РЕШЕНИЕ
№ 1868
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110145141 по описа за 2021 година
Предявени са активно субективно съединени искове с правно основание
чл.439,ал.2 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК от Т............ М. М.,ЕГН **********,с
адрес гр....................,СВ. В. Ц.,ЕГН **********,с адрес гр........................Б. Б.
ИВ.,ЕГН **********,с адрес гр.................,Й. АЛ. ХР.,ЕГН **********,с адрес
гр..............,ИВ. АНГ. В.,ЕГН **********,с адрес гр..................... Д. М.,ЕГН
**********,с адрес гр.....................,с пълномощника им адв.В.К.,с адрес
гр....................,против „У...............“АД, ЕИК ..................със седалище и адрес
на управление гр.......................,с искане да бъде постановено решение,с което
да бъде признато за установено,че всяка от ищците не дължи сумата от
1909,50 лева,за която ответникът се е снабдил със заповед за изпълнение и с
изпълнителен лист по ч.гражд.дело № 3646/2009 г. по описа на Плевенския
районен съд,поради настъпила погасителна давност.
Ищците твърдят,че по искане на ответното дружество спрямо тях е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гражд.дело №
3646/2009 г. по описа на Плевенския районен съд за сумата от 1875 лева
главница по запис на заповед,издаден на 06.11.2008 г.,ведно със законната
лихва,считано от 25.06.2009 г. до окончателното изплащане,както и за сумата
от 37,50 лева съдебноделоводни разноски. Ищците твърдят,че за реализиране
на вземането първоначално било образувано изп.дело № ................. г.,което с
постановление от 20.11.2018 г. било прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8
от ГПК,а впоследствие било образувано ново изпълнително дело №
20197560400750. Ищците поддържат,че към 27.09.2019 г. вземането се явява
погасено по давност,при което предвид предприетите от ответника действия
по принудително изпълнение обосновава интереса от предявяване на
1
установителните искове. Ищците молят съда да уважи предявените искове.
Ответникът в депозирания писмен отговор оспорва исковете като
неоснователни и недоказани като твърди,че давността е била прекъсвана
многократно чрез предприемане на отделни изпълнителни действия,твърди
се,че е приложима общата петгодишна давност,а искът може да се основава
само на факти,настъпили след приключване на съдебното дирене. Ответното
дружество моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представено е копие от изпълнителен лист от 04.08.2009 г.,издаден въз
основа на заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 3646/2009 г. по описа на
Плевенския районен съд,съгласно който Т............ М. М.,ИВ. АНГ. В.,В. Д.
М.,Й. АЛ. ХР.,Б. Б. ИВ.,СВ. В. Ц.,ЕТ „Т...........ян Капрова“ са осъдени да
заплатят солидарно на „У...............“АД сумата от 1875 лева,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 25.06.2009 г. до окончателното
изплащане на вземането,както и сумата от 37,50 лева съдебноделоводни
разноски.
Видно от представеното копие от изп.дело № 20148170400016 по описа
на ЧСИ Иван Матев,същото е образувано по молба от „У...............“АД от
11.04.2014 г.,изпратени са покани за доброволно изпълнение,на 20.11.2018 г. е
прекратено изпълнителното производство предвид липса на поискани
изпълнителни действия в период повече от две години на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Установява се от писмо от Камарата на частните съдебни
изпълнители,че е извършена констатация за липсата на служебен архив на
ЧСИ Иван Карапанчев.
Видно от копие от изп.дело № 20197560400750 по описа на ЧСИ
Цветозар Найденов,същото е образувано по молба от „У...............“АД,в това
число за вземането,за което е издаден изпълнителен лист по ч.гражд.дело №
3646/2009 г. по описа на Плевенския районен съд,а с молбата са поискани
конкретни изпълнителни действия,на 01.07.2020 г. са изпратени покани за
доброволно изпълнение,на 20.07.2020 г. са изпратени запорни съобщения до
банкови институции,изпълнителното производство е спряно предвид
издадени от Плевенския районен съд обезпечителни заповеди.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът по чл.439 от ГПК е законодателно регламентиран отрицателен
установителен иск,с който длъжникът по изпълнението може да отрича
дължимостта на паричните суми,за които е издаден изпълнителен лист въз
основа на настъпили след възникване на изпълнителното основание
обстоятелства. С този иск е предоставена защита,когато вследствие
новонастъпило обстоятелство вземането,за което съществува изпълнително
основание вече се явява недължимо при съобразяване на това новонастъпило
обстоятелство. В конкретния случай ищците твърдят,че вземането,за което е
издаден изпълнителен лист се явява погасено по давност. Погасителната
2
давност е регламентирана в полза на длъжника,който може да се позове на
настъпила давност,ако в определен период от време кредиторът не
предприема действия по реализиране на вземането. С оглед
обстоятелството,че искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен
иск,в тежест на ответника е възложено да докаже,че е предприемал
действия,които прекъсват давността и съответно вземането подлежи на
изпълнение чрез способите на принудително изпълнение. Страните не
спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че заповедта за
изпълнение и изпълнителният лист са издадени за суми в размер на 1875 лева
главница и 37,50 лева съдебноделоводни разноски. Предвид това,че според
изпълнителното основание ищците са осъдени солидарно да заплатят
паричната сума от 1875 лева,както и като взе предвид,че солидарната
отговорност принципно поражда право на кредитора да претендира
изпълнение от всяко от солидарно задължените лица цялото вземане,съдът
приема,че всяка от ищците има интерес да отрече дължимост на цялата
парична сума по изпълнителния лист. Когато е предявен отрицателен
установителен иск,доказателствената тежест е възложена на ответника и в
конкретния случай ответникът трябва да проведе доказване,че вземането
подлежи на изпълнение чрез способите на принудително изпълнение.
Анализирайки събраните в хода на производството доказателства,съдът
приема,че предявените отрицателни установителни искове подлежат на
уважаване. За да счете,че исковете се явяват доказани по основание и
размер,съдът отчете,че на гърба на изпълнителния лист липсват отбелязвания
за извършени погасявания на парични суми по същия,а и същевременно
ответното дружество не доказва да са предприемани изпълнителни действия,с
които давността се явява прекъсната в период от пет години,считано от
издаване на изпълнителния лист – на 04.08.2009 г. Настоящият съдебен състав
не споделя доводите на ищците,че приложимата давност е
тригодишната,защото вземането произтича от запис на заповед,а счита,че
приложимата давност е общата петгодишна давност,но това не рефлектира
върху извода,че отрицателните установителни искове подлежат на уважаване.
Настоящият съдебен състав приема,че приложимата погасителна давност за
вземания,за които са издадени заповеди за изпълнение и не се е развило
производство по установителни искове,е общата петгодишна
давност,респективно в конкретния случай петгодишна давност не е изтекла.
За разлика от производството по чл.237 от ГПК ( отм.),в които случаи
длъжникът можеше без ограничение във времето да оспорва вземането чрез
предявяване на отрицателен установителен иск по чл.254 от ГПК (
отм.),вземанията по заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет и
оспорването им е допустимо само въз основа на новооткрити обстоятелства
или на нови писмени доказателства. Анализирайки разпоредбата на чл.424 от
ГПК,съдът приема,че последиците от неоспорената заповед за изпълнение са
аналогични на последиците на влязлото в сила съдебно решение,тъй като
чл.303 ал.1 т.1 от ГПК също предвижда,че отмяна на влязло в сила съдебно
решение е допустима при откриване на нови обстоятелства или на нови
писмени доказателства. С оглед това,че и заповедта за изпълнение се издава
от съд,както и съдебното решение се постановява от съд,при съобразяване,че
и заповедта за изпълнение,и съдебното решение се ползват със
стабилитет,както и отчитайки идентичната правна регламентация относно
3
това кога и при какви обстоятелства може да бъде оспорено вземането,съдът
приема,че приложимата давност за вземанията,за които има издадена заповед
за изпълнение е давността,приложима при съдебните решения - петгодишната
давност. Аргумент в подкрепа на разбирането,че приложимата погасителна
давност е общата петгодишна давност е и фактът,че в случай на постъпване
на възражение и развитие на исково производство по положителен
установителен иск,съдебното решение по установителния иск ще се
подчинява на чл.117,ал.2 от ЗЗД,а именно приложимата погасителна давност
по установителните искове е общата петгодишна давност. Същевременно
подаването на възражение е регламентирано като право на длъжника. По тази
причина и предвид това,че заповедите за изпълнение имат еднакви последици
като съдебните решения съдът приема,че приложимата давност за
заповедното производство следва да бъде общата петгодишна
давност,приложима за съдебните решения. С оглед обстоятелството,че
съдебното решение се основава на събраните в хода на производството
доказателства,както и като взе предвид,че от доказателствата по делото не се
установява в петгодишен период,считано от издаването на изпълнителния
лист да са предприемани изпълнителни действия,с които да е прекъсната
давността,респективно да е започнала да тече нова давност,съдът намира,че
отрицателните установителни искове подлежат на уважаване. В тази насока
следва да бъде отчетено,че първото образувано изпълнително дело за
събиране на вземането не е приложено към настоящото производство,а
същевременно според писмо от Камарата на ЧСИ служебният архив на
частния съдебен изпълнител не е открит,съобразявайки обстоятелството,че
молбата за образуване по второто изпълнително дело от 2014 г. не съдържа
искане за конкретни изпълнителни действия или овластяване на частния
съдебен изпълнител да избере способ за изпълнение,което означава,че
молбата не представлява действие,с което давността е прекъсната,както и с
оглед липсата на предприети по второто изпълнително дело изпълнителни
действия,имайки предвид изминалия период от време значително над пет
години,съдът приема,че отрицателните установителни искове подлежат на
уважаване. Следва да бъде отчетено,че изпълнителни действия са предприети
по третото изпълнително дело,но предвид липсата на проведено доказване
дали са извършвани и кога са извършвани изпълнителни действия в по-ранен
момент и предвид датата на издаване на изпълнителния лист и датата на
образуване на третото изпълнително дело отрицателните установителни
искове подлежат на уважаване. Дори да бъде възприето,че за периода до
26.05.2016 г.,когато влиза в сила Тълкувателното решение на ОСГК на ВКС
по въпросите за изпълнителното производство давност не е текла по
висящите изпълнителни дела,следва да бъде проведено доказване,че има
висящ изпълнителен процес,т.е. такъв,който е валидно образуван и не е
настъпило прекратяване на някое от основанията по чл.433 от ГПК. Липсата
на доказателства кога е образувано първото изпълнително дело,липсата на
доказателства дали и кога са извършвани изпълнителни действия,които да
прекъсват давността и да поставят началото на нова давност,липсата на
доказателства кога е последното изпълнително действие по първото
изпълнително дело,считано от което следва да се изчислява период на
погасителна давност,налага разбирането,че исковете подлежат на уважаване
изцяло.
4
При този изход на делото и като съобрази,че ищците претендират
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от по 476,38 лева на всяка от ищците –
внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от
ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на „У...............“АД, ЕИК
..................със седалище и адрес на управление гр.......................,че всяка от
ищците - Т............ М. М.,ЕГН **********,с адрес гр....................,СВ. В.
Ц.,ЕГН **********,с адрес гр........................Б. Б. ИВ.,ЕГН **********,с адрес
гр.................,Й. АЛ. ХР.,ЕГН **********,с адрес гр..............,ИВ. АНГ. В.,ЕГН
**********,с адрес гр..................... Д. М.,ЕГН **********,с адрес
гр.....................,не дължи сумата от 1909,50 лева ( хиляда деветстотин и девет
лева и петдесет стотинки ),за която са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гражд.дело № 3646/2009 г. по описа на Плевенския
районен съд,чрез способите на принудително изпълнение,поради настъпила
погасителна давност.
ОСЪЖДА „У...............“АД, ЕИК ..................със седалище и адрес на
управление гр.......................,представлявано от Кристиан Паташев,да заплати
на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на всяка от ищците Т............
М. М.,ЕГН **********,с адрес гр....................,СВ. В. Ц.,ЕГН **********,с
адрес гр........................Б. Б. ИВ.,ЕГН **********,с адрес гр.................,Й. АЛ.
ХР.,ЕГН **********,с адрес гр..............,ИВ. АНГ. В.,ЕГН **********,с адрес
гр..................... Д. М.,ЕГН **********,с адрес гр.....................,сума в размер от
по 476,38 лева ( четиристотин седемдесет и шест лева тридесет и осем
стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5