Р
Е Ш Е Н И Е
гр. П.,
21,05,19г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд,
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание
на единадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при
секретаря Хр. Велчева, като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА нахд № 1919/18 г. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.Т.С. ЕГН ********** с
адрес *** , против НП № 18-0340-001359/
27.08.2018 г.на Началник РУ С. към ОДМВР П., с което на жалбоподателя на
основание чл.179 ал.1 т.5 пр. 1,2. от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лв.
Жалбоподателят настоява с жалбата, че е налице основание
за отмяна на НП, което се поддържа в съдебно заседание чрез защитника.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Депозирала е писмено становище, че
жалбата е неоснователна.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено
следното:
На 17,08,18г. , около 9ч., жалбоподателят се
движел по път II-84 с несобствения си лек
автомобил - ПЕЖО 407 ,с peг. № *******, в посока за с.Варвара. Движел се в
колона от автомобили като последен, а през един автомобил пред него се движел св.
С.. Колоната навлязла в района на "Варварски минерални бани" по
посока на движението и следвал участък с
няколко поредни завоя, поради което имало поставен забраняващ изпреварването
знак и поставена единична непрекъсната разделителна линия М-1. Въпреки
вертикалната и хоризонтална маркировка, жалбоподателят предприел маневра
изпреварване.Виждайки подалият се от завоя лек автомобил в насрещната лента,
той се „прибрал“ в своята, след като автомобилите в колата рязко задействали
спирачките, за да му освободят място и предотвратят ПТП.
Св. С. подал сигнал до тел.
112 и получил отговор, че на по-надолу по дефилето ще бъде изпратен дежурен
автопатрул. Така 10-15 минути по-късно жалбоподателят бил спрян от св. С.,
който му извършил документална проверка, а на място пристигнал и спрял и св. С.,
който дал показания за случилото се. На жалбоподателя бил съставен процесния
акт, който му бил надлежно предявен срещу подпис, връчен препис от него, а въз
основа на него било издадено атакуваното НП.
Няма възражения за допуснати
съществени процесаулни нарушения , а и такива не се констатираха в хода на
служебната проверка. Актът и НП имат съдържание, което съответства на
нормативно установените правила за задължителни реквизити и е спазена строго
формалната процедура за тяхното съставяне, връчване и предявяване ( последните
относно АУАН) . Описаното нарушение е
ясно и са изложени достатъчно обстоятелства по извършването му, получило е
своята съответна правна квалификация.
Всъщност именно част от описанието
на нарушението е в основата възражението по същество : според описанието на
акта и НП нарушението било извършено в прав участък, докато твърденията на св. С.
били , че е станало в завой . При това нарушението не можело да се установява
само с показанията на един свидетел, който можел да бъде преднамерен а в
конкретния случай - не си спомня каква била маркировката. Всички твърдения,
част от които са само предположения - са неверни. Първо -няма пречка един факт
да се установи само с твърденията на един свидетел, ако те бъдат приети за
достоверни. И в случая е тъкмо така - като се проследи поведението на свидетеля
от момента, преди той да има това качество до придобиването му, следват изводи
в тази посока. Св. С. е пътувал пред
жалбоподателя в дефилето на пътя Велинград - П., като автомобилите и на двамата
водачи са били част от образувала се „колона“. Това, което провокирало
последващата реакция на С. е било
предприетото рисковано и създаващо опасност за движението изпреварване, което
жалбоподателят е предприел. С. уточнява в колоната автомобили както своята,
така и на жалбоподателя позиция, посочва
ясно каква е била маркировката непрекъсната осева линия , като заявява и
вертикална такава - знак, въвеждащ забрана за изпреварването. Твърденията му са
последователни, детайлни, ясно и тези качества за достатъчни, за да се приемат
за достоверни. Освен това, последващата му реакция да подаде незабавно сигнал
до тел. 112 е доказателство за верността на твърденията, както и фактът, че е
споделил същото на полицейския патрул, спрял за проверка жалбоподателя именно
по сигнала на С.( виж показанията на С.) .
Именно защото възпре
безкритично показанията на С. Съдът
отхвърли като неверни тази на С., че не
бил забелязал като управляващ автомобил пред жалбоподателя опит от негова
страна за изпреварване. Това твърдение обаче се опровергава от позиция на самия
жалбоподател във възражението му против акта ( л. 18) , където твърди ясно, че
предприел изпреварване, защото, че водача на автомобила пали цигара и бил подал
десен мигач. В това си възражение
жалбоподателят признава, че първо наличието на непрекъсната осева линия
и второ- наличието на завой. Изводите са две - 1. твърденията на жалбоподателя
и доказателствената му инициатива по делото е израз на една непоследователна
позиция, чиито стремеж е само елиминиране на основанието за понасяне на
административно-наказателна отговорност и 2. Маневрата е предприета в завой а
не както е отразено в двата административни акта, но пък това е без значение,
тъй като този факт не е елемент от състава на нарушението. В крайна сметка няма
спор, че движението е осъществявано в процесния участък и че там има
хоризонтална пътна маркировка, която
забранява изпреварването. Неправилното посочване в акта и в НП не съставлява
съществено процесуално нарушение, тъй като не е засегнало правото на защита,
което е упражнено адекватно и в пълен обем - възражение против акта, жаба
против НП, резонна защита чрез доказателствени инициативи по твърдения за
обслужване на защитната теза.
От значение за
съставомерността на нарушението, което е вменено, е имало ли е хоризонтална
маркировка, която забранява изпреварването в участъка, в който е предприета
такава маневра.
Съгласно чл. 63, ал.1 т.1 от ППЗДвП единичната
непрекъсната линия не може да бъде застъпвана или пресичана, тъй като въвежда
със съответното си хоризонтално изображение именно тази забрана Тоест нарушението на забраната, което въвежда тази
хоризонтална маркировка може да се осъществи с действия по застъпването й или
пресичането й, каквито действия са били осъществени, доколкото изпреварването е
извършено с навлизане в насрещната лента , доколкото според описанието
„автомобилът на жалбоподателя се прибира“ в колоната като създава непосредствена
опасност за движението ( тези действия се потвърждават от С., с уточнението,
че изпреварването е започнало в завой ,
а не на прав участък). Доколкото се споена специалната норма следва и
обсъждането дали непосочването й в акта и в НП дава отражение на процесуалната
им изправност от гледна точка на тяхното съдържание. Описанието на нарушението
чрез фактите за „ предприето изпреварване при непрекъсната разделителна линия и
„прибиране“ на автомобила „ създава
достатъчна яснота , че е пресечена непрекъсната линия. А, че това е нарушение е
било съвсем ясно за жалбоподателя предвид споделеното от него във възражението
му. Така, че при наличното описание на нарушението, липсата на посочената
специална норма от Правилника като
квалификация и при положение, че е все пак е посочена общата норма на чл. 6,
т.1 ЗДвП, е гарантирана процесуалната изправност на акта и издаденото въз
основа на него постановление.
Несъмнено е установено не само, че жалбоподателят не е спазил
забраната, въведена с хоризонталната маркировка, но и че това му неправомерно
поведение е създало непосредствена опасност за движението поради наличието на
насрещно движещ се автомобил , чиято лента жалбоподателят, за да освободи е бил
подпомогнат от водачите на автомобилите в колоната, които рязко са ограничили
скоростта, за да му освободят място в съответната му лента ( в която „ се
прибрал“). Наличието на непосредствена опасност за движението на свой ред е
била правилно описана от актосъставителя и възприета от наказващият орган като
елемент от състава на административно -наказателната норма на чл. 179 , ал.1
т.5 от ЗДвП , според който основателно е наложена предвидената в твърд размер
глоба от 150 лева.
По изложените съображения и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРДЖАВА НП № 18-0340-001359/ 27.08.2018 г.на Началник РУ С. към
ОДМВР П., с което на Н.Т.С. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.179 ал.1 т.5 пр. 1,2. от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 150 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд-гр.П. в
14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: