№ 38480
гр. София, 24.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110157322 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. А. П., ЕГН
**********, с адрес в *** против Ц.В.О., с адрес в ***, представлявано от Началника- полк.
П.В., с която са предявени искове с правна квалификация чл. 71 ал. 1 т. т. 1, 2 и 3 вр. чл. 4 ал.
1 и ал. 2 от ЗЗДискр. и чл. 74 ал. 2 от ЗЗДискр. за задължаване ответника да анексира
сключения валиден договор, да бъде осъдено ЦВО да заплати обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на дискриминация по признаците „образование“ и „лично
и обществено положение“ в размер на 1000 лв. и да бъде осъден да заплати обезщетение в
размер на 1000 лв., представляващо разликата в трудовото възнаграждение за длъжността,
заемана от него и за длъжността, за която е кандидатствал“.
С решение № 15169 от 05.08.2024 г. предявените искове са отхвърлени, а ищецът е
осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника.
На 09.08.2024 г. Д. П. депозира молба за изменение на решението в частта му за
разноските. Излага доводи, че по силата на закона е освободен от задължението за
заплащане на такси и разноски, поради решението, в частта му, с която е осъден да заплати
на ответника юрисконсултско възнаграждение е незаконосъобрано.
В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК пълномощникът на ответното учреждение депозира
становище, с което оспорва молбата на ищеца.
Съдът, като взе предвид данните по делото и съображенията на страните, намира
молбата по чл. 248 от ГПК за допустима, но неоснователна, предвид следните съображения:
Молбата за изменение е подадена в преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК – в
срока за въззивно обжалване. Искането изхожда и от процесуално легитимирано лице –
ищеца по делото.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Искането си за изменение на решението в частта му за разноските, Д. П. основава на
разпоредбата на чл. 75 ал. 2 от ЗЗДискр, според която „за производствата пред съд по
ЗЗДиск не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда.“ С
нормата на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр. се улеснява достъпа до правосъдие на пострадалите от
дискриминационни действия, които са освободени от заплащане на дължимите от тях
държавна такса и разноски за водене на делото, но не и и от отговорността за заплащане на
направените от насрещната страна разноски по делото. Разпоредбата, обаче, не изключва
общият принцип, залегнал и в други разпоредби чл. 83 ГПК, чл. 359 КТ, § 35 ЗСПЗЗ,
1
съгласно който разходите на страната, спечелила делото се възстановяват от насрещната
страна, тъй като имуществената й сфера е намалена поради направените разходи за защита в
съдебното производство. Смисълът на това законодателно разрешение, залегнало в чл. 78
ГПК, от което чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр не прави изключение, е обезщетяване на страната за
средствата, с които се е обеднила, вследствие участието й в съдебния спор, наложено от
заведения срещу нея иск. Улесняването на достъпва да правосъдие се реализира по реда на
чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр. чрез освобождаване от задължението за внасяне на държавни такси и
разноски за събиране на поисканите доказателства, но не и от разноските на другата страна
– в случая направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът
може да освободи страната от разноски, относими към държавните такси и разноските за
събиране на доказателства, свързани с провеждането на съдебното производство, но не и от
разноските за защита от адвокат или юрисконсулт, по арг. на чл. 83 ГПК. (в този смисъл-
определение № 217 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 2732/2021 г., ІV ГО на ВКС; определение №
18 от 27.01.2020 г. по гр. д. № 1177/2019 г., ІV ГО на ВКС; определение № 221 от 25.03.2020
г. по гр. д. № 2958/2019 г., ІІІ ГО на ВКС, решение № 381 от 19.01.2024 г. на СГС по в. гр. д.
№ 12025/2021 г.).
Водим от горното и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Д. А. П., ЕГН **********, с адрес в
*** за изменение на решение № 15169 от 05.08.2024 г., постановено по гражданско дело №
57322 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в частта му за
разноските.
Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2