Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260231 /31.12. Година
2020 Град Перник
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти
наказателен състав
На петнадесети декември Година
2020
В публичното заседание в следния
състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Капка Станчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията административнонаказателно дело № 01787 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
С наказателно постановление №18-1158-005773/16.03.2020г.,
издадено от началник Сектор ПП при ОД на
МВР – Перник, на Т.С.Т. *** е наложено административно наказание глоба 200
лева, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за това, че на 10.12.2018 г., в 00.13
часа, в гр. Перник, ул. Стримон, като водач на МПС – товарен автомобил „Фиат
Добло“, с рег. №***, собственост на С. Н. Т., управлява автомобила без
свидетелство за управление на МПС след като е
лишен от това право по административен ред /СУМПС временно е било отнето
по реда на чл.171, т.1/ – нарушение
на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от Т.С.Т., чрез пълномощника му – адв. И.А., с която моли наказателното
постановление да бъде отменено, като издадено в нарушение на материалния закон
и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебното производство
жалбоподателят и пълномощникът му не са
участвали.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както и доводите на страните от НПК, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт,
от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Същото
е установено с акт за установяване на административно нарушение серия Д,
№0705132/10.12.2018г. В съдържанието му е посочено, че на същата дата – 10.12.2018г., в 00.13 часа, при извършена
спрямо Т.Т. ***, от свидетеля П.В.Д. – мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД
МВР Перник, същият установил, че водачът управлява товарен автомобил „Фиат
Добло“, с рег. №***, собственост на С. Н. Т., без СУМПС, след като е лишен от
това право по административен ред..
Тази констатация
контролният орган направил въз основа
непредставянето на свидетелство за управление на МПС от водача и след служебна
справка в информационната система на КАТ чрез служебната РСОД /работна
станция за отдалечен достъп/.
Въз основа установеното
фактическо положение срещу Т.Т. било образувано административнонаказателно
производство с АУАН серия Д, №0705132/10.12.2018г., като актосъставителят – свид. П.Д.
приел, че жалбоподателят, като водач на МПС, виновно е нарушил разпоредбата на
чл.150 от ЗДвП, която предвижда, че всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен в изчерпателно посочените хипотези. При
съставяне на акта соченият като нарушител заявил, че няма възражения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнил правото си на допълнителни писмени
възражения.
На 16.03.2020
г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП наложил на Т.Т. административно наказание глоба за
нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по делото
намира, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени, неотстраними нарушения на процесуални правила, ограничаващи
правото на защита на наказания субект, поради което същите съставляват безусловно
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Съображенията са следните:
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са
спазени изискванията в чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН. Допуснатата незаконосъобразност при описание на
нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и при правното му квалифициране, съществено
нарушава процесуалните изисквания и прави практически невъзможно упражняването
правото на защита на жалбоподателя.
Вмененото на Т.Т. нарушение не е описано ясно
и пълно с посочване на обстоятелствата, относими към елементите от състава му.
Отразено е, че на посочената дата същият е управлявал моторно превозно средство
без СУМПС след като е бил лишен от това
право по административен ред. Фактическа обоснованост на тази констатация изобщо
липсва, а правното квалифициране на деянието като нарушение по чл.150 от ЗДвП е
незаконосъобразно. При така изложените обстоятелства само може да се предполага,
че касае за приложена
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство“ по чл.171, т.1 от ЗДвП, без да има яснота с какъв административен акт е
наложена, на коя дата, на какво фактическо
и правно основание и за какъв срок.
Всички тези факти са релевантни при
очертаване обективната страна на
административнонаказателния състав на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй
като предопределят изводите за това изобщо
има ли извършено нарушение от привлечения към административнонаказателна
отговорност и извършено ли е от него виновно.
При издаване на наказателното постановление е внесена
известна яснота, доколкото описанието на нарушението е допълнено в
горепосочения смисъл като е посочено, че водачът е управлявал МПС без
свидетелство за управление, което
временно е отнето по реда на чл.171, ал.1 от ЗДвП. Това допълнение обаче не санира нарушението на
процесуалните правила, тъй като горепосочените факти, релевантни за очертаване
обективната страна на нарушението,
отново липсват. Принудителната
административна мярка по чл.171, т.1 ЗДвП се прилага в множество различни
хипотези, очертани в закона в букви от „а“ до “ж“ на с.р., като във всички
случаи тя е срочна, временна и се преустановява или с изтичане на срока, за
който е постановена, или преустановяването на действието й е обусловено от
настъпване на други обстоятелства или изпълнение на определени задължения от
страна на лицето, спрямо което е постановена. В този аспект записът в наказателното
постановление, че свидетелството за управление на жалбоподателя временно е било
отнето по административен ред /по реда на чл.171, т.1/ към датата на проверката,
категорично не покрива необходимия стандарт при описание фактическия състав на
нарушението.
Правото на защита на наказания субект съществено
е нарушено, тъй като е лишен от възможността да разбере за какво нарушение е
привлечен към административнонаказателна отговорност и въз основа на какви
факти. Те следва да са
изложени в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление, а не
да се извличат от доказателства, приложени по административната преписка или
допълнително събрани в съдебното
производство.
На следващо
място, както се посочи, при съставяне на АУАН актосъставителят е квалифицирал
установените фактически обстоятелства на нарушението по чл.150 от ЗДвП, която
разпоредба е неотноснима към тях. При издаване на наказателното
постановление нарушението е преквалифицирано, като наказващият орган е
счел, че е осъществен състав на нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Противоречието в посочването на нарушената законова разпоредба съществено
нарушава процесуалните правила, тъй като
жалбоподателят е наказан за различно нарушение /и от гледна
точка на фактите, и на правото/, срещу което не е провеждал защита.
Безусловна отмяна на издаденото
наказателно постановление налага и пропускането
на 6-месечния давностен срок за издаването му, установен в чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Този срок започва от момента на съставяне на АУАН /10.12.2018 г./, а в случая наказателното
постановление е издадено на 16.03.2020 г., т.е., девет месеца след изтичане на срока по чл.34,
ал.3 ЗАНН. По преписката няма данни производството да е спирано, поради
което горното обстоятелство представлява абсолютно основание за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно. Изтичането на срока по
чл.34, ал.3 ЗАНН има за последица погасяване на възможността на административно
наказващия орган да издаде наказателно постановление и да наложи съответно
административно наказание за деянието, констатирано с акт №0705132/10.12.2018.
Изложените съображения относно констатираните нарушения на процесуалните
правила, поотделно и в съвкупност, обосновават отмяна на обжалваното
постановление на процесуално основание, поради което съдът не обсъжда доводите
на страните по съществото на спора – има ли извършено нарушение, извършено ли е
същото от жалбоподателя и законосъобразно ли е ангажирана отговорността му за
него .
Въпреки изхода на делото, съдът не осъжда въззиваемата страна за заплащане
на разноски в полза на жалбоподателя, тъй като присъждане на такива от негова
страна не се претендира.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-1158-005773/16.03.2020г.,
издадено от началник Сектор ПП при ОД на
МВР – Перник, с което на Т.С.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба 200 лева
за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ