Решение по дело №319/2019 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №182

 

Гр.Варна, 19.07.2019г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

         

При участието на секретаря Ели Тодорова

Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 319 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалби на „Ем Би Агро“ ЕООД със седалище гр.Сливо поле, обл.Русе срещу решение № 39 от 18.03.2019г. по търг.дело № 113/18г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу Земеделска кооперация „Възраждане“ със седалище с.Паскалево, обл.Добрич иск за сумата 21 000лв., претендирана като дължима и неплатена цена на закупени 500кг. киноа, реколта 2017г., по фактура № 95 от 02.02.2018г. на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.327 ал.1 от ТЗ, както и е осъдено да заплати разноски в размер на 418.56лв.

В жалбата се твърди че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Оспорва извода на съда, че не е налице договор за търговска продажба. Сочи че съдът не е изложил мотиви относно причината, поради която е извършена доставката на стоката, както и дали доставката е извършена въз основа на договор за съхранение, каквито са твърденията на насрещната страна по делото. Сочи, че съобразно решението на съда доставката е извършена без никакво основание, което е невъзможно.

Излага, че съдът не е кредитирал показанията на св.А Я, които разгледани ведно с останалите доказателства по делото са последователни и логични. Сочи че съдът не е обсъдил показанията на свидетелите на ответника в тяхната цялост, не е съобразил, че гласните доказателства следва да бъдат ценени съобразно чл.172 от ГПК, отчитайки заинтересоваността им от изхода на спора предвид трудовоправните отношения с ответната страна. Твърди че съдът не е изпълнил задължението си да съпостави двете групи гласни доказателства както една към друга, така и спрямо останалите доказателства по делото.

Твърди, че съдът е приел, че фактурата не е подписана и осчетоводена от ответника, и той не е ползвал ДДС кредит по нея, както и че същата е върната с възражение от 19.04.2018г. Твърди че те не следва да носят вина за нередовно воденето счетоводство на ответното дружество, а подписът не е задължителен реквизит от фактурата. Твърди че цената се дължи не защото е издадена фактура, а защото е извършена продажба и доставена стока, а по делото фактът на доставяне на стоката по фактурата – 500кг. киноа е безспорен.

Излага, че възражението срещу фактурата е направено, не незабавно, както твърди ответникът, а месец и половина след получаването на фактурата – 19.04.2018г., като е подписано от лице, което към момента на изпращането не е бил председател на кооперацията, вписан в търговския регистър.

Твърди че от събраните по делото доказателства може да бъде направен извод, че са извършили доставка и им се дължи плащане на цената.

Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което претенцията им за продажна цена на киноа 500кг. Да бъде уважена изцяло. Претендира направените по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени решението в обжалваната му част.

Насрещната страна по жалбата „Земеделска кооперация Възраждане“  със седалище с.Паскалево, община Добрич, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната част. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск от „Ем Би Агро“ ЕООД срещу Земеделска кооперация „Възраждане“ за сумата 21 000лв., претендирана като незаплатена цена по договор за продажба на 500кг. киноа по фактура № 95 от 02.02.2018г.

Като доказателство по делото е представена фактура № 95 от 02.02.2018г., издадена от продавача „Ем Би Агро“ ЕООД за сумата 21 000лв. за продадени на Земеделска кооперация „Възраждане“ 500кг. киноа, реколта 2017г. Представен е дневник на продажбите на дружеството за данъчен период м.февруари 2018г. с включена в него фактура № 95. Приетата като доказателство фактура не е подписана от получателя на стоката, не са представени доказателства за получаване на фактурата от него, /представената справка от имейл не е приета като доказателство по делото/. Няма доказателства за осчетоводяване на фактурата от купувача и за включването и в дневника за покупки на купувача.

Не е спорно че 500кг. киноа са получени от въззиваемата кооперация. За получаването на стоката е представена товарителница от 09.03.2018г., подписана от представител на кооперацията, както и са събрани гласни доказателства – показанията на извършилия доставката шофьор и на служител на кооперацията, получил стоката.

Спорно между страните е съществуването на договор за продажба на 500кг. киноа. С отговора на исковата молба въззиваемата кооперация не е оспорила получаване на стоката, а е оспорила съществуването на договор за продажба между страните и е въвела възражение за получаване на продукцията на друго основание - за съхранение по договор за влог.

В тежест на дружеството въззивник е да установи при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес съществуването на договор за продажба между страните с предмет 500кг. киноа, реколта 2017г. на стойност 21 000лв.

Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл.318 ал.1 от  ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл.327 ал.1 от ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването.

Тъй като се касае за договор на стойност 21 000лв. доказването на процесния договор за продажба с гласни доказателства на основание чл.164 ал.1 т.3 от ГПК е недопустимо. Поради което и съдът намира че събраните гласни доказателства досежно вида на сделката между страните, уговорките между тях и постигнато съгласие за цена, количество и срок на доставка са недопустими.  

По делото няма представени писмени доказателства, установяващи сключването на договор за продажба между страните. Тъй като представената от продавача фактура не носи подпис на купувача, няма доказателства по делото, че същата е редовно осчетоводена от него, или включена в дневника за покупки, както и няма твърдения за извършени частични плащания по тази фактура, въззивният съд намира, че същата не доказва съществуването на договорно правоотношение между страните по договор за продажба. Постоянната практика на касационната инстанция за доказателственото значение на фактурата за установяване на договор за търговска продажба на стоки е само за случаи, когато фактурата,освен всички необходими елементи от съдържанието на сделката е и подписана от страните по сделката, същата е осчетоводена в счетоводството на двете страни, включително и от купувача, и е включена в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача. Поради което и тези разрешения в настоящия случай са неприложими.

Предаването на вещите е съществен елемент на различни договорни правоотношения – продажба, заем, влог и други. Поради което и само установяването на този факт по делото, е недостатъчен да се приеме за установено съществуването на правоотношение между страните по договор за продажба.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че по делото остава недоказано сключването между страните на процесния договор за продажба, не е установено постигането на съгласие между тях досежно съществените елементи на сделката – вещите, предмет на продажба и тяхната цена. Поради което и претенцията на дружеството въззивник за реално изпълнение на задължение на купувача за заплащане на продажна цена е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Защитата на ответника, сега въззиваем срещу иска с отговора на исковата молба се състои в отричане на претендираното от ищеца право с твърдения, че правопораждащият го факт /договорът за продажба/ не е възникнал. Тази защита се състои преди всичко в отричане на правопроизводящия факт. Отричането налага на ищеца да докаже твърдения от него факт. При тази защита на ответника, няма значение дали той се ограничава с този факт, или заявява че е възникнал някакъв друг факт. Поради което и въззивният съд намира, че в тежест на ищеца е да установи при условията на главно и пълно доказване сключването на договор за продажба. С оглед предприетата от ответника защита срещу иска, разпределението на доказателствената тежест и последиците от недоказването на въведеното от ищеца и оспорено от ответника твърдение за съществуването на правоотношение между страните по договор за продажба, въззивният съд намира че е ирелевантно установяването на въведеното от ответника твърдение за съществуването на друго договорно правоотношение. Поради което и липсата на доказателства за съществуването на друго договорно правоотношение между страните с предмет процесните 500кг. киноа, не променя извода на съда за неоснователеност на претенцията на въззивника.

Предвид на това и първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемата кооперация следва да бъдат присъдени направените пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата 1 100лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 39 от 18.03.2019г. по търг.дело № 113/18г. по описа на Окръжен съд – Добрич, търговско отделение в частта му, с която е отхвърлен предявения от „Ем Би Агро“ ЕООД със седалище гр.Сливо поле, обл.Русе срещу Земеделска кооперация „Възраждане“ със седалище с.Паскалево, обл.Добрич осъдителен иск за сумата 21 000лв., претендирана като дължима и неплатена цена на закупени 500кг. киноа, реколта 2017г., по фактура № 95 от 02.02.2018г. на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.327 ал.1 от ТЗ.

ОСЪЖДА „Ем Би Агро“ ЕООД със седалище гр.Сливо поле, адрес на управление гр.Сливо поле, обл.Русе, ул.“Васил Левски“ № 10, ЕИК *********, да заплати на Земеделска кооперация „Възраждане“ със седалище с.Паскалево, обл.Добрич, ЕИК *********, сумата 1 100лв. /хиляда и сто лева/, представляваща направени за въззивна инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: