Р Е
Ш Е Н
И Е №........
гр.К., 23.06.2020 год.
В И
М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд,
гражданско отделение, в публично заседание на първи юни, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря................Х. К.…….…..…..............................като
разгледа докладваното от
съдията...............................................гр.д.№3040 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Искът е за развод с
правно основание в чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата твърди, че сключили с
ответника граждански брак на 06.05.1985г., от който имат две деца -В.Т..В.,
роден на ***г. и Д.Т.В., родена на ***г. По време на брак родила още две деца –
близнаци – М.Т.Б. и Г.Т.Б., родени на ***г., но били заченати от друг мъж, с
когото живеела на семейни начала от 1990г.. Поради факта, че гражданският й
брак не бил прекратен, като баща бил записан именно Т.В.Б.. В първите години
бракът им вървял добре. С течение на времето
ответникът злоупотребявал с алкохол и упражнявал физическо насилие над
нея. Въпреки униженията сред близки и пред обществото, търпяла и се надявала,
че нещата ще се оправят. В края на 80-те години ответникът заминал на работа в
СССР и въпреки всички несгоди, физически и психически тормоз, в опит да запази
брака си, заминала при него. Стояла три месеца и накрая била изгонена, защото
той заживял с друга жена – р.. Принудена била да се върне и повече не са се
срещали и не са имали никакви отношения. През 1990г. се запознала с И. Й.Р., с
ЕГН-**********, с когото живее почти 30 години. От връзката им с И. Р. се
родили децата Г. и М., но тъй като гражданският й брак все още не бил
прекратен, като баща на децата бил записан Т.В.Б.. На 22.10.1990г. завела иск
за прекратяване на брака, но в хода на делото се родили близнаците и нямала
възможност адекватно да доведе до край образуваното дело за прекратяване на
брака. През периода на фактическата им раздяла с ответника не се срещали и
нямали никакви отношения. Счита брака и с ответника за лишен от необходимото
емоционално и нравствено съдържание, при което брачната връзка съществувала
само формално. Невъзможно било да се възстановят съпружеските отношения, тъй
като бракът им не функционирал от три десетилетия и неговото запазване било
неоправдано. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака й с Т.В.Б.,
с ЕГН-**********, сключен на 06.051984г. като дълбоко и непоправимо разстроен,
без да се произнася за вината и желае да й бъде възстановено предбрачното
фамилно име В..
В отговор на исковата молба,
подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът не оспорва, че с ищцата са съпрузи
и имат общи деца, родени по време на брака.Оспорва твърдението й, че не се е
грижил за семейството си и че се е държал лошо с нея и децата. Именно във
връзка с прехранването на семейството се наложило да търси работа в чужбина.
Поради работата му в чужбина и дългото му отсъствие от страната, с ищцата се
отдалечили и не поддържали връзка от години. Счита, че бракът му с И.Р.Б., с
ЕГН-********** за дълбоко и непоправимо разстроен и желае същият да бъде
прекратен, без съдът да се произнася за вината. Не възразява ищцата да си върне
фамилното си име преди брака.
В хода на производството е представено споразумение по чл.49, ал.4 от СК, с
искане за одобряването и утвърждаването му от съда.
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
Страните са сключили граждански брак на 06.05.1984 г.в с.Я., общ.М.,
първи за двамата /удостоверение за сключен граждански брак №5/06.05.1984 г./ .
От представеното удостоверение №20,00,6367/30.10.2019 г. е видно, че ищцата и
ответникът са родители на В.Т..В., роден на ***г., Д.Т.В., родена на ***г., М.Т.Б., роден на ***г. и Г.Т.Б.,
роден на ***г. Не е спорно, а и от
показанията на св.Т. Д. Д. се установява, че от тридесет години съпрузите не живеят
заедно. След раздялата им през 1990 г.
ищцата заживяла на семейни начала с друг мъж и от съжителството им през
1991 г. са родени близнаците М.и Г.. Тя и съжителят и И. Р. се установили да
живеят в Р.Г., където работели и отглеждали близнаците. Съпрузите преустановили
контактите помежду си и оттогава не поддържат отношения /“… съпругът на И. не
го познавам, само съм чувал за него… гостували сме в Р.Г. на И. и И., тъй като
те живеят и работят на остров К.. И. е в К.минимум от 20 години..Знам, че И. с
мъжа, с когото живее – И., имат двама синове – Г. и М., които са синове на И.,
пълнолетни са.. има дъщеря Добринка от брака й с Т., и тя живее с нея. Има и
още един син В., който е в Италия. Доколкото знам, голяма любов са имали с този
И.….Мъжът, с когото И. живее – И., приема всички деца на И.…раздялата на И. с
мъжа й е над 20 години, а може и 30 години..С И. почти ежедневно се чуваме по
телефона, защото аз им плащам тук в Р.Б. сметките за ток, вода, булсат и за
това се чуваме. И. иска да се развежда.“св.Т. Д./. Ищцата е категорична в решението си за развод. Ответникът
желае прекратяването на брака.
От така установеното съдът приема, че бракът
между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл.14 от СК
отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение,
общи грижи за семейството и разбирателство. Установи се, че през първите години
на брачното си съжителството страните не могли да преодолеят различията в
характерите и вижданията си за партньорство, което довело до раздялата им през
1990 г. Различното местоживеене, липсата на компромиси и отстъпки, извънбрачните
връзки и липсата на дължимите съпружески контакти и общуване, липсата на общи
грижи за семейството, на интимна близост, на общо домакинство и семеен бюджет
довели до отчужденост и срив на брака. Повече от 29 години съпрузите са във
фактическа раздяла. Между тях няма разбирателство, няма изградена привързаност,
обща грижа за семейството и желание за съвместен живот, а трайно продължилата
фактическа раздяла допринесла за дълбокото и непоправимо разстройство на
брачните отношения / арг. т.3 на ППВС №10/71 г., чието действие не е отменено/.
Всеки от съпрузите има собствен живот, различен от този на другия. Бракът е
формален, лишен от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да
съществува в този му вид, поради което следва да бъде прекратен.
С оглед искането на съпрузите и постигнатото по делото споразумение, съдът не се произнася по въпроса относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Представеното споразумение по чл.49, ал.1 от СК не противоречи на закона и добрите нрави, тъй като с него са уредени последиците от развода- ползване на семейното жилище, издръжка между съпрузи и фамилно име поради което следва да бъде утвърдено от съда, а разводът между съпрузите да бъде допуснат на основание чл.49, ал.1, вр. с ал.4 от СК.
Съгласно чл.329, ал.1, изр.второ
от ГПК ищцата и ответникът следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-К. по 25 лв. окончателна държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
сключения на 06.05.1984 г. в с.Я., общ.М., обл.С.граждански брак между И.Р.Б.,
с ЕГН-********** *** и Т.В.Б., с ЕГН-********** *** като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл.49,
ал.4 от СК както следва:
Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг.
Съпрузите нямат претенции за ползването на семейното жилище, собственост на трето лице.
Съпрузите не са придобивали по време на брака недвижими имоти при условията на съпружеска имуществена общност и нямат претенции един към друг.
Съпрузите нямат претенции за движими вещи, тъй като са ги разпределели извънсъдебно.
Съпрузите нямат парични влогове, реализирани от съвместни усилия и чрез съвместен принос.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата И.Р.Б., с ЕГН-********** да носи предбрачното фамилно име В..
ОСЪЖДА
И.Р.Б., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд-К. 25 лв. окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА Т.В.Б., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. 25 лв. окончателна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: