Решение по дело №51701/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12288
Дата: 5 ноември 2022 г.
Съдия: Станимир Николов Йорданов Кюлеров
Дело: 20211110151701
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 12288
гр. ............., 05.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:............
при участието на секретаря ...........
като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20211110151701
по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл. 410 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.

Ищеца .............., със седалище и адрес на управление ................,
представляван заедно от всеки двама от изпълнителните директори
.............., чрез процесуалния си представител адв. Г. М. от САК, твърди в
исковата си молба, че за него е налице правен интерес да поиска ответникът
да му заплати посочените в същата суми вследствие случило се ПТП, на
13.01.2019 г. в гр. ............., р района на кръстовището между ................, с
участието на МПС, застраховани при ищеца и ответника. В съдебно заседание
искът се поддържа, претендират се направените по делото разноски.
Ответника .............., със седалище и адрес на управление гр. .............,
................. представляван от изпълнителните директори ................, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт ............... в срока по чл. 131 от
ГПК е подал писмен отговор до съда, в който оспорва предявените искове, и
моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, претендират се
направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
1. Отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства: Доколкото между страните по делото не съществува спор, то
с протоколно определение от 21.01.2022 г. съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелства следните факти от обективната
действителност, представляващи част от фактическия състав на регресния иск
по чл. 411 от КЗ:
Датата и мястото на пътния инцидент, а именно - 13.01.2019 г., гр.
............., в района на кръстовището между .................
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско на
СПС" относно лек автомобил марка/модел ........... с ищцовото дружество.
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" относно товарен автомобил марка/модел
".............. с ответното дружество.
изплащане от страна на ищеца на сумата в размер на 14 378, 57 лева на
собственика на процесния автомобил – ................
получаване на поканата за доброволно изпълнение на 20.03.2019 г., от
страна на ответното дружество
2. По отношение на механизма на ПТП: С оглед оспорването от
страна на ответника на механизма на ПТП, съдът е приобщил писмени.
По делото е представен и приет като докателство без оспорвания
протокол за ПТП № ............. от 13.01.2019 г., съставен от ........... – мл.
автоконтрольор към ОПП-СДВР, като в същия фигурират лек автомобил
марка/модел ..........., собственост на ................ управляван от ............ и лек
автомобил марка/модел ".............., управляван от ............... По делото е
назначена САТЕ, която е приета като доказателство и която съдът кредитира
като напълно като достатъчно обективна и ясна. В отговор на първата си
задача експертизата дава заключение, че механизма на ПТП, настъпило на
13.08.2020 г. е следният - водача на лек автомобил марка/модел "..............,
движейки се по път без предимство, не пропуска движещият се правомерно
по път с предимство лек автомобил марка/модел ..........., управляван от
............ с което предизвиква ПТП с материални щети. Експертизата дава
категорично заключение, че щетите са в пряка причинно-следствена връзка с
описаното в протокол за ПТП № ............. от 13.01.2019 г., съставен от ........... –
2
мл. автоконтрольор към ОПП-СДВР.
С оглед всички така събрани и обсъдени доказателства съдът приема
следния механизъм на ПТП: На 13.01.2019 г., около 07:00 часа, в гр. .............,
в района на кръстовището между ................, водача на лек автомобил
марка/модел ".............. .............., движейки се по път без предимство, не
пропуска движещият се правомерно по път с предимство лек автомобил
марка/модел ..........., управляван от ............ с което предизвиква ПТП с
материални щети, като щетите от ПТП са в пряка причинно-следствена
връзка с описаното в протокол за ПТП № ............. от 13.01.2019 г., съставен от
........... – мл. автоконтрольор към ОПП-СДВР ПТП.
3. По отношение стойността на щетите: Относно определяне на
размера на щетите, нанесени на лек автомобил марка/модел ..........., съдът
кредитира отговора на втория въпрос на приетата САТЕ, който дава
заключение, че размера на щетите възлиза на сумата 14 363, 57 лева. В
отговора на трети въпрос на експертизата вещото лице е дало заключение, че
начислената сума от 15 лева за ликвидационни разноски е в обичайния
диапазон, или общата сума за плащане от страна на ответника възлиза на
14 378, 57 лева.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
А. По отношение на иска за главницата: С плащането на
обезщетението по чл. 410 от КЗ застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В
случаите като процесния, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност"
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска
отговорност". Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като вината се презумира до доказване на
противното.
3
Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си – безспорни
са договорът за застраховка с ощетеният собственик на МПС, по силата на
който се е задължил срещу застрахователна премия да носи риска от
повреждане на автомобила му от ПТП; застрахователният договор между
причинителя на ведите и ответника, по силата на който последният носи
риска от ангажиране на гражданската му отговорност; действителния размер
на причинените вреди; обезщетяването на застрахования при ищеца водач на
МПС чрез извършване на ремонт в сервиз на стойност обявената сума, както
и осъществяването на процесното ПТП и неговия механизъм. От допуснатата
и приета САТЕ, която дава изчерпателни отговори на въпросите, поставени в
нея се установяват механизма на настъпване на произшествието, и наличието
на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и щетите по
пострадалото МПС. Стойността на щетата възлиза на 345, 59 лева, която сума
е необходима за възстановяване на автомобила, както и сумата в размер на 25
лева, представляваща обичайния размер на ликвидационните разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД при гражданския деликт вината се
предполага, поради което съдът счита, че искът се доказа по основание и
размер. Съгласно разпоредбите на КЗ застрахователят по задължителна
застраховка „гражданска отговорност” отговаря за вредите, причинени на
чуждо имущество като обезщетението не може да надхвърля
застрахователната сума по договора.
Ведно от представените доказателства /този факт се признава от страна
на ответника/, с платежно нареждане на 05.08.2019 г. ответното дружество е
заплатило на ищеца сумата в размер на 11 984, 64 лева, като разликата до
доказания размер на иска е 2 393, 93 лева, какъвто е и размера на главния иск.
По делото е налице издадена фактура, която по реда на чл. 192 от ГПК е
приобщена към доказателствения материал. С оглед всичко казано дотук
иска следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до изплъщане на вземането.
А. По отношение на иска за мораторна лихва: Обезщетение за забава
се дължи при просрочено задължение за главница за периода на забавата, за
периода от момента на наличие на изискуемост, или 30 дни след получаване
на поканата за изплащане, до деня, предхождащ подаване на исковата молба в
съда. С протоколно определение от 21.01.2022 г. съдът е отделил като
4
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство получаване на
поканата за доброволно изпълнение на 20.03.2019 г., от страна на ответното
дружество. Размера на лихвата съдът изчисли с един от общодостъпните
онлайн калкулатори, като същия възлиза на сумата в размер на 504, 73 лева,
поради което иска следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на делото ищеца има право на разноски на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК, съгласно представеният по делото списък по чл. 80 от ГПК, за
сумата в размер на 970, 25 лева, както следва - държавна такса в размер на
145, 76 лева, депозит за САТЕ в размер на 300 лева, държавна такса в размер
на 5 лева за съдебно удостоверение, и адвокатско възнаграждение в размер на
519, 49 лева.

Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .............., със седалище и адрес на управление гр. .............,
................. представляван от изпълнителните директори ................, да
заплати на .............., със седалище и адрес на управление ................,
представляван заедно от всеки двама от изпълнителните директори
.............., сумата в размер на 2 393, 93 лева /две хиляди триста деветдесет и
три лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща главница -
невъзстановено от ответника застрахователно обезщетение за причинените
имуществени вреди на осн. чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 03.09.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 504, 72 лева
/петстотин и четири лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода 06.08.2019 г. – 02.09.2021 г. върху сумата в
размер на 2 393, 93 лева, както и сумата в размер на 970, 25 лева
/деветстотин и седемдесет лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски, както следва - държавна
такса в размер на 145, 76 лева, депозит за САТЕ в размер на 300 лева,
държавна такса в размер на 5 лева за съдебно удостоверение, и адвокатско
възнаграждение в размер на 519, 49 лева.

5
Банкова сметка на ищеца:
IBAN: .........................
BIC: .......
..............

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6