№ 810
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110211298 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №21-4332-018916/17.09.2021 г. на
началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция-СДВР, на С. В. В., с ЕГН
**********, на основание чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП е наложена глоба в размер на
300 лв. за нарушение на чл.150А ал.1 ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.1 и 2 ЗДвП - глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1
ЗДвП.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
В., в която се излагат доводи за незаконосъобраност на НП, тъй като в същото
е отразено, че нарушението е установено по „данни на свидетеля очевидец
служител на 09 РУ-СДВР” без да е посочено името на същия. От друга
страна, В. се е намирал на паркинг пред блок №4 и няма как да му се вмени
управление на процесното МПС. В с.з. процесуалният представител на
жалбоподателя а. С. поддържа жалбата и излага доводи, че разпитаният
свидетел ММ е не е заявил истината, че е бил на работа, когато е видял В.,
има лично отношение към последния, няма право да проверява
жалбоподателя, тъй като е инспектор и то не на района, в който живее В..
Предлага на съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
1
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща
процесуален представител и не взема становище по подадената жалба.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения срок от
процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314
НПК съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА. Мотивите на съда са
следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
Свидетелят Н. И. Н заемащ длъжността мл. автоконтрольор към СДВР,
отдел Пътна полиция-СДВР на дата 20.08.2021 г. съставил на жалбоподателя
АУАН №GA450062/20.08.2021 г. В последния било отразено, че по данни на
свидетеля-очевидец С. С. ММ - служител на 09 РУ-СДВР в района на
паркинга на бл.4, било установено, че на 20.08.2021 г. около 14:00 часа в
гр.София, ул.”14” /Обеля/, в района на паркинга на бл.4, жалбоподателят
управлява л.а. „Фолксваген Голф” с peг.№ХХХ, собственост на Даниела С.а
Василева, с ЕГН **********.
При проверка в ОДЧ от страна на актосъставителя Н било установено,
че жалбоподателят В. притежава само категория В1, води се на отчет в СДВР
с издадено СУМПС №*********, респ. управлява МПС, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство.
При проверката било установено, че водачът не носи СУМПС и
контролен талон към СУМПС.
Свидетелят-очевидец на нарушението - С. С. ММ изготвил до
Началника на 09 РУ-СДВР докладна записка /л.7 от делото/, в която отразил
как и къде е възприел, че жалбоподателя управлява въпросния автомобил.
Погрешно в края на докладната изписал вместо месец 07 вместо 08, като в
съдебно заседание заявява, че е техническа грешка и съдът приема, че е
именно такава, тъй като по делото е наличен и доклад от ММ за извършените
от него действия /л.9 от делото/, с коректно отразен месец.
След надлежното връчване на АУАН на жалбоподателя от страна на
актосъставителя Н, няма данни същият да се възползвал от възможността,
предоставена му с чл.44 ал.1 ЗАНН.
2
Бил съставен и протокол за предупреждение от 20.08.2021 г. на
жалбоподателя да не управлява МПС без съответна категория /л.10 от
делото/.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка
установена от контролните органи и издал атакуваното НП.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. АУАН и
НП са издадени в давностните срокове по чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН и съдържат
всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 ЗАНН.
По т.1 от НП - по нарушението чл.150А ал.1 ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.150а ал.1 ЗДвП, за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171 т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а НПК и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля-очевидец С. С. ММ, тези на свидетеля Н.
И. Н, докладна записка, доклад да установен факт и предприето действие,
протокол за предупреждение от 20.08.2021 г. , данни за регистрация на МПС,
справка картон на водача, писмо рег.№433250-96349/27.09.2022 г. на зам.-
началник отдел Пътна полиция-СДВР, заповеди за компетентност.
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав намира, че изложената в процесния
АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от
събраните по делото доказателства, приобщени от съда към
3
доказателствената съвкупност по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел
С. С. ММ – служител в 09 РУ-СДВР, от които се установява, че на процесната
дата лично е възприел как познатият му жалбоподател В., за когото знаел, че
не притежава необходимата категория за управление на МПС, управлява в
района на на паркинга на бл.4, в гр.София, ул.”14” л.а. „Фолксваген Голф” с
peг.№ХХХ. Неоснователни са възраженията на адв. С. за наличие на някакво
лично отношение към жалбоподателя от страна на свидетеля ММ.
Неоснователни са и възраженията, че ММ не е бил на работа и не би могъл
да извършва проверка и сигнализира ОПП-СДВР за извършено нарушение от
страна на жалбоподателя. Установи се от показанията на ММ, че този ден е
бил на работа, забелязал е жалбоподателя, за който му е известно, че няма
категория за автомобила, който управлява, тъй като многократно е извършвал
подобни нарушения, поискал му е документи за самоличност и впоследствие
е извикал контролните органи на ОПП-СДВР. Свидетелят заявява, че районен
инспектор на района, в който живее жалбоподателя, познава го и му е
известно, че и друг път той е спиран и е установявано, че не притежава
необходимата категория за управление на МПС, което пък се установява с
кагегоричност от писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 283 НПК.
От приложената справка на ОПП-СДВР се установява, че В. притежава
свидетелство за управление на МПС (СУМПС) № *********, валидно
единствено за категория „В1“, а управляното от него МПС изисквало
наличието на категория „В“.
Видно от справка-картон на водача, в същата е отразено, че на
18.09.2015 г. е било издадено СУМПС №********* със срок на валидност до
18.09.2025 г., но водачът е придобил единствено категория „В1“.
Характеристиката на тази категория дава право на водачите да шофират
малки автомобили с максимално тегло 400 кг.
Управляваният от жалбоподателя на процесната дата л.а. „Фолксваген
Голф” е с допустима максимална маса 2 780 кг., видно от данни за
регистрация /л.8 от делото/, поради което отговаря на критериите, заложени
в чл.150а ал.2 т.6 ЗДвП, касаещи моторни превозни средства, за които се
изисква правоспособност на водача за категория „В“. Т.е., В. притежава
валидно и действащо към момента на проверката СУМПС, но е бил
4
правоспособен водач единствено за категория „В1“. С оглед на това и в
съответствие с фактите по делото контролните и наказващият органи са
приели, че се касае за липса на СУМПС единствено за категорията, към която
спада управляваното МПС.
Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал
наказанията на жалбоподателя за така извършеното административно
нарушение по чл.150А ал.1 ЗДвП, като го е обвързал със санкционната норма
на чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателят е съзнавал, че управлява
МПС без да притежава свидетелство за управление за съответната категория,
към която спада автомобилът. Нарушението е формално, на просто
извършване, поради което настъпването, респективно предвиждането в
съзнанието му на вредни последици, не се изисква.
Разпоредбата на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП предвижда за процесното
нарушение глоба от 100 до 300 лв., като наложената на жалбоподателя глоба е
определено в неговия максимален размер от 300 лв. Съдът намира, че същият
е съобразен с целите на чл.27 ал.2 ЗАНН, като наказващият орган е отчел,
както завишената обществена опасност на нарушението – жалбоподателят
никога не е притежавал валидно СУМПС за съответната категория, така и
обществената опасност на самия нарушител. Видно от справка-картон на
водача, В. е наказван многократно не само за нарушения на ЗДвП принципно,
а за аналогични нарушения по чл.150А ал.1 ЗДвП. Това негово поведение,
според съда, показва своеобразна демонстрация за безнаказаност и
незачитане на законите в страната.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че по т.1, наказателното
постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По т.2 от НП – за нарушението по чл.100 ал. 1 т.1 ЗДвП:
От показанията на разпитания по делото свидетел – актосъставителят Н.
И. Н се установи, че на процесната дата, при извършената проверка,
жалбоподателят не е представил на контролите органи СУМПС и контролен
талон към него, което е наложило да бъде извършена справка в ОДЧ.
Съгласно разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
Нарушението е безспорно установено, извършено отново при пряк умисъл от
жалбоподателя и правилно обвързано със санкционната норма на чл.183 ал.1
т.1 ЗДвП, поради което НП и в частта по т.2 - следва да бъде потвърдено.
5
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-4332-
018916/17.09.2021 г. на началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция-
СДВР, с което на С. В. В., с ЕГН **********, на основание чл.177 ал.1 т.2
ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.150А ал.1
ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 ЗДвП - глоба в размер на 10 лв.
за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6