и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 50/17.10.2007 год., постановено по Н.а.х.дело № 71/2007 год., Ардинският районен съд е признал Николай Христов Каснаков от гр.Кърджали за виновен в това, че на 04.06.2007 година, около 15.30 часа в гр.Ардино, в качеството си на длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата си, причинил на Сами Салим Касим от с.Правдолюб, общ.Ардино-лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, извън случаите на чл.128 и 129 НК - престъпление по чл.131 ал.1 т.2, във вр. с чл.130 ал.1 и 2 НК, като на основание чл. 78аот НК го е освободилот наказателна отговорност и му е наложил налага административно наказание "Глоба"в размер на 500 лв. Недоволен от така постановеното решение е останал подсъдимият Николай Христов Каснаков от гр.Кърджали, който го обжалва като незаконосъобразно и необосновано, поради нарушение на материалния закон и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че действително имал конфликт със Сами Касим от с.Правдолюб, общ.Ардино, и след като последният го бил ритнал по крака и му причинил нараняване, за да се предпази го ударил и той. Неправилно съдът го бил признал за виновен за причиняване на наранявания на пострадалия и по двете алинеи на чл. 130 от НК, тъй като от съдебната практика било известно, че по-тежкият резултат поглъща по-лекият, т.е. следвало да отговаря само по чл. 130 ал.1 от НК. Счита, че неправилно деянието било квалифицирано като престъпление по чл. 131 ал.1 т.2 от НК, тъй като нямал качеството на „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93 т.1 от НК – бил ветеринарен лекар на частна практика. Навежда довод и за необходимото приложение от първоинстанционния съд на чл.130 ал.3 от НК – реторсия. Моли да бъде отменено изцяло решението на първоинстанционния съд, като делото бъде върнато на Районна прокуратура – Ардино, с оглед допуснатото отстранимо процесуално нарушение, ограничило правото му на защита. В съдебно заседание жалбодателят Николай Каснаков поддържа жалбата си така, както е предявена. Представя нови писмени доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е основателна, тъй като при постановяване на съдебния акт Ардинският районен съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, признавайки подсъдимия за виновен в причиняване на лека телесна повреда, като в решението си съдът е посочил чл.130 ал.1 и ал.2 от НК. Счита, че при това положение не става ясна действително формираната воля на съда, поради което предлага решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС – Ардино за ново разглеждане. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваното решение, с оглед правилността му и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл., във вр. с чл. 378 ал.5 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е положил усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, като в хода на въззивното съдебно следствие жалбодателят Каснаков представя нови писмени доказателства – жалба от същия до РП – Ардино; съдебно-медицинско удостоверение № 160/2007 год., издадено от съдебен лекар; амбулаторен лист и извлечение от медицинско досие на пациент, преминал през СПО при МБАЛ „д-р Ат.Дафовски” АД – гр.Кърджали. От събраните на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият Николай Каснаков работел като ветеринарен лекар и по този повод имал контакт с пострадалия, във връзка с неговата крава. След преглед на добичето и прилагане на неустановена терапия същата умряла. Пострадалият отишъл на 04.06.2007 година, около 15.30 часа, в гр.Ардино при подс.Каснаков, за да му търси сметка за умрялата крава. Станал скандал в присъствието на св.Чолаков и в крайна сметка нарушителят и пострадалият излезли в коридора да се разправят.Там двамата си разменят няколко удара /трудно установими от противоречивите им показания/, но в крайна сметка безспорно се установявало, че подсъдимия е нанесъл удар на пострадалия и го съборил на земята, в резултат на което му причинил описаните в приетото и неоспорено заключение на вещото лице нараняване, а именно: разкъсно контузна рана на лицето и охлузване на кожата на главата. Съдът е приел, че от така приетата фактическа обстановка се установявало по безспорен начин, че Николай Каснаков е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 131 ал. 1 т.2, във вр. с чл.130 ал.1 и 2 от НК - на 04.06.2007 година, около 15.30 часа, в гр.Ардино в качеството си на длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата си, причинил на Сами Салим Касим от с.Правдолюб,общ.Ардино лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, и прилагайки разпоредбите на чл.78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. Настоящата инстанция намира, че при провеждане на досъдебното производство, органите на същото са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила. Така, с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 27.07.2007 год., на Николай Каснаков е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер – за това, че на 04.06.2007 год., около 15.30 часа в гр.Ардино, в качеството си на длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата си, причинил лека телесна повреда на Сами Салим Касим от с.Правдолюб, общ.Ардино, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и причиняване на болка и страдание, което разследващият орган е квалифицирал като престъпление по чл. 131 ал.1 т.2, във вр. с чл. 130 ал.1 и ал.2 от НК. В така предявеното на подсъдимия обвинение, обаче, разследващият орган е допуснал значителна неопределеност по отношение на правната квалификация на деянието, за извършването на което е привлечен обв.Каснаков към наказателна отговорност. Това е така, тъй като органа по разследването е посочил, че с твърдяното деяние обвиняемият е причинил на пострадалия Касим лека телесна повреда „…изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и причиняване на болка и страдание”. Или, по същество на подсъдимия е предявено обвинение за деяние, съдържащо признаците в два различни престъпни състава, предвиждащи и различни по вид и тежест наказания – тези по чл.130 ал.1 и ал.2 от НК. Същевременно, от съдебната теория и практика е известно, че когато се касае до престъпление против личността, по-тежкият престъпен резултат поглъща по-лекият такъв. Изложеното се отнася в пълна мяра и по отношение на разпоредбата на чл.131 ал.1 т.2 от НК, съгласно която се предвиждат различни по вид и тежест наказания за причиняване от длъжностно лице на лека телесна повреда по чл.130 ал.1 и по чл. чл.130 ал.2 от НК. С посоченото безспорно е било нарушено правото на защита на обвиняемия Каснаков, който следва да знае за извършването на какво точно престъпление се ангажира наказателната му отговорност в образуваното наказателно производство, вкл. и какво наказание предвижда закона за такова престъпление. Това нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на съществените такива, не е било отстранено от прокурора по реда на НПК във фазата на действията на прокурора след завършване на разследването. Нещо повече, след като е извършил преценката, че делото следва да се внесе в съда не с обвинителен акт, а с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, в изготвеното постановление прокурорът сам е допуснал посоченото по-горе съществено нарушение на процесуалните правила, като дори е формулирал обвинението с израза : ”…причинил лека телесна повреда на Сами Салим Касим от с.Правдолюб, общ.Ардино изразяваща се в причиняване на болка и страдание или разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл. 131 ал.1 т.2, във вр. с чл. 130 ал.1 и ал.2 от НК.” Съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на обжалваното решение е допуснал и първоинстанционният съд. Така, същият не е констатирал допуснатите на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на подс.Каснаков. Постановявайки обжалваният съдебен акт, първоинстанционният съд е посочил в диспозитива на решението, че подс.Каснаков ”…в качеството си на длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата си причинил на Сами Салим Касим от с.Правдолюб, общ.Ардино лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл. 131 ал.1 т.2, във вр. с чл. 130 ал.1 и ал.2 от НК….”. С други думи, първоинстанционният съд не само че не е отстранил неяснотата за извършването на кое точно престъпление е признал подс.Каснаков за виновен, но и е допуснал допълнително смесване на двата различни състава на причиняване на лека телесна повреда – по чл. 130 ал.1 и по чл.130 ал.2, формулирайки деянието с израза „…лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК….”, т.е. дори не е посочил точната законова формулировка на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, а именно: причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. В мотивите към обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установена неясна фактическа обстановка, като е посочил, че „…След прилагане на неустановена терапия /поради различните показания на подсъдимия и св.Касим/ същата умряла.”; и че в коридора „….подсъдимия и св.Касим си разменили няколко удара /трудно установими от противоречивите им показания/….”, без да е изпълнил вмененото му от разпоредбата на чл. 305 ал.3 от НПК задължение да посочи въз основа на кои доказателствени материали е взел решението си, както и да изложи при противоречиви доказателствени материали съображения кои от тях приема, кои отхвърля, и защо. Приемането на такава неясна фактическа обстановка представлява съществено нарушение на правото на защита на подс.Каснаков, който следва да знае въз основа на кои факти е признат за виновен в извършване на престъпление и въз основа на кои точно доказателства. Още повече, че по същество първоинстанционният съд е приел в мотивите си нови фактически положения, различни от изложените от прокурора в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, което съгласно императивната разпоредба на чл. 378 ал.3 от НПК е налагало прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, което не е било сторено от първоинстанционният съд. Не са изложени в мотивите към обжалваното решение каквито и да било съображения относно квалифициращото деянието като престъпление от общ характер обстоятелство – извършването на престъплението от длъжностно лице, при и повод изпълнение на службата му. Излагането на такива от първоинстанционния съд е било особено необходимо, имайки предвид, че внимателният прочит на приложеният към досъдебното производство договор № 015/02.05.2007 год., сключен между РВМС – Кърджали, от една страна, и подс.Николай Каснаков, от друга /на който се позовава прокурора в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за да обоснове извършване на престъпление от общ характер по чл. 131 ал.1 т.2 от НК от подсъдимия – причиняване на телесна повреда от длъжностно лице, при или по повод изпълнение на службата или функцията му/, не навежда на извода, че същият придава на подсъдимия каквото и да било длъжностно качество по смисъла на чл.93 т.1 от НК. Това е така, тъй като посоченият договор несъмнено носи белезите на облигационен такъв - договор за изработка, и е сключен на основание чл.35 ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /в редакцията му, действуваща към момента на сключване на договора и извършване на инкриминираното деяние/. Съгласно посочената разпоредба, за извършване на дейностите по чл.35 ал.1 от ЗВМД – изпълнение на мерките по държавната профилактична програма по чл.118 ал.1 и издаването на ветеринарномедицински документи за придвижване на животни на територията на страната, които се осъществяват от регистрирания ветеринарния участък ветеринарни лекари, директорът на РВМС ежегодно сключва договори с регистрираните ветеринарни лекари. От друга страна, с разпоредбите на посоченият договор страните са уговорили изчерпателно своите права и задължения по него, вкл. и възнаграждението на подс.Каснаков и начина на заплащането му, начини на прекратяване и неустойки при неизпълнение на задълженията по договора от всяка от страните, като в договора няма уговорено трудово възнаграждение, установено работно време, постоянно място на работа, допълнителни възнаграждения по КТ и т.н., т.е. липсват съществени характеристики на трудовия договор. Или, от всички посочени по-горе характеристики на договора следва да се направи единствено възможният извод, че договора е облагационен такъв, който не е в състояние да придаде на подсъдимия качеството на „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93 т.1 от НК, тъй като на подсъдимия не е възложено да изпълнява служба в държавно учреждение, нито му е възложено да изпълнява ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие или юридическо лице /в случая РВМС/. Още повече, че се установява от обясненията на подсъдимия Каснаков пред въззивния съд, а и е прието от прокурора в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, че подс.Каснаков е бил регистриран като частно-практикуващ лицензиран ветеринарен лекар / а не е „официален ветеринарен лекар” – служител на НВМС, с каквото понятие борави Закона за ветеринарномедицинската дейност/; както и се установява, че лечението на кравата на пострадалия Сами Касим, при и по повод на което е възникнал конфликта между подсъдимия и св.Касим, не е част от задълженията му по посочения по-горе договор с РВМС, а е част от неговата частна практика, за което му се заплаща лично на него възнаграждение от стопанина. Впрочем, този извод на съда се подкрепя и от съдържанието на цитираният договор между подсъдимия и РВМС, в който липсва вменено задължение на подсъдимия да извършва лечение на животни, нито е предвидено възнаграждение за извършване на такава дейност. Възприемането на тезата на прокурора и първоинстанционния съд – че посоченият по-горе договор придава на подс.Каснаков качеството на „длъжностно лице”, би довело до абсурдния извод, че при сключване на какъвто и да било облигационен договор /и по-конкретно договор за изработка/ с държавно учреждение - възложител, изпълнителят по договора придобива качеството на „длъжностно лице”, респ. би било възможно ангажирането на наказателната му отговорност за извършването на различни престъпления, субект на които по законово определение би могло да бъде само длъжностно лице. Посочените нарушения от органите на досъдебното производство и от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение, са съществени процесуални такива, тъй като ограничават и нарушават процесуалните права на подсъдимия, който има право да знае за извършването на какво или какви точно престъпление/я/ е обвинен, признат за виновен и осъден, въз основа на кои доказателства, като същият следва да има възможност да съобрази процесуалното си поведение за най-ефективна защита на своите права и законни интереси именно с решението, ведно с мотивите към него, т.е. необходимо е да е постановен съдебен акт при спазване на процесуалните правила, които са гаранция за осъществяването в пълна степен на процесуалните права на подсъдимаия и останалите страни в процеса, с оглед законосъобразно постигане целта на провежданото наказателно производство - разкриване на обективната истина и постановяване на обоснован, законосъобразен и справедлив съдебен акт. С оглед изложеното, и тъй като още на досъдебното производство по настоящото дело са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на подс.Каснаков, следва обжалваното решение на районния съд да бъде изцяло отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора, съобразно правомощията на въззивния съд по чл. 334 т.1 и чл.335 ал.1 т.1, във вр. с чл. 378 ал.5 от НПК. При този изход на делото, не следва да бъдат обсъждани по същество от настоящата инстанция обосноваността и законосъобразността на решението. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.1, във вр. с чл. 335 ал.1 т.1 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 50/17.10.2007 год. по Н.а.х.дело № 71/2007 год. по описа на Ардинския районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Районна прокуратура - Ардино. Решението не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |