РЕШЕНИЕ
№ 490
гр. Кюстендил, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Боянка Д. Янкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520101395 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба, депозирана от „ЮБЦ“ ЕООД против С. П. ХР..
В исковата молба ищцовото дружество обосновава активната си процесуална
легитимация по иска на основание сключен на 01.10.2019 г. със „С. Г. Груп“ ООД
цесионен договор, като последното търговско дружество на свой ред като цесионер
придобило и станало собственик на процесните вземания на основание сключен с
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД - като цедент - договор за цесия от
16.10.2018 г.
„ЮБЦ“ ЕООД встъпило в правата си на кредитор спрямо процесното вземане още
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК.
Уведомлението и за двете цесии било приложено към исковата молба и с
връчването на последната на ответника, ведно с приложенията към нея, то същият
следвало да се счита за редовно уведомен за станалото прехвърляне при съблюдаване
на законовите изисквания за това – и по – конкретно „С.Г. Груп“ ООД действало в
двойно качество – като упълномощен от мобилния оператор цесионер по договора за
цесия от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент, по договора за цесия от
01.10.2019г.
Твърди се, че на 14.03.2017 г. между ответника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД бил подписан договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ***, с който му била предоставена услуга за номер **** при
условията на тарифен план VIVACOM Mobix 30 с месечен абонамент от 15.80 лв..
1
Срокът на Договора бил за 24 месеца, съответно – до 14.03.2019г.
Задълженията на ответната страна за периода 22.12.2017г. – 21.05.2018г. били
фактурирани, както следва: във фактура № *******/22.01.2018 г; №
**********/22.02.2018.; ****/22.03.2018г., ***/22.04.2018, ***/22.05.2018 и възлизали
на сума от 89,04 лв.
Поради неизпълнение на задълженията на ответника по процесните фактури
последвало прекратяване на индивидуалните договори с него като мобилният оператор
издал по клиентски номер *** на дата 22.06.2018г. крайна фактура № **********.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 08.06.2018г., като същата се
генерирала автоматично.
По повод процесните вземания, в производството по ч.гр.д. № 240 от описа на
КРС за 2021г. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, като в законоустановения за това срок длъжникът подал възражение по чл. 414
от ГПК, поради което възникнал интересът за ищцовото дружество да установи
вземането си в хода на настоящото производство.
Ето защо се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено в отношенията между страните, че С. П. ХР., ЕГН: **********, с адрес: гр.
К., ул. „Ц.О.“ № *** А дължи и следва да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: *********,
сумата в размер на 89,04 лв. (осемдесет и девет лева и четири стотинки),
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 22.12.2017г. –
21.05.2018г., дължима по повод валидно действал договор с клиентски номер ***,
сключени между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, за което са издадени фактури № ****/22.01.2018 г; №
**********/22.02.2018.; ***/22.03.2018г., ****/22.04.2018, ****/22.05.2018г. ., което
вземане е предмет на издадената в производството по ч г.р д. № 240 от описа на КРС за
2021г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Претендират се направените разноски в заповедното и настоящото производства.
Ищцовото дружество желае постановяване на неприсъствено решение в случай,
че са налице условията за това.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание исковата претенция се поддържа посредством
предварително депозирано от ищеца становище в посочения смисъл, а ответникът,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител, без да е направено искане за
разглеждането на делото в негово отсъствие.
С оглед процесуалното му поведение ищецът сочи, че са налице предпоставките
на чл.238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход
на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено
решение.
За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно: ответната страна е получила препис от исковата
молба и приложенията към нея (връчени лично на 13.09.2021 г.) с указание да подаде
писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при непредставянето на
такъв. Въпреки това отговор не е постъпил. Наред с това, макар и редовно призован, не
се явява в първото заседание по делото (призовката е връчена на 08.11.2021г.) и не се
2
представлява. Не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, макар и
изрично да са указани последиците от предприетото процесуално поведение.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове
са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответника, съдът
приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена в претендирания
размер.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не
се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.
За пълнота съдът ще посочи, че вземането за мораторна лихва в размер на 22,49
лв. за периода 07.06.2018г. – 30.11.2020г., което е било предмет на издадената в
производството по ч.гр.д. № 240/2021 г. на КРС Заповед за изпълнение №
260112/2021г., не се претендира в настоящото производство, поради което в
посочената част заповедта подлежи на обезсилване като преценката за това е на
заповедния съд – арг. от разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски по
настоящото производство. Доказателства за сторени такива са ангажирани на л. 7 и 8 от
делото съответно – 25.00 лв. държавна такса и 180.00 лв. заплатено в брой адвокатско
възнаграждение.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и
разноските за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски, които към този
момент и с оглед заявените претенции в исковото производство, са в общ размер на
205.00 лв. – 25,00 лв. държавна такса и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. П. ХР.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Ц. О.“ № *** А, ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 89,04 лв. (осемдесет
и девет лева и четири стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна
услуга за периода 22.12.2017г. – 21.05.2018г., дължима по повод валидно действал
договор с клиентски номер 11365636002, сключени между ответника и мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което са издадени
фактури № ***/22.01.2018 г; № **********/22.02.2018.; ***/22.03.2018г.,
***/22.04.2018, ****/22.05.2018г., което вземане е предмет на издадената в
производството по ч г.р д. № 240 от описа на КРС за 2021г. заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА С. П. ХР., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Ц. О.“ № *** А да
заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер 205,00 лв. (двеста и пет
лева нула стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото производство,
3
както и сумата в размер на 205,00 лв. (двеста и пет лева нула стотинки) - деловодни
разноски направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 240/2021 г. на
КРС.
(Вземането за мораторна лихва в размер на 22,49 лв. за периода 07.06.2018г. –
30.11.2020г., което е било предмет на издадената в производството по ч.гр.д. №
240/2021 г. на КРС Заповед за изпълнение № 260112/2021г., не се претендира в
настоящото производство, поради което в посочената част заповедта подлежи на
обезсилване като преценката за това е на заповедния съд – арг. от разпоредбата на чл.
415, ал. 5 от ГПК.).
Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4