РЕШЕНИЕ
№ 1092
гр. Пловдив, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501219 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Н. Н., ЕГН: **********, против
Решение № 260 от 24.01.2022 г., постановено по гр. дело № 8472 по описа на
Районен съд – Пловдив за 2021 г., с което упражняването на родителските
права по отношение на детето Н. А. Н., ЕГН: **********, е предоставено на
майката П. К. Н., ЕГН: **********, при която е определено и местоживеенето
на детето, определен е режим на лични отношения между детето и
жалбоподателя, като същият е осъден да заплаща на детето месечна издръжка
в размер на 300 лв., считано от 18.01.2021 г. до настъпване на
законоустановена причина за изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на така
постановеното решение, като се иска неговата отмяна и постановяване на
друго, с което упражняването на родителските права по отношение на детето
да се предостави на жалбоподателя, да се определи режим на контакти на
детето с майката, както и да се присъди месечна издръжка в полза на детето,
считано от 21.06.2021 г. до настъпване на причина за изменението или
отмяната й.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от П. К. Н., в който жалбата се оспорва като неоснователна и се
1
настоява за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от
П. К. Н. против А. Н. Н. обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняване на
родителските права спрямо малолетното им дете Н. А. Н. Н. майката,
определяне на местоживеенето на детето при нея и определяне на режим на
лични отношения между бащата и детето, както и за осъждане на ответника
да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от датата на
исковата молба до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Н. Н. е подал отговор на исковата
молба, в който е оспорил като неоснователни предявените искове. Поискано е
предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетното дете
на бащата и определяне на стандартен режим на лични контакти на детето с
майката, както и осъждане на същата да заплаща месечна издръжка.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
отчел, че желание да участват активно в отглеждането и възпитанието на
детето имат и двамата родители, но е отдал предимство на майката по
критериите предоставени грижи, възпитателски качества и морален облик, с
коeто е обосновал извод, че на нея следва да бъде предоставено
упражняването на родителските права. Счел е за подходящ с оглед
необходимостта от поддържане на връзка между бащата и детето и
конкретните данни по делото следния режим на лични отношения: всяка
първа и трета седмица в месеца от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя;
един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката;
първата половина на всички ваканции, определени от МОН. Приел е, че с
оглед нуждите на детето, възможностите на родителите и социално-
икономическите условия в страната дължимата от бащата месечна издръжка е
в размер на 300 лева.
При извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК съдът намира така
обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно наведените в жалбата доводи и при
съблюдаване на служебното задължение на съда да следи за интереса на
роденото от фактическото съжителство дете, както и за нарушения на
императивни материалноправни норми, съобразно задължителните указания,
дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.
По делото е безспорно, че страните са живели на семейни начала, като
2
от съвместното им съжителство на *** г. е родено детето Н. А. Н..
Последното се установява и от представеното удостоверение за раждане на
детето. Не е спорно също, че раздялата на родителите е настъпила на
18.01.2021 г., като през първите няколко месеца след раздялата детето е
живяло при своята майка, а от 13.06.2021 г. детето е отглеждано от своя баща
в неговия дом. Посочените обстоятелства се установяват и приобщения по
делото социален доклад, изготвен от ДСП – Пловдив. Според доклада в
жилищата на двамата родители са създадени добри битови условия и
осигурена сигурна и безопасна среда за детето. Посочва се, че към настоящия
момент то се отглежда от своя баща, който по адекватен начин посреща
потребностите му съобразно възрастта. Майката е съобщила, че работи като
управител на магазин с плаващо работно време и месечен доход около 2000
лв. Бащата е заявил, че работи като пътен полицай на смени с месечно
възнаграждение 1500-1600 лв. От началото на м. ноември 2021 г. детето учи в
СУ „***“ гр. Пловдив. Тренира гребане. Детето има изграден приятелски кръг
в учебното заведение, което посещава, както и в квартала, в който живее. В
доклада се посочва още, че по данни от двамата родители те не общуват
помежду си и не обменят информация за възпитанието и отглеждането на
детето, както и че е в интерес на детето те да подобрят взаимоотношенията
си.
Представена по делото е служебна бележка от директора на ОУ „***“, в
която се сочи, че на 14.06.2021 г. и 15.06.2021 г. детето Н.Н. не е било на
училище и за двата учебни дни има 13 броя неизвинени отсъствия по
неуважителни причини, тъй като не е представена извинителна бележка.
По делото е прието становище от проведено психологично изследване
на детето Н.Н., изготвено от Център за психологическа консултация „***“. В
него се посочва, че към момента на оценката детето е психично здраво,
правилно емоциално и социално функциониращо, че същото предпочита да
не говори за майка си и избягва въпросите, свързани с нея, че е споделило, че
е по-близко с баща си, отколкото с нея.
Съгласно постъпилата справка от НАП Пловдив майката няма
регистрация като едноличен търговец и като самоосигуряващо се лице и няма
участие в търговски дружества. Приложена е справка за действащи трудови
договори за периода 01.01.2020 г. – 06.10.2021 г. Средният осигурителен
доход на майката за периода м. януари 2020 г. – м. август 2021 г. е около 2800
лв. От справката е видно още, че от 02.09.2021 г. майката е започнала работа
при друг работодател. Налице са данни за декларирано недвижимо
имущество, като е приложена справка „местни данъци и такси“. Съгласно
справката бащата няма регистрация като едноличен търговец и като
самоосигуряващо се лице и няма участие в търговски дружества. Средният му
осигурителен доход за периода м. януари 2020 г. – м. юли 2021 г. е 1530 лв.
Няма даннни за декларирано недвижимо имущество, налице са данни за
декларирани три броя МПС.
3
В производството пред въззивната инстанция е приобщено извлечение
от електронен дневник на детето Н.Н.. Извлечението съдържа данни за
отсъствия на детето, както и за получени оценки през втория срок на учебната
година. От същото е видно също, че за периода 10.02.2022 г. – 14.04.2022 г.
детето е получило 9 забележки за липса на внимание, за липса на подготовка,
за липса на учебни пособия и други.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите В. Д. и Б. Б.. В показанията си свидетелката Д. заявява, че
познава страните от осем години, тъй като децата им учили заедно първо в
детската градина, а впоследствие и в един клас в училище. На 18.01.2021 г.
ответникът се изнесъл от апартамента, в който живеели, и се преместил при
друга жена. Според свидетелката ищцата винаги полагала грижи за дете.
Отношенията между двамата били нормални – между майка и дете. Отрича
ищцата да е упражнявала психически тормоз или насилие спрямо момчето.
През почивните дни двете майки ходели с децата на разходка в града или
извън него. Ответникът не идвал, тъй като работел - имал сервиз за ремонт на
автомобили и газови уредби, също така купувал автомобили, които
ремонтирал и продавал. След раздялата на родителите детето ходело при
баща си, като майка му никога не го спирала за това. Свидетелката сочи, че
детето й споделяло, че не се чувства комфортно при баща си, че няма
собствена стая и се налагало да спи на диван, че искало повече внимание от
баща си и да прекарват време само двамата. Същата свидетелства още, че
ответникът поискал ищцата да напусне апартамента до 31.05.2021 г., поради
което последната закупила жилище, в което се преместила заедно с детето. В
средата на юни след посещение при него бащата отказал да върне детето.
Свидетелката посочва, че ищцата многократно търсила детето и баща му по
телефона, като заедно обиколили различни адреси в опит да го открият.
Ответникът бил п. Майката работела към „***”, но отскоро сменила работата
си с нова, на която да й бъде по-спокойно и която да й позволява да отделя
повече време за детето. При предходния работодател ищцата получавала 2500
лева, а при настоящия – щяла да взема около 1000 лв. Детето било в 5 клас в
ОУ „***“, като от началото на учебната година получавало доста забележки
за поведението си и за ненаписани домашни. В края на предходната учебна
година детето не било пуснато да ходи на училище, не върнало учебниците,
не получило и удостоверението си за завършен четвърти клас. През миналата
година детето тренирало борба и ходило на занималня. Майката не била
ангажирана с работата си през почивните дни. Същата можела да разчита на
помощта на своята сестра при отглеждането на детето.
От показанията на свидетелката Б. се установява, че същата живее на
семейни начала с ответника. Свидетелката заявява в показанията си, че детето
не желаело да поддържа отношения с майка си. Бащата по никакъв начин не
забранявал на детето да общува с нея, дори го убеждавал да я потърси и да
започне да отговоря на обажданията й. Откакто детето живеело при баща си,
той купувал всичко необходимо – дрехи, учебни пособия. Двамата имали
4
много близка връзка. Според свидетелката от юни месец детето се променило
в положителна посока. През есента започнало да ходи на гребане.
Свидетелката посочва, че имала едно дете, което не живеело при нея, а при
баща си. Отвеникът работел като полицай на смени, като два дни ходел на
работа и два дни почивал. Имал дневни и нощни смени. Свидетелката отрича
ответникът да упражнява друга дейност и да работи в сервиз. Посочва, че
същият разчита на помощта на своите родители в отглеждането на детето, а и
на нея. Детето се срещало с други деца, имало приятели от тренировките.
Наложило телефонният му номер да бъде сменен, тъй като се водел на името
на ищцата и можело да бъде спрян по нейно решение. След раздялата на
страните на 18.01.2021 г. детото живеело при майка си, като по два-три пъти в
седмицата идвало на гости при бащата и свидетелката. Откакто детето
живеело при тях, то се срещало с майка си два или три пъти, тъй като
категорично отказвало да контактува с нея. Свидетелката посочва, че между
страните нямало комуникация. Детето започнало да учи в спортно училище
„***“ с профил „Гребане, кану каяк“. Преместването в новото училище не
било съгласувано с майката, като свидетелката не знае дали тя е била
уведомена за това.
В хода на производството пред първата инстанция двамата родители са
изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 СК. Пред съда майката изразява желанието
си да упражнява родителските права върху детето и да полага грижи за него.
Посочва, че през съвместния им живот с ответника изцяло тя се е грижила за
детето. Заявява, че осъзнава необходимостта от мъжка фигура във
възпитанието на детето. Отрича да е имала намерение да го отделя от своя
баща. Изслушан пред първата инстанция, бащата декларира желанието си да
упражнява родителските права, като посочва, че това е волята на самото дете.
Заявява, че е поел изцяло грижите за него и използва поощрението като метод
на възпитание. Твърди, че неколкократно е насърчавал детото да се обади на
майка си.
Изслушано пред първата инстанция по реда на чл. 59, ал. 6 СК, вр. чл.
15 ЗЗДет е и малолетното дете Н.. Заявява, че първоначално след раздялата на
родителите му е живял при ищцата, а от 13.06.2021 г. живее при ответника и
неговата партньорка. Малолетният Н. разказва, че докато е живял с майка си,
тя не е имала никакво време да го гледа и да му обръща внимание, че го е
наказвала и му се е карала за най-малкото нещо, че му е възлагала редица
домакински задачи. Посочва, че е издържал така за около 6 месеца, след което
е споделил на баща си и оттогава живее при него. Детето споделя още за
ежедневието си и за отношенията и срещите с майка си.
При решаване на въпроса за определяне на мерките за упражняване на
родителските права съдът преценява комплекс от фактори (възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
детето, желанието на родителите и други) с оглед най-добрия интерес на
детето. В случая по делото се установи, че и двамата родители разполагат с
5
необходимите социално-битови условия и могат да разчитат на помощта на
свои близки в отглеждането на детето. Според съда и двамата родители са в
състояние да полагат адекватни грижи за него и съумяват да задоволяват
основните му нужди и потребности. И двамата са изразили пред съда своето
желание да отглеждат детето. Недобрата комуникация и липса на родителско
сътрудничество следва да бъдат отчетени като недостатък и при двамата
родители. В интерес на детето е те да преодолеят негативните нагласи един
към друг и да поддържат добра комуникация помежду си особено когато се
касае за важни моменти от живота и развитието му, като за това са
необходими техните съвместни усилия. От съвкупната преценка на събраните
доказателства съдът намира, че в интерес на детето е то да живее при майката
и на нея да бъдат предоставени родителските права. Майката е полагала
грижи за детето до датата на фактическата раздяла между страните
(18.01.2021 г.) и е продължила да го прави и след това, като отношенията
между детето и нея са били нормални. Във времето от раздялата до 13.06.2021
г. детето е живяло с майка си, която е полагала непосредствените грижи за
него. Не се установи през този период същата да е създала какъвто и да е риск
за живота и здравето му или по някакъв начин да е препятствала контактите
му с неговия баща. Установи се от показанията на свидетелката Б. Б., че през
този период детето често е гостувало на нея и ответника. Действително от
13.06.2021 г. детето живее при своя баща, който по адекватен начин посреща
неговите базови потребности. Оттогава обаче контактите на детето с майка му
са много редки. При изслушването си бащата заявява, че насърчава детето да
търси комуникация с майка си и да не отблъсква нейните опити за такава. В
тази насока са и показанията на свидетелката Б. Б.. Въпреки това съдът
намира, че определени аспекти от поведението му не сочат на осъзнаване
значимостта на ролята на другия родител. По делото безспорно се установи,
че по време на учебната 2021 – 2022 г. детето е преместено в ново училище.
Решението за предприемането на тази важна за живота и развитието на детето
промяна по никакъв начин не е било съгласувано с ищцата. В този смисъл са
показанията на свидетелката Б. Б.. Обстоятелството, че посоченото важно
решение е взето без обсъждане с майката и без на същата да е предоставена
възможност да изрази мнението си по този въпрос, не може да бъде
пренебрегнато. Освен това, по делото не се установи кога и дали въобще
майката е била уведомена от бащата за така взетото решение. Без нейно
съгласие е бил сменен и телефонният номер на детето, за което тя е научила
впоследствие. Прави впечатление от споделеното от детето при изслушването
му, че то е било информирано от своя баща за развитието на производството
по делото пред първата инстанция, което е породило у детето негативни
емоции спрямо майката. По този начин то бива въвличано в конфликта между
родителите, което без съмнение не е в негов интерес.
На следващо място, по делото се събраха данни и относно дисциплината
на детето в училище за периода след 13.06.2021 г. Установи се, че детето не е
ходило на училище в края на учебната 2020 – 2021 г. и по-конкретно на
6
14.06.2021 г. и 15.06.2021 г., като за тези два дни е получило 13 броя
неизвинени отсъствия. От показанията на свидетелката В. Д. се установи, че
за първите дни на учебната 2021 – 2022 г. е получило доста забележки за
поведението си и за ненаписани домашни. Данни за множество получени от
детето забележки се събраха и в производството пред въззивната инстанция.
От така събраните доказателства може да се направи извод, че същото е
имало известни проблеми с дисциплината в училище в посочения период,
като не се установи от страна на ответника като непосредствено отглеждащия
родител да са предприети мерки в посока решаването им.
При формиране на изводите си съдът взе предвид и изложеното от
самото дете при изслушването му пред първата инстанция. Несъмнено то се
чувства добре при своя баща и има изградена силна връзка с него. В този
смисъл са и показанията на свидетелката Б. Б.. Това се потвърждава и от
представеното становище от проведено психологично изследване на детето.
От друга страна, детето изразява недоволство от начина, по който е
отглеждано от ищцата в периода, следващ раздялата на родителите, като сочи,
че не му е обръщано внимание, че е било наказвано и че са му били възлагани
задачи в домакинството. Изразеното от детето становище обаче само по себе
си не е обвързващо за съда и не може да предопредели крайната му преценка,
доколкото, както се посочи по-горе, тази преценка се прави на база редица
конкретни обстоятелства с оглед съблюдаването на най-добрия интерес на
детето. Във връзка с изразеното от детето недоволство от това, че ищцата не
му е обръщала нужното внимание, следва да се отбележи, че от показанията
на свидетелката В. Д. се установи, че ищцата е сменила своята работа с нова
именно с оглед възможността да отделя повече време за детето.
По изложените съображения обжалваното решение в частта, с която
родителските права са предоставени за упражняване на майката и при нея е
определено местоживеенето на детето, следва да бъде потвърдено.
Предоставянето на родителските права на майката налага съответно
определяне на режим на лични отношения на бащата с детето. По отношение
на определения от първоинстанционния съд режим във въззивната жалба не
се съдържат оплаквания, но настоящата инстанция дължи собствена преценка
с оглед съблюдаването на най-добрия интерес на детето. В тази връзка съдът
намира, че в случая в интерес на детето е да бъде определен по-широк режим
на лични отношения между него и бащата, с което да се спомогне за
съхраняване на близките отношения между тях. Освен това, определеният от
първата инстанция режим се намира за недостатъчно подробен, което от своя
страна би могло да породи конфликти между родителите при
осъществяването му. Предвид изложеното, въззивният съд определя режим на
лични отношения на бащата с детето, както следва: бащата ще има право да
взема детето, като го връща на майката: всеки първи и трети петък, събота и
неделя на месеца от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя; по един месец
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка календарна
7
година на рождения ден на бащата за времето от 10 ч. до 20 ч., ако е неучебен
ден, а ако е учебен ден – за 3 часа в извънучебното време; през четните
години бащата ще има право да взема детето по време на следните празници:
Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата
(24 май), Деня на съединението (6 септември) и Коледните празници – от 10
ч. на 24 декември до 18 ч. на 26 декември с преспиване, а през нечетните
години - по време на следните празници: Великденските – от 10 ч. на Велики
петък до 18 ч. в понеделник, които в съответната година са определени за
празнуване, с преспиване, Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22
септември) и Новогодишните празници – от 10 ч. на 31 декември до 18 ч. на 1
януари с преспиване.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Това им задължение е безусловно.
Размерът на издръжката се определя винаги конкретно с оглед нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи – чл. 142, ал. 1 СК. В конкретния случай детето на страните е на 11
години и 6 месеца. Не се установи по делото наличие на изключителни нужди
на детето, поради което съдът приема, че то се нуждае от обичайните за деца
на неговата възраст средства отглеждането им, съответно за храна, облекло,
обувки, учебни пособия, консумативи, медикаменти за лечение. Следва да се
съобрази и конкретната икономическа обстановка в страната, която е
изключително динамична и с установена тенденция за повишаване на цените
на стоки от основна необходимост. Месечната издръжка съдът определя в
размер на 470 лв., която сума приема за достатъчна за задоволяване на
месечните текущи нужди на детето. Отчете се, че и двамата родители
понастоящем не дължат издръжка на други лица и са в трудоспособна
възраст. По данни от всеки от родителите майката реализира месечен доход в
размер от около 2000 лв., а бащата – около 1500-1600 лв. От представените
справки „местни данъци и такси“ се установява, че майката е декларирала
придобиването на недвижим имот през 2021 г., а бащата – три броя МПС (2
броя през 2021 г. и един брой през 2018 г.). Родителят, на когото е
предоставено упражняването на родителските права, следва да поеме по-
малък размер от общата месечна издръжка на детето, доколкото той дава част
от издръжката в натура, поради което и бащата следва да осигурява по-
голямата месечна сума за издръжка на детето, съответно в размер от 300 лева,
какъвто е определен и от първоинстанционния съд.
При този изход на спора право на разноски за производството пред
настоящата инстанция има въззиваемата страна, като в нейна полза следва да
бъдат присъдени сторените от нея разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260 от 24.01.2022 г., постановено по гр.
дело № 8472 по описа на Районен съд – Пловдив за 2021 г., в частта, с която
упражняването на родителските права по отношение на детето Н. А. Н., ЕГН:
**********, е предоставено на майката П. К. Н., ЕГН: **********, при която
е определено и местоживеенето на детето, бащата А. Н. Н., ЕГН: **********,
е осъден да заплаща на детето Н. А. Н., ЕГН: **********, чрез неговата майка
и законен представител П. К. Н., ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на 300 лв., считано от 18.01.2021 г. до настъпване на законоустановена
причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска, както и А. Н. Н., ЕГН: **********, е
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС –
Пловдив сумата от 432 лв., представляваща дължима държавна такса за
производството пред първата инстанция.
ОТМЕНЯ Решение № 260 от 24.01.2022 г., постановено по гр. дело №
8472 по описа на Районен съд – Пловдив за 2021 г., в частта, с която е
определен режим за осъществяване на лични контакти между бащата А. Н. Н.,
ЕГН: **********, и детето Н. А. Н., ЕГН: **********, както следва: всяка
първа и трета седмица в месеца от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя;
един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката;
първата половина на всички ваканции, определени от МОН, като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата А. Н. Н., ЕГН:
**********, и детето Н. А. Н., ЕГН: **********, както следва: бащата ще има
право да взема детето, като го връща на майката: всеки първи и трети петък,
събота и неделя на месеца от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя; по
един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на
рождения ден на бащата от 10 ч. до 20 ч., ако е неучебен ден, а ако е учебен
ден – за 3 часа в извънучебното време;
През четните години бащата ще има право да взема детето по време на
следните празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май),
Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) и
Коледните празници – от 10 ч. на 24 декември до 18 ч. на 26 декември с
преспиване;
През нечетните години бащата ще има право да взема детето по време
на следните празници: Великденските – от 10 ч. на Велики петък до 18 ч. в
понеделник, които в съответната година са определени за празнуване, с
преспиване, Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22 септември) и
Новогодишните празници – от 10 ч. на 31 декември до 18 ч. на 1 януари с
преспиване.
ОСЪЖДА А. Н. Н., ЕГН: **********, да заплати на П. К. Н., ЕГН:
9
**********, сумата от 400 лв. – разноски за производството пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10