Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 07.01.2021 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на седми януари две хиляди и двадесет и първа година в състав :

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

    ЧЛЕНОВЕ:   ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

  РОСИНА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.д. № 809 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК, вр. чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК.

С жалба вх. № 477/04.11.2020 год. по описа на ДСИ-Павлин Славов в СИС при РС-Костинброд, взискателя по изпълнително дело № 19/2020 г. Р. Д. Ф. С., обжалва разпореждане от 21.10.2020 г. на съдебния изпълнител, с което отказва да наложи глоба на длъжника и да насрочи принудително изпълнение по изп.д. № 19/2020 г.

Излага съображения, че родителските права върху двете деца А.П. П. и Й. П. С.П. са предоставени на нея, но бащата противозаконно държи децата при себе си. Бащата следвало освен да се яви в определеното му от ДСИ време и място, но и да подготви децата за предаването им на другия родител, което не било сторено. Позовава се на влезли в сила съдебни решения – напр. Решение № 156/08.05.2020 г. по в.гр.д. № 82/2020 г. на СОС, Решение № 230/20.07.2020 г. по гр.д. № 287/2020 г. на СОС и др., с които се установява, че бащата на децата П.А.П. отказва да предостави децата на майката. Твърди се, че същият насажда у децата чувство на страх да отидат да живеят при майка си и ги настройва негативно за едно бъдещо преместване при нея, с които си действия е развил у тях синдром на родителската отчужденост. По същество моли за отмяна на обжалваното разпореждане от 21.10.2020 г.

Длъжникът П.А.П. изразява становище за недопустимост на жалбата, а по същество неоснователност. По отношение отказа на съдебния изпълнител за налагане на глоба счита, че не подлежи на съдебен контрол. Разпореждането, с което е постановен отказ за насрочване на принудително изпълнение намира за законосъобразно. Излага подробни съображения, че според в.л. д-л К., изготвило експертиза по гр.д. № 87941/2017 г. по описа на СРС, не се препоръчва смяна местоживеенето, без децата да са приели психологически таза промяна, в противен случай тя може да има белези на тежка психологична травма. Твърди, че местоживеенето и местоработата на Р. Д. Ф. С. е в САЩ и от приложения график на Оукландски университет е видно, че същата следва да преподава в следните периоди: 04.05.2020 г.-24.06.2020 г.; 29.06.2020 г. – 19.08.2020 г. По изложените съображения моли за потвърждаване на обжалваното разпореждане. Претендира разноски за производството.

Със съпроводително писмо ДСИ-П.С. е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

         Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното:

         Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от взискател по изпълнителното дело, в една част е процесуално недопустима, а в друга част-неоснователна.

Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е образувано по молба на взискателя Р. Д.Ф.С. срещу длъжника П.А.П., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.07.2015  год. по гр.д.№ 5348/2013 год. на СГС, с предмет предаване на децата – А.П.  П.и Й.П. С.П., поради предоставяне на родителските права на майката.

На 22.07.2020 г. е изпратена до длъжника покана за доброволно предаване на децата, като е определена дата за това на 20.08.2020 г. от 13, 00 часа. Поканата не е била връчена, тъй като адресатът не е бил открит на адреса.

На 14.08.2020 г. е изпратена до длъжника отново покана за доброволно предаване на децата, като е определена дата за това на 23.09.2020 г. от 13, 00 часа на адрес гр. Г., Приемна на ИРМ-ДСП гр. Годеч. Поканата за доброволно предаване на дете е връчена лично на адресата на 14.08.2020 г.

С разпореждане на съдебния изпълнител от 03.09.2020 г. е определена дата на среща за 14.09.2020 г. от 11, 00 часа в канцеларията на ДСИ при РС-Костинброд.

От протокол за предаване на дете от 23.09.2020 г. се установява, че децата не са били предадени на майката, тъй като категорично отказват да тръгнат с нея. Становището на детския психолог е било, че децата не бива да бъдат предадени предвид състоянието им, което е отразено и в протокол на ДСП-гр. Своге.

С писмо изх. № 593/24.09.2020 г. до ДСП-гр. Своге, съдебният изпълнител е направил искане за предприемане на необходимите действия от отдел „Закрила на детето“, с цел отстраняване на пречките, които препятстват изпълнението и своевременно предаване на децата.

На 20.10.2020 г. е депозирана молба от Р. д. Ф. С., с която прави искане да бъде определена глоба на П.П. в размер на 400 лева и да бъдат продължени изпълнителните действия.

С разпореждане от 21.10.2020 г., предмет на настоящата проверка, е отказано налагане на глоба на длъжника и насрочване на принудително изпълнение по изп.д. № 19/2020 г. Мотивите на съдебният изпълнител са, че не са били отстранени пречките и подготвяне на децата от страна на социалните служби за връщане при майката.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В разпоредбата на чл. 435, ал. 1 ГПК за изброени изчерпателно всички действия, които може да обжалва взискателят. Отказ на съдебният изпълнител да наложи глоба на длъжника не е сред тях, поради което в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима.

Съгласно чл. 435, ал. 1 т. 1 ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие.

Разпоредбата на чл. 528 от ГПК е установила различен ред и способ за осъществяване на принудителното изпълнение на задължения за предаване на дете, какъвто е и настоящият случай. Законосъобразното осъществяване на принудителното изпълнение чрез способа по чл. 528, ал. 5 от ГПК е обусловено от предхождащи подготвителни действия за ефективното изпълнение по  чл. 528, ал. 1 от ГПК – да връчи по възможност в срок от две седмици и не по – малко от една седмица на длъжника покана, в която да посочи определено време и място на предаване, от който момент за длъжника съгласно чл. 528, ал. 2 от ГПК възниква задължението в тридневен срок да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето и при необходимост съгласно чл. 528, ал. 4 от ГПК да поиска от Дирекция "Социално подпомагане" съдействие, включително чрез предприемането на мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето и по чл. 65 от ЗМВР – от полицейските органи.

В настоящият случай ЧСИ е изпълнил процедурата по  чл. 528, ал. 1 и, ал. 2 от ГПК, а именно: да покани доброволно длъжника да предаде децата на определените от него дата, час и място.

Намесата чрез този изпълнителен способ /предаване на дете/ в строго лични отношения предполага преди това полагане на усилия от страна на съдебния изпълнител за осъществяване на доброволно предаване на детето, при съобразяване на принципа за "най-добрия интерес на детето", установен в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД, както и в редица международни актове – Конвенция ООН за правата на детето, Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване и др.

От протокол за предаване на дете от 23.09.2020 г. се установява, че децата не са били предадени на майката, тъй като категорично отказват да тръгнат с нея. Становището на детския психолог е било, че децата не бива да бъдат предадени предвид състоянието им, което е отразено и в протокол на ДСП-гр. Своге.

Действително правото на лични отношения между дете и родител е фундаментална част от правото на семеен живот, защитено в чл. 8 ЕКЗПЧОС. Осъществяването на това право обаче не е абсолютно и не следва да се очаква да бъде изпълнено незабавно. За да бъде изпълнен постановения от съда резултат, следва да се предприемат подготвителни мерки, които са решаващи, за да се осигури личното отношение на детето към ситуацията. Те трябва да се насочени към помирение на страните в конфликта, като се държи сметка за най-добрия интерес на детето. При отказ на детето да контактува с другия родител, независимо от причините за това, възстановяването на връзката няма да може да се постигне с наложено му решение и по принудителен начин. Осъществяването на принуда спрямо детето чрез физическото му заставяне /включително чрез съдействие на полиция/ е крайно нежелателно, а травматизиращият ефект от реализация на правото на всяка цена може да засегне психологическото състояние и развитието му. Още по-малко родителят /длъжникът/, извършил действия, обективиращи готовността му да предаде детето, с които се изчерпва и задължението му, може да бъде санкциониран за това, че не е убеждавал или заставял детето да отиде при другия родител.

В случая предаването на децата не се е осъществило, заради нежелание от тяхна страна да тръгнат с майка си.

При тази ситуация, законосъобразно ДСИ се е възползвал от разпоредбата на 528, ал. 4 от ГПК и е поискал ДСП-гр. Своге, предприемане на необходимите действия от отдел „Закрила на детето“, с цел отстраняване на пречките, които препятстват изпълнението и своевременно предаване на децата.

Касае се акт на ДСИ за изпълнение на задължение за предаване не на вещи, а на две малолетни деца. Отказа на ДСИ обективиран в разпореждане от 21.10.2020 г., видно от мотивите, е под условие- до отстраняване на пречките и подготвяне на децата от страна на социалните служби за връщане при майката.

ДСИ ще следва периодически по негова преценка да изисква доклади и информация от ДСП- гр. Своге за установяване на какъв етап е извършена подготовката и дали децата вече са готови, за да се пристъпи към предаване. В този смисъл отказът на съдебният изпълнител да пристъпи директно към принудително отнемане на децата е правилен и законосъобразен.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на съдебния изпълнител, се налага извод, че жалбата в тази част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като атакуваното действие на ДСИ-Павлин Славов в СИС при РС-Костинброд, е законосъобразно.

Жалбата в частта, в която е постановен отказ за налагане глоба на длъжника, следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима.

От ответника по жалба се претендират разноски, но не са представени доказателства за сторени такива, поради което не се присъждат.

Водим от гореизложеното, Софийски окръжен съд  

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 477/04.11.2020 год. по описа на ДСИ-П. С. в СИС при РС-Костинброд, подадена от Р. Д. Ф. С., взискател по изпълнително дело № 19/2020 г., срещу разпореждане от 21.10.2020 г. на съдебния изпълнител, в частта, с която е отказано да насрочи принудително изпълнение по изп.д. № 19/2020 г., като неоснователна.

        

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 477/04.11.2020 год. по описа на ДСИ-П.С. в СИС при РС-Костинброд, подадена от Р. Д. Ф. С., взискател по изпълнително дело № 19/2020 г., срещу разпореждане от 21.10.2020 г. в частта, с която отказва да наложи глоба на длъжника, като процесуално недопустима и прекратява производството в тази част.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване в частта, в която е оставено без уважение искането за насрочване на принудително изпълнение.

 

Решението, което е с характер на определение, в частта, в която се оставя без разглеждане жалбата, подлежи на обжалване с частна жалба, пред Апелативен съд гр.София, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                               

                                                                                                           2.