РЕШЕНИЕ
№ 67
гр.
Монтана 11 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ
в публично заседание на 31.01.2020 г. в състав:
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при
секретаря АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като
разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА
КАНД № 638 по описа на АдмС Монтана за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от „Е*** ” ЕООД, гр. С*** , представлявано
от управителя Н.К.К. против Решение № 436 от 08.11.2019 г. по АН дело № 925/2019
г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено НП № 12-00001414/08.05.2019
г., издадено от Директор на Дирекция „ИТ” Монтана. С потвърденото НП на
касатора е наложено административно наказание за това, че в качеството си на
работодател не е осигурил провеждането на инструктаж по безопасност и здраве
при работа на И*** Б*** П*** , извършваща трудова дейност. В касационната жалба
се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът не
е отчел наведените във въззивната жалба обстоятелства, а
именно, че постановлението
не е издадено от съответния компетентен орган, което води до неговата нищожност,
а наказващият орган се е произнесъл извън срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН.
Проверката е извършена на 17.01.2019 год., а постановлението е издадено на
08.05.2019 год., т.е. повече от четири месеца по-късно. Нарушени са чл. 42, ал. 1, т. 7 и чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН, което води до опорочаване и на НП. Съдът не е взел предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства и не ги е обсъдил в тяхната
съвкупност. Жалбоподателят не е имал качеството на работодател на лицето И*** Б***
П*** , тъй като страните не са в трудово-правни отношения. Илияна П*** не е
престарала труд, не е била на производствена лента и не е произвеждала продукт,
а е правила проба на нов продукт в качеството си на инженер-технолог и
дружеството-жалбоподател не й е било работодател. С оглед на изложеното моли
отмяна на обжалваното Решение и отмяна на Наказателното постановление.
Ответникът – Дирекция „ИТ”, гр.
Монтана, чрез процесуалния си представител ст.юрк С*** К*** в писмено становище
оспорва касационната жалба и моли въззивното решение да остане в сила като
правилно и обосновано. Счита, че нарушението е доказано по безспорен начин, а в
мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства и
стигнал до верни правни изводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор от ОП Монтана дава заключение,
че решението на районния съд е правилно, обосновано и мотивирано, а жалбата
неоснователна. Счита че не са допуснати съществени процесуални нарушения на
административнопроизводствените правила, а фактическата обстановка е изцяло
установена, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност спрямо наказаното лице.
Административен съд Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да
потвърди обжалваното НП въззивният съд, приема, че съгласно разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /Наредбата/,
работодателят има задължение да осигурява провеждането на инструктажи по
безопасност и здраве, включително и на всички други лица, които ще посещават
производствени звена на предприятието. Позовава се и на чл. 416, ал.1, изр. 2
от КТ, според който текст редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, а фактическите констатации
отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Приема, че след като не е проведен инструктаж по безопасност и
здраве на И*** Б*** П*** - лице намиращо се в производствено помещение, работодателят
е осъществил от обективна и субективна страна съставът на административно
нарушение, за което му е вменена и съответната административионаказателна
отговорност. Правилно е определен и размерът на имуществената санкция, който в
случая е минимално предвиденият в закона.
Болшинството на съдебния състав не
споделя направените правни изводи от първоинстанционния съд и намира същите за
необосновани спрямо доказателствата събрани по делото и действащата правна
уредба.
След като е констатирано, че лицето И*** Б*** П*** работи, тъй като работата
на инженер-технолог е дейност по престиране на труд, то
административнонаказващия орган е следвало да наложи наказание за работа без
сключен трудов договор, тъй като спрямо това лице, същият няма качеството на
работодател, а тя няма качеството на работник, в който смисъл са текстовете на
чл. 10 и чл. 11 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, респ.
Кодекса на труда.
При този изход на делото и направеното
искане за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение, последното се явява
неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Монтана
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 436 от 08.11.2019 г.
по АН дело № 925/2019 г. на Районен съд – Монтана, като неправилно.
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №
12-00001414/08.05.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „ИТ” Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ НА СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА
Съдията
докладчик по делото споделя единствено правните изводи на останалите членове на
състава, че работата на И***
Б*** П*** , инженер-технолог, е дейност по престиране на труд, а липсата на сключено
трудово правоотношение представлява административно нарушение.
Не
споделя, обаче останалите правни изводи и счита същите, от една страна за
противоречиви, а от друга лишава от практическа приложимост текста на чл. 11,
ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд. /Наредбата/
Според
болшинството на състава, И*** Б*** П*** няма качеството на работник по смисъла
на специалната Наредба, тъй като с нея не е сключен трудов договор, поради
което не подлежи на инструктаж за безопасност. Според Наредбата, обаче, инструктаж
за безопасност и здраве се дължи винаги когато се извършва определена работа
/чл. 1 от Наредбата/. Неговата цел е да даде практически указания за
безопасното изпълнение на тази работа /чл. 10, ал. 1 от Наредбата/. Безспорно
е, че лицето И*** Б*** П*** е извършвала дейност/работа или извършвайки това същата
иманентно притежава качеството на работник. Качеството на работник се придобива
единствено с факта на извършване на определена дейност и не зависи от други
фактори или правни действия, включително и на лицето, за което се работи,
последното от своя страна има качеството на работодател. След като определено
лице извършва определена работа/престира работна сила в производствената зона
на предприятието, същото подлежи на инструктаж. Липсата на надлежно сключен
трудов договор не лишава работодателят от качеството му на такъв, респ.
работника от качеството му на работник, в т.ч. и от предоставените му по закон
права, още по-малко това обстоятелство следва да създава предпоставки работодателите
да черпят права от собственото си недобросъвестно поведение.
Възраженията,
касаещи характера на работата, а именно: вземане на проби с цел създаване на
нов продукт, то следва да се има предвид че по своята същност този вид дейност представлява
престиране на работна сила или лицето в съответния момент е изпълнявало трудова
дейност, за което изпълнение законодателят изисква да бъде проведен инструктаж.
В тази насока е и подписаната от лицето декларация за работа при фиксирано
работно време, с определено място на работа – производствена зона, което от
своя страна изисква спазване на определена трудова дисциплина, евентуално
необходимост от работно облекло, все белези на работа в условията на трудово
правоотношение.
Именно
поради установената липса на надлежно сключен трудов договор,
административнонаказващият орган е приел, че лицето се намира в
производственото звено и след като извършва определена работа, която работа е
съответна и на производствената дейност на работодателя, то това лице подлежи
на инструктаж по безопасност и здраве, в който смисьл е чл. 1 и чл. 11, ал. 1,
т. 6 от същата Наредба.
Обстоятелството,
че работодателят е осъществил и друго нарушение /не е сключил трудов договор с
работещото лице/, за което по силата на закона се носи отделна
административнонаказателна отговорност, то това нарушение само по себе си не
дерогира и не отнема неправомерността на констатираното деяние, за което е
наложена административно наказание. Двете нарушения са независими едно от друго
и за всяко от тях се следва административна санкция и това е видно от
визираните от законодателя различни правни хипотези, както и от
обстоятелството, че нарушенията на трудовото законодателство, в т.ч. по
безопасността при работа са отношения с изключително завишена степен на
обществена охраняемост.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: