РЕШЕНИЕ
№ 511
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501853 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 261230 от 17.04.2021 г. по гр.д. № 14772/2020 г. по описа
на Районен съд - Пловдив , Прокуратурата на Република България , с адрес:
град София, бул. „Витоша” № 2, е осъдена да заплати на ПЛ. ЦВ. ЦВ. с ЕГН:
**********, с адрес в гр. С., ул. „*** сумата от 1 000 лева , представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на
повдигнато му незаконно обвинение по досъд. пр. № 426/2019г. по описа на 4-
то РУ- ОД на МВР - Пловдив за престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1
от НК, както и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 25.07.2020г.
до окончателното изплащане,както и сумата от 220 лева-разноски по делото,
като е отхвърлен иска за присъждане на неимуществени вреди за разликата
над уважения размер от 1000 лева до пълния предявен размер от 7 000 лева.
Срещу първоинстанционно решение в частта, в която е отхвърлен искът
1
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е подадена въззивна
жалба от ищеца ПЛ. ЦВ. ЦВ. с ЕГН: **********, с оплакване за нарушение
от първоинстанционния съд на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при
определяне размера на дължимото обезщетение за репариране на
причинените му неимуществени вреди. Във въззивната жалба са релевирани
оплаквания, че при определяне на размера на обезщетението не е отчетено от
районния съд, че обвинението спрямо него е за тежко умишлено
престъпление съгласно чл.93,т.7 от НК , което обстоятелство сочи на по-
висок интензитет на претърпените морални вреди. Поддържа се в жалбата, че
не е отчетен високият интензитет на причинените неимуществени вреди в
резултат на полицейската регистрация на ищеца , като присъденото
обезщетение не е съобразено и с икономическия стандарт в страната. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетението в
пълния предявен размер.
Право на жалба е упражнено и срещу осъдителната част на решението.
Ответникът Прокуратурата на Република България е изложил оплаквания, че
в тази част то е неправилно.Поддържа се в жалбата, че по делото не е
установено ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които да са в
пряка причинно-следствена връзка от воденото срещу него наказателно
производство.Прокуратурата на Република България твърди, че на основание
чл.5,ал.1 от ЗОДОВ е следвало да бъде изцяло освободена от отговорност за
вреди от обвинението, тъй като с неправомерното си поведение ищецът сам е
дал повод за наказателно преследване.Поддържа, че не следва да носи
отговорност за извършената полицейска регистрация на ищеца , тъй като се
касае за действия на органите на МВР, регламентирани в нормативната
уредба касаеща МВР, и прокуратурата няма никакво отношение към тази
дейност.Твърди, че не следва на носи отговорност и за претърпените от
ищеца неимуществени вреди по образуваното срещу него производство по
реда на ЗЗДН пред РС-Пловдив, започнало преди привличането на ищеца в
качеството му на обвиняем и продължило до 28.05.2020г. Съответно на
оплакванията в жалбата се отправя и искане към въззивния съд – да отмени
решението в обжалваната част като отхвърли исковите претенции като
неоснователни.
Пловдивският окръжен съд, след преценка на събраните по делото
2
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Постъпилите въззивни жалби са допустими, като подадени от активно
процесуално легитимирани лица, имащи правен интерес от въззивно
обжалване, в законния срок.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по
съществото на спора, поради което съдът постановява акта си на базата на
събраните такива пред първоинстанционния съд.
Производството пред първата инстанция е образувано по подадена
искова молба от ПЛ. ЦВ. ЦВ., с ЕГН: **********, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
осъждане на ответника – Прокуратурата на Република България, да му
заплати сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения , в
следствие на повдигнато му незаконно обвинение по досъд. пр. № 426/2019г.
по описа на 4-то РУ- ОД на МВР -Пловдив за престъпление по чл. 144, ал. 3,
във вр. с ал. 1 от НК, по което наказателното производство спрямо ищеца е
било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, ведно със законната
лихва считано от датата на постановлението за прекратяване на
наказателното производство до окончателното изплащане на главниците.
С обжалваното решение съдът е приел, че на 11.03.2020 г. ищецът е бил
привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 426/2019 г. по описа
на 4-то РУ- ОД на МВР -Пловдив, пр. пр. № 6776/2019 г. по описа на РП-
Пловдив, за престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК и му е
определена мярка за неотклонение " подписка". В хода на досъдебното
производство са извършени множество процесуално-следствени действия,
сред които разпит на свидетели, съдебно-медицинска и съдебно-
психиатрична експертизи, събиране на писмени доказателства, оглед на
веществени доказателства, като същото е приключило с мнение на
разследващия полицай за предаване на обвиняемия на съд.С постановление на
РП-Пловдив от 17.07.2020 г. , влязло в сила на 25.07.2020г. , наказателното
производство срещу ищеца е било прекратено поради недоказаност на
обвинението, а взетата спрямо него мярка за неотклонение е отменена. При
тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на
3
отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, тъй като спрямо
ищеца е било повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление
и наказателното производство е било прекратено поради недоказаност на
обвинението. Приел е, че отговорност за причинените на ищеца вреди от така
извършените незаконни актове и действия следва да носи ответника-
Прокуратурата на Република България, по чието разпореждане е образувано
наказателното производство и която с оглед правомощията й по НПК е
упражнявала ръководство и надзор върху него, като не са налице основанията
по чл.5 от ЗОДОВ за освобождаване на ответника от отговорност. По
отношение на наличието на претендираните неимуществени вреди
първоинстанционният съд е изложил съображения, че по правило всяко
неоснователно водено наказателно производство причинява негативни
преживявания, свързани с психически тормоз, стрес, неудобство пред
обществото, злепоставяне пред близки и познати. При определяне на размера
на обезщетението съдът е отчел краткият, около 4-месечен период , през
който ищецът е имал качеството на обвиняем и приключилото разследване в
досъдебната фаза в разумен срок , взетата спрямо него най-лека мярка за
процесуална принуда , липсата на публичен отзвук. Формиран е извод, че
Прокуратурата на РБ следва да носи отговорност по ЗОДОВ за претърпени
вредите от полицейската регистрация на ищеца , тъй като същата не може да
бъде извършена по преценка на органите на МВР, а само в рамките на
започнало от прокуратурата наказателно преследване за извършено
престъпление. Въз основа на свидетелските показания съдът е приел, че не
може да се направи извод за преживени емоционални страдания- негативни
чувства от факта на обвинението, преживените стрес и притеснения,
несигурността от изхода на делото и липса на яснота от развитието на
разследването, в степен и с интензитет извън нормалните в подобна ситуация,
поради което и съдът е приел, че дължимото обезщетение е в размер на 1000
лв. – за неимуществените вреди и 1000 лв. – за имуществени, представляващи
заплатен адвокатски хонорар , в който размер е уважил предявените искове, а
за разликата до пълния предявен такъв първият от тях е отхвърлен. Присъдил
е горните обезщетения, ведно със законна лихва, считано от 25.07.2020г.-
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство до окончателното изплащане на главниците.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
4
правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и на
основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверено правилността му
по изложените във въззивната жалба доводи, като въззивният съд се
произнесе по правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В процесния случай липсва спор, респ. наведени в жалбата оплаквания
относно установената въз основа на приетите писмени доказателства
от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Спорът пред настоящата инстанция се съсредоточава върху правната
страна, а именно – доказаността на претенциите на ищеца, както и до
справедливостта на определения от първостепенния съд размер на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Не могат да бъдат споделени доводите на Прокуратурата на Република
България, изложени пред ПРС и поддържани пред въззивната инстанция за
приложимост на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, т. е., че увреждането в настоящия
случай е причинено поради изключителна вина на пострадалия ищец, поради
което обезщетение не се дължи.Според задължителните разяснения по т. 3 на
Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и константната
практика на ВКС по приложението на чл. 5 от ЗОДОВ (Решение №
250/15.04.2009 г. по гр. д. № 6491/2007 г. на І-во гр. отд. на ВКС, Определение
№ 729/18.09.2018 г. по гр. д. № 1927/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др.),
Държавата може да бъде освободена от отговорност само ако поведението на
пострадалия е единствената причина за увреждането (единствен каузален
фактор за повдигане на незаконното обвинение), съответно отговорността на
Държавата може да бъде намалена поради съпричиняване (наличие на
причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и
вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай).
5
Такова виновно поведение на пострадалия ще е налице, когато с действията
си по време на наказателното преследване същият недобросъвестно е създал
предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение, например:
направени неистински самопризнания, въвеждане на органите на
разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства,
да се забави или опорочи разследването и др. Доказателства, а и твърдения за
подобни действия на ищеца по делото липсват. Напротив, видно от
материалите по ДП№ 426/2019 г. по описа на 4-то РУ- ОД на МВР -Пловдив,
че същият е поддържал, че е невинен и е съдействал на разследващите
органи за установяване на обективната истина.
Неоснователни са доводите на Прокуратурата на Република България,
че не следва да носи отговорност по ЗОДОВ за претърпени от ищеца вреди от
полицейска регистрация. От представените по делото доказателства става
ясно, че е извършена полицейска регистрация на ищеца от полицейските
органи на основание чл. 68, ал.2 и ал.3 ЗМВР. Нормативната уредба на
полицейската регистрация сочи, че тя не може да бъде извършена по преценка
на органите на МВР, а само в рамките на започнало от прокуратурата
наказателно преследване за извършено престъпление. Ето защо регистрацията
е част от мерките, които се предприемат срещу лицето, привлечено като
обвиняем за извършено престъпление от общ характер. Предвид това
Прокуратурата на РБ следва да носи отговорност по ЗОДОВ за претърпени
неимуществени вреди от полицейска регистрация /в този смисъл Решение №
201/22.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 1190/2016 г., ІV г.о. на ВКС/.
Неоснователни са изложените в жалбата на Прокуратурата на
Република България доводи, че ищецът не бил доказал да е претърпял
неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с воденото спрямо него
наказателно производство. Негативните последици от повдигането на
обвинение срещу ищеца са доказани посредством събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Х. И. и свидетеля Х. С., от които е
установено приетото от ПРС отражение по неблагоприятен начин на
наказателното производство върху емоционалното състояние и социалната
сфера на ищеца - че П.Ц. се е променил след повдигането на обвинението,
станал неспокоен, страхувал се от постановяване на осъдителна присъда,
срамувал се , че го смятат за престъпник, не можел да спи, станал и по-
6
затворен, страдал от безсъние и липсата на апетит.
Следва да бъде посочено , че наказателното производство нормално
влияе негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да
направи и без наличие на строго формални доказателства, доколкото липсват
други, установяващи обратното, в който смисъл е и формираната практика на
ВКС - Решение № 138/08.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 637/2012 г., ІV г. о.;
Решение № 388/02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., ІV г. о.;
Решение № 434/25.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2934/2015 г., ІV г. о.
Неоснователни са и доводите срещу определения размер на
обезщетението. Според постановките на т. 11 от тълкувателно решение №
3/2005 г. на ВКС, ОСГК, размерът на дължимото се обезщетение се определя
съобразно действително претърпените от ищеца болки и страдания,
преценени с оглед общия критерий за справедливост на чл. 52 от ЗЗД. В
трайната съдебна практика са възприети няколко критерия, въз основа на
които съдът определя справедливото обезщетение, а именно
продължителността на наказателното преследване, личността на увредения и
притежавания от него авторитет в обществото, възрастта му, настъпилите
промени в семейството, както и в общността, в която живее, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на неговата репутация,
негативното отражение на наказателното производство върху душевното му
състояние (така решение № 16 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 396/2010 г. на ВКС,
ІІІ г. о.). Към посочените критерии следва да бъдат прибавени характерът на
престъплението по повдигнатото обвинение, мярката за неотклонение, която е
била взета и с каква продължителност, а така също и липсата на други мерки
за процесуална принуда (решение № 401 от 21.10.2011 г. по гр. д. № 483/2011
г. на ВКС, ІV г. о.). За определяне на точния еквивалент на увредените
неимуществени блага от значение е и наличието или липсата на публично
разгласяване на наказателното преследване (решение № 3 от 13.02.2012 г. по
гр. д. № 637/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о.).
При определянето на размера на обезщетението за неимуществени
вреди не следва да се взема предвид образуваното по почин на пострадалата
в досъдебната фаза срещу ищеца производство по реда на ЗЗДН пред РС-
Пловдив, както резонно възразява ответникът по спора, тъй като
Прокуратурата на Република България не може да отговаря на основание чл.
7
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за злоупотреба от страна на трети лица с дадените им
от закона права.
Така при определяне на размера на еквивалентното обезщетение, съдът
отчете възрастта на ищеца при повдигане на обвинение- 25г. , сравнително
краткият, около 4-месечен период , през който ищецът е имал качеството на
обвиняем и приключилото разследване в досъдебната фаза в разумен срок ,
тежестта на повдигнатото спрямо него обвинение / същото е за тежко
престъпление съгласно чл.93,ал.1,т.7 от НК, извършената полицейска
регистрация, а от друга страна- липсата на доказателства твърдените от
ищеца отрицателни преживявания да са били особено силни и с интензитет
извън нормалните в подобна хипотеза. При определяне на размера на
обезщетението съдът отчете , че наложената мярка за неотклонение спрямо
ищеца е била най-леката, като няма данни по делото обвинението да е било
публично разпространено чрез средствата за масова информация, нито са
събрани доказателства за заемане на висока длъжност или престижна позиция
в обществото, което да води до прекомерно уронване престижа на ищеца. Не
на последно място, съдът съобрази, че осъждането на Прокуратурата също
има репарационен ефект.
Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства и съобразяването
на общото ниво на икономическо благосъстояние в страната , обуславя извод,
че за обезщетяване на търпените от неоснователното обвинение
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде определено обезщетение от
1000 лева.
Разноските, изразяващи се в заплатен от ищеца адвокатски хонорар за
осъществяване на защитата му в наказателното производство, в досъдебната
фаза, прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК , както и за
провеждане на действия по снемане на криминалната му регистрация по реда
на чл.68,ал.6,т.2 от ЗМВР, представляват за него имуществена вреда по
смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ и подлежат на обезщетяване по реда на този закон
по силата на чл. 8, ал.2 от закона. За да достигне до този извод, съдът
съобразява това, че в НПК и ЗМВР не е предвидена процесуална възможност
претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от обвиняемия
адвокатски хонорар, да се упражни в това производство. В този случай
настъпилите вреди и пряката им причинна връзка с незаконните действия и
8
актове по чл. 2 от ЗОДОВ също следва да бъдат доказани /в този смисъл
решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК- Решение № 126 от
10.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 55/2009 г., ІV г.о., ГК, Решение № 457 от
25.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009 г., ІV г.о., ГК, Решение № 355 от
03.05.2001 г. на ВКС по гр.д. № 1651/2009 г., ІІІ г.о., ГК и Решение № 4ЗЗ от
23.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 563/2009 г., ІV г.о., ГК/. Видно от
представените по делото доказателства ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение на пълномощника си в размер на 800 лева за защита в
досъдебната фаза на наказателното производство, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 11.03.2020г. и в размер от 200 лева за изготвяне и
представяне на необходимите документи за снемане на полицейската
регистрация , съгласно договор за правна защита и съдействие от
13.08.2020г. Поради това предявеният от ищеца иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в общ размер на сумата от 1000 лева,
изразяващи се в разходи за адвокатска защита в досъдебната фаза на
наказателното производство и за снемане на полицейската регистрация, е
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
По силата на т. 3 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС при
незаконни актове на правозащитните органи законната лихва върху сумата на
обезщетението се дължи от влизане в сила на решението, с което лицето е
оправдано. В случая лихвата за забава се дължи за периода от 25.07.2020г.-
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
Правният извод на настоящата съдебна инстанция съвпада с крайните
изводи на районния съд, поради което първоинстанционният акт следва да
бъде потвърден.
Изложеното, от своя страна, предпоставя липса на основание за
коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените
разноски.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на делото, направените от страните разноски за
собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават
за тяхна сметка. И на двете страни обаче се следват разноски за защита срещу
неоснователна въззивна жалба.
9
Въззиваемият-ищец П.Ц. претендират разноски в размер на сумата от
650 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, но в
представения договор за правна защита и съдействие не е определено каква
част от посоченото възнаграждение е за процесуално представителство по
депозираната от страната въззивна жалба и каква част – за защита срещу
въззивната жалба, подадена от насрещната страна.
При прилагане на правилото на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, като се има
предвид, че исковете са уважени в рамките на 25 %, на въззиваемия-ищец се
дължат разноски в размер на 162,50 лева.
Въззиваемият-ответник Прокуратурата на Република България не
доказва и не претендира разноски , поради това и такива не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1, пр.І ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261230 от 17.04.2021 г. , постановено по
гр.д. № 14772/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, II гр. състав.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София,
бул. „Витоша” № 2, да заплати на ПЛ. ЦВ. ЦВ. с ЕГН: **********, с адрес в
гр. С., ул. „****, сумата от 162,50 лева-разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10