е изпратена и
връчена лично на 12.06.2022 г..
С оглед обаче издадената срещу взискателя Заповед за незабавна защита, с която му е
наложена забрана по чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН същият е упълномощил трети лица, чрез които
детето да бъде вземано от майката – за което същата е следвало, но не е уведомена от ДСИ,
като и освен това не е длъжна да предава детето си на лица, различни от бащата и в
отсъствието на последния, независимо от дадените от него пълномощия за това. Предмет на
принудителното изпълнение в случая не е неодушевен предмет – който да може да се
предава и чрез пълномощник, а към малолетно дете, което е самостоятелна личност, водещ е
неговият интерес и действията на страните и на съдебния изпълнител следва да са
съобразени с неговите преживявания и психика, които са защитени чрез предвидената от чл.
528 ал. 4 от ГПК възможност съдебният изпълнител да потърси съдействие за изпълнението
от посочените институции. Освен това, режимът на лични отношения не може да се
изпълнява чрез трети лица, в т.ч. и вземането на детето от дома на майката без явяването на
бащата. Твърдението му, че се е намирал в близост до жилищната сграда с очакване детето
да му бъде доведено от третите лица не може да се приеме за установено по делото. В тази
насока са само неговите твърдения в искането му за налагане на глоба и декларацията на Д.,
които са частни свидетелстващи документи, които нямат доказателствена стойност относно
това, че отразените в тях факти и обстоятелства са се случили по твърдяния от издателите
им начин – както е неправилно е приел ДСИ, който не е присъствал на опита за предаване на
детето, нито е налице официален документ в подкрепа на тези твърдения. Същото се отнася
и за часа на предаването – 10 часа, спазването на който се оспорва от майката. Затова и
длъжницата не е имала задължение да предаде детето на явилите се на 12.11.2022 г. трети
лица при отсъствието на бащата и отказът й да им го предаде не съставлява виновно нейно
поведение, съставляващо неоснователен отказ за изпълнение на съдебното решение и
изпълнителния лист. Следва да се отбележи още, че по делото няма яснота дали и към
12.11.2022 г. съдебното решение от 20.10.2022 г. за отмяна на ЗНЗ не е било стабилизирано,
при което положение искането детето да бъде предадено от майката на третите лица, без
присъствието и на бащата се явява недопустимо.
Предвид изложеното обжалваното постановление за налагане на глоба се отменя.
И съдът
РЕШИ:
Отменя Постановление от 29.11.2022 г. по изп.д. № 4071/2022 г. на ДСИ при РС –
Пловдив, с което на длъжника по изпълнението С. Т. Й. е наложена глоба от 200 / двеста /
лева за виновно неизпълнение на задължението й да предаде на взискателя В. И. В.
малолетната им дъщеря А. В.В. на дата 12.11.2022 г., 10 часа - в изпълнение на
постановения по гр.д. № 2891/2019 г. по описа на РС – Асеновград режим на лични
отношения.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5