№ ....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на шести декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 2493 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № II-55-442426/03.07.2018г., постановено по гр. д. № 59022/2017г.,
Софийски районен съд (СРС) е върнал исковата молба на „Т.С.“ ЕАД срещу В.Л.В. в
частта, с която е предявен иск за присъждане на сума в размер от 24,37лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, уважил
е искът за доставена топлинна енергия в размер на 2971,08лв. и искът за
заплащане стойността на услугата дялово разпределение в размер на 53,04лв. за топлоснабден имот, представляващ ап. № 47, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, за периода
01.03.2012г.-30.04.2014г., както и частично искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 2971,08лв. за сумата от
484,88лв., като за разликата до пълния предявен размер от 1220,78лв. го е
отхвърлил.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна
жалба от ответника, с която обжалва решението в частта, с която са уважени
предявените искове. В останалата част решението не е обжалвано.
В жалбата се поддържа, че представените от ищеца
писмени доказателства са оспорени, а това обстоятелство не е обсъдено от
районния съд. Излагат се съображения, че по делото не е установено наличието на
облигационно правоотношение между страните. Посочва се, че съдът не е обсъдил
направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания. Съобразно изложеното се моли за отмяна
на решението.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ищец не е депозирал отговор на въззивната
жалба.
Третото
лице – помагач не е изразило становище по жалбата.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, приема следното:
Предявени са за разглеждане кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
За да
постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ответникът е потребител на
топлинна енергия за исковия период, поради което дължи заплащане на доставената
в имота топлинна енергия и цената на предоставената услуга дялово
разпределение. Кредитирал е заключенията на приетите по делото съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи относно обема на доставената в имота топлинна
енергия и начина на нейното остойностяване. Приел е за неоснователно релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност, тъй като отговорът на исковата молба е подаден извън срока по чл. 131 ГПК.
Решението на районния
съд е правилно, като въззивната инстанция споделя
изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд
и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на решението. Независимо от
това, с оглед релевираните във въззивната
жалба оплаквания, съдът приема следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Купувач (страна) по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за
доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е
встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 2/2018г. по тълк. дело № 2/2017г., ОСГТК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
От представения по делото /л. 9/ договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, се установява, че ответникът е придобил собствеността върху ап. № 47, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин VI“, жилищна сграда – блок № 44-46, вх. В, ет. 1. Съгласно удостоверение, издадено от Столична община, район „Люлин“ /л. 10/, жилищен блок с административен № 635 е идентичен с блок със строителен № 44-46.
От назначената в хода на първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира процесния имот, собственост на ответника, е присъединена към топлопреносната мрежа и за периода м.03.2012г.-м.04.2014г. е била непрекъснато топлоснабдявана, като ежемесечно са извършвани отчети на общия топломер.
От представения по делото /л. 12/ протокол на проведено общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „*******, се установява, че е прието решение за сключване на договор с „Бруната България“ ООД за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинната енергия в сградата.
При съвкупната преценка на посочените доказателства и доказателствени средства, въззивният съд достига до извода, че ответникът е собственик на имот, находящ се в сграда, която е в режим на етажна собственост, и която е топлоснабдявана за просения период. Следователно, ответникът притежава качеството клиент (потребител) на топлинна енергия и между него и ищцовото дружество е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът доставя топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността й. Той е страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на доставената топлинна енергия.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че своевременно е оспорил представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства. Съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК заинтересованата страна може да оспори истиността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Разпоредбата на чл. 133 от ГПК урежда последиците от неподаване на отговор на исковата молба в установения срок, като една от тях е, че ответникът губи възможността по-късно да оспори истинността на представен документ, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Исковата молба, с която са представени доказателства, е връчена на ответника за отговор на 06.10.2017г., а отговорът, с който е направено оспорването, е депозиран на 10.11.2017г., тоест извън едномесечния срок. Ответникът не е изложил твърдения и представил доказателства пропускът да се дължи на обективни, извинителни причини, поради което за него е настъпила преклузията по чл. 133 от ГПК и правилно районният съд не е обсъждал направените оспорвания.
Изложеното се отнася и до направеното и поддържано във въззивната жалба възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 4 от ТР № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г., ОСГТК на ВКС, по силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва /чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 84 ЗС/. Доколкото отговорът на исковата молба е подаден извън едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, то възможността на ответника да релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията е преклудирана.
От изслушаните по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и които съдът намира за обективни и компетентно изготвени, се установяват количеството доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност. При приемането на експертните заключения в откритото съдебно заседание пред районния съд ответникът не е изложил твърдения за необоснованост и неправилност на същите, а въвежда доводи в тази насока едва с въззивната жалба. Изготвените заключения кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, поради което съдът не намира за необходимо да се отклонява от направените в тях констатации и достигнатите фактически изводи.
Други релевантни оплаквания във въззивната жалба не са направени.
Поради съвпадение на изводите, до които достигнаха двете съдебни инстанции, първоинстнационното решение следва да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъдат присъждани разноски на въззиваемата страна, доколкото не са изпълнени предпоставките на чл. 78, ал. 8 ГПК за осъществена защита от юрисконсулт. По делото не е подаден отговор на въззивната жалба и не е осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание, а е депозирана единствено бланкетна молба от 05.12.2019г. за гледане на делото в отсъствие на представител на дружеството и искане за присъждане на разноски, която не може да оправдае присъждането им.
Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № II-55-442426/03.07.2018г., постановено по гр. д. № 59022/2017г.
по описа на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 55-ти състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице – помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.