М О
Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 962/2016 Г.
ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО,
24 С-В
СОФИЙСКА ГРАДСКА
ПРОКУРАТУРА (СГП) е внесла в съда обвинителен акт по досъдебно производство №
ЗМ252/2014 г. по описа на МВР - ГДНП, пр. пр. № 5675/2016г. по описа на СГП, с
който е повдигнала против подс. Ш.А.Ч.
обвинение за това, че на 11.06.2014 г. в гр. С., на сесия на „С.С.Б.“ АД, в
качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "б"
от НК - Изпълнителен директор на „Е.С.О." ЕАД (по-долу
за краткост “ЕСО”), съгласно
Договор № РД-ЛС-ЕСО-10/20.12.2013 г. за възлагане на управлението на ЕСО на
изпълнителен член на Съвета на директорите на основание чл. 244, ал. 4 и ал. 7
от ТЗ, Протокол № 72-2013/11.12.2013 г. на Съвета на директорите на БЕХ ЕАД и
Протокол № 18/13.12.2013 г. на Съвета на директорите на ECO от 18.12.2013 г. до
29.04.2014 г. и Договор № ЧР-ДУК-УС-ИД-4/29.04.2014 г. за управление и контрол
с изпълнителен член на ЕСО-ЕАД от 29.04.2014 г. до 11.12.2014 г., съзнателно
сключил неизгодна сделка чрез борсов договор № 386/11.06.2014 г., като
извършване на сделката възложил на борсовия посредник „М.” ЕООД, представляващо
купувача ЕСО по Договор за борсово представителство № 16-ЦУ/07.03.2014 г., чрез
упълномощеният му лицензиран брокер Р.К., за закупуване на метали на
стойност 116 766,13 лв. без ДДС,
при възможност да бъдат закупени за 111 800 лв. без ДДС чрез борсов посредник „И.-Б.”
ЕООД, с управител Б.С., което дружество към 11.06.2014 г. имало действащ
сключен договор № 52-ЦУ/07.12.2012 г. за борсово посредничество, прекратен на
20.06.2014 г., като с това са били причинени значителни вреди на ЕСО в размер
на 4 966,17 лв., формирани от разликата в борсовата цена на метали и 467,06 лв.
- платено възнаграждение по чл. 20, ал. 2 от Договор за борсово
представителство № 16-ЦУ/07.03.2014 г., или всичко - 5433,23 лв. - престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК.
По искане на подс. Ч. и
неговата защита бе проведено предварително изслушване (съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция), в хода на което, на осн. чл. 371, т. 1 НПК,
беше депозирано и одобрено от съда съгласието на страните да не бъде провеждан
непосредствен разпит на свидетелите Ж. П., Р. К., Р. С., П. И. и Л. Р.-Т., а
също и на в.л. Н. и в.л. Т., като при постановяване на присъдата непосредствено
се ползва съдържанието на протоколите за техния разпит от досъдебното
производство, както и на експертните заключения.
Съдът, след като служебно
констатира, че съответните действия по разследването и в частност - разпитите
на посочените свидетели, както и назначените и извършени на досъдебното
производство експертизи, са извършвани и депозирани при условията и по реда,
предвидени в НПК, на основание чл. 272, ал. 3 от НПК, постанови определение, с
което одобри съгласието на страните по чл. 371, т. 1 НПК, като след прочитането
им по реда на чл. 283 НПК, съответните протоколи за разпит и експертизи бяха
ползвани непосредствено при постановяване на присъдата.
В хода на съдебните прения
участващият по делото прокурор от СГП не поддържа обвинението против
подсъдимия. Пледира същият да бъде оправдан, т.к. не е извършил престъплението,
в което е обвинен.
Защитникът на подсъдимия
адв. Г. също моли за неговото оправдаване, излагайки подробни съображение за
несъставомерност на инкриминираните негови действия.
Подсъдимият Ч. депозира
подробни обяснения по обвинението. В последната си дума моли да бъде оправдан,
т. к. е невинен.
СГС,
НО, 24 с-в, като обсъди събраните по делото доказателства, вкл. приобщените в
хода на проведеното съкратено съдебно следствие, доводите и исканията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. Ш.А.Ч. е роден на ***
г. в гр. Д., българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование, работи, с ЕГН **********.
Търговско дружество „И.”
ЕООД, представлявано от неговия управител – св. Б.С. имало сключен Договор за
борсово посредничество № 52-ЦУ/07.12.2012 г. с „Електро-енергиен системен
оператор"ЕАД (съкр. “ЕСО”) на „С.С.Б.”
АД (съкр. “ССБ”). Договорът бил
сключен за период от една година - считано от 07.12.2012 г. до 07.12.2013 г.,
но в него било предвидено, че ако никоя от двете страни не уведоми другата
десет дни предварително, срокът на договора ще се счита за автоматично удължен
с още една година. При приложението на тази клауза, доколкото липсват данни за
противопоставяне на която и да е от страните по него, съдът приема, че
действието на Договора следва да се счита за автоматично продължено до
07.12.2014 г.
В чл.22, ал. 3 на Договора
е въведено ограничение, съгласно което ЕСО се задължава да не сключва договор
за борсово посредничество с други борсови членове (посредници).
В ЕСО съществувала
практика определени материали, които са необходими за извънредни ситуации и
свързани с аварийни ремонти или с бедствени положения, да се закупуват чрез
спонсор от борса, без да се прилагат изискванията на Закона за обществени
поръчки, тъй като там процедурата била много продължителна. В такива ситуации
обаче, за да се осигури електрозахранването в страната се налагало да се
реагира мигновено.
На 20.05.2014 г. св. Б. С.
получил покана (искане) от ЕСО № 2812/20.05.2014 г. и поръчка-спецификация за
доставка на метали. В изпълнение на искането на ЕСО, от името на борсовия
посредник „И.” ЕООД, св. Б. С. внесъл борсова оферта, която да се търгува на
сесиите на ССБ.
На 11.06.2014 г. св. Б. С.
писмено уведомил Изпълнителния директор на ЕСО за предложената най-ниска цена
за доставка на заявените метали, а именно - 112 512 лв. без ДДС. В същото писмо
С. поискал и указания до каква максимална цена може да сключи договор. Отговор
на запитването не бил получен от св. С.. Свидетелят С. нямал право да сключва
договор без изрично такова писмо, подписано от представител на ЕСО, в което да
е посочен максималният размер, на който може да се осъществи покупката, поради
което и не се пристъпило към сключване на договор от страна на посредника „И.”
ЕООД.
По време на борсовата
сесия на 11.06.2014 г. в ССБ в качеството на борсов представител на ЕСО се
включило и дружеството „М.” ЕООД. Последното имало сключен Договор №
16-ЦУ/07.3.14 г., по силата на който му било възложено закупуване на същите
метали, за които оферта бил подал и посредникът „И.” ЕООД.
С посредничеството на „М.”
ЕООД сделката в кР. сметка била сключена по обявените от ЕСО критерии
(параметри) за покупна цена от 116 766,13 лв., без ДДС.
Търговско дружество "М."
ЕООД било получило писмо (л. 85 от т. 4 от ДП) от ЕСО, подписано от подс. Ч., в
което му било разрешено да извърши покупка на цена до 118 000 лв.
Впоследствие, за развилите
се на сесията на ССБ събития свидетелят Б. С. уведомил ръководството на ЕСО и
помолил търговско дружество „М.” ЕООД да не сключва договор за покупка на
търсените метали, тъй като на 11.06.2014 г. имало допълнителни борсови сесии и
имал възможност да закупи същите тези метали на по-ниска цена. Свидетелят С. не
получил отговор.
От заключението на
изготвената на ДП съдебно-счетоводна експертиза е видно, че с посредничеството
на борсовия посредник „М.” ЕООД на проведената борсова сесия на 11.06.2014 г.,
металите са били закупени на стойност от 116 766,13 лв., без ДДС. Съществувала
потенциална възможност металите да бъдат закупени от „И.” ЕООД за 111 800,00
лв., без ДДС, или с 4 966,17 лв. по-евтино.
На основание чл. 20, ал. 2
от сключения за сделката договор, ЕСО е трябвало да заплати възнаграждение на
борсовия посредник „М." ЕООД в размер на 0,4% от стойността на сделката,
или 467,06 лв., при нулево уговорено възнаграждение с борсовия посредник „И."
ЕООД, съгласно сключения с последното договор.
Видно от обясненията на
подсъдимия, показанията на св. Т. и Т., както и от Служебна бележка №
ЧР-147/07.3.14 г. и Заповед № К-950/11.6.14 г. (л. 23-25 от настоящото НОХД),
по време на сключване на процесната сделка подс. Ч. бил в служебна командировка
извън гр. С., поради което и не бил уведомен за потенциалната възможност
сделката да се сключи и при по-добри условия. За тази възможност Ч. узнал в
хода на досъдебното производство по настоящото дело.
По време на въпросната
командировка Ч. бил заместван от св. Х.Т., на когото била докладвана и
възможността за потенциална сделка на по-ниска цена. Т. разполагал с пълномощно
от Ч., по силата на което имал правото да подписва документи от името на ЕСО.
Договорът между „И.” ЕООД
и ЕСО бил прекратен впоследствие, като по повод на това св. Б. С. посетил св.
Хр. Т., искайки да узнае причините и изразявайки недоволството си от този факт.
С. уведомил Т., че няма да остави случая без последици, а впоследствие сезирал
органите на досъдебното производство и било започнато разследване.
По отношение на доказателствата:
Горната фактическа
обстановка се доказва от: гласните доказателства - обясненията на подс. Ш.Ч.,
дадени пред съда, показанията на свидетелите Ж. П., Р. К. (чл. 371, т. 1 НПК,
вр. чл. 283 НПК), Р. С. (чл. 371, т. 1 НПК, вр. чл. 283 НПК), Петьо И. (чл.
371, т. 1 НПК, вр. чл. 283 НПК), Лилия Р.-Т. (чл. 371, т. 1 НПК, вр. чл. 283 НПК), Х.Т. (пред съда), С.Т. (пред съда и от ДП), Р.Й. (пред съда), Р.К. (пред
съда), Б.С. (пред съда), писмените доказателства и доказателствени средства,
приложени в т. 1 – т. 6 от ДП, както и в кориците на НОХД, между които от
особено значение са следните: Договор за борсово посредничество №
52-ЦУ/07.12.2012 г., факс № СУПО-4492/12.06.14 г., протокол от борсова седмица
№ 24/11.06.14 г., писмо № ГУ-ПМО-4492/12.6.14 г., писмо № 4536/13.6.14 г.,
служебна бележка № ЧР-147/07.3.14 г., заповед № К-950/11.6.14 г., електронни
писма (и-мейли) с приложения към тях, поръчка-спецификация към Договор за
борсово посредничество № 52-ЦУ/07.12.2012 г., писмо № 4617/16.6.14 г., писмо №
3664/27.6.14 г., Договор № 16-ЦУ/07.3.14 г., протокол от дейността на комисия,
назн. със Заповед № ЦУ-149/11.2.14 г. и документи от проведена обществена
поръчка; документи във връзка с функционирането, представителството и
членството в ССБ на борсовите посредници "М." ЕООД и “И.” ЕООД,
протоколи за доброволно предаване и за вземане на сравнителни образци, доклад
от Сн. Т. до подс. Ч. рег. № 639/13.5.14 г., Договор № РД-ЛС-ЕСО-10/20.12.2013
г. за възлагане на управлението на ЕСО, Протокол № 72-2013/11.12.2013 г. на
Съвета на директорите на БЕХ ЕАД, Протокол № 18/13.12.2013 г. на Съвета на
директорите на ECO, Договор № ЧР-ДУК-УС-ИД-4/29.04.2014 г., писмо от “М.” ЕООД
до подс. Ч. с дата 12.6.14 г., документи във връзка с “ВТТК” ЕООД, борсов договор
№ 386/11.6.14 г., спецификация, поръчка, писмо № 3297/11.6.14 г., писмо №
4485/11.6.14 г., писмо № ПМО-4108/30.3.14 г. и др., касаещи котировките на ССБ,
многобройна техническа и борсова документация, която е преимуществено без
значение за решаване на делото;
свидетелство за съдимост, заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
заключение на съдебно-графическа експертиза.
Съдът
прецени, че следва да кредитира обясненията, депозирани в хода на съдебното
следствие от подс. Ш.Ч.. В случая не се установява от останалите събрани
доказателства въпросните обяснения или отделни части от тях да са недостоверни.
По този причина, съдът не намери повод да счита, че обясненията на подс. Ч. са
израз единствено на правото му на защита.
Така
например, следва да бъде дадена вяра на обясненията на подсъдимия относно
установените в ЕСО практики за сключване на сделки на ССБ в случаите на
аварийни/бедствени ситуации, както и по отношение на обичайния начин, по който
е ставало това. В тази им част обясненията му се потвърждават напълно от всички
останали събрани доказателства, звучат логично и достоверно.
Няма основания съдът да не
кредитира и обясненията на Ч. в частта, в която същият описва действията си във
връзка с процесната сделка, по повод на която е обвинен. И в тази част
обясненията на подсъдимия са логични, последователно, вътрешно безпротиворечиви
и в унисон с останалите събрани по делото доказателства. В частност,
твърденията му, че е бил в командировка съдът установява и от приложените по
делото служебна бележка № ЧР-147/07.3.14 г., заповед № К-950/11.6.14 г.
(представени в о.с.з. от защитата).
Бяха
кредитирани събраните по делото свидетелски показания. Частичната липса на
спомени у част от свидетелите при разпита им пред съда е напълно обяснима с
изминалия период от време. След прочитане показанията на свидетелите от ДП,
същите ги поддържат, което дава възможност съдът да постави същите в основата
на постановената от него присъда.
В
частност, съдът даде вяра на показанията на св. Т., като ги оцени като
незаинтересовани, последователни и убедителни. От същите се установиха
обстоятелствата около сключване на процесната сделка, както и това, че по
същото време именно Т. е замествал Ч.. Показанията на Т. изцяло подкрепят
версията на подс. Ч. за процесните събития.
Показанията
на св. Т. също са от особено значение за правилното решаване на делото.
Очевидно тази свидетелка е била най-отблизо запозната с необходимостта от
снабдяване със закупения метал, спешността на ситуацията, състоянието на пазара
на суровината и начинът, по който е процедирано в момента. Свидетелката
определено е незаинтересована от изхода на делото, като под страх от
отговорност по чл. 290 ГПК депозира пред съда детайлни и съдържателни
показания, за които няма основания да бъдат подлагани под съмнение.
От
показанията на св. Р. К. съдът установи начинът на изпълнение на сделката на
ССБ, както и обстоятелството, че по-ниската оферта на брокера “И.” е постъпила
и е била налична едва след сключване на сделката. В тази част показанията на К.
се потвърждават и от показанията на св. Б.С., който също посочва, че при
внасяне на неговата оферта сделка за същите стоки вече е била сключена. С. в
показанията си пред съда посочва, че неговата котировка хронологично е следвала
тази, на която е сключена сделката.
Бяха
кредитирани и събраните по делото писмени доказателства.
Съдът, без да подлага под
съмнение фактическите констатации, направени в заключението на ССчЕ, намира за
нужно да посочи, че експертизата е назначена по въпроси, за изясняването на
които далеч не са били нужни специални познания. По тази причина, макар и
обективно и компетентно изготвено, заключението се явява ненужно. Следва да се
посочи обаче, че въпросът към вещото лице е поставен крайно некоректно и по
същество му е възложено да изпълни функциите на органите на ДП.
Съдът кредитира
заключението на съдебно-графическата експертиза, от което се установява
истинността на подпис на подс. Ч.. Това обстоятелство не е спорно по делото.
В
обобщение, съдът посочва, че между събраните доказателства не се констатират
съществени противоречия. Всички те, ценени поотделно и в съвкупност,
еднопосочно и несъмнено установяват именно възприетите от съда факти. Спорни по
делото, всъщност, са не фактите, а въпросът за тяхното субсумиране под
наказателноправната норма на чл. 220, ал. 1 НК. Поради това и по арг. от чл.
305, ал. 3 НПК, съдът не намира основания за по-нататъшно обсъждане на
събраните доказателства, а приема следното:
От правна
страна:
С оглед
безспорно установените по делото факти, съдът прие, че с действията си подс. Ч.
не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
220, ал. 1 НК, като на
11.06.2014 г. в гр. С., на сесия на „С.С.Б.“ АД, в качеството си на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "б" от НК - Изпълнителен
директор на „Е.С.О." ЕАД (по-долу за краткост “ЕСО”), съгласно Договор №
РД-ЛС-ЕСО-10/20.12.2013 г. за възлагане на управлението на ЕСО на изпълнителен
член на Съвета на директорите на основание чл. 244, ал. 4 и ал. 7 от ТЗ,
Протокол № 72-2013/11.12.2013 г. на Съвета на директорите на БЕХ ЕАД и Протокол
№ 18/13.12.2013 г. на Съвета на директорите на ECO от 18.12.2013 г. до
29.04.2014 г. и Договор № ЧР-ДУК-УС-ИД-4/29.04.2014 г. за управление и контрол
с изпълнителен член на ЕСО-ЕАД от 29.04.2014 г. до 11.12.2014 г., съзнателно
сключил неизгодна сделка чрез борсов договор № 386/11.06.2014 г., като
извършване на сделката възложил на борсовия посредник „М.” ЕООД, представляващо
купувача ЕСО по договор за борсово представителство №16-ЦУ/07.03.2014 г., чрез
упълномощеният му лицензиран брокер Р.К., за закупуване на метали на
стойност 116 766,13 лв. без ДДС,
при възможност да бъдат закупени за 111 800 лв. без ДДС чрез борсов посредник „И.”
ЕООД, с управител Б.С., което дружество към 11.06.2014 г. имало действащ
сключен договор № 52-ЦУ/07.12.2012 г. за борсово посредничество, прекратен на
20.06.2014 г., като с това са били причинени значителни вреди на ЕСО в размер
на 4966,17 лв., формирани от разликата в борсовата цена на метали и 467,06 лв.
- платено възнаграждение по чл. 20, ал. 2 от Договор за борсово
представителство № 16-ЦУ/07.03.2014 г., или всичко - 5433,23 лв.
На първо място, основен
принцип на наказателното право е, че наказателната отговорност е лична. Тоест,
такава се носи за лични действия или бездействия. Съблюдаването на този принцип
в случая налага извод за изначална неправилност на възприетата от държавното
обвинение конструкция на изграждане на обвинителната теза.
Съгласно
задължителните за съдилищата ръководни указания, дадени с Постановление № 7 от
23.XII.1976 г. по н. д. № 10/76 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 6 от
29.XI.1984 г. и Постановление № 7 от 6.VIII.1987 г., изпълнителното деяние на престъплението по чл. 220 НК се изразява в съзнателно сключване на неизгодна сделка, от която се
последвали значителни щети за предприятието, учреждението
или общо за народното стопанство.
Вън от съмнение е, че в
областта на гражданското и търговското право е допустимо, нормално и възможно
действията на едни лица да ангажират отговорността на други – напр. при
упълномощаване, деликтна отговорност по чл. 49 ЗЗД и мн. други. В наказателноправната материя обаче
положението е тъкмо противоположно – за действията на едно лице отговорност за
друго по принцип не може да възникне. Не противоречат на този извод институтите
на допустителство, помагачество (чрез неупражнен контрол напр.) и др. под., тъй
като и в този случай отговорността е отново за лични действия на дееца.
В настоящия случай
действията на подсъдимия, установени в хода на съдебното следствие, а и
твърдяни във внесения в съда обвинителен акт, се изчерпват с възлагането на
борсовия посредник да сключи сделка на цена до 118 хил. лева. Изборът на каква
цена да се сключи процесната сделка от там насетне е принадлежал на борсовия
посредник. В обвинението не се съдържат фактически твърдения за допуснати
закононарушения във връзка с издаването на въпросното писмо. За последващите
фактически действия по сключване на сделката подсъдимият няма как да бъде
държан отговорен. Касае се за чужди действия – такива на борсовия посредник,
респ. на натоварените от него физически лица да осъществят сделката. Нещо
повече, еднопосочно се установи по делото, че по време на сключване на сделката
подс. Ч. е бил заместван от св. Т.. На последния са били докладвани всички
постъпили в ЕСО документи от борсовите посредници. Преценката дали и какви
действия да бъдат предприети е принадлежала на заместника на подсъдимия, а на
самия Ч. се установява, че постъпилите в ЕСО по факс и по поща документи изобщо
не са били докладвани. След докладване на документите на св. Т., същите с
негова резолюция са били насочени към съответните отговорни служители в
дружеството.
Следователно, липсва
съставомерно лично осъществено от подсъдимия деяние – действие или бездействие,
за което да бъде ангажирана неговата отговорност и дори само на това основание
той следва да бъде оправдан.
Налице са обаче и други
основания за неговото оправдаване – сключената сделка не може да се прецени
като неизгодна, а от нея за ЕСО не са настъпили значителни вреди по см. на чл.
220, ал. 1 НК.
Съгласно цитираното по-горе ППВС, неизгодността на сделката
може да се изрази примерно в цената, количеството, качеството, сроковете на
доставка, начина на изплащане и др. Субект на престъплението е длъжностно лице,
което е оправомощено със закон, правилник или други подзаконови актове или
оправомощено по друг валиден начин да сключва сделки. Деянието е завършено,
когато са настъпили значителни вреди. Пленумът на ВС приема, че вредите по чл.
220 НК са имуществени. Дали те са значителни, или не, се решава въз основа на
цялостната преценка на фактическите обстоятелства по делото, важността на
нарушените интереси и преди всичко - от абсолютния размер на причинените вреди.
Затова, ако размерът на вредите не е голям в сравнение с огромната стойност на
патримониума на ощетеното предприятие, но са значителни по своя абсолютен
размер, налице е значителна вреда по смисъла на закона.
В настоящия случай обективните признаци от състава на чл.
220, ал. 1 НК, свързани с неизгодността на сделката и вредоносния резултат от
нея, не са налице.
СГП с обвинителния акт
обосновава наличието на значителни вреди в общ размер от 5 433,23 лв., като
същите пресмята като сумарна величина от:
1.
сумата
от 4 966,17 лв., съставляващи разликата в стойността на металите, предмет на
процесната сделка, която обвинението счита за явно неизгодна, и
2.
сумата
от 467,06 лв., съставляващи платено възнаграждение по чл. 20, ал. 2 от Договор
за борсово представителство № 16-ЦУ/07.03.2014 г.
Втората посочена в обвинението сума от 467,06 лева - в размер
приблизителна на една минимална работна заплата за страната, по никакъв начин
(нито като абсолютна величина, нито като съотношение към активите в
патримониума на ЕСО) не може да се счита за “значителна вреда”. Тоест, налице е обективна несъставомерност на
така настъпилата според държавното обвинение “вреда”.
На следващо място, напълно идентични с току-що развитите
съображения, според съда, са приложими и досежно посочената в обвинението сума
от 4 966,17 лв., съставляващи
разликата в стойността на металите, предмет на процесната сделка и една
хипотетично възможна, според СГП, бъдеща такава сделка, осъществена на следваща
сесия на ССБ.
Касае се за сделка,
типична за дейността на ЕСО. Безспорно се установи в хода на съдебното
следствие, че срочното сключването на сделката е било несъмнено нужно за целите
на ЕСО.
Липсват твърдения (а още
по-малко - доказателства) сделката да е била сключена с цел облагодетелстване
на някого и/или подсъдимият при сключването й да е бил повлиян от фактори,
различни от нуждите и интересите на управляваното и представлявано от него
дружество – ЕСО. Въпросната инкриминирана като “значителна вреда” сума от 4 966,17 лв., всъщност, съставлява едва 4.25 % от
стойността на цялата процесна сделка. Подобна разлика в цените, според съдебния
състав, е напълно нормално и закономерно явление в цените, особено когато иде
реч за стоки, търгувани на стокова борса. Обичайно и логично е цените на
стоките при борсовата търговия да са променливи. Следва, обаче, да се отчете и
обстоятелството, че те са непредвидими (в този см. показанията на св. Сн. Т.,
писмо на л. 86 от т. 4 от ДП). Това на свой ред обуславя изводът, че не е
налице противоправност и обществена опасност в случаи, като процесния, в които
една сделка е сключена на актуалната борсова цена, ако аргумент за това е
единствено и само обстоятелството, че впоследствие тази цена е спаднала в хода
на борсовата търговия. Особено тогава, когато става въпрос за дейността на
предприятие, свързано и обезпечаващо сигурността на страната в аспекта на
електроенергетиката (ЕСО).
По-нататък, съдът отчита,
че търговското дружество „Е.С.О." ЕАД
(ЕСО) е вписано в Търговския регистър с ЕИК *********,
като уставният му капитал е в размер на 90 356 823 лева. Това
обстоятелство съдът приема за установено по силата на чл. 23, ал. 4 от Закона
за търговския регистър – вписаните в ТР обстоятелства са служебно известни на
съда и държавните органи.
Съотнесена към вписания в ТР размер на капитала, твърдяната
от обвинението вреда в размер сумарно
на 5 433,23 лв. не разкрива признака “значителност”,
а тъкмо обратното - сочи на твърде несъществен размер в аспекта на процентно
съотношение към капитала на дружеството.
Същевременно, твърдяните
от СГП съставомерни вреди не са “значителни”
по размер (по смисъла на чл. 220 НК) и като абсолютна величина.
Всичко изложено мотивира
съда да приеме от правна страна, че в резултат на сключената сделка за
дружеството ЕСО не са настъпили значителни вреди. Престъплението по чл. 220,
ал. 1 НК е типично резултатно и за осъществяването му е нужно такива да са
налице.
На следващо място, съдът прие, че сключената от подс. Ч.
сделка не е неизгодна за дружеството. Напротив, същата е била нужна за
изпълнение функциите на ЕСО. Действано е при условия на подчертана нужда от
бързина при сключване на сделката (в този см. виж показанията на св. Сн. Т.), с
оглед спецификата на възложените на ЕСО функции, свързани с нормалното
функциониране на енергийната система, респ. националната сигурност на страната.
Липсва драстично разминаване между пазарната цена и цената (инкриминираната
такава разлика е от около 4 % и не е съществена), на която сделката е била
сключена. Няма и как да бъде другояче при положение, че сделката е сключена на
борсова цена, т.е. при условията на свободно търсене и предлагане.
Следователно, цената, на която сделката е била сключена, се
явява пазарна, обоснована и разумна към дадения момент. Както свидетелства св. Т.,
а това е видно и от писмените доказателства (л. 142 от т. 4 от ДП), състоянието
на борсовите цени на търсения метал през периода е било в посока намаление, но
несъществено. Липсвали са индикации за очакван драстичен спад на цената. При
това положение, очевидно няма как сделката да бъде третирана като “неизгодна” – тя е сключена на борсовата
цена, като решаваща за дейността на дружеството в случая е била бързината и
необходимостта от спешно набавяне на суровината за нормалната му дейност.
Особено важно се явява и обстоятелството, че по-ниската
цена, предложена от брокера “И.” е била съпроводена с отклонение от
изискванията на ЕСО досежно срока на доставка – вместо за 45 дни е била
предложена доставка в рамките на 60 дни. Напълно логичен и оправдан при това
положение се явява изборът сделката да се сключи на малко по-високата цена, но
за сметка на срочното й изпълнение, което, както неколкократно вече се
акцентира, е било решаващо в случая.
В тази връзка, нужно е да се посочи, че дали дадена сделка е
изгодна или не следва да се оценя към момента на сключването й и не само по
отношение на цената, на която е сключена. Последващите пазарни и други
изменения няма как да бъдат отчитани, т.к. те са обикновено непредвидими (освен
ако, например, промяната не е резултат от действия на самия деец или напр. на негови
помагачи). Безспорно се установява от писмените доказателства и свидетелските
показания, че в случая по-ниската оферта е постъпила след като инкриминираната
е била вече приета, като е пристигнала в ЕСО след края на работното време, в
отсъствие на подс. Ч..
В случая не се твърди подсъдимият да е имал представа или
възможност да влияе върху последващите спадове в цената на търгувания метал, за
да се приеме сключената с негово съгласие сделка за неизгодна. След като ЕСО е
имало принципната готовност да закупува метал на цена от 118 хил. лева, наложително
е било това да стане в срок до 45 дни и по определени параметри (дължина на
винкелите), то и сключената сделка не е неизгодна, т.к. е под тази зададена
максимална цена.
Същевременно, условията на посочената от обвинението
“по-изгодна” сделка явно не съответстват на изискванията на ЕСО. Приоритет в
случая е отдаден на срока на доставка и спецификацията на суровината, което
съдът намира за стопански оправдано.
Всичко казано до тук дисквалифицира инкриминираната
деятелност като престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК (а и по който и да било
друг текст на НК) от обективна страна.
По-нататък, съдът приема, че не е налице и субективният
елемент от състава на престъплението по чл. 220, ал. 1 НК – наличието на
умисъл, изведено в законовия текст посредством изискването неизгодната сделка
да е сключена “съзнателно”.
Както е прието и в цитираното вече ППВС № 7/76 г., сключването
на неизгодна сделка е умишлено деяние,
при което, за да се осъществи съставът, се изисква и по отношение на резултата
да е налице умисъл у дееца. Такъв в случая не се установи от нито едно от
събраните по делото доказателства. Няма данни, от които да може да се направи
извод, че подсъдимият е действал, воден от стремеж да причини на
представляваното от него дружество вреди (още по-малко “значителни” такива),
поради което да е целял да договаря в негов ущърб. Не се установи от събраните
доказателства подс. Ч. да е имал знание, че съществува потенциална възможност
за закупуване на материалите (метали за нуждите на ЕСО) на по-ниска борсова
цена. Напротив, видно от писмените доказателства (втората постъпила оферта с
резолюция на заместник на подс. Ч.) и обясненията на подсъдимия, тази оферта не
е достигнала до подсъдимия.
За пълнота, следва да се посочи, че макар и да се установи,
че ЕСО, съгласно уговорките му с „И.”
ЕООД, да не е имало право да ангажира друг борсов посредник, за неизпълнение на това си задължение ЕСО би
могло да понесе евентуална гражданска отговорност (договорна - за вреди и/или
неустойки). Вреди от търсене/носене на подобна отговорност не са инкриминирани
в обвинението, поради което и съдът е процесуално недопустимо да анализира дали
това е причинило вреди на ЕСО.
Основен принцип в
наказателния процес е, че никой не може да бъде осъден по непредявено
обвинение, т.е. по факти, срещу които не се е защитавал, а същевременно
фактическите рамки на обвинението се предопределят с обвинителния акт от
прокурора и това е негово изключително конституционно правомощие.
Като съобрази отсъствието на обективните и субективни
елементи от състава на престъплението чл. 220, ал. 1 НК, съдът, на осн. чл. 304 НПК оправда изцяло подсъдимия Ш.Ч..
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото и оправдаването на подсъдимия,
направените по делото разноски следва да останат в тежест на Държавата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: