Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 3052 17.07.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 4445 по
описа за 2018 година.
Предявени са в обективно съединение: иск за прогласяване на нищожност с пр. осн.
чл.26, ал.2 ЗЗД и негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Ищецът „Палас“ ЕООД твърди, че е собственик на 33/326
ид. части от поземлен имот с посочен в исковата молба идентификатор, находящ се
в гр. П.. Поддържа, че първата ответница Ж. е придобила от втория ответник с
нотариален акт от 30 май 2006 г. правото на строеж върху паркомясто № 3,
находящо се в процесния поземлен имот. Поддържа, че това паркомясто и
понастоящем се ползва от първата ответница Ж., макар сделката, по която тя е
придобила собствеността върху него да е нищожна предвид липсата на предмет.
Твърди се освен това, че действията на ответницата, свързани с паркиране на
автомобил върху въпросното паркомясто, препятстват ищеца да ползва пълноценно
своята идеална част, тъй като нито служители на дружеството, нито клиенти на
дружеството могат да спират колите си в незастроената част от двора защото
достъпът до него е ограничен с автоматична врата, а ответницата Ж. спира
автомобила си на очертаното с блажна боя и надписано паркомясто №3. Правят се
две искания – да бъде обявена за нищожна сделката, по силата на която ищцата е
придобила правото на строеж поради невъзможен предмет, както и да бъде осъдена
ответницата да преустанови действията си по влизане в поземления имот и
паркиране на автомобили в него, които създават препятствия за пълноценно
ползване на дворното място от ищеца.
Ответницата И.Ж. поддържа довод за недопустимост на
първия иск поради липса на интерес, както и
счита за неоснователен втория иск, като твърди, че действията, които
извършва в имота, са основателни и почиват на нейните права върху паркомястото.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Вторият ответник „А.“ ЕООД също поддържа довод за
недопустимост на първия иск. Поддържа, че дори и да е допустимо воденето на иск
по чл.26 ЗЗД, той е неоснователен, тъй като сделката има предмет, а дори да се
приеме, че паркомястото не е самостоятелен обект на право на собственост и тази
сделка е нищожна, тя би следвало да се конвертира в такава за учредяване на
вещно право на ползване върху реално обозначена част от поземления имот, която
има предназначение, очертано в одобрения архитектурен проект.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
По силата на договор за продажба от 29.03.20107г. –
нот. акт № ************. на н. **************, дружеството ищец придобило право на строеж относно офис №7
находящ се на четвърти етаж в сграда, която е следвало да бъде построена в УПИ *********
кв. ***** по рег. план на гр. П., с административен адрес ул. ************** /лист 6 и 7/.
Така учреденото право на строеж било реализирано, което е видно от
представеното разрешение за ползване от 14.05.2008г. /лист 11/.
С договор за продажба от 15.11.2007г., обективиран в
нот. акт № *************г. на н. *********** „Палас“ ЕООД закупило от втория
ответник „А.“ ООД правото на собственост върху 33/326 ид.ч. от УПИ ІХ - ********* кв. *** по рег. план на
гр. П. с административен адрес на имота ул. ************ /лист 5/.
Установява се, че на 30.05.2006г. с договор за
продажба – нот. акт № *********г. на н.********* „А.“ ЕООД продал на първата
ответница И.Г.Ж. правото на строеж за обект в предвидената за изграждане
съгласно одобрен архитектурен проект, четири, пет и шестетажна с мансарда
сграда и подземни гаражи в УПИ ************ по рег. план на гр. П.**********,
представляващ паркомясто №3 с площ от 15,83 кв.м., при граници *********************
/лист 8 и 9/.
Според представената по делото скица копие от
кадастралната карта се установява, че УПИ *********** е заснет като имот с
идентификатор ************ /лист 10 и 12/.
Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза описаното в нотариалния акт от 30.06.2006г. паркомясто №3 е означено
на терена с блажна боя по граници, като е онагледено на скица приложение № 1
към заключението. Вещото лице е установило, че то е било предвидено в
архитектурния проект относно разпределението на кота нула и е с площ от 15,83
кв.м. /лист 75 и 76/. При изслушването в съдебно заседание вещото лице
сочи, че паркомястото не е елемент на кадастъра и не е отразено в картата.
Установява се от допълнителното заключение, че за да се стигне до въпросното
паркомясто следва да се премине през проход в сградата, който на приложение №2
от заключението е обозначен срещу цифра 2 / в червено/. От скицата е видно, че
паркомястото се намира във вътрешното пространство на двора, западно от
построената сграда / лист 85/.
Установява се от събраните гласни доказателства, че в
прохода след входа на жилищната сграда е изградена ролетна врата, която
съществува още от построяването на сградата и се контролира с дистанционно
управление. Съответни устройства за задвижване на вратата притежават само
лицата, които имат гаражи и паркоместа, намиращи се във вътрешната част от
двора, зад сградата /в този смисъл показаният на свидетеля Б.А./. Според
показанията на свидетелката Е.П., която е
съпруга на управителя на дружеството ищец, негови представители нямали
достъп до частта от имота, разположена зад металната решетъчна врата. Първата
ответница, която нямала индивидуален обект в сградата се позовавала на
продажбата на паркомястото, като го ползвала за да оставя върху него автомобила
си. Когато дружеството закупувало офиса си през 2008г. искало да придобие гараж
или паркомясто, но към момента те вече били продадени. Свидетелката сочи, че
когато са ползвали прохода да разтоварват багаж, ответницата Ж. влизала в
пререкания с представителите на дружеството за това, че ѝ пречат да влиза
и излиза с автомобила си.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
По иска с
правно осн. чл.26, ал.2 ЗЗД:
Воденето на иск относно нищожност на сделка, по която
ищецът не е страна предполага наличие на правен интерес. В случая ищецът се
обосновава с това, че е собственик на индивидуален обект в сградата и на
идеални части от дворното място върху което тя е построена. Съдът намира, че
интересът в случая следва да се преценява с оглед това, дали сделка с
невъзможен предмет може да създаде права, които са противопоставими на
собственика. Правото на собственост, дори когато се отнася до идеални части от
вещ дава на съсобственика право да ползва цялата вещ – арг. от чл. 31, ал.1 ЗС.
Когато правомощието на съсобственик да ползва вещта е в конкуренция с права на
лице различно от останалите съпритежатели, нарушено е неговото право на
собственост, поради което той може да се брани, включително и с иск за
прогласяване на нищожност. Възражението за частична недопустимост, обосновано с
това, че интересът съществува за ищеца, само до размера на квотата му, не може
да бъде възприето. Това е така, предвид инвокираното основание за нищожност –
невъзможен предмет.
Невъзможността на предмета в случая е правна, тъй като
паркомястото няма характеристика на поземлен участък, който да може да бъде
обособен като самостоятелен обект на вещни права. Законодателството не съдържа
норми, които да позволява извод за възможно съществуване на такава вещ, тъй
като паркомястото представлява необособена и несамостоятелна част от друг обект
/ в този смисъл – Решение №222 от 20.03.2010г.
по гр.д. № 4076/2008г. на ВСК, ІV ГО, Решение № 53/05.05.2009г. по гр.д.
5871/2007г. ВКС, І ГО/. Поради този свой
характер то, дори когато е обособено вътре в рамките на сграда етажна
собственост (в подземен гараж например), не може да бъде обект на
прехвърлителна сделка самостоятелно и вън от обекта към който принадлежи / в този смисъл Решение № 1 от 30.12.2008г. по гр. д.
№ 3834/2007г. на ВКС, ІІІ ГО/.
В случая с посочената по-горе сделка е прехвърлено
право на строеж върху „паркомясто“ без това място да принадлежи към обект в
изградената сграда в етажна собственост и без да е възможна реалната му
обособимост като самостоятелен предмет на вещни права. Поради това следва да се
приеме, че е налице нищожност на сделката. Тя не може да засегне само идеални
части от вещото право, тъй като противоречи на логиката предметът на сделката
да е правно невъзможен само за идеални части, при все че се приема, че такъв
обект на право не може да съществува съгласно закона.
Ето защо, съдът намира, че искът по чл.26, ал.1 ЗЗД е
допустим и основателен и следва да се уважи.
Що се отнася до възраженията на ответницата, че е
придобила права въз основа на конверсия и на основание упражняване на давностно
владение, съдът намира, същите за неоснователни. Това е така, защото върху
невъзможен предмет не могат да възникнат вещни права чрез какъвто и да е правен
способ. След като „паркомястото“ няма характер на самостоятелна вещ, правно
невъзможно е върху него да възникне право на ползуване или друго ограничено
вещно право.
По иска с
основание чл.109 ЗС:
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. За да бъде основателен предявен негаторен иск, следва на първо
място да се установи, че ищецът притежава право на собственост или друго вещно
право върху вещ, както и че ответникът извършва действия, чрез които му пречи да упражнява правото си.
Ищецът е собственик индивидуални обект намиращ се в
етажна собственост, като и на идеални части от недвижимия имот в който е
построена сградата. Действията предприемани от ответницата Ж. и изразяващи се
във влизане в поземления имот и паркиране в частта от него обозначена като
„паркомясто №3“, създава пречки за ищеца да ползва дворното място. Поради
нищожността на придобивното основание на ищцата, нейните действия се явяват
неоснователни, тъй като за нея не са възникнали права, които да са
противопоставими на правото на собственост на дружеството ищец.
С оглед така установеното съдът намира, че искът по
чл.109 ЗС следва да се уважи.
По
разноските:
На осн. чл.78, ал.1 ЗС двамата ответника по първия иск
дължат на ищеца деловодни разноски в размер на 361 лв., от които: 50 лв.
държавна такса, 300 лв. адвокатско възнаграждение, 10 лв. разходи по вписване
на искова молба.
На осн. чл.78, ал.1 ЗС ответницата по втория иск - Ж.
дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 453лв., от които: 50 лв. държавна
такса, 300 лв. адвокатско възнаграждение, 103 лв. разходи за експертиза.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И:
ОБЯВАВА за нищожен поради невъзможен
предмет, на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД, по иска предявен от „Палас“ ЕООД, ЕИК
********** със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, Цар Иван Асен № 30,
ет.5 против И.Г.Ж. ЕГН ********** с адрес *** и „А.“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. П.********* договора за покупко-продажба на
право на строеж на паркомясто №3, с площ от 15,83 кв.м. предвидено за изграждане,
съгласно одобрен архитектурен проект в имот с идентификатор ************ по
кадастралната карта на гр. П., с административен адрес гр. П.**************,
представляващо УПИ ************ от кв.***по рег. план на гр. П.*********** от
1995г., който договор е обективиран в нотариален акт № ************ на н.************
и е сключен на 30.05.2006г. между „А.“ ЕООД и И.Г.Ж..
ОСЪЖДА, на
осн. чл.109 ЗС, И.Г.Ж. ЕГН ********** с адрес *** да преустанови
неоснователните си действия по отношение на
собствения на ищеца „Палас“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, Цар Иван Асен № 30, ет.5 имот – 33/326 ид.ч. от УПИ **************** по регулационния план
на гр. П., понастоящем имот с идентификатор ************* по кадастралната
карта на гр. П., с административен адрес гр. П.*****************, като преустанови действията си по влизане в поземления имот и
паркиране на автомобил в него.
ОСЪЖДА И.Г.Ж. и „А.“ ЕООД да заплатят
на „Палас“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 361 лв. /триста шестдесет и
един лева/, представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА И.Г.Ж. да заплати на „Палас“
ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 453 лв. /четиристотин петдесет и три
лева/, представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването, пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД